№ 209
гр. Панагюрище, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20255230100492 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В. Д.
Д. срещу “Кредирект” ЕООД с искане да се прогласи за нищожен на
основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД Договор за потребителски кредит № 1143742
от 09.09.2024 г. сключен между страните по делото.
В исковата си молба ищецът твърди, че ищецът е сключил с ответника на
09.09.2024 г. Договор за потребителски кредит №1143742. По силата, на който
ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 2000 лева, която ищецът се
задължил да върне на 18 погасителни вноски, последната със срок
09.03.2026г., като е уговорен между страните ГПР в размер на 63,21 %,
фиксиран лихвен процент 50 %, като е уговорено, че общо дължимата сума е в
размер на 3013,34 лева. Сочи се, че в чл. 6 от договора е посочено, че същият
ще бъде обезпечен с обезпечение конкретно посочено в договора, като в
случай, че в днудневен срок от сключване на договора не се предостави
конкретно обезпечение се дължи неустойка в размер на 3792,07 лева,
съобразно чл. 18 от договора. Сочи се, че процесния договор е нищожен, тъй
като ГПР не съответства на чл. 19 ЗПК, тъй като не е включена в посочения
размер неустойката за непредставяне на обезпечение. Сочи се, че поставените
критерии за представяне на обезпечение са изначално неизпълними, а самата
неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, като
същевременно кредиторът не включва така наречената от него „неустойка“
към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Сочи се, че съобразно чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.11,ап.1, т.7-т. 12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т.
7-т.9, договора е нищожен, а последиците от това са посочени в чл. 23 ЗПК
1
задължение за връщане само на чистата стойност на кредита. Сочи се, че е
видно от данните, че ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно
така наречената неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 1 от
договора за кредит. В случая неустойката представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР на кредита,
като тя е била изначално известна на кредитора - същата е уговорена още към
момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план
по него и представлява част от месечната погасителна вноска. Така
формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява
скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде
включена в общия разход по кредита , в който смисъл се цитира съдебна
практика. Твърди се, че вписаните в договора параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Излага се, че
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, което води
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК). Излагат се доводи, че с невключването
на „неустойката“ при изчисляване на ГПР и в общо дължимата сума от
потребителя, не само е създадена предпоставка за неоснователното
обогатяване на кредиторът, но и има за цел или резултат заобикаляне на
изискването на този закон, като кредиторът не е посочил истинската сума на
годишния процент на разходите. Излага се, че е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. Обратното поставя потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Твърди се, че в
конкретния случай клаузите на договора не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипови договори, върху което
съдържание потребителят не може да влияе. В ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, като с чл. 6 от договора това задължение е прехвърлено
на ищеца. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“. В този смисъл клауза, като уговорената в чл.18, ал. 1 от договора се
2
намира в пряко противоречие с посоченото. Сочи се, че клаузата за
предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - не дадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди., като не са налице
претърпени вреди. Излага се, че „неустойка“ представлява разход за
потребителя по самия договор за кредит, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е
следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР и обявен на
потребителя в договора. С договарянето на разгледания разход за потребителя,
който е следвало, но не е било включено в размера на ГПР, се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване относно
максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
прекомерното оскъпяване на кредита. С този разход за потребителя под
„форма на възнаграждение“, съпоставимо с размера на кредита, се достига до
превишаване на допустимия петкратен размер на законната лихва, определен
в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора,
надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК се считат нищожни.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се
разноски.
Ответникът „Кредирект“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, в който се сочи, че предявения иск е неоснователен. Твърди се,
че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не
влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се
прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не
е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна,
то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена
в ГПР са неоснователни. Излага се, че клаузите на процесния договор са
съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен
процесния договор. Сочи се, че още преди подписването на договора ищецът е
бил запознат с всички параметри на договора и се е съгласил с тях. Твърди се,
че както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
формира същият. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде
включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е
проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия
случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
3
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е
сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на
потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното
задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива
2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се
определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му
според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужва
неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения
договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. Нещо повече, в настоящия случай, освен че
неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
са били напълно наясно със стойността и още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното,
разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те
нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Оспорват се
твърденията, че неустойката представлява „възнаграждение“. При така
формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с
индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил
наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без
каквито и да било последици при сключването му, както и след това. Твърди
се, че е извършена проверка за кредитоспособността на ищеца при отправяне
на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Сочи се,
че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия.Твърди се, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, вкл. да предложи различни формулировки. Сочи се, че в случая не е
налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради
изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да
4
въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно
върху цялостното и отпадане. На следващо място неустойката е имала
предварително определен начален и краен момент, също така е била с
фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №
969/2009 г., ВКС, ГК, се сочи , че че в разглеждания такъв противоречие с
добрите нрави не е налице. излага се, че не е налице неравноправност по ЗЗП.
Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на
потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита,
размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката,
уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към
договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна
вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не
бъде дадено. В самия договор са посочени условията за предоставяне на
обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно
описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително
тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се
задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер
чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са
точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер
на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора, по който начин
кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта
на търговеца предварително Излага се, че в периода 2023 г. - 2025 г. ищецът е
сключил общо шест договора, които съдържат уговорка за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на шест
договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената
в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца по
отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв
би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че
клаузите накърняват добрите нрави. Сочи се, че в случая не би могла да е
налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и
липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото
потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал
възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото
5
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1143742 от
09.09.2024 г. сключен между страните по делото, че между тях е сключен
договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в
собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в
размер на 2000 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 18 месечни
вноски, в срок до 09.03.2026 г., заплащайки лихвен процент в размер на 50 % и
ГПР в размер на 63,21%, като е посочено, че общата дължима сума по кредита
е в размер на 3013,34 лева. В чл. 6 е посочено, че в срок до 2 дни от сключване
на договора кредитополучателят следва да осигури обезпечение - поръчител,
който отговаря на конкретни условия или банкова гаранция. В чл. 18 от
договора е предвидено задължение за потребителя за заплащане на неустойка
в размер на 3792,07% за непредоставяне на обезпечение. С Определение №
451 от 12.08.2025 г. постановено по делото е изготвен проекто доклад, с който
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че в
посочения е договора ГПР, не е включена неустойката за непредоставяне на
обезпечение.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от
ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на
пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва- че е налице възникнало между страните облигационно
правоотношение въз основа на сключения договор за кредит, като следва да
установи, че в ГПР не е включена неустойката по чл. 18 за непредставяне на
обезпечение. въпреки че се дължи включването й. Ответникът следва да
докаже фактите, на които основава своите възражения, а именно, че
неустойката не следва да се включва в ГПР, както и че клаузите на договора са
в съответствие с императивните правила на ЗЗП и ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Кредирект” ЕООД и В. Д. на
09.09.2024 г. е сключен договор за кредит, по силата, на който търговското
дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 2000 лв. Уговорен е
между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е длъжен
служебно да следи за неговата валидност.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
6
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В
ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези
разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят
до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС).
Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за
нищожен, което води до връщане само на чистата стойност на отпуснатия
кредит- главница.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от
63,21%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, тъй като за конкретния период пет кратния размер на законната лихва
е 68,95 % . Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй
7
като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при
непредоставяне на обезпечение, което е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване с изготвения по делото доклад. В процесния случай
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални такива
от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция.
Чрез неустоечната клауза от Договора се цели санкциониране на
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума.
От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено
като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи
размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по
кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10
от ЗПК не е включен в ГПР. Друга индиция за това, че неустойката
представлява разход по кредита, който е отнапред известен за кредитодателя е
и фактът, че същата е включена в дължимите месечни погасителни вноски
посочени в погасителния план, посочен в самия договор за кредит.
Съдът намира, че с процесната неустоечна клауза се заобиколя правилото на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия. Въпреки че формално в процесния договор е посочен
размер на ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в
него на сумата по чл. 18 от Договора, той не отговаря на реално прилагания
между страните по Договора и не може да изпълни функцията си - да даде
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. Посочването на
стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит,
на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г.
8
по дело № С-337/23 СЕС) .
Ето защо, съдът счита, че предявеният от ищеца В. Д. срещу ответника
„Кредирект“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 1143742 от 09.09.2024 г., на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските направени от ищеца, като се представени
доказателства за заплатени разноски в общ размер на 690 лева, от които 610
лева - възнаграждение за един адвокат, като са представени доказателства, че
същите са реално сторени - л. 8 и л.9 от делото и 80 лева - ДТ.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, Договор за потребителски кредит № 1143742 от
09.09.2024 г., сключен между В. Д. Д. ЕГН: ********** и „Кредирект“ ЕООД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, “Кредирект“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.
“Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5 да заплати на В. Д. Д. ЕГН: ********** с
адрес: гр. Панагюрище, ул. “****” № 9, вх. А, ет. 3, ап. 7, сумата в размер на
690 лв – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9