Присъда по дело №1808/2011 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НЧХД №1808/2011 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжба на С.С.С. срещу подсъдимия Н.С.М. от с.Синитево с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвиняват в това, че на 28.08.2011 г. в с.Синитево е нанесъл лека телесна повреда на С. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От частния тъжител С.С.С. срещу подсъдимия Н. СЛАВЕВЙКОВ М. е предявен граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 28.08.2011 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и С.С.С. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Подсъдимият Н.М. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителката С.С. и подсъдимият Н.М. били братовчеди и живеели в близост един до друг в с.С.. Отношенията  между двамата били влошени и обтегнати, поради имотни спорове.

На 28.08.2011 г. около 19,00-19,30 часа тъжителката С. *** и чакала съпруга си. През това време към нея приближил подсъдимият М.. Тогава тъжителката започнала да се кара с подсъдимия, питайки го кога ще престане да пуска сигнали и жалби срещу нея и семейството й. Подсъдимият М. силно се ядосал и нанесъл на тъжителката няколко удара с шамари по лицето. След това я хванал за шията и блъснал главата й оградата на къщата. В това време в близост се намирал свидетелят А.А.. Свидетелят, чувайки тъжителката и подсъдимия да се карат, казал за това на свидетелката С.Д.-снаха на тъжителката, която видял на съседната, перпендикулярна улица. Свидетелката Д. веднага се качила в микробуса си и отишла на мястото на инцидента. Заварила подсъдимия в момента, в който стискал тъжителката за шията. Когато видял свидетелката Д., подсъдимият пуснал тъжителката и си тръгнал. Тъжителката показала на свидетелката Д. червенината по шията си, получена в резултат на душенето от подсъдимия и й казала, че подсъдимият я е ударил главата. На другия ден сутринта свидетелката Д. закарала тъжителката за освидетелстване от съдебен медик.     

При прегледа на тъжителката било издадено медицинско удостоверение. От същото е видно, че на С.С. били причинени хематом в теменнотилната област на главата, кръвонасядане в лявата половина на шията, зачервяване на двете лицеви половини. Нанесените телесни увреждания на С. са довели до болка и страдание.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Д., Н.А., Т. Х., О.Р., А.К., А.А., Я.П., К. В., проведената очна ставка между свидетелите  Н.А. и А.К., заключенията на медицинската и техническата експертизи, както и писмените доказателства приети по делото.

Относно главния факт за начина, мястото и вида, както и, че травматичните увреждания описани в медицинското удостоверение са причинени на тъжителка С.С. от подсъдимия Н.М., фактическите обстоятелства описани в тъжбата се установяват от показанията свидетелите С.Д., н.А., К. В., Т. Х., медицинското удостоверение и медицинската експертиза.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са ясни, последователни и категорични и пресъздават непосредствените възприятия на свидетелите по време и непосредствено след инцидента. Показанията им съдържат сведения и относно основни факти от предмета на доказване и отговарят на фактическите обстоятелства описани в тъжбата и медицинското удостоверение.

Безспорно е по делото, че при срещата им на инкриминираната дата между тъжителката и подсъдимия е възникнал скандал. Това се установи както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелят А., който ги чул да се карат и  сигнализирал свидетелката Д. и свидетелката В., която ги видяла „да се разправят“.

В разгара на скандала, около 5 мин. след неговото начало, както се установи от незаинтересованите и убедителни показания на свидетеля А., пристигнала свидетелката Д.. Това обстоятелство, се потвърждава и от обясненията на подсъдимия, въпреки неговата различна интерпретация на протичане на инцидента.

Свидетелката Д. дава показания, за непосредствените си възприятия на очевидец, а именно, че в момента в който пристигнала подсъдимият стискал за шията тъжителката с едната си ръка.  След като подсъдимият си тръгнал видяла зачервяването по шията на тъжителката, а последната й казала, че подсъдимият я е ударил в главата.

За „нападение“ от страна на подсъдимия към тъжителката, макар и без да конкретизира начина, свидетелства и свидетелката В., която седяла на пейка  м от мястото на инцидента, заедно със свидетелката А..

На свидетелката Т. Х., за начина на нараняване на шията на С., разказали, както свидетелката Д., така и самата тъжителка, веднага след инцидента. Свидетелката Тодорова сама видяла зачервяването на врата на тъжителката, а последната според нейните показания била силно разтроена от случилото се, треперела и плачела.   

При преценката за достоверността на показанията на коментираните по-горе свидетели, съдът прецени тяхната незаинтересованост, убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата по протичане на инцидента.

Показанията на свидетелите, освен личните си възприятия, възпроизвеждат разказа на тъжителката за случая, който по основните и важните детайли напълно съвпадат с фактическите обстоятелства изложени в тъжбата.

Освен това за убедителността и достоверността на показанията на свидетелката В. допринася и заключението на техническата експертиза. Според заключението на вещото лице, изготвената скица и разясненията на експерта в съдебно заседание категорично се установи, че свидетелката В. е имала пряка видимост към мястото на инцидента, от пейката на която е седяла, разположена на разстояние 70,9 м.

Следва да се отбележи, че мястото на скандала бе установено, чрез показанията на свидетелите Д., К. и обяснения на подсъдимия по скица на квартала, изготвена от длъжностно лице на Кметство с.Синитево.

Мястото, вида и начина на причиняване на нараняванията на тъжителката от подсъдимия се установяват и от представеното медицинско удостоверение и експертиза.

Видно от медицинското удостоверение №114/2011 г. на тъжителката са причинени следните увреждания: хематом в теменнотилната област на главата с диаметър около 2 см, зачервявания на двете лицеви половини, кръвонасядания на в лявата половина на шията с размери 6х5 см, които към момента на прегледа имат синкавовиолетов цвят.

Във връзка начина на причиняване на уврежданията на тъжителката и техния вид е допусната и приета съдебно медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че хематомът в теменнотилната област на главата е в резултата от удар с или върху твърд тъп предмет, а кръвонасядането на шията е в резултата от стискате и дърпане в тази област. То има овална форма, синкавовиолетов цвят и отговаря добре по време и начин да е получено, както съобщава пострадалата. Тези увреждания са причинили болка и страдание.

В обясненията си подсъдимият не отрича, че е наранил тъжителката, но твърди, че е станало при „боричкането“ между тях. Последното станало, когато се опитвал да отнеме от тъжителката камък, който последната посегнала да хвърли срещу него, след като вече го била ударила с друг камък. Ударът попаднал в ръката му, тъй като я вдигнал, за да предпази главата си от хвърления от тъжителката камък.    

Съдът не дава вяра на тези обяснения. Същите са израз на неговата защитна позиция, а като източник на доказателства се опровергават от показанията на свидетелите Д. и В..

В подкрепа на тезата на подсъдимия са показанията на свидетеля А.К. и медицинско удостоверение №113/2011 г.

Показанията на свидетеля К. съдът не кредитира, тъй като са твърде неубедителни поради са в противоречие, както с показанията на свидетелите очевидци – Д. и В., така и обясненията на самия подсъдим.

Свидетелят К. твърди в показанията си, че се прибирал по улицата, заедно с петте си кози, когато видял и чул подсъдимия и тъжителката да се карат на разстояние около 10 м от него. Стоял около 7-8 мин на улицата, докато се приберат животните му и видял тъжителката да хвърля камъни пи подсъдимия. Не бил видял двамата да се борят.

На първо място показанията на свидетеля К., че е станал очевидец на скандала се опровергават от показанията свидетелите В. и А..

Както се установи от скицата към техническата експертиза, обясненията на вещото лице  в съдебно заседание, а и показанията на самия К., свидетелката В. е имала видимост не само към местопрестъплението, но и върху цялата улица, включително и къщата на свидетеля К..

Но свидетелката беше категорична, че въобще не е видяла К. по време на случилото се между подсъдимия е тъжителката. Той се прибирал по-късно, тъй като пасял кози.

В тази насока са и показанията на свидетеля А.. Същият заявява, че не обърнал внимание кои други хора са се намирали на улицата по време на инцидента, но е категоричен, че не е видял животни.

На следващо място показанията на свидетеля К., че микробусът  /управляван от свидетелката Д./ е пристигнал на мястото на инцидента, когато подсъдимият вече си е бил тръгнал са дискредитирани от показанията на свидетелката Д. и обясненията на подсъдимия, които относно това обстоятелство са идентични.

Показанията на свидетеля, че не е видял „боричкане“ между  подсъдимия и тъжителката, въпреки, че е наблюдавал инцидента около 8 мин. са нелогични и в пълно противоречие с обясненията на подсъдимия. както през цялото време на протичане на инцидента се намирал на около 10 м от действието, което му дало възможност да чува разговора между подсъдимия и тъжителя и да вижда действията на двамата. От тази си позиция не бил видял, подсъдимия да нанася удари на тъжителя.

Обстоятелство незначително за главния факт от предмета на доказване, но показателно за неубедителността на показанията на свидетеля К. е и противоречието в собствените му показания относно броя на животните. При първоначалните показания свидетелят заяви, че към инкриминираната дата имал и прибирал пет животни, докато при последяващите показания твърди, че притежаваните от него животни са 15-16 броя.

Другото доказателство подкрепящо тезата на подсъдимия е представеното медицинско удостоверение №113/2011 г.  От същото е видно, че на подсъдимия кръвонасядане в областта на мишницата и предмишницата на дясната ръка, обхващащо ямката на лакътната става с размери 15х8 см.

Подсъдимият дава обяснения, че нараняването е получил в следствие на неговата реакция да предпази от удар главата си от хвърления от тъжителката камък, вдигайки ръката си. Това свое нараняване, причинено от тъжителката, той показал на свидетеля К., когато се прибирал към дома си няколко минути след инцидента.

Последното обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля К..

Ноторен е факта, че първоначалният цвят на кръвонасяданията е червено-син, който скоро става мораво-червеникав. Тъй като излялата се кръв съдържа оксихемоглобин и хемоглобин, пресните кръвонасядание, каквото е следвало да бъде това на подсъдимия, минути след като е получено, имат по-скоро червеникав оттенък,

Свидетелят К. обаче твърди и показва нагледно, че подсъдимият имал „синина“ в областта на предмишница.

Това обстоятелство внася значително съмнение, че нараняването е получено от подсъдимия на инкриминираната дата.

Това съмнение се подсилва и от липсата на описание на цвета на кръвонасядането в медицинското удостоверение, което да даде представа за еволюцията му /заключение на медицинската експертиза/.

Вярно е, че вещото лице дава заключение, че кръвонасядането може да е получено от удар с камък по ръката, но поставя важното условие, че камъкът трябва да е бил с гладка повърхност, тъй като в медицинското удостоверение няма описани охлузвания.

Като се преценят изискванията за повърхността и големината на камъка, мястото и цвета на нараняването е твърде нелогично и недостоверно обяснението на подсъдимия, че нараняването е получено от действия на тъжителката в инкриминирания случай.

Освен това подсъдимият не е показал и дори не е споменал за нараняването си, причинено според него от тъжителката на свидетелката Т. Х., която е потърсила обяснение от него за случилото се по-рано същия ден, която както се установи освен Кмет на с.Синитево е негова и на тъжителката роднина.

Не на последно място за недостоверността на тезата на подсъдимия съдът съди и от показанията на свидетелката В., която заяви, че наблюдавайки целия инцидент не е видяла тъжителката да хвърля камък по подсъдимия.

Останалите събрани устни доказателства съдът не коментира, тъй като не внасят яснота относно казуса.

Съдът не кредитира и не може да базира изводите си на показанията на свидетелите Н.А. и Я.П.. Свидетелката А. в рамките на едно съдебно заседание промени коренно показанията си, като първоначално твърдеше, че е видяла подсъдимият „да души“ тъжителката, докато при поставянето й в очна ставка със свидетеля К. вече не си спомняше подобно нещо. Свидетелят П. пресъздаде версиите на двете страни в инцидента, от които е снел обяснения, в качеството си на полицейски служител.

При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между им съдът прие, че подсъдимият Н.С.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, като на 28.08.2011 г. в с.Синитево е нанесъл лека телесна повреда на С. ***, изразяваща се в болка и страдание.

Видно от представеното медицинско удостоверение и приетата медицинска експертиза, причинените на тъжителката са довели до болка и страдание.

Същите са повърхностни и малки по площ. Не представляват увреждане на  анатомичната цялост на организма или тъканите, нито до изменения на физиологичните функции макар и леки, извън болката и страданието.

Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на болка и страдание в резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, без разстройство на здравето.

Съдът не е обвързан с посочената от тъжителката правна квалификация на деянието. При определяне на квалификацията на престъплението, съдът се ръководи от обстоятелствата изложени в тъжбата и събраните доказателства. 

 

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Н.М. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително невисока, като се има предвид мотива, провокиран от опасното поведение на тъжителя на пътя и начина на причиняване.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства отрицателно въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние, което е оказало извършеното върху пострадалката и негативните характеристични данни, с оглед предишно осъждане, за което е настъпила реабилитация.

Разпоредбата на чл.130, ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият Н.М. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на М. от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с освободи Н.С.М. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 800 лева, платима в полза на Държавата.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия и отегчаващите вината обстоятелства.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец от са пряка и непосредствена последица от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца. При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че същия следва да бъде уважен до размер на 1 600 лева, като до предявения размер от 3 000 лева, следва да се отхвърли.

   Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалата.

Относно действителните болки и страдания претърпени от тъжителката, съдът цени показанията на свидетелите Д., Х. и В., че след инцидента пострадалата е била много разстроена и изплашена. 

От посочените доказателства е видно, че причинените от подсъдимия травматични увреждания са дали отражение върху здравословното и психическото състояние на тъжителката, изразяващо се изпитване на болки и психическо неразположение.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Съдът прие, че сумата от 1 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата,  ще възмезди пострадалата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.

Затова съдът осъди подсъдимия Н.С.М. да заплати на С.С.С. сумата от 1 600 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за разликата от 1 600 лева до 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 28.08.2011 г. до окончателното изплащане.

Във връзка с направеното искане подсъдимият Н.М. бе осъден да заплати на С.С. направените по делото разноски в размер на 495 лев

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.М. бе осъден да заплати Държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 64 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                                 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: