№ 2304
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511998 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12964 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 40005/2023 г. по описа на СРС,
90 с-в е осъден ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 от КЗ сума в размер на 2
717.32 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/ - регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане исковата молба 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане, което
ответното дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, за ПТП на 19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр. Берковица, на ул.
„Николаевска“ № 100, при бензиностанция „Топойл“ и дружество „ЗАИ“, е
реализирано ПТП между т.а. „Рено Мастер“ (застраховано по горепосочената
застраховка КАСКО) и МПС „БМВ X 5“ с ДК № *******, управлявано от виновния
водач В.С., както и да заплати разноски в размер на 419.94 лв., като е отхвърлен иска
до пълния предявен размер от 4 151.53 лв.
В частта, в която претенцията на ищеца по чл. 411 КЗ е уважена, решението на
СРС като необжалвано е влязло в сила.
1
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД срещу решението в частта на отхвърляне на иска. Излага
доводи за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, поради
допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с
установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е
приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата
инстанция доказателства е установен механизъм на настъпване на ПТП, вина за което
носи водача на застрахования при ответника автомобил, причинените вреди в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. При определяне
размера на вредите обаче и дължимото застрахователно обезщетение неправилно съдът
е присъдил стойност по-ниска от заплатената при извършения ремонт на автомобила
застрахован при ищеца, за което е представена в производството и фактура от сервиза.
Поддържа правни и фактически доводи, че при настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал.
1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение, което
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, т. е. стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част, като неправилно
и за уважаване на предявения иск в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД “БУЛ ИНС” АД е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Заявява,
че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните
доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
2
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящия състав намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден
договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило
застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на
делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Настоящия състав намира че от събраните в производството пред първата
инстанция доказателства са установени предпоставките на сочената разпоредба /чл.411
КЗ/.
Така, между страните не е спорно и са обявени с доклада по делото като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП -
19.12.2022 г., ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на МПС „БМВ Х5” е peг № *******, участник в ПТП.
Съответно, от представената застрахователна полица № №0312220360032882 от
25.10.2022 г. в производството е установено, че ищеца е застраховател по имуществена
застраховка „Автогрижа“ с включена клауза „Пълно Каско” за товарен автомобил
марка/модел „Рено Мастер“ с ДК № ******* /участник в ПТП/, собственост на „Кей
Би Си Лизинг България“ ЕООД (бивше наименование „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД) и лизингополучател дружество „Н К.“ ЕООД, със срок на покритие 01.11.2022г.
до 31.10.2023 г.
Чрез представения в производството двустранен констативен протокол за ПТП
от 19.12.2022г., показанията на разпитаните по делегация от РС Берковица свидетели
В.П.С. и Ж.Т.К.а и констатациите на САТЕ, приета пред първата инстанция, която
настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК е установен механизъм на
настъпване на ПТП, както следва:
На 19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр.Берковица, на ул.„Николаевска“ № 100,
при бензиностанция „Топ ойл“ и дружество „ЗАИ“, е реализирано ПТП между т.а.
„Рено Мастер“ (застраховано по горепосочената застраховка КАСКО) и МПС „БМВ X
5“ с ДК № *******, управлявано от виновния водач В.С., при което водачът на т.а.
„Рено Мастер“, с ДК № *******, движейки се в дясна лента на пътното платно (при
двупосочен двулентов път), предприема маневра за завой надясно и влизане в
3
дворното пространство на фирма „ЗАИ“, когато движещият се зад него водач на л.а.
„БМВ“ предприема неразрешена маневра за изпреварване от дясната страна, навлиза в
пътния банкет отдясно, не оставя достатъчно отстояние от движещият се отляво т.а.
„Рено Мастер“ и реализира ПТП с него с материални щети.
Установено е, чрез посочените доказателства и констатациите на експерта по
САТЕ, че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на застрахования при
ответника автомобил - В.П.С., който е извършил описаната маневра в нарушение на
правилата на чл. 87 и чл.88 от ППЗДвП. С посочените разпоредби е предвидено, че
пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна, а при изпреварване
водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи,
навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото
се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.
Според констатациите на експерта по САТЕ, описаните в протокола увредени
части на автомобила застрахован при ищеца са в зоната на удара и са в причинно -
следствена връзка с ПТП.
Спорен пред въззивната инстанция е въпроса за размера на дължимото
застрахователно обезщетението във връзка с причинените увреждания на автомобила
застрахован при ищеца.
Установено е, че по образуваната във връзка причинените щети преписка,
застрахователят ищец е заплатил на 06.06.2023г. на собственика на автосервиза,
извършил ремонта на товарен автомобил марка/модел „Рено Мастер“ с ДК № *******,
собственост на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД (бивше наименование „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД) и лизингополучател дружество „Н К.“ ЕООД
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в размер на 4136.53 лв. въз
основа на издадената от сервиза Фактура № **********/29.05.2023 г.
Според констатациите на САТЕ, стойността на извършените ремонтни дейности
по автомобила на ищеца по пазарни цени е 4 136.53 лв.; стойността на обезщетението
по средни пазарни цени с оригинални част е в размер 2 702.32 лв.; стойността на
обезщетението по средни пазарни цени с алтернативни части е в размер на 2 442.36
лв.; по Наредба № 24 е в размер на 1 371.84 лв.
При така установеното, съдът намира следното:
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност), определен по правилото на чл. 386,
ал. 2 КЗ, което обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
4
В практиката си по приложението на посочената норма /и на аналогичната й по
чл. 208, ал. 3 КЗ(отм.) касационната инстанция приема, че стойностният еквивалент на
претърпяната вреда не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, респ. -
стойността необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.203, ал. 3 КЗ /отм.// - в този смисъл е постановеното по реда на чл.290
ГПК Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ,
ТК, ІІ ТО, което се възприема от настоящия състав.
При тези съображения, настоящия състав намира че при ангажирани
доказателства за извършен ремонт на увредения автомобил и представена фактура за
стойността на ремонта на увредените части от ПТП, стойността необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка възлиза на сумата
4 136.53 лв., която е в рамките на лимита на отговорност на застрахователя – ищец.
Тази стойност, според съда, отразява реалната възстановителна стойност по см. на
чл.400, ал.2 от КЗ и следва да бъде присъдена в цялост. Доводите на въззивника в
посочения смисъл, съдът намира за основателни.
Поради това и като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената
сума 2702.32 лв. /без включени 15 лв. ликвидационни разноски/ или с включени такива
2717.32 лв., до сумата 4136.53 лв. съдът е постановил неправилно решение в
посочената част, което следва да бъде отменено. Искът по чл.411 КЗ за разликата над
сумата 2717.32 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/, до сумата 4136.53 лв.
следва да бъде уважен.
Поради изложеното и поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено в посочената част
като неправилно на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 128.68 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт и заплатена държавна такса за въззивната инстанция.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и сума в размер на 316 лв.
допълнително като разноски за първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12964 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 40005/2023 г. по описа
5
на СРС, 90 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата 1434.21 лв.
/разлика над сумата 2717.32 лв. и сумата 4151.53 лв./- регресна претенция за
изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане исковата молба 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане, което
ответното дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, за ПТП на 19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр. Берковица, на ул.
„Николаевска“ № 100, при бензиностанция „Топойл“ и дружество „ЗАИ“, е
реализирано ПТП между т.а. „Рено Мастер“ (застраховано по горепосочената
застраховка КАСКО) и МПС „БМВ X 5“ с ДК № *******, управлявано от виновния
водач В.С., както и в частта на разноските, с която в полза на ЗД “БУЛ ИНС” АД са
били присъдени разноски в размер на 168 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Джеймс Ваучер” 87, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков" № 68, на основание чл.411 КЗ сума в размер
на 1434.21 лв. /разлика над сумата 2717.32 лв. и сумата 4151.53 лв./- регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № *********, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане исковата молба 17.07.2023 г. до окончателното й изплащане, което
ответното дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, за ПТП на 19.12.2022г., около 11.10 часа, в гр. Берковица, на ул.
„Николаевска“ № 100, при бензиностанция „Топойл“ и дружество „ЗАИ“, е
реализирано ПТП между т.а. „Рено Мастер“ (застраховано по горепосочената
застраховка КАСКО) и МПС „БМВ X 5“ с ДК № *******, управлявано от виновния
водач В.С..
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК, сума в
размер на 128.68 лв., представляващи разноски по делото за настоящата инстанция и
сума в размер на 316 лв. допълнително за първата инстанция.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7