О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                 гр.София, 11.05.2020 г.

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В въззивен състав, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА

                                                                                          КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов ч. гр. дело № 2373 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД, представлявано от управителя И.П.-Н., в качеството на трето лице по изп. д. № 20188400400645 на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършен на 15.01.2020 г. въвод във владение по същото изпълнително дело.

Жалбоподателят поддържа, че извършеният въвод бил незаконосъобразен, тъй като бил осъществен при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че е трето лице владелец с учредено вещно право на ползване върху имота, съгласно нотариален акт, а не държател, както е приел помощник ЧСИ. Ето защо моли обжалваният въвод във владение да бъде отменен и извършен отново при спазване на разпоредбите на закона, ведно с всички произтичащи последици. Моли съда до разрешаването на възникналия спор за права с влязло в сила решение да определи жалбоподателя да запази владението и ползването на процесния имот.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от Т.Л.Д.в качеството му на собственик на процесния имот, чрез адв. В.Т.. Във възражението се поддържа, че подадената жалба е недопустима, евентуално – неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателя е неприложима както разпоредбата на чл. 523 ГПК, така и тази на чл. 435, ал. 5 ГПК, доколкото по изпълнителното дело насроченият въвод във владение е бил на купувача Т.Д., в качеството му на собственик на имот, закупен на публична продан и възложен му с постановление за възлагане, а въводът не е бил резултат на изпълнение на съдебно решение за предаване на владение. Позовава се на разпоредбата на чл. 498, ал. 2 ГПК, съгласно която въводът се извършва срещу всяко лице, което може да се брани само и единствено с иск за собственост.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е НЕДОПУСТИМА, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 20188400400645 на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано въз основа на молба от 14.08.2018 г., подадена от „ОББ“ АД срещу „Л.“ ЕООД, „С.И.“ ЕООД и „С.“ ООД. Към молбата били приложени изпълнителни листа от 01.08.2018 г. и 03.08.2018 г., както и заповеди за изпълнение на парични задължения, издадени по гр.д. № 1900/2018 г. и 1902/2018 г. по описа на Районен съд – Монтана. Изпълнението било насочено върху процесния недвижим имот, в който е бил осъществен обжалваният въвод от 15.01.2020 г., представляващ магазин, находящ се в гр. София, р-н „Надежда“, ул. „******. Магазинът бил възбранен по делото с възбрана, вписана с вх. № 75346/2018 г., том XVI, акт 20 от 30.08.2018 г. и описан на 17.09.2018 г.

На 26.10.2018 г., след вписване на възбраната и извършване на описа, длъжникът „С.“ ООД учредил право на ползване на трето лице – жалбоподателя „И.“ ЕООД – видно от нотариален акт от 26.10.2018 г.

С влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 19.08.2019 г., издадено по Изпълнително дело № 20188400400645 на ЧСИ М.Ц., бил възложен в собственост на Т.Л.Д.процесният недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Надежда“, ул. „*********, представляващ магазин № 1, находящ се в сграда № 5.

Депозирането на жалба по реда на чл. 435, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ на заварено в недвижим имот трето лице срещу извършен в него въвод във владение, е допустимо само в хипотезата, в която той е осъществен при принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ право на взискателя на въвеждане във владение на имота. В хипотезата на извършване на въвода въз основа на влязло в сила постановление за възлагане след осъществяване на публична продан, която е различна от въвода, осъществен в изпълнение на съдебно решение, с което е присъден недвижимият имот, е приложима специалната разпоредба на чл. 498, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 498, ал. 1 ГПК купувачът на имота на публична продан се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, след като представи удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане. Според чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, което може да се брани само с иск за собственост. От цитираната норма е видно, че между нея и разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК е налице разлика както относно основанието, от което произтича изпълняемото право, така и относно активно легитимираните субекти, в полза на които се осъществява изпълнителното действие въвод във владение. В хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК предмет на изпълнението е изпълняемото право, обективирано в издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, което ограничава приложното поле само до случаите, при които обективираното в него неудовлетворено притезание е правото на взискателя да получи владението върху имота, респ. да бъде въведен по принудителен ред във владение на същия, признато с влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителният титул. Само в този случай изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение конкурира с владението, което завареното в имота трето лице е установило върху него преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, поради което законът признава на последното правото да се защитава с жалба против предприетото принудително изпълнение на неудовлетвореното притезание, идентично по обем на фактическото състояние, установено върху същия имот от страна на третото лице, което не е адресат на силата на пресъдено нещо на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, при това преди предявяването на иска - петиторен или посесорен, по който то е постановено. В хипотезата на чл. 498 ГПК основанието за извършване на въвода не е изпълнителният лист, а влязлото в сила постановление за възлагане, което по изрично разпореждане на закона - чл. 498, ал. 1 ГПК подлежи на изпълнение относно предаване владението на придобития на публична продан недвижим имот, без да е необходим опосредстващ акт на съда, или издаден въз основа на такъв акт изпълнителен лист.

 Постановлението за възлагане се ползва с изпълнителна сила срещу всяко трето лице, намиращо се в имота, на което в случай на извършена публична продан и влязло в сила постановление за възлагане законът не признава право на жалба срещу извършен или предстоящ въвод на купувача /нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК е специална по отношение на чл. 435, ал. 5 ГПК/, а предвижда само искова защита. Различен е и субектът, в чиято полза се осъществява въводът - в хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК това е взискателят, чието право да бъде въведен във владение е обективирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, а в тази на чл. 498 ГПК - преобретателят на изнесения на публична продан недвижим имот, комуто той е възложен с влязлото в сила възлагателно постановление, независимо дали участва в същото изпълнително производство и в друго процесуално качество. В този случай нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК определя иска за собственост като единствен процесуален способ за защита на третото лице срещу осъществения в полза на преобретателя въвод. Атакуваният от жалбоподателя въвод е в полза на лице, което не е в качеството на взискател - носител на неудовлетвореното парично притезание, обективирано в изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, а на купувач на имота на публичната продан, предприета като изпълнително действие за неговото удовлетворяване, въз основа на влязлото в сила възлагателно постановление, поради което жалбоподателят не е легитимиран да търси защита срещу него по реда на обжалването, а единствено чрез предписания от нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК иск за собственост, в производството по който следва да релевира противопоставимото на преобретателя право на собственост върху от имота.

С оглед изложеното настоящия съдебен състав намира, че жалбата подадена от третото за изпълнителното дело лице срещу въвод във владение на имота от 15.01.2020 г. на купувача, въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по процесното изпълнително дело е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед недопустимостта на жалбата, неоснователно се явява направеното искане до съда да определи жалбоподателя да запази владението и ползването на процесния имот до разрешаването на възникналия спор за права с влязло в сила решение.

Мотивиран от горното, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „И.“ ЕООД, представлявано от управителя И.П.-Н., в качеството на трето лице по изп. д. № 20188400400645 на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу извършен на 15.01.2020 г. въвод във владение по същото изпълнително дело.

Определението подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването.

 

 

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1/                           2/