ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.........
07.07.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 07 юли 2017г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2591 по описа за 2017
година.
Производството е с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от Г.Т.П., в която твърди, че по
силата на дарение от майка си Елка Стоянова П. е станала собственик на ½
идеална част от апартамент № 40, на втори етаж, вх.А, от жилищна сграда,
находяща се в гр.Стара Загора, ул.Свети Патриарх Евтимий №155, със застроена
площ от 93,66 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс,
мокро помещение, баня, тоалетна и антре, заедно с прилежащо избено помещение №
6. Твърди, че имотът е придобит по време на брака на майка й и ответника К.И.К..
С Решение № 137/16.07.2004г. постановено по гр.д.№ 1132/2004г. по описа на
Районен съд – Стара Загора е прекратен бракът между Елка Стоянова П. и К.И.К.,
като процесния имот е предоставен за ползване на Елка Стоянова П.. От този
момент ищцата твърди, че тя живее в имота, а ответникът след прекратяване на
брака не е живял там. В уточняващата молба по делото ищцата твърди, че с
постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Кръстьо Ангелов Недялка
Сталева Канева е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим
имот, въз основа на което е завела иск за съдебна делба на същия. Образувано е
гр.д. № 5807/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, което е спряно до
приключване на настоящото дело. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника К.И.К., че е придобила по давност
½ идеална част от процесния имот, представялваща негова идеална част към
момента на прекратяване на брака му с Елка Стоянова П..
Съдът
счита, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Правният интерес
накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната
сфера на другата страна, тъй като се засягат определени нейни права. Всяка от
двете страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право,
което според нея се накърнява от правния спор. Правният интерес при
установителния иск за собственост се поражда от твърдението за наличието на
притежавано от ищеца право върху същия обект, чието упражняване би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. От исковата
молба се установява, че към момента на предявяване на иска в съда собственик на
½ идеална част от процесния недвижим имот въз основа на публична продан
на същата е Недялка Сталева Канева, а не К.И.К.. Ето защо, за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иска против К.И.К., тъй като за същия не е
налице пасивна процесуална легитимация да отговаря по иска. След извършена
служебна справка съдът установи, че в Районен съд – Стара Загора е налице
висящо гр. дело № 5807/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора за съдебна
делба между Недялка Сталева Канева и Г.Т.П.. От справката се установява, че
производството по делото спряно преди провеждане на първо съдебно заседание. За
Г.Т.П. е налице възможността в делото за делба да направи всички свои възражения
против правото на собственост на Недялка Сталева Канева, по които делбения съд
е длъжен да се произнесе с решението си по допускане на делбата, с което
приключва първата фаза на съдебната делба.
Съдебната делба е особено исково конститутивно
производство, по реда на което се установява и принудително осъществява
потестативното право за делба. Производството за съдебна делба е организирано
двуфазно. Първата фаза цели да се провери и установи правото на делба, като
делбата се допуска съобразно с него. Втората фаза цели да се осъществи съдебно
признатото право на делба. В първото заседание всеки от съделителите може да
възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на
неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената
общност. В първата фаза на съдебната делба се разглеждат всички спорове,
относно правоотношения, които обуславят конкретната имуществена общност откъм
участници, обекти и размер на дяловете.
Положителна процесуална предпоставка (от рода на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно) относно процесуалната
допустимост на предявена искова молба е процесуалната
легитимация на страните в процеса. Това понятие означава, че страните в
един граждански спор при подаване на исковата молба в съда трябва да имат
качеството на „надлежни страни“ в
процеса. Процесуалната легитимация на страните, определяща ги ,като „надлежни
страни“ в процеса, предполага следното :
-
в полза на ищеца да съществува
право на иск, което определя неговата активна
процесуална легитимация, т.е. искът да е предявен от лице, което не е чуждо
на правния спор, носител е на субективното право, титуляр е на гражданското
правоотношение;
-
ответникът да може да отговаря по
предявения иск, което определя неговата пасивна процесуална легитимация,
т.е. искът да е предявен против лице,
което не е чуждо на правния спор ;
Липсата на
активна или пасивна процесуална легитимация означава, че искът е ненадлежно предявен. Ненадлежното предявяване на иска води до
процесуалната недопустимост на същия.
Ето защо, съдът намира, че
следва да прекрати производството, тъй като липсва пасивна процесуална
легитимация по отношение на ответника К.И.К..
Водим от горното и на
основание чл.130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА предявената искова молба, предявена от Г.Т.П. против К.И.К., поради
недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2591/2017г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване от страните с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
определението пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: