Определение по дело №2161/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2229
Дата: 31 август 2022 г. (в сила от 31 август 2022 г.)
Съдия: Милен Василев
Дело: 20221000502161
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2229
гр. София, 30.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 27.04.2022 г. на длъжника В. Р. П. срещу определението от
13.04.2022 г. по в. гр. дело № 134/2022 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е оставена без
разглеждане жалбата с вх. № 8253/6.12.2021 г. на същия срещу наложен запор на банкова сметка.
В жалбата се твърди се, че съдът не е взел отношение по наложения запор за дължими данъци и
такси към община Видин. Жалбоподателят твърди, че се намирал в трудна житейска ситуация и
финансови трудности, като бил регистриран за безработен. Поради това бил поискал от кмета на
общината да бъдат опростени данъчните задължения, но получил обявление за наложен запор.
Имал висящи съдебни дела – административни и граждански. През изминалите години направил
няколко опита да плати данъчни задължения или част от тях според възможностите му.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Взискателят община Видин в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва
частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба и отговорите на въззиваемите намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
тя е неоснователна.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на
осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на МОС. Независимо от това
следва да се добави и следното:
Действащият ГПК въвежда принципа за предметна и субектна ограниченост на възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител. Това означава, че на обжалване подлежат
изрично посочени действия от ограничен кръг лица. Жалбоподателят е длъжник по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия са посочени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК. Видно от
1
съдържанието на процесната жалба /наименована „възражение“/ с вх. № 8253/6.12.2021 г. и
уточнителната молба с от 14.01.2022 г. предмет на обжалване е наложен запор върху банкова
сметка на длъжника. Съображенията за обжалване обаче не са свързани с твърдяна
несеквестируемост на вземанията, в която хипотеза жалбата би била допустима съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 2 ГПК. Излагат се доводи относно дължимостта на изпълняваните вземания, които са
ирелевантни в настоящото производство. Поради това жалбата не е в обхвата на чл. 435, ал. 2, т. 2
ГПК. Тя не е насочена и срещу друго подлежащо на обжалване изпълнително действие по чл. 435,
ал. 2 и 3 ГПК. Ето защо същата е недопустима, а изложените в частната жалба оплаквания са
ирелевантни към този извод.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 13.04.2022 г. по в. гр. дело № 134/2022 г. на Окръжен съд
– гр. Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2