№ 29221
гр. С., 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110149084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Б.вписано в
Търговския и фирмен регистър с № . с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез „Б. - клон Б. с
ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „М. срещу Г. Н. К. ЕГН ********** с
адрес: гр. С., ул. „Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е постановено решение Решение № 8915 от 04.08.2022г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Г. Н. К. чрез адв. Н. К., в
която е инкорпорирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението на съда в частта
относно присъдените в полза на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят възразява срещу присъденото на основание чл. 78 ГПК юрисконсултско
възнаграждение, доколкото юрисконсултът бил лице, работещо по трудов договор, по който
получавал съответното трудово възнаграждение. Счита, че приложение в случай не може да
намери Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата изцяло.
Този състав счита, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок
от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Аргументите на съда за това са следните:
С постановеното решение по настоящото дело съдът е признал за установено по
предявените от „Б., вписано в Търговския и фирмен регистър с № . с адрес на управление
във Ф., гр. П. чрез „Б. - клон Б. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., жк.
„М.[1]4”, Б. С., стр. 14 срещу Г. Н. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Х., искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. К. ЕГН ********** дължи на „Б. чрез „Б. - клон
Б. с ЕИК . сумата от 8144,79 лв. - незаплатена главница по Договор за потребителски кредит
EMLN – 13465606 от 04.06.2016г., сключен между „Б. и Г. Н. К., ведно със законна лихва от
1
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 04.02.2021г.
до окончателно изплащане на вземането; сумата от 11,12 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017г. до 20.12.2017г., сумата от 447,95 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2017г. до 16.01.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа на
СРС, 61 с-в, като е отхвърлил иска за обезщетение за забава за горницата до пълния предявен
размер от 630,11 лева или за сумата от 182,16 лева, като неоснователен.
Съдът е осъдил ответника Г. К. да заплати на ищцовото дружество сумата от 567,70
лева - разноски в исковото производство и сумата от 224,96 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Осъдил е ищеца да заплати на адв. Н. К. от САК, с личен номер . с адрес: гр. С., ул.
„Т. адвокатско възнаграждение в размер на 14,51 лева, на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществено
процесуално представителство в исковото производство и сумата от 6,22 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа на СРС, 61 с-в.
Съдът не споделя становището на ответника за недължимост на юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, доколкото такова възнаграждение е изрично
предвидено в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно посочената разпоредба – „В полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт“.
В същата норма е предвидено, че размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ“. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
На основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП е издадена Наредба за заплащането на правната
помощ, в която /чл. 25, ал. 1 и чл. 26/ е предвидено, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а за защита по бързи
производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 180 лв.
В конкретния случай съдът е присъдил разноски на ищеца, включително за
юрисконсултско възнаграждение и за заповедното, и за исковото производство, като е взел
предвид минималния размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ /за
заповедното - 50 лева и за исковото - 100 лева/. Спрямо тези минимални размери е присъдил
и разноски в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение с оглед уважената част на
исковете.
С оглед на това, молбата на ответника Г. Н. К. по чл. 248 ГПК /инкорпорирана във
въззивната жалба/ за изменение на решението на съда в частта относно присъдените
разноски в полза на ищеца за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
2
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. К. чрез адв. Н. К. по чл. 248 ГПК,
инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 181683/31.08.2022г. за изменение на Решение №
8915 от 04.08.2022г. в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3