№ 2759
гр. Варна, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100501523 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 262673/
04.03.2022 г. на М. ЗДР. П., ЕГН **********, от гр. Варна, против решение №
260073/08.02.2022 г., /поправено с решение № 260304/07.06.2022 г./,
постановено по гр.д.№ 875/2021 г. на ВРС, ХХХI-ви състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя осъдителен иск срещу ЗК
„УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 18, за заплащане на
сумата от 22 762.03 лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение, цялото в размер на 35 498.72 лева, по застрахователна полица №
192436Q0196/2019 г. за имущество, вследствие настъпило на 25.12.2019 г.
застрахователно събитие - пожар в къща в с.Осеново, общ. Аксаково, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 25.01.2021 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.405,
ал. 1 от КЗ.
В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност и
необоснованост на обжалваното съдебно решение. Оспорва решаващия извод
на съда за нищожност на процесния застрахователен договор, поради липса
на съгласие при сключването му, тъй като застрахованото имущество не е в
достатъчна степен индивидуализирано, което счита, че е в противоречие със
събрания по делото доказателствен материал. Като се позовава на практиката
на ВКС и образуваното тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС
твърди, че в случая неправилно съдът е приложил служебно последиците на
нищожността при липса на въведено възражение от ответника в
законоустановения за това срок. В тази връзка са наведени оплаквания за
допуснати нарушения при докладването на делото и разпределението на
1
доказателствената тежест между страните. Твърди, че възможността за
позоваване на липсата на съгласие като порок, водещ до нищожност на
сделката, е предоставена единствено на заинтересованата страна, а
застрахователната полица № 192436Q0196/2019 г. е останала неоспорена от
ответника в процеса, който в писмените си бележки изрично посочва, че
прекратяването на договора е в изпълнение на задължителните указания на
КФН. Сочи, че сключеният между страните договор отговаря на всички
предвидени в чл. 345 от КЗ съдържателни изисквания, както и на основният
определящ елемент за действителността на застраховката, а именно
наличието на застрахователен интерес, който е свързан с правото на
собственост върху застрахованото имущество. Жалбоподателят излага, че
коректно е попълнил преддговорната информация и декларацията за
приемане на Общите условия, с което недвусмислено е изразил своето
съгласие за сключване на застрахователния договор, чиито предмет е
домашно имущество – недвижима вещ и намиращите се в нея движими вещи,
собственост на застрахования, намиращи се на адрес в с. Осеново, общ.
Аксаково. Сочи, че квадратурата на имота също е коректно посочена според
изискванията на застрахователя за определяне на застрахователна стойност на
застрахованите вещи като лимит на отговорността му. Счита, че с
конклудентните си действия застрахователят е признал валидността на
сключения помежду им договор, както и е отказал да изплати
застрахователно обезщетение без да прави възражения за валидност на
полицата. Оспорва възприетите от първоинстанционния съд критерии за
действителност на полицата, съответно за индивидуализация на
застрахованата сграда, както и необходимостта от извършване на опис на
намиращите се в нея движими вещи предвид частичния характер на
претенцията, само за стойността на недвижимото имущество. Сочи, че в
застрахователната полица следва да се попълнят само адрес и квадратура на
имуществото, обект на застраховане, което в случая е сторено, а правото му
на собственост е доказано от представените по делото писмени доказателства
– нотариални актове, разрешение за строеж и актове за степен на завършеност
на сградата. По отношение на адреса на застрахования имот се сочи, че в с.
Осеново няма улици и отбелязването на селото представлява пълния
административен адрес. Изложено е, че към момента на сключване на
процесния договор никъде в съдържанието на полицата няма отделено място
за по-пълно описание на застрахованото имущество освен чрез адреса му, а
едва през 2020 г. по указание на КФН ответното дружество въвежда в
програмата си при попълване на застрахователната полица „прозорец“ за
допълнително описание на имуществото, отново в графата „адрес“. Моли за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения частичен иск,
както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ЗК „УНИКА“ АД, представлявана от юриск. В.М.,
в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че правилно
първоинстанционният съд е констатирал служебно противоречие на
2
застрахователния договор с императивна материалноправна норма,
вследствие на което е приложил последиците на нищожността му, с което не е
нарушен принципът на равнопоставеност между страните, а е приложен точно
законът. Твърди, че предметът на процесния договор не е определен, както и
че липсва идентичност между застрахования обект и погиналата при пожара
сграда, тъй като застрахованата по полицата къща е с площ 280 кв.м., а
съгласно представените документи за увредената сграда в строеж същата е с
площ 463.68 кв.м. Сочи, че ищцата притежава и други сгради в землището на
с. Осеново, а самата тя посочва, че по полица № 192436Q0199
застрахованата сграда е с площ 350 кв.м. В допълнение въззиваемото
дружество твърди, че от проведената пожаро-техническа експертиза и
крайният акт на досъдебното производство се установява, че лицето
причинило пожара е действало по непредпазливост, като са констатирани и
редица неспазени изисквания за пожарна безопасност – липса на
пожарогасител, наличие на газов уред в близост до камината и лесно
запалими материали. Сочи, че липсата на надзор на камината, в която е имало
открит огън на дървесни материали, към момента на процесното
застрахователно е в нарушение на чл. 40, ал. 1, т.7 от Наредба 8121з-
6447/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Като се позовава на т.4.3 от Общите условия към
полицата твърди, че застрахователят не обезщетява щети, причинени от или
вследствие на поставяне на избухливи, запалителни или открити източници
на огън в близост до застрахованото имущество, без знанието и съгласието на
застрахователя. По силата на т. 4.1 от ОУ сочи и че не подлежат на
обезщетяване щети, причинени от или вследствие на умишлени действия,
груба небрежност или неполагане на дължимата грижа от застрахования или
членовете на неговото семейство, също негови служители/работници,
наематели. Поради изложеното, твърди, че застрахованият не е положил
грижата на добрия стопанин, като вземе необходимите мерки за опазване на
застрахованото имущество. Моли за потвърждаване на обжалвания акт и
присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС в съответните части.
Същата съдържа изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 от ГПК.
С оглед отправените с въззивната жалба оплаквания във връзка с
докладване на делото и разпределението на доказателствената тежест между
страните предвид служебното произнасяне на първоинстанционния съд
относно нищожността на процесния договор, както и изричното искане на
въззивника в тази връзка, настоящият състав намира, че на страните следва да
се дадат указания за подлежащите на доказване факти.
Доказателственото искане на въззивника за задължаване на ответното
3
дружество да представи решение с мотивите на управителния орган на ЗК
„УНИКА“ АД от 20.08.2020 г. за приетите изменения в ОУ на застраховка
„имущество“ на физически лица настоящият състав намира за допустимо и
относимо, поради което следва да бъде уважено. Същото е било отправено
пред първата инстанция с молба от 14.10.2021 г., по която
първоинстанционния съд не се е произнесъл. При преценката за относимост
на искането към повдигнатия спор настоящият състав приема, че
претендираното доказателство следва да бъде допуснато на основание чл. 266,
ал.3 от ГПК.
Отправеното искане от въззиваемото дружество за допускане на
допълнителни въпроси към назначената съдебно-пожаротехническа
експертиза, която да изясни съответствието на монтираната в застрахования
обект камина със строително-техническите правила и норми за осигуряване
на безопасност при пожар, се преценява от настоящия състав като
немотивирано досежно съответствието му към предмета на повдигнатия
спор. С оглед процесуалнато поведение на страните и повдигнатите
релевантни за спора въпроси, темата за пожаротехническите съответствия на
изградената в опожарената сграда камина няма връзка с основателността на
претенцията, поради което това процесуално искане не следва да бъде
уважено.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 1523/2022 г. на
14.09.2022 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
По отношение на подлежащите на доказване факти
доказателствената тежест се разпределя по следния начин:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест за установяване
на следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение
по договор за имуществена застраховка „У дома и щастлив“, по която
страните са постигнали съгласие досежно застраховане на увреденото
недвижимо имущество, настъпване на застрахователното събитие;
собствената си изправност по договора, в т.ч. и фактът на уведомяване на
застрахователя за застрахователното събитие; причинна връзка между
процесното събитие и настъпилите вреди, както и техния размер.
Ответникът не носи доказателствена тежест с оглед липсата на
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.
4
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемото дружество ЗК „УНИКА“ АД в срок до
първо съдебно заседание да представи Решение с мотивите на управителния
орган на ЗК „УНИКА“ АД от 20.08.2020 г. за приетите изменения в ОУ на
застраховка „имущество“ на физически лица, на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК .
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че на основание чл. 190, ал. 2 от
ГПК, непредставянето на изискания по реда на чл. 190 от ГПК документ се
преценява съгласно чл. 161 от ГПК, като съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за провеждане на допълнителна
съдебно – пожаротехническа експертиза, по която вещото лице след
запознаване с материалите по делото и строително-техническата
документация за застрахования обект да даде отговор на следния въпрос:
Спазени ли са строително-техническите правила и норми за безопасност при
пожар при монтиране на камината в застрахования обект?
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5