№ 440
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503748 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 900960/06.08.2021 г. по гр.д. № 32/20 г. на ОС - Благоевград е
осъдено Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати
на Т. А. А. следните суми: сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й И. А. А., настъпила в резултат
та ПТП от 10.09.2019 г. около 08.30 ч., на ПП1, Е-79, в района на км 379 около село
Полето в началото на Кресненското дефилe, причинено от В. П. (V. P.), украински
гражданин, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й заплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения с исковата молба размер
от 200 000 лева, като неоснователен; сумата 4 971 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от смъртта на майка й И. А. А., настъпила в резултат
та ПТП от 10.09.2019 г. около 08.30 ч., на ПП1, Е-79, в района на км 379 около село
Полето в началото на Кресненското дефилe, причинено от В. П. (V. P.), украински
гражданин, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й заплащане.
Със същото решение е осъдено Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи да заплати на Ф. А. А. сумата 150 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка
му И. А. А., настъпила в резултат та ПТП от 10.09.2019 г. около 08.30 ч., на ПП1, Е-79,
в района на км 379 около село Полето в началото на Кресненското дефиле, причинено
от В. П. (V. P.), украински гражданин, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до
окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер
до предявения с исковата молба размер от 200 000 лева, като неоснователен.
1
Въззивни жалби са подали ищците и ответникът.
Ищците са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение в
неговата отхвърлителна част. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Намират, че
търпените от тях вреди са по-големи по размер от определения от първоинстанционния
съд, като се позовават на събраните в тази връзка доказателства. Молят
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да им бъде
присъдено допълнително обезщетение в размер на по 50 000 лева на всеки от тях.
Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на въззивната жалба на ищците, в който
я оспорва като неоснователна. Сочи освен това, че след постановяване на
първоинстанционното решение е изплатил на ищците 100 000 лева на Т.А. и
присъденото й обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвите, а на Ф.А. –
150 000 лева, ведно с лихвите.
Въззивна жалба е депозирал и ответникът НББАЗ против първоинстанционното
решение в частта му, с която на Т.А. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
за сума над 100 000 лева. Считат, че за горницата решението е несправедливо и
завишено с оглед доказаните в процеса вреди. Съдът следвало да обсъди
доказателствата поотделно за всеки ищец, а не да предприема общ подход. Следвало да
бъде обърнато особено внимание на показанията на разпитания в тази връзка свидетел
и разликата в преживяванията на двамата ищци. Жалбоподателят моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и искът на Т.А. да бъде отхвърлен за сума над
100 000 лева.
Ищцата Т.А. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта.
По делото е представен препис от претенцията на Г. В. пред НББАЗ, която е от
14.10.2019 г., допълнена на 11.11.2019 г. Следователно, към датата на
първоинстанционното решение 06.08.2021 г. е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1, КЗ без
НББАЗ да се е произнесъл, поради което по искът е постановено допустимо решение.
По основателността.
В исковата си молба ищците Т. А. А. и Ф. А. А. твърдят, че 10.09.2019 г.,
вследствие на ПТП в района на област Б., на път ПП - 1 Е-79 на км.379, причинено
виновно от В. П., украински гражданин, водач на л.а. с украински peг. № ***, марка
„БМВ", модел Х3, притежаващ международна застраховка „Гражданска отговорност"
тип „Зелена карта" № UA/048/149., валидна от 08.09.2019г. до 22.09.2019 г., починала
тяхната майка И. С. А.. Твърдят, че с майка си били в изключително близки отношения
и силно привързани един към друг, тя ги отгледала с много обич и грижи. Посочват, че
2
майката ги отгледала без помощта на техния баща, с когото били разведени от 2012 г.
В с. ***, където била къщата на техния дядо и неин баща - С., майка им открила
магазин за хранителни стоки на името на нейната фирма „Теди-Филип 09“ ЕООД,
образувана от техните имена. Сочат, че с доходите от магазина, където и те помагали,
когато можели, майка им ги издържала. Сочат, че тя отделяла много време за тяхното
възпитание и израстване, както и за тяхното здраве. Тъй като Ф. страдал от инсулиново
зависим диабет, майка им отделяла изключително много от своето време и средства, за
да го лекува, за да бъде постоянно под наблюдение. Трудностите ги направили много
силно привързани един към друг. Посочват, че благодарение на грижите на тяхната
майка, ищцата Т. завършила с висок успех средно образование и УНСС, специалност
социология. В момента Ф. бил ученик в 12 клас. Липсата на тяхната майка, като
възпитател и приятел, била огромна. Чувствали ежедневно липсата на нейната опора.
След смъртта й двамата ищци оставали най близките си, не можели да разчитат на
баща си. Понесли много тежко смъртта на майка си. След като научили за смъртта й
изпаднали в силен шок, не можели да овладеят постоянната си мъка, непрекъснато
били разстроени, често плачели, страдали от нарушен сън, депресивност, постоянно
чувство за безнадеждност. Всичко в дома им напомняло ежедневно за тяхната майка и
нейното отсъствие се чувствало непрестанно. Загубата на майка им за тях била огромна
трагедия. Майка им приживе била жизнена, в активна възраст и изключително
енергична. Посочват, че макар да нямало сума, която да възстанови загубата на майка
им, смъртта й представлявала за тях огромна морална вреда, за която не били
обезщетявани и която подлежала на справедливо обезщетяване. Сочи се, че Т.
направила разходи за погребение и за надгробен паметник на майка си в размер на
общо 4 971,00 лева, които също подлежали на обезщетяване. Сочат, че се обърнали
към ответника, като представително Национално бюро, което участва и съдейства за
функционирането на системата „зелена карта" по чл. 506, ал.2 от ИЗ, с претенция да им
плати обезщетение за причинените им неимуществени вреди, с вх. № 2-
4481/14.10.2019Г., но ответникът отказал и не платил обезщетение до настоящия
момент, Искат да бъде осъден ответника да заплати сума в размер на по 200 000 /двеста
хиляди/ лева за всеки един, представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
Т.А. е искала още бъде осъден ответника да й заплати сумата от 4971 лева,
представляваща обезщетение за разходи за погребение и надгробен паметник, заедно
със законната лихва от датата на исковата молба насетне.
Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на исковата молба, в която поддържат,
че не са налице основни елементи от фактическият състав на деликтната отговорност
по чл. 45 от ЗЗД, която да бъде реализирана спрямо тях. Намират предявените искове
за неоснователни и ги оспорват изцяло. Оспорват отговорността на водача на лек
автомобил - марка „БМВ.“, за настъпилото произшествие, механизма на реализирането
му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Поддържат, че
пострадалата И. А. е съпричинила претърпените от нея телесни увреждания, довели до
смъртта й, като е управлявала лек автомобил без предпазен колан. При условия на
евентуалност, оспорват и претендирания от ищците размер на обезщетение за
неимуществени вреди, а именно от по 200 000 (двеста хиляди лева) за всеки от тях,
като завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. По-късно, след представяне по делото
на влязла в сила осъдителна присъда срещу В. П. са оттеглили оспорването на
противоправното му поведение, както и направеното възражение за съпрчиняване
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи по чл. 511 КЗ, следва да се установи, че на
3
територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени
имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е
причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, като е
налице застрахователно правоотношение между чуждестранен застраховател и
делинквента по системата „Зелена карта”. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.
Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП на територията на
Република България и вината на водача на лек автомобил марка „БМВ“ – В. П. с
украинска регистрация, наличието на валидна негова застраховка „Гражданско
отговорност“ с чуждестранен застраховател, както и че в причинна връзка с
противоправното му поведение е починала И. А., майка на ищците. Спорен е само
размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди от смъртта на тяхната майка.
Пред първата инстанция във връзка с претърпените от ищците неимуществени
вреди и тяхната парична оценка са събрани свидетелски показания и са изслушани
заключения на СПЕ.
Въз основа личен преглед на ищците, заключения по допуснатата СПЕ е дало
вещото лице д-р А. И.. Тя е посочила, че смъртта на И. А. е оказала шокиращо
въздействие върху психиката на Т.А.. Тя много се разстроила, станала напрегната,
объркана, плачела, не можела да спи, усещала силно липсата на майка си, не можела да
приеме, че е починала. Имала значителни затруднения в ежедневието, тъй като
трябвало да се грижи и за брат си, който имал здравословни проблеми и бил
непълнолетен, справяла се в ежедневието с подкрепата на близки и приятели.
Допълнително я разстроило влошаването на психическото състояние на баща й, след
като разбрал за смъртта на майка й, а той бил с психическо заболяване. Заключила е, че
при Т. са налице стресови и депресивни състояния. Същите се изразяват в развитие на
остра стресова реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство.
Първото е с продължителност 3-4 дни, интензивността на симптомите на
посттравматичното стресово разстройство е била най-голяма до около 40 дни след
загубата, като към времето на изследването персистират, Т. завишена тревожност,
нарушен сън, мисли в депресивен стил и натрапващи се такива, астения, затруднение в
организирането на ежедневието, които покриват критериите за посттравматично
стресово разстройство. С оглед тежестта на загубата, житейската ситуация, в която се
намира лицето, се очаква персистиране на симптомите с по-голяма интензивност поне
още две години, като впоследствие се очаква известно подобряване на състоянието й.
Загубата на майката не може да бъде преодоляна и е довела до трайна психична
промяна у лицето. Възможно е при по-силен стрес да се появят по-тежки психични
прояви на потиснато настроение, раздразнителност и затруднения в организирането на
ежедневието.
По отношение на Ф. вещото лице е посочила, че смъртта на майка му е оказала
шокиращо въздействие върху психиката му. Той станал много напрегнат, объркан,
струвало му се, че е в сън, не ходил няколко дни на училище, завишили се стойностите
му на кръвна захар, страхувал се, плачел, не се справял в ежедневието, не можел да
спи, не се хранел. Все още не може да приеме, че майка му е починала и смята, че
никога няма да преодолее загубата й.
Заключила е, че при Ф. е остра стресова реакция, последвана от
4
посттравматично стресово разстройство със силна тревожност, обърканост,
съноподобно състояние, депресивност. Постепенно интензивността на симптомите
частично се редуцирала. Впоследствие се е развило посттравматичното стресово
разстройство, проявите на което са налице и към времето на изследването. Прогнозата
е по-скоро песимистична, лицето споделя, че никога няма да може да преодолее
смъртта на майка си, оплаква се от трайно потиснато настроение, липса на достатъчно
мотивация да се бори с трудностите в живота, станал е по-затворен и тревожен. Очаква
се обаче след 2-3 години състоянието му частично да се подобри и да се редуцират
симптомите на посттравматичното стресово разстройство. Възможно е при нови
кризисни ситуации състоянието му отново да се влоши и тежестта на оплакванията му
да е влошена, вследствие на преживения силен стрес.
Разпитаният свидетел М. И. П., първи братовчед на И. А. е посочил, че познава
добре семейството на И. и децата. В годините живели в едно населено място. И. винаги
се грижела за децата. Тя се развела, но след развода децата останали да живеят с нея.
Т., когато учела средно образование живеела в Благоевград, но в петък, събота и
неделя била при майка си в с. ***. Ф. винаги бил с майка си. И. била изключително
отговорна, съзнателна и себеотдаваща се майка. Тя и децата винаги били изключително
близки. Сега децата са тотално сринати, особено Ф.. При него положението е особено
тежко. След смъртта на майка си той се изолирал, спрял да пие лекарствата си за
диабет, като според учителите му това било напълно съзнателно. Към този момент
нямало възстановяване, особено при Ф.. Т. имала детенце и това я крепяло.
При така установеното от фактическа страна от правна страна по спорния
въпрос настоящият състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи
критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011
г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за
справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва
да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий
за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о.,
решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение
по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
5
Преждевременната загуба на майката е изключително голям шок за всеки и носи
неизмерими емоционални болки и страдания. Колкото по-близък е даден човек с майка
си, толкова по-силни и по-дълготрайни са те.
В случая по делото бе установено, че след развода на майка им и баща им Т. и Ф.
са живели при майка си в с. ***. Дори след като е започнала да учи в гр. Благоевград, в
края на седмицата Т. се е прибирала при майка си. Майката всеотдайно се е грижела за
своите деца, като е полагала извънредни грижи за Ф., който е бил болен от диабет.
След смъртта на майка си и двамата ищци са изпитали шок, не са могли да
приемат случилото се. Имали са остра стресова реакция, като впоследствие са развили
посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в потиснатост, тревожност,
депресивност, затруднения при справянето с ежедневието. Особено силно е било то
при Ф., който не може да осъзнае реалността и е като в сън. И при двамата обаче се
очаква до около 4-5 години след ПТП да намалее интенивността на симптомите на
острото стресово разстройство, след малко повече време при Ф., но и при двамата е
възможно ново обостряне при последваща стресова ситуация.
Несъмнено по-тежко е положението на Ф., който при смъртта на майка си е бил
на 17 години, все още ученик, болен от диабет. За неговите все още крехки физика и
психика грижата и подкрепата на майката са били незаменими. Т. вече е била на 27
години, човек с изградена психика, поела е своя път в живота, родило й се е дете.
Несъмнено и за нея майка й е била незаменима опора и източник на любов и подкрепа,
но по-устойчивата й психика и вече самостоятелния живот със собствено семейство й
дават възможност по-лесно да се справи с голямата психическа травма.
Настоящият състав намира, че при така установеното; обстоятелството, че към
момента на смъртта на И. тя е била на 49 години, Т. на 27 години, Ф. на 17 години;
интензитета и времетраенето на търпените болки и страдания; икономическата
обстановка и лимитите на застрахователните обезщетения през 2019 г. и принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, търпените от Т. и Ф.
неимуществени вреди от преждевременната смърт на майка им ще бъдат възмездени
чрез парично обезщетение, в размер на 150 000 лева за Ф. и 130 000 лева за Т., поради
което оплакванията на ищците за занижаване на същото в противоречие с чл. 52 ЗЗД,
са неоснователни. Основателно е съответно оплакването на НББАЗ, че определеното
на Т. обезщетение е завишено и не отговаря на търпените от нея болки и страдания.
Предвид достигане от настоящата инстанция до краен извод, частично различен
от извода на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът на Т.А. е уважен за сума над 130 000 лева до 150 000
лева и същият следва да бъде отхвърлен за сума над 130 000 лева. В останалата
обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора жалбоподателите имат право на
разноски в настоящото производство съобразно защитения материален интерес.
Ищцата Т.А. е защитавала материален интерес от 100 000 лева, но е защитила
30 000 лева. Направила е разноски за адвокат в размер на 2 520 лева, от които й се
дължат 756 лева.
Ищецът Ф.А. е защитавал материален интерес от 50 000 лева, от който никаква
част не е защитена, поради което разноски не му се следват.
Ответникът НББАЗ е защитавал материален интерес по жалбата на Т.А. в размер
на 50 000 лева, които е защитил изцяло. За отговора по жалбата е заплатил 2436 лева
адвокатско възнаграждение, което му се дължи изцяло.
По жалбата на Ф.А. НББАЗ също е защитавал 50 000 лева и ги е защитил изцяло,
като отново му се дължат платените за отговора на жалбата 2 436 лева адвокатско
6
възнаграждение.
По жалбата на НББАЗ са защитавани 50 000 лева относно присъденото на Т.А.
обезщетение за неимуществени вреди, като са защитени 20 000 лева. Или, от платеното
адвокатско възнаграждение 2436 лева му се дължат 1705.20 лева, а от платената
държавна такса в размер на 2000 лева му се дължат 800 лева.
Съобразно изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на
ОС - Благоевград над 11 398.84 лева до 12 198.84 лева, а на Адвокатско дружество „Й.
и Е.“ адвокатско възнаграждение в размер над 10 007.36 лева до 10 084.44 лева.
На НББАЗ следва да бъде платено допълнително адвокатско възнаграждение
пред ОС – Благоевград в размер на 704.60 лева от Т.А..
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900960/06.08.2021 г. по гр.д. № 32/20 г. на ОС -
Благоевград В ЧАСТТА, с която искът на Т. А. А. с правно основание чл. 511 КЗ
против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка И. С.
А., настъпила при ПТП на 10.09.2019 г. е уважен за сума над 130 000 лева до
присъдените 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, КАКТО И В ЧАСТИТЕ, в които НББАЗ е осъдено да
заплати по сметка на ОС - Благоевград държавна такса в размер над 11 398.84 лева до
12 198.84 лева, а на Адвокатско дружество „Й. и Е.“ адвокатско възнаграждение в
размер над 10 007.36 лева до 10 084.44 лева и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. А. А. с правно основание чл. 511 КЗ против
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка И. С. А., настъпила
при ПТП на 10.09.2019 г. за сума над 130 000 лева до 150 000 лева, ведно със
законната лихва върху отхвърлената част, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900960/06.08.2021 г. по гр.д. № 32/20 г. на ОС –
Благоевград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, гр. София, „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да
заплати на Т. А. А. , ЕГН ********** сумата 756 лева – адвокатско възнаграждение
пред САС.
ОСЪЖДА Т. А. А. , ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, гр.
София, „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 сумата 4 141.20 лева – адвокатско възнаграждение
пред САС, сумата 800 лева – държавна такса пред САС, както и сумата 704.60 лева –
допълнително адвокатско възнаграждение пред ОС - Благоевград.
ОСЪЖДА Ф. А. А., ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, гр.
София, „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 сумата 2 436 лева – адвокатско възнаграждение
пред САС.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8