Р Е
Ш Е Н
И Е № 419
22.11.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при
секретаря: Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора: Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №406 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208
и сл. от АПК.
Обжалвани актове
С Решение №260073 от 23.02.2021 г.,
постановено по АНД №695/2020 г., по описа на Районен съд, гр. Казанлък,
първоинстанционният съд изменил наказателно постановление /НП/ №24-002630 от
19.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора,
с което на основание чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда /КТ/ на „СК Италинженеринг“ ЕООД, гр. Стара
Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
"ххх" №12, представлявано от Управителя С. К.
била наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв., като е намалил
същата в размер на 1 500.00 лв.
С Определение от 21.06.2021г. по
същото дело по описа на РС Казанлък в производство по чл.248 от ГПК молба да
изменение на решенето в частта на присъдените разноски била оставена без уважение.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението е останал административно-наказаният,
който чрез процесуалния си представител– адв. И.М. *** го обжалва в срок и
изцяло. Чрез първоначално депозирана жалба и представената по делото писмена
защита, касаторът излага становище за неправилност на
решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че изложените от първоинстанционния съд
мотиви били формални, непълни, неясни, неправилни и необосновани, като в
решението не били обсъдени наведените от жалбоподателя съображения в
проведеното съдебното производство, поради което, Съдът допуснал съществено
процесуално нарушение, което довело и до не изясняване на фактическата
обстановка по делото. Посочва, че никъде нито в НП, нито в акта за установяване
на административно нарушение /АУАН/, не били обсъдени и преценени събраните по
преписката доказателства, като липсвали такива, че към момента на проверката,
посоченото в НП лице е било в трудово-правни отношения с
дружеството-жалбоподател. Твърди още, че неясно, неправилно и непълно било
описано вмененото на касатора нарушение, като не били
посочени относими към конкретния случай факти и
обстоятелства, което било самостоятелно основание за отмяната на наказателното
постановление. Излагат се подробни съображения, касаещи неправилните изводи на
съда, като се подчертават конкретни факти и обстоятелства, изключващи
ангажирането на административно-наказателната отговорност на дружеството.
Навеждат се доводи за липса на мотиви от страна на административно-наказващия
орган по отношение индивидуализацията на определения размер на имуществена
санкция в НП, като същевременно се
споделят изцяло мотивите на РС-Казанлък за изменението на НК в тази връзка. От настоящия
съд се иска да отмени решението и вместо това да постанови друго такова за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски. От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя се прави възражение за прекомерност на поисканото
от ответната страна юрисконсутско възнаграждение.
С
частната касационно жалба се претендира и неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на определението на РС от
21.06.2021г. в частта на искането за изменение на решението относно разноските,
присъдени с решенето в размер на 90 лева. Навеждат се доводи, че случаят не се
характеризирал с правна и фактическа сложност, било разгледано в рамките на две
заседания, поради което справедливо се явявало възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 80 лева, т.е. на минимално предвидения по наредбата. В заключение се
претендира отмяната на определението и постановяване на друго такова, с което
се присъждали разноски за юрисконсулт в размер на 60 лева, какъвто бил минимума
по норматив.
Редовно призован в съдебно
заседание, касаторът не се явява представлява се от адв.
И.М., която поддържа изцяло депозираната жалба.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Стара Загора редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от старши юрисконсулт Д. Л., която оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Изрично се възразява срещу направеното искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, както и се отправя искане за
присъждане на юрисконсутско възнаграждение в размер от 200.00
лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Стара Загора изразява становище за неоснователност на касационната
жалба, като счита, че обжалваното решение на РС-Казанлък е правилно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е неоснователна.
За да потвърди
процесното НП, въззивният съд приел за безспорно
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, която се изразявала в това,
че при извършена на 12.05.2020 год. в 9.35 часа от контролните органи при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора проверка по спазването на
трудовото законодателство на обект: ремонт на къща на адрес общ. Мъглиж, с.
Дъбово, ул. “С.“№2 билоустановено, че строително и
монтажните работи се изпълнявали от четирима работници на „СК Италинженеринг“ ЕООД, гр. Стара Загора. В хода на
проверката, на работниците били предоставени за попълване декларации по смисъла
на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Видно от попълнената такава за Й. Й. М., същият
посочил, че заемал длъжността „строител“ в „СК Италинженеринг“
ЕООД, като започнал работа на 06.04.2020 г. въз основа на трудов договор,
сключен на същата дата. Трудът бил полаган в рамките на 8-часов работен ден. В
декларацията била положена дата на съставянето й – 12.05.2020 г., 10.00 ч. От
представените на 18.05.2020 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора официални документи се установило, че „СК Италинженеринг“
ЕООД, в качеството си на работодател допуснал до работа на 12.05.2020 год. в
10.00 часа лицето Й. Й. М., ЕГН **********, като „работник строителство“ на
горепосочения проверяван строителен обект, без да му предостави преди това
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заведено в ТД на НАП. На
18.05.2020 г. бил съставен АУАН №24-002630 в присъствието на свидетел, като
същият бил връчен на 18.05.2020 г., на М. С.ва М.
-изрично упълномощено за това от управителя на дружеството. НП било издадено на
19.06.2020 г. и връчено чрез лицензиран пощенски оператор на 23.06.2020 г. на
адреса по седалище на дружеството и на трето лице – М. А., за когото липсват
данни в какво качество получил пощенската пратка.
От
правна страна въззивният съд приел, че правилно административно-наказващият
орган /АНО/, съответно актосъставителят, чрез АУАН
№24-002630 от 18.05.2020 г., квалифицирали извършеното деяние, като нарушение
по смисъла на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ. Приел за установено, че на посочената дата и
място, действително било допуснато до работа лицето Й. Й. М., без да му било предоставено от страна на
работодателя заверено копие от уведомлението до
НАП. В решението бил направен подробен
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства,
като съдът изложил съображения, кои кредитира и защо ги кредитира. Приел, че
към момента на извършване на проверката на място, работодателят извършил
нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ, поради което отговорността му правомерно била
ангажирана по чл. 414, ал. 3 от КТ. Съдът не установил нарушения на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН и не е намерил факти, сочещи основание да се
приложи чл. 28 от ЗАНН. Аргументирано отрекъл приложението на чл. 415в, ал. 1
от КТ. Съдът обаче, приел, че при определяне размера на имуществената санкция
АНО необосновано и неправилно завишил същия над предвидения за това минимум,
поради което и отчитайки тежестта на нарушението НП било изменено по отношение
размера на наложената санкция, като бил определен нов от 1500.00 лв.
Така постановеното решение от РС е
правилно и законосъобразно и по отношение на него не са налице твърдените
касационни основания.
Съгласно
чл.
63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В
чл.
63, ал. 2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1. Видно от цитираните разпоредби, тези два документа /посочени в ал. 1
на чл. 63 от КТ/ следва да бъдат предоставени преди допускане на
работника или служителя до работа. Тоест, за да е налице извършване на
нарушението по чл.
63, ал. 2 от КТ, е достатъчно, преди допускането му до
работа, на работника или служителя да не е бил предоставен, който и да е от
двата документа по ал. 1, като в случая според настоящия съдебен състав това
безспорно е извършено от дружеството по отношение копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ. Съответно, разпоредбата на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда, че
работодателят носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.63,
ал. 2 от КТ. Задължението на работодателя
за уведомяване на компетентната ТД на НАП за сключен трудов договор, възниква
едва след сключването на такъв. Именно фактът на сключване, поражда и
следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие от
уведомлението на работника. Спрямо доказания момент на сключване на конкретния
трудов договор - 11.05.2020 г., обосновани са изводите на Районния съд - Казанлък, че към
10:00 ч. на 12.05.2020 г. вече има възникнало задължение за „СК Италинженеринг“ ЕООД, гр. Стара Загора, така както се предвижда в чл. 63, ал. 2 КТ - да не допуска до работа М. докато не му
връчи уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение
на това задължение, тъй като се установява при проверката, че работникът се
намира на обект на работодателя
допуснат е да изпълнява трудовите си задължения, без да му е връчено въпросното
уведомление. Налице са всички съставомерни елементи на вмененото на дружеството
административно нарушение. Обстоятелството, че лицето е било на обекта на
работодателя е достатъчно да се приеме извод, че същото е допуснато да
изпълнява трудовите си задължения, и това е въпреки, че не му е връчено
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Това се потвърждава и от попълнената от
него декларация по чл. 402, ал. 1, т.3 от КТ.
От представения трудов договор се
вижда, че същият е подписан между страните на 11.05.2020 г., което
обстоятелство не е спорно и лицето постъпва на работа на същата дата. За Й. Й. М. в
действителност има подадено уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, но
обратната информация от ТД на НАП е върната на дружеството чрез справка за
приети и отхвърлени уведомления с изх. №24388203022874 от 12.05.2020 г.
18:07:07 часа, т. е. няма как заверено копие от приетото уведомление да е било
връчено на работника преди този момент при все, че проверката на строителния
обект е започната след 9.30 часа на същата дата.
Неоснователни са оплакванията, че не е налице въобще
извършено административно нарушение от страна на касатора,
тъй като М. не е бил в трудово-правни отношения с него към момента на
извършване на проверката. Тези доводи се опровергават от приетите по делото
писмени доказателства – трудов договор №7/11.05.2020 г., подписан от двете
страни, определен ден на който работникът да постъпи на работа - 11.05.2020 г.,
ден преди проверката; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ, както и декларация по чл.402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която
Й. Й. М. попълва собственоръчно данни за наличието на трудов договор,
наименованието на съответния работодател и работното време. Видно от
представено по делото уведомление от ОД на МВР – гр. Стара Загора, съответно и
от приложената към него декларация на М., работникът е преминал КПП, разположен
на изхода на гр. Стара Загора и преди датата на сключване на трудовия договор,
като основание за това преминаване той е сочил престиране
на труд в полза на работодателя „СК Италинженеринг“
ЕООД, гр. Стара Загора.
Противно на твърденията на жалбоподателя РС е
изследвал относимите по делото доказателства,
отчитайки направените по делото възражения и наведените в подкрепа на
твърденията на страната съображения. Видно от проведеното съдебно следствие са
предприети необходимите процесуални действия за пълно, обективно и всестранно
изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което не е налице и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния
съд. Приети са декларации по смисъла на чл. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и на
останалите работници, присъствали на строителния обект, като по отношение
същите въззивният съд има изложени подробни мотиви, досежно тяхната
доказателствена стойност. Подробни мотиви има изложени и по отношение събраните
гласни доказателства и тяхното значение за изясняване фактите по делото.
Неоснователно се твърди, че се накърнява правото на защита на наказаното
дружество, тъй като то е представлявано по надлежен ред във въззивното
производство, доказателствените му искания са удовлетворени и същото реално реализира
в пълен обем правото си на защита.
Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите
на първоинстанционния съд по отношение завишения размер на първоначално
определената от АНО имуществена санкция в размер на 2000.00 лв., като намира,
че изменението на НП е правилно, а наложената от въззивния съд санкция от
1500.00 лв. се явява законосъобразна с оглед липсата на превес на отегчаващите
и наличието на смекчаващи виновното поведение на дружеството обстоятелства.
Макар и процесуално допустима отново неоснователна се
явява и частната жалба на „СК Италинженеринг“ ЕООД.
След изменението на чл.63, ал.1 от ЗАНН от ДВ бр.94/2019г. в производствата
пред РС по разглеждане на спорове относно издадени наказателни постановления
съдът присъжда разноски при искане на страна по реда на АПК. Съгласно
препращащата норма на чл.144 от АПК приложим е ГПК, който съгласно чл.78, ал.8
от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от
2017 г.) В полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от
Закона за правната помощ. По приложение на този текст и приета Наредба за
заплащане на правната помощ, в която в чл.27е се предвижда по делата по ЗАНН да
се заплаща възнаграждение за защита в размер от 80-120 лева.
Конкретно
присъденото от въззивния съд е в размер на 90лв. и касационната инстанция го
намира за изцяло правилно, като съответно на материално – правната разпоредба и
в съответствия с фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно се
твърди, че минималният размер на това възнаграждение е 60лв., поради което
искането да се определи такова не е съобразено с постановките на закона, тъй
като такава минимална граница на възнаграждението по чл.27е от НЗПП не се
установява.
Въз основа на гореизложеното, касационната инстанция намира,
че не са налице наведените чрез жалбата касационни основания, а при извършената
служебна проверка на въззивното решение се следва извода, че то е валидно,
допустимо и правилно, като при постановяването му няма допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Касационната жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. По същите доводи следва да се остави без уважение и
подадената частна жалба против определение от 21.06.2021г., постановено по
искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с
ч.144 от АПК.
По делото се правят искания за присъждане на разноски
и от двете страни. При конкретния изход на спора искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски е основателно, като на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019 год./ следва Дирекция „Инспекция по
труда“ Стара Загора да се осъди да заплати сумата от 80.00 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното
производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 38 от Закона за правната помощ. Тъй като така
определеното възнаграждение за юрисконсулт е в минималния предвиден от закона
размер, Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение
за прекомерност.
Съдът на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260073 от
23.02.2021 г., постановено по АНД №695/2020 г., по описа на Районен съд, гр. Казанлък.
ОСЪЖДА
„СК Италинженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, сумата от 80.00 /осемдесет/
лв., представляваща направените пред касационната инстанция разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.