Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 435/4.7.2023г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в публично заседание, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА 

                                                                                 МАРИЯ ХУБЧЕВА

при секретаря Димитрина Георгиева и в присъствието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 352 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния  кодекс /АПК/, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А.С.Д., чрез пълномощника  - адв. Д., срещу Решение № 7/03.02.2023г., постановено по НАХД № 379/2022 г., по описа Районен съд – гр. Велинград, 03-ти състав,  с което е изменено наказателно постановление № 36-0000688/17.10.2022 г. /НП/, издадено от и.д. директор на РД“АА“ - Пловдив,   и е признат за виновен в това, че на 19.09.2022г. в гр. Велинград, по ул. „Никола Вапцаров“, като водач на МПС от категория N3G - „Шкода - МТС 24“ с ДК № РА7099ВР е извършвал превоз за собствена сметка на товари (дърва, за които е издаден превозен билет № 3413/00140/ FL14587/19.09.2022r.), без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността - административно нарушение на чл. 93, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, като на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП налага на А.С.Д. наказание глоба в размер на 2000 лева.

В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на въззивното  решение, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че  от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, не се установява по безспорен начин допускането на процесното нарушение, алтернативно се навеждат доводи за наличие предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и за явната несъразмерност на определената административна санкция. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено ново такова, с което издаденото НП бъде отменено. Допълнителни съображения се навеждат в представено писмено становище, претендира се  присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба -  и.д. директор на РД“АА“ - Пловдив, редовно призован, не изпраща  процесуален представител и не взима становище по жалбата.    

Представителя на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, моли атакуваното  решение да бъде оставено в сила.

Административен съд  - гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК  и се явява  ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.     

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. И. и С., писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани при въззивното  съдебно следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

На основание чл. 220  от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от РС – гр. Велинград фактическа обстановка, както следва:

На 19.02.2022г. при провеждане на  специализирана операция от РУ на МВР - Велинград съвместно със служители на РД „АА“-Пловдив, на ул.„Никола Вапцаров“ в гр. Велинград бил спрян за проверка управлявания от жалб. Д. тежащ над 12 тона камион „Шкода - МТС 24“ с ДК № РА7099ВР, превозващ товар от 10 куб. м. дърва, собственост на св. С.. По време на проверката жалб. Д. не представил на проверяващия го инспектор от РД „АА“- Пловдив  - св. И.удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността за управляваното от него МПС. За така констатираното  нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, св. И.съставил АУАН бл. №324872/19.09.2022г., подписан от жалб. Д. с възражението, че извършва превоза без пари. На базата на така съставения АУАН, е издадено обжалваното  пред РС – гр. Велинград наказателно постановление.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Разпоредбата на  чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със  глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

 При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. И./ подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени и веществени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение  и разпечатката от информационната система на ИА „АА“ /, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в  акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Не са налице пороци при съставяне на акта и наказателното постановление, доколкото всеки един от тях съдържа всички изискуеми се по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление са описани точно и конкретно датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Съдът не констатира несъответствие между техните обстоятелствени части – заедно и поотделно, те са в синхрон помежду си, липсва неправилна правна квалификация на административните деяния, те са идентично изписани и в двата коментирани акта. Проверявания съд е преценил цялостно и обективно събраните по преписката доказателства, като правилно и законосъобразно, съгласно депозираните по нея писмени такива е достигнал до извода, че е налице осъществен състав на административно нарушение, доколкото данни в обратната посока липсват.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

При изяснена от обективна и субективна страна  фактическа обстановка, правилно контролирания съд е установил наличието на извършено нарушение по чл.93, ал.1, т.1  от ЗАвтП, което законосъобразно е санкционирано  и доколкото  предвиденото административно наказание е в абсолютно определен от закона размер, не подлежи на коригиране.

Касационния съд се солидаризира изцяло с правните аргументи на РС – гр. Велинград, както и с тези,  относно липсата на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, и за съразмерността на определената административна санкция,  поради което и на основание чл.22, изр.2-ро от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

По изложените доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което да съставлява отменително основание.

Предвид изложеното и като взе предвид, че при цялостната служебна проверка на постановеното от РС – гр. Велинград решение, съдът не констатира необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на решението, настоящата съдебна инстанция намери, че същото следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/03.02.2023г., постановено по НАХД № 379/2022 г., по описа Районен съд – гр. Велинград, 03-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       /п/            ЧЛЕНОВЕ: 1.      /п/                           2.   /п/