Решение по дело №754/2021 на Административен съд - Пазарджик

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 941 / 17.12.2021г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

СЪДИЯ       :  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №754 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на С.К.Д., ЕГН: **********,*** с посочен съдебен адрес *** адв. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0367-000101 от 10.06.2021 г. на Началник Районно управление Велинград при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо С.К.Д., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 171, ал. 2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата  е наложена принудителна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Крайслер гранд вояджър“ с рег.№РВ2522КР. за срок от 6 месеца.

 

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановена в противоречие с материалния и процесуалния закони.

Възразява се, че възпроизвеждането на съдържанието на съставения срещу Д. акт за установяване на административно нарушение не покрива изискването за мотивираност на заповедта, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения за основанието за ангажиране на отговорността му.

Твърди, на 09.06.2021 г., пътувайки за Велинград със собствения му автомобил „Крайслер гран вояджер“ с рег. № РВ2522КР, на съпругата му Д.Д. която управлявала автомобила ѝ станало лошо, почувствала се зле и казала, че не може да шофира. Това наложило Д. да шофира превозното средство, с оглед възможността да откара съпругата си до болница, където да ѝ бъде оказана помощ. При това положение, били спрени от контролните органи.

Д. твърди, че с предходна Заповед № 21-0038-000013 от 14.01.2021 г., издадена от началник група в Районно управление Самоков, към ОДМВР, София му е била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. д от ЗДвП, поради това, че по отношение на него са били наложени наказания глоба, които не били заплатени.  Счита се, че тази мярка е наложена въз основа на материално правно основание, което е обявено за противоконституционно с Решение № 3 от 23.03.2021 г., постановено по конституционно  дело № 11 по описа на Конституционния съд за 2020 г., поради което процесната мярка, също е постановена в нарушение на закона, доколкото тя е последица от действието на прежде наложената административна принуда. Възразява се също така, че в процесната заповед не са изложени никакви съображения относно срока на действие на мярката.

Сочи, че към момента на връчване на процесната заповед, отнетото свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него са били у жалбоподателя Д.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема конкретно становище по жалбата.

 

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Заповедта е връчена на нейният адресат на 28.06.2021г., а жалбата срещу ѝ, е регистрирана в деловодството на съда на 05.07.2021 г. Това ще рече, че оспорването е предприето в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. Според описаното в съобразителната част на оспорената заповед, при извършена проверка на 09.06.2021г. , около 14:20часа  в гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ е установено, че С.К.Д., е управлява собственият си лек автомобил „Крайслер гран вояджер“ с рег. № РВ2522КР, след като е лишен по административен ред със Заповед № 21-0338-000013 от 14.01.2021 г., издадена от началник група в Районно управление Самоков към ОД на МВР, София..

Съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 912262 от 09.06.2021 г.

Прието е, че деянието осъществено от жалбоподателя, съставлява нарушение на правилото, възведено в чл. 150 от ЗДвП.

 

7. Процесната заповед е издадена, въз основа на тези данни, които са възприети и възпроизведени впълнота от административния орган, като е постановено, че на С.Д. се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. а – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Крайслер гран вояджер“ с рег. № РВ2522КР за срок от шест месеца.

 

8. По делото се приобщиха :

- Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и началник районно управление към ОД на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

- Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.

- Свидетелство за регистрацията на лек автомобил „Крайслер гран вояджер“ с рег. № РВ2522КР, собственост на С.К.Д.;

- Свидетелство за управление на МПС № ********* издадено на 12.10.2012 г., със срок на валидност до 12.10.2022 г. и контролен талон № 4991516 от 11.10.2012 г., с титуляр С.Д. ;

- Акт за установяване на административно нарушение  серия АА № 912262 от 09.06.2021 г.;

- Справка относно водача С.Д., от която е видно, че от момента на издаване на свидетелство за управление на МПС – 31.10.2002 г., до момента на съставяне на справката нему са били издадени 12 наказателни постановление ; 14 фиша и 3 принудителни мерки, включително процесните такива;

 

IV. За правото:

 

9. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

 

10. Очевидно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на елементарната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.

 

11. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП (в действалата към момента редакция ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), според която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година Целта на принудата тук е ясно определена - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Според установеното в чл. 150 от ЗДвП правило за поведение, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

12. С оглед конкретиката на текущия казус, следва действително да се съобрази, че с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 11 по описа за 2020 г., докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев (Oбн., ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г.), са обявени за противоконституционни чл. 171, т. 1, буква „д“ и чл. 171, т. 2, буква „к“ от Закона за движението по пътищата.

Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.

Според чл. 14, ал. 6 от Закона за конституционния съд, решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

 

13. В контекста на цитираните норми се налага извода, че решенията  на Конституционния съд, с които закон или отделна норма от закон се обявяват за  противоконституционни, имат действие занапред, но това тяхно действие не е относимо само и единствено спрямо възникнали след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на юридически факти, които са  възникнали при действието и въз основа на обявената за  противоконституционна норма. Сиреч, след влизането  си в сила, решението на Конституционния съд има  действие и по отношение на всички висящи, незавършени, но възникнали на основата на обявената за противоконституционна норма правоотношения. Обратното разбиране би означавало, тези незавършени правоотношения, да бъдат уреждани и приключени въз основа на норма от закон, която е обявена за противоречаща на Конституцията. Каза се,  според чл. 151, ал. 2 на Конституцията прилагането на обявения за противоречащ на основния закон акт е забранено и тази забрана е задължителна за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Тоест, висящото правоотношение, не може да бъде уредено и приключено,  въз основа на норма от закона, приложението на която е забранено.

 

14. В случая, нито в обстоятелствената част на оспорената заповед, нито пък от данните съдържащи се в доказателствата по делото е възможно да се установи, дали и кога Заповед № 21-0338-000013 от 14.01.2021 г., издадена от началник група в РУ Самоков към ОД на МВР, София е влезнала в сила и е добила статуса на стабилен административен акт. В представената Справка за водача С.Д. относно тази заповед е отбелязано „връчен“, но не е отбелязано „влязъл в сила“, както това е сторено по отношение на другите актове, обект на справката. При това положение, ще следва да се приеме, че Заповед № 21-0338-000013 от 14.01.2021 г., издадена от началник група в РУ Самоков към ОД на МВР, София, към 20.07.2021 г., когато е регистрирано съпроводителното писмо на  РУ Велинград към ОДМВР, Пазарджик не е влязла в сила и не се е превърнала в стабилен административен акт, който окончателно и непререшимо, урежда между Д. и администрацията, правния въпрос с предмет наложената принудителна административна мярка. Казано с други думи, това правоотношение е било висящо, неприключило, към момента на влизане в сила на Решение № 3 от 23.03.2021 г. на Конституционния съд по к. д. № 11 по описа за 2020 г., което е настъпило като позитивно проявен факт на 03.04.2021 г. При това положение, висящото правоотношение с предмет принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 21-0338-000013 от 14.01.2021 г., не може да бъде приключено по реда на закон, чието приложение е забранено. Тоест, тази принудителна административна мярка – отнемане на свидетелството за управление на МПС на Д., доколкото не е влязла в сила към 03.04.2021 г., не може да бъде прилагана след тази дата, доколкото това би било пряко нарушение на установения с Конституцията правов ред в страната.  

 

15. Разрешаването на правния спор налага да се констатира още, че явно, непосредствено след извършване на проверката на 09.06.2021г., когато от страна на контролния орган е прието, че Д. управлява превозно средство, след като е лишен от това право, той е получил обратно отнетото му свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. Явно, действието поради което е приложена административната принуда е преустановено окончателно, като са отстранени и всички предпоставки, такова да бъде извършено, поне в срока на валидност на издаденото свидетелство, т. е. до 12.10.2022 г. Това означава, че продължаването на действието на процесната принудителна административна мярка е фактически необосновано и следователно несъразмерно.  

 

16. Като основателно ще следва да бъде определено, възражението на жалбоподателя, че решаващия административен орган не е изложил никакви мотиви относно срок в който е счел, че следва да се прилага процесната административна принуда.  Според изричното указание на цитирания текст на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната мярка се налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.

Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на правната норма, което лишава Съда от възможност да установи дали акта е постановен в съответствие с целта която преследва закона в контекста на функциите които следва да осъществи налагането на конкретната административна принуда. След като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен не друг, а точно минималния шест месечен срок.

 

17. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесния административен акт е постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на административно производствените правила. Ето защо, заповедта ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските :

 

18. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представения списък се констатираха в размер на 510.00лв.

Ето защо, Съдът

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0367-000101 от 10.06.2021 г. на Началник Районно управление Велинград при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо С.К.Д., за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 171, ал. 2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата  е наложена принудителна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Крайслер гранд вояджър“ с рег.№РВ2522КР. за срок от 6 месеца

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Пазарджик, да заплати на С.К.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 510,00лв. (петстотин и десет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                    

 

 

Административен съдия : /П/