№ 151
гр. И., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Частно наказателно дело
№ 20221840200489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на Районна прокуратура – С., ТО-гр. И. за
задължително настаняване и лечение в специализирано заведение на
предложената за освидетелстване Р. Д. М.. В искането се твърди, че в хода на
проверката били снети обяснения от различни лица, според които
психическото й състояние в последно време се е влошило и същата проявява
неадекватно поведение и агресия. Често е забелязвана в неглижиран външен
вид, изскачала многократно пред движещи се моторни превозни средства.
Представителят на РП – С., ТО-И. е приема, че поведението на М. застрашава
живота и здравето на нея и околните. Моли съда да образува производство, да
назначи експертиза и ако е налице необходимост, да постанови решение, с
което да настани за задължително лечение лицето в специализирано
заведение.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането.
Служебният защитник се солидаризира с твърдението на прокурора, че
в интерес на предложената за освидетелстване е да бъде настанена за
принудително лечение, но не за предложения срок от 3, а за два месеца.:
Предложената за освидетелстване в право на лична защита и в
последната си дума поддържа неоснователност на искането, като декларира
желание да се прибере в дома си.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
През зимата на 2021 г. предложената за освидетелстване Р. М. имала
неадекватно поведение. Майка й – свид. И., я завела на психиатър в гр. С.,
1
който й предписал лекарства. Докато предложената за освидетелстване
приемала медикаментите, поведението й било нормално. Впоследствие
преустановила приема на лекарства и избягала от дома си. Започнала да
живее на съпружески начала със свид. Й., в неговия дом. Предложената за
освид. М. забременяла от свид. Й. и след като детето им се родило, било
настанено в приемно семейство. След нанасянето в дома на свид. Й.,
предложената за освидетелстване М. не приемала на медикаменти.
Психиатричното й състояние се влошило. Тя започнала да бяга от дома му
при удобна възможност и да скита по цели седмици в с. К.. Много често
пребивавала до денонощен магазин в центъра на селото. Там била забелязвана
многократно от свидетелките Б. Ц., Ж. Г. и К. Г. – служителки в магазина, да
си говори сама, да проси цигари, напитки храна, както и системно да пресича
улици, по които се осъществява движение на превозни средства без да се
оглежда. Всяка от трите свидетелки е възприемала рискови ситуации, в които
автомобили спират непосредствено преди да блъснат предложената за
освидетелстване М.. Свид. Ж. Г. дори възприела пътно-транспортно
произшествие, при което предложената за освидетелстване била блъсната от
лек автомобил на пешеходна пътека, като инцидентът бил лек и причинен от
Р. М., тъй като тя изскочила изневиделица пред колата.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява,
че освидетелстваната Р. М. страда от параноидна шизофрения. Шизофренията
е заболяване, спадащо към групата на психозите. Поради невъзможността за
рационална корекция на действията и непредвидимост на постъпките,
освидетелстваната представлява опасност за живота и здравето на околните и
може допълнително да увреди собственото си здраве. Съгласно заключението
има риск с поведението си да провокира агресия от други лица върху себе си,
поради което лицето има нужда от продължително лечение и наблюдение.
Освидетелстваната не може да изразява информирано съгласие за лечение.
Предложена е стационарна форма за лечение за срок от три месеца поради
установеното психично заболяване.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните
доказателствени средства: обясненията на предложената за освидетелстване,
показанията на свидетелите К. И., И. Й., Б. Ц., Ж. Г., К. Г., Н. Д., на които
съдът дава вяра.
Събраните по делото доказателства се подкрепят и допълват взаимно и
напълно съответстват помежду си досежно фактите и обстоятелствата,
релевантни за настоящото производство. От показанията на разпитаните
свидетели се установяват различни аспекти от поведението на предложената
за освидетелстване. Неадекватното й поведение, самоговорене, хиперактивно
поведение, свързано с безцелно движение денем и нощем в с. К., както и
множество случаи, в които е излизала много бързо и без да се оглежда на
пътното платно, с което е създавала опасност от възникване на ПТП.
Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират, доколкото са
логични и непротиворечиви. Те са както близки роднини на предложената за
освидетелстване и са имали са непосредствена възможност да възприемат
поведението й, като липсват данни за влошени отношения, така и случайни
граждани, станали свидетели на действията й. Те намират в подкрепа в
заключението на съдебно-психиатричната, която добре обяснява аспектите на
поведението на освидетелстваната, съобщено от свидетелите. Поради това
2
няма причина достоверността им да бъде поставена под съмнение.
Обясненията на предложената за освидетелстване в частите, в които
твърди, че приема медикаменти са категорично оборени от показанията на
свид. И. и свид. Й., които напълно логично, непроворечиво, независимо един
от друг излагат, че осв. М. не приема лекарства. С оглед на логичността и
последователността на показанията на свид. И. и Й., те следва да бъдат
кредитирани за сметка на твърденията на осв. М..
Съдът кредитира в цялост заключението на приетата по делото съдебно-
психиатрична експертиза, като обективна, безпристрастна и компетентно
изготвена. Вещото лице подробно е мотивирало заключението си със
съображения, които не следва да бъдат преповтаряни. Само е нужно да се
отбележи, че то разкрива наличието на психологическо заболяване у
предложената за освидетелстване, което поради естеството си е възможно във
всеки един момент да резултира в проява на агресия спрямо трети лица или
увреждане на собствения й живот и здраве. Констатацията на психично
заболяване и характерните му прояви напълно хармонира със съобщеното от
свидетелите и сочи на тяхната достоверност.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 155 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ са психичноболни с
установено сериозно нарушение на психичните функции или с изразена
трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна
деменция.
От приетата от съда съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза безспорно се установи наличието на медицинския критерий за
задължително настаняване и лечение на освидетелстваната Величкова.
Същата страда от параноидна шизофрения. Шизофренното разстройство
представлява психоза и попада сред изброените в чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
Налице е и юридическият критерий за задължително лечение. Поради
заболяването освидетелстваната може да извърши престъпление, което
представлява опасност за околните. Провокирана от заболяването си
освидетелстваната също е възможно също да стане жертва на транспортно
престъпление, което самата тя е съпричинила, предвид установеното по
делото поведение. От научна гледна точка, заключението на приетата по
делото СПЕ, подкрепя този извод, доколкото е изложено, че под въздействие
на налудните си изживявания е възможно предложената за освидетелстване
да прояви агресия или да посегне на живота си. Всичко това сочи, че с
поведението си освидетелстваната може да е опасна за околните и за себе си.
Във всеки един момент е възможно да осъществи престъпление против
личността на своите роднини, трети лица или против транспорта. Подобно
състояние е нетърпимо за правовия ред и следва да бъде отстранено чрез
задължително лечение.
Съдът приема за най-подходящо по вид е предложеното с експертизата
стационарно лечение за срок от три месеца, което да бъде осъществено в ДПБ
3
„Св. Иван Рилски“. Стационарната форма е необходима предвид
възможността за обостряне на психичното заболяване при спиране на
медикаментите и опасността, която се създава за околните. Чрез стационарно
лечение може да се осигури непрекъснато наблюдение върху
освидетелстваната и много бързо и ефективно да се прецизира лечението й
чрез точната доза медикаменти, за да бъде максимално щадящо.
Предложената за освидетелстване към този момент живее със свид. Й.. От
показанията му се установява, че той няма нито възможност, нито желание да
полага грижи за предложената за освидетелстване, като следи приема на
медикаменти или закупува такива. В подобен смисъл са и показанията на
нейната майка свид. И., която иска да помогне на дъщеря си да подобри
здравословното си състояние, но няма контакт или осъществява спорадичен
такъв с нея, а поради това и липсва обективна възможност да подпомага
лечението й. Това сочи, че осъществяването непрекъснат надзор спрямо
предложената за освидетелстване, проследяване на приема на медикаменти не
е възможно да бъде изпълнявано от близкия семеен и приятелски кръг, което
несъмнено ще компрометира лечението и ще влоши състоянието на осв. М..
Ето защо амбулаторната форма на лечение е неподходяща.
Не се споделят доводите на защитата, че настаняване за лечение за срок
от 3 месеца е прекомерно дълъг. В случая съдът основа решението си на
експертното заключение, от което става ясно, че освидетелстваната страда от
сериозно психологическо лечение, което се нуждае от системно, прецизно и
продължително лечение. Ето защо настоящият състав приема, че при по-
кратък период, то може да бъде компроменирано, особено като се вземат
предвид комбинацията от неблагоприятни фактори, като липсата на
самокритичност на предложената за освидетелстване и недостатъчната
ангажираност на близкия семеен кръг. При това положение и доколкото
вещото лице има специални знания в областта на психиатрията, имала е
непосредствен контакт с предложената за освидетелстване, с медицинската
документация, поради което е в състояние да прецени нужният срок за
лечение, следва да бъде възприет предложения от нея. Още повече, че
съгласно чл. 164, ал. 3 НПК при отпадане на предпоставките за задължително
настаняване и лечение, преди да е изтекъл определеният срок,
задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от съда по
искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение
Предвид липсата на установени лица от близкия семеен и приятелски
кръг, които могат да предоставят информирано съгласие -незаинтересованост
от свид. Й. и обективна невъзможност на свид. И., на основание чл. 162, ал. 3
ЗЗ, такова следва да бъде предоставяно от длъжностно лице от отдел
„Здравеопазване“ към Столична община.
Поради констатираната опасност с висок интензитет за живота и
здравето на предложената за освидетелстване, които са най-висшите блага в
едно демократично общество съдът намира, че трябва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението. По този начин няма риск лечението
да бъде прекъснато по волята на предложената за освидетелстване, като по
този начин косвено да се създаде опасност за живота и здравето на различни
лица.
Предвид влошеното здравословно състояние на освидетелстваната,
разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл. 162, ал. 1 ЗЗ, съдът
4
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА задължителното лечение на освидетелстваната Р. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „М.“ № 11 за срок от 3 месеца и
ОПРЕДЕЛЯ СТАЦИОНАРНА ФОРМА за провеждането му в ДПБ „Св.
Иван Рилски“.
На основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ ОПРЕДЕЛЯ длъжностно лице от
отдел „Здравеопазване“ към Столична община да изразява информирано
съгласие за лечението на осв. Р. М..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски да останат за сметка
на държавата.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на ДПБ „Св. Иван Рилски“ и на
отдел „Здравеопазване“ към Столична община за определяне на длъжностно
лице, което да изразява информирано съгласие.
На основание чл. 165, ал. 2 ЗЗ при необходимост привеждането в
изпълнение на решението от лечебното заведение да се осъществи със
съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
Препис от решението да се изпрати за сведение и изпълнение на ЦПЗ -
София
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник, при
поискване.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5