РЕШЕНИЕ
№ 1327
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Г.а Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100502063 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната
жалба на С. П. Н. от гр.*** в качеството й на **** на малолетния Б. К. П.
,чрез процесуалния им представител – молител по гр.д. №
20222120103697/2022 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 2178/10.10.2022 год. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлена молбата на въззивницата за налагане мерки за защита по реда на
ЗЗДН по отношение на малолетното дете Б. П. срещу ответника Ж. К. П. –
**** по бащина линия на детето .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно и необосновано ,постановено при съществени процесуални
нарушения .
Сочи се на първо място ,че първостепенният съд неправилно не е
допуснал поисканата от молителката комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно –психологична експертиза ,вещите лица по която да отговорят на
поставените от страната въпроси ,които според нея са от съществено
1
значение за правилното решаване на спора.Това според въззивницата е
ограничило съществено правото й на защита .Освен това ,счита се ,че
неправилно съдът е приел ,че първоначалната молба за защита се отнася само
и единствено до кръвонасядането в областта на дясното слепоочие,като е
игнорирано изложеното в молбата за защита ,че полицай от Пето РУ-Бургас
е казал ,че детето е присъствало на семеен скандал между **** К. и ******
Ж. в бл.** ет.* в ж.к.***,както и изложеното на стр.3 от молбата ,в която се
сочи ,че е недопустим детето да се подлага на какъвто и да е психически и
физически тормоз,като е посочено и опасения оказваното психическо насилие
да остави трайни последици у детето .Наведените твърдения за психическо
насилие над детето са били игнорирани от състава на съда ,което е довело до
нов акт на домашно насилие от страна на ****** ,за който е била издадена
заповез за защита по гр.д. № 28633/2022 г. на СРС.
Необоснова съдът е приел ,че няма доказателства детето да е
присъствало на битов инцидент ,въпреки наличието на изрични писмени
доказателства ,че детето е присъствало в дома на ответника Ж. П. на датата
,на която е подаден сигнал до тел. 112 от сина му К. П. за това ,че **** му го
заплашва с нож и души ****а си и въпреки ,че самият ответник е заявил ,че
той и детето били в една и съща стая,а **** К. е бил в друга стая ,като е чул
как Ж. повишава тон на детето ,което е било и поводът за спор между тях и
обаждане в полицията .Данни за скандала се намират и в полицействата
преписка ,като липсват данни ,потвърждаващи защитната теза на ответника
,че **** ** се напил и затова предизвикал скандала.Напротив –полицаят
,който съобщил на ****та за инцидента е бил разтревожен за **** на детето и
попитал дали може да си върви ,което пък смутило детето до степен да
избяга навън.Очевидно стресът за детето е бил твърде голям,още повече ,че
скандалът първоначално започнал между ****** и детето .Това ,което ******
е направил е емоционално насилие върху детето ,което не се осъзнава от
****** ,но е възприето от **** К. именно като такова ,което го е и
провокирало да се намеси в защита на детето.След толкова категорични
писмени доказателства ,различни от декларацията на ****та ,необосновано
съдът е приел ,че конфликтът между възрастните не се е отразил негативно
върху детето ,като се е впуснал излично в обсъждане на отношенията между
****та и **** на детото ,които не са предмет на обследване по настоящото
дело .Игнорирано е последващото бягство на детето от дома на ****** ,като
2
не са направени нужните изводи от този факт .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения отговор на особения представител на малолетния Б. П. се
оспорва въззивната жалба .Счита се ,че описаните в жалбата отношения и
събития са подробно обсъдени и преди и след връщане на образуваното дело
.Доказателствата сочат според особения представител изключително
неблагоприятното положение на детето ,поставено в ролята на изкупителна
жертва за очевидно несполучливите отношения между биологичните
родители и другите му възходящи.
Споделя се становището на първоинстанционния съд ,че би било
неоправдано използването на държавна принуда по отношение на ответника
само въз основа на предполагаеми или несъставомерни негови действия и
вина ,което неоправдано би застрашило по начало брагоприятните и
естествени връзки и общуване на подрастващия Б. с най-близкия родственик
от страна на **** му –на който при това е поверено и при него е било
настанено детето ,по искане на компетентните служби ,със съдебно решение
,което жалбаподателката не изпълнява .
Моли се за потвърждаване на решението .
В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ответник
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.
Подчертава се,че родителските права върху малолетното дете са
предоставени на **** ,а с влязло в сила решение по молба на ДСП –Бургас
малолетният Б. е настанен ,като мярка за закрила ,в дома на **** му по
бащина линия –Ж. К. П. за спор от една година /макар че решението до
момента не се изпълнява от ****та /.
Счита се ,че от събраните по делото доказателства не се е установило
твърдяното от молителката домашно насилие над детето ,извършено от
ответника по отношение на малолетния му ****,който той е следвало да
отглежда по силата на съдебно решение вместо **** му и **** му .
Моли се за потвърждаване на решението.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
3
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването.Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество,като
същото е за втори път висящо пред настоящата инстанция.
Въззивницата С. П. Н. .- лично и в качеството на законен представител
на малолетния Б. К. П. , е сезирала Районен съд- Бургас с молба за защита
срещу осъществено спрямо детето домашно насилие от **** на детето- К. П.
и от ****** по бащина линия- Ж. П. , като конкретните обстоятелства са
подробно изложени в молбата за защита и възпроизведени в декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата.
Молителката твърди, че към момента на подаването на молбата
родителските права спрямо детето се упражняват от **** К., като е висящо
дело за промяна на мерките относно детето. След раздялата на родителите,
през 2016г. **** К. принудил ****та да подпише споразумение, съгласно
което синът им да отиде да живее при него, което сега било използвано срещу
нея.
На 21.08.2021г. в изпълнение на постановения от съда режим на лични
контакти с детето, бабата по бащина линия- К.Г. предала Б. на **** на
молителката. При предаването на детето на молителката, **** й казал, че то
има синина на дясното слепоочие и десния клепач на окото, а бабата не е дала
никакво смислено обяснение за това. 4 Детето било унило, затворено в себе
си и с изразено необичайно поведение, често прилягвало да спи. Въпреки
многократните й опити да разбере какво се случва, детето започвало да
разказва и когато стигнело до случката просто млъквало и започвало да прави
тикове с очи, поради което молителката го завела на преглед в Спешното
отделение. Пред медицинския екип детето също не могло да разкаже за
инцидента. Там обаче бил полицай от Пето РУ на МВР, който познал детето и
казал на молителката, че детето е присъствало на семеен скандал между ****
К. и ****** Ж. в гр.*** кв.*** бл.** ет.* ап.**. Този полицай попитал детето
как е **** му и може ли вече да върви , както и дали може да става, при което
4
детето навело глава и започнало да примигва с очи, след което избягало
навън. Наложило се молителката и други, намиращи се там полицаи да го
успокояват. Молителката счита, че детето е пострадало по време на
инцидента, за който му разказал полицаят. Завела детето в Отдел „Закрила на
детето“, където й казали, че ще предприемат необходимите мерки за защита
на детето, но е необходимо време за това. В първия работен ден молителката
отвела детето за освидетелстване, където било констатирано, че нараняването
е с давност не по- малко от 5 дни и е причинено от действието на твърд, тъп
предмет с ограничена повърхност. След освидетелстването, тя, **** й и още
двама души отвели детето до полицията, където предала детето на **** му
Ж., понеже К. я заплашил. По- късно Б. избягал от **** си и отишъл в дома
на **** на молителката. По тази причина молителката счита, че детето е
преживяло насилие и се страхува от двамата ответници. Моли да бъдат
наложени мерки за защита на детето Б. по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от
ЗЗДН.
Първоначално постановеното от районния съд решение по делото е
било обезсилено от въззивната инстанция в частта ,с която е уважена
подадената молба за защита от осъществено домашно насилие от Ж. П. и
делото е върнато за ново разглеждане от БРС ,като съобразно указанията на
въззивния съд като самостоятелна страна е конституирано пострадалото
малолетно дете Б. П. и на същото е назначен особен представител –адв.
С.Георгиев .Подадена е била молба за защита на детето от домашно насилие
от страна на **** К. П. за същия инцидент ,по която е постановено съдебно
решение по гр.д. № 5958/2021 г. на БРС ,с което молбата е била оставена без
уважение и в тази част решението е влязло в сила .
Ответникът е оспорил подадената молба за защита с твърдения ,че
не е осъществявал спрямо детето акт на домашно насилие ,че напротив –той
подпомага активно ,включително и финансово **** /комуто са били
предоставени родителските права/ при отглеждането на Б.,а и между детето и
неговия **** е изградена стабилна емоционална връзка .Нещо повече – с
решение по гр.д. № 8947/2021 г. на БРС детето е настанено по реда на ЗЗДет
по искане на ДСП-Бургас за отглеждане при ****** за срок от една година ,за
да може да му бъде осигурена една по-добра среда от тази ,която биха му
предоставили неговите **** и ****
5
За да установи дали има осъществено психическо или физическо
насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот
,личната свобода и личните права по отношение на малолетното дете на
посочената дата ,първоинстанционният съд правилно е посочил ,че
подадената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН се ползва с обвързваща
доказателствена сила само ,когато изхожда от пострадалото лице.Доколкото в
случая пострадал се явява малолетният Б. ,депозираната от неговата ****
декларация не се ползва с придадената от закона доказателствена стойност и
всички изложени в нея твърдения подлежат на пълно и главно доказване по
реда на ГПК .
С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се
търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като
представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът
да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия
,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай
доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно
доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита
срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с
възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от
ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в
производството ,който има възможност и следва да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни
доказателства.
В конкретния случай обаче молителката не може да се ползва от от
самия закон доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без
провеждане на доказване в противната насока ,тъй като това се отнася само
6
до декларацията ,подадена от пострадалото лице .нещо повече – в в случая
молителката дори не се явява законен представител на детето ,тъй като
родителските права по отношение на него са предоставени на **** , а с
решение на БРС детето е временно настанено в дома на ****** по бащита
линия-ответника Ж. П. . При това положение в тежест на ищцата –молителка
е да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията
обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на
заповед за защита.
Следва да се подчертае ,че смисълът на ЗЗДН е да защити
действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие ,като в
разпоредбата на чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на
физическо ,психическо или сексуално насилие ,както и опитът за такова
насилие,принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот ,извършено спрямо лицата ,които се намират или са били в семейна
или родствена връзка .
В случая спорна е фактическата обстановка по делото – ответната
страна оспорва въобще твърдението да е удрял детето по какъвто и да е
начин и да е осъществявал каквото и да е психическо насилие над него .
В тази връзка следва да се посочи,че домашното насилие е акт –
проявление на човешката воля, ръководено и контролирано от съзнанието на
човек. То е деяние, активно поведение, действие, опит или завършено
действие, насочено срещу друго лице, с което извършителят на насилието се
намира в родствена или семейна връзка – настояща или бивша или във
фактическо съпружеско съжителство.Домашното насилие
е неправомерен юридически факт, осъдимо от морала и правото поведение,
което се обективира в отношенията между лица, намираща се в близки
родствени или съпружески отношения.
Насилието, упражнявано от едно лице върху друго, е обект на
психологията, криминологията, социологията. Без правната наука да се
посвещава на задълбочени изследвания на неговата същност, причини, форми
на проявления, въздействието върху хората, законодателят го превръща в
обект на правно регулиране. Насилието е основното понятие на Закона за
защита срещу домашно насилие (ЗЗДН).
Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението
7
и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То
може да бъде:
– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт,
телесна повреда, увреждане на здравето;
– сексуално насилие – изнасилване, блудство;
- психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо
заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;
– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;
– икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови
средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване
на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се
принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване
на активите на имуществото му;
– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие;
– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с
определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;
– принудително ограничаване на личната свобода – заключване,
заплаха да излиза навън;
– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото
лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете
определени произведения, да общува с определени хора;
– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в
присъствие на дете.
Освен това целта на искането за защита и общото в така изброените в
закона мерки е, че те не са създадени за санкциониране на извършителя,
а за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие.
Мерките са със защитен и превантивен характер. Те са насочени към
обезпечаване от страна на държавата на сигурността и спокойствието,
недосегаемостта на пострадалото лице от извършителя.Пострадалото от
домашно насилие лице няма право срещу насилника, което да защити по реда
на разглеждания закон. То има право на защита от държавата – държавата е
задължена да му предостави тази защита и тя се дава тогава и дотогава, когато
8
и докогато има акт на домашно насилие. Държавата обезпечава защитните
мерки чрез съда. Съдът не правораздава в случаите на налагане на мерки, а
оказва защита на нуждаещите се лица.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита ,че в конкретния
казус не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН .Освен
това-посочените административни мерки по ЗЗДН не може да се превръщат в
репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права.
По делото единствен източник за случилото се на процесната дата -
16.08.2021 г. ,както правилно е отбелязъл първоинстанционният съд , е
събраната информация по полицейската преписка и дадените по реда на чл.
176 ГПК обяснения от ответника.Други доказателства не са представени от
молителя за установяване на твърдяната от него фактическа обстановка
.Първоинстанционният съд правилно е приел /анализирайки всички данни
/,че не е било установено по категоричен начин детето да е присъствало на
битов инцидент с интензитет и характер ,отговарящ на твърденията от
молбата за защита .не са събрани категорични данни както за присъствието
на детето по време на конфликта ,така и същият да се е отразил негативно
върху детето . Като допълнение към изложените от първостепенния съд
мотиви следва да се посочи, че воденето на множество дела между
родителите е поставило детето в неспокойна среда. То живее сред негативни
и тревожни емоции, предизвикани от поведението на двамата му
родители.Детето явно не получава достатъчно грижи от двата си родители и
в същото време е обременено в психоемоционален план от проблемите и
враждите между двамата. Тревожността, в която живее не би се отразило
положително в соматоневрологичното развитие на детето. Натрупаната
тревожност в детската психика може да нанесе сериозни последици в
психоемоционалното развитие.Затова и според данните по делото детето е
чувствително и изживява всеки конфликт емоционално и с много тъга,
объркано е, и е затворено вътре в себе си. По изложените съображения
двамата родители следва да потърсят професионална помощ, с която да
преодолеят нспособността си да общуват помежду си и да обединят усилията
си в позитивна посока, с цел отглеждане на едно здраво и щастливо дете,за
което обаче същите не са предприели никакви мерки .
Действително ,независимо от съществуващите противоречия между
9
**** на детето и ****** , конфликтът между тях не може да бъде толериран
,без значение какви са причините за него .Не е установено обаче по никакъв
начин нито интензитета на този конфликт /в крайна сметка ****та – молител
не е присъствала на него/,нито какви точно конкретни действия ответникът е
извършил спрамо сина си и дали е извършил някакви насилствени действия
спрямо него /каквито са посочени в сигнала по тел.112/.полицейските
служители са установили ,че детето е в добро състояние и не са отразили дали
е присъствало на конфликта ,нито пък са отразили детето да е имало някакви
видими белези от нараняване /за каквото се твърди в молбата от ****та
/.Правилна е преценката на районния съд ,че фактът ,че детето е избягало по-
късно от дома на **** си и е отишло при **** си ,не е показателен за
упражнено спрямо него насилие на посочената дата .Не всяко емоционално
нараняване следва да се квалифицира като акт на домашно насилие .Няма
данни по делото и че молителката има основателен страх от нарушаването
на сигерността и спокойствието на детето от страна на ответника за в
бъдеще,т.е. че се нуждае от обезпечаване на преустановяването или
предотвратяването на домашно насилие в бъдещо време от негова страна ,от
актове на физическо или психическо насилие срещу детето ,за да мотивира
правен интерес от искане за налагане на мерки за защита.
Затова съдът счита ,че постановеното решение следва да бъде
потвърдено ,като настоящият състав споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Неоснователно е оплакването , че съдът не е обсъдил представените
писмени доказателства, които /както бе казано по-горе / се състоят
единствено в полицейския доклад ,интерпретиран твърде емоционално от
въззивната страна ,но в крайна сметка – неподкрепен с други убедителни
писмени и гласни доказателства . Процесуално нарушение би представлявало
необсъждането на относими към предмета на спора доказателства, каквото в
случая БРС не е допуснал.
В случая ,доколкото съдът приема ,че не сме изправени пред акт на
домашно насилие ,счита ,че не следва да се обсъждат останалите съображения
и доказателствени искания относно психическото състояние на детето ,
относно причините и основанията за поведението му.Още повече ,че явно
между страните са висящи редица съдебни дела ,по които ще се разреши и
10
спорът относно родителските права .
При този изход на спора и на оснчл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер
на 500 лв. съобразно чл. 36 ЗА вр. с НМРАВ
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2178/10.10.2022 г. постановено по гр.д.
№ 20222120103697 по описа на Бургаския районен съд за 2022 г.
ОСЪЖДА С. П. Н. ,ЕГН ********** ,от гр.*** ,ул.*** № ** да
заплати на Ж. К. П. , ЕГН ********** от гр.*** ,к-с *** бл.** ет.* ап.**
,сумата 500 /петстотин /лева-разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11