№ 14580
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110153100 по описа за 2024 година
Предявени са от А. Г. Г. против „*******“ ООД установителни искове за
прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № ******** от
17.05.2024 г., сключен с ответника, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата поддържа че договорът е нищожен поради неспазване на
приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Не била посочена
и дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита. На следващо място поддържа, че не била спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът не съдържал
годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Поддържа се и нищожност на договора и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като претендираната сума за неустойка не била включена в ГПР и ГЛП. В
условията на евентуалност счита, че неустойката по чл. 8 от договора е
нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както и поради нарушение на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Моли за прогласяване на нищожност на договора, а в условията на
евентуалност – прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „*******“ ООД, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Развити са подробни съображения за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Исковата претенция
се оспорва и по размер, доколкото се твърди, че договорът за паричен заем е
сключен за сумата от 408,09 лева. Претендират се разноски по делото.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за
уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за
потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
включително и на оспорените клаузи, които противоречат на императивна
законова разпоредба или я заобикалят /на основанията, посочени в исковата
молба/, или на добрите нрави по исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД.
В тежест на ответника е указано да установи законосъобразността на
договора за кредит; че сочената като неравноправна клауза на договора за
паричен заем е индивидуално уговорена/т. е. не е била предварително
изготвена от банката-кредитодател или дори да е била, то ищецът е имал
възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и
ненуждаещи се от доказване следното обстоятелство - наличието на
облигационно договорно правоотношение между ищеца и „*******“ ООД по
Договор за паричен заем № ******** от 17.05.2024 г., по силата на който
ответникът е отпуснал сумата в размер на 900 лв. в полза на ищеца.
По делото като доказателство за наличието на договорно
правоотношение с ответника от страна на ищеца е представен Договор за
паричен заем № ******** от 17.05.2024 г., сключен между ищеца и „*******“
ООД.
Съдът приема, че автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави, което
се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки. По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочено, че ГПР е с фиксиран размер от 47,669 %.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от процесния договор и съгласно погасителния план
заемната сума следва да се върне на 9 броя месечни вноски, с оглед което
2
размерът на ГПР в процесния случай е 47,669 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – включена в договора
неустойка в размер на 761,63 лв., което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по силата на който "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. В частност общото задължение
на ищеца по договора при отпуснат кредит от 900 лв. е в размер на 1 055,97
лв., а включвайки и начислената неустойка, като част от ГПР, същото
задължение нараства в общ размер на 1818 лв. С оглед на този факт съдът
счита, че е налице противоречие с императивната забрана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
именно годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. Макар в чл. 3 на
Договора да са посочени възможни начини на обезпечаване, настоящият
състав намира, че изборът за потребителя е само привиден и в действително
сключването на договора за кредит е обусловено от сключване на договор с
дружество гарант, одобрено от кредитодателя. Това е така, защото
предвидената хипотеза в чл. 6 е фактически неизпълнима. За три дни
кредитополучателят не само би бил затруднен да намери поръчител, който да
отговаря на посочените условия, а и поръчителят не би имал възможност за
толкова кратък срок да се снабди с всички документи, които са необходими
пред кредитодателя, за да бъде одобрен.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и
в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които
кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е
уговорена. При отчитането на включената неустойка за непредоставяне на
поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР е значително
завишен. Освен това в договора не е ясно какво точно е включен в ГПР, не е
разяснена методологията на формулирането му, както и добавените
компоненти към възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че не е
3
спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК -в
този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр.
д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесния
Договор за паричен заем № ******** от 17.05.2024 г., сключен между ищеца и
„*******“ ООД е изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 648,72
лева /от които 72,72 лева – за държавна такса, 576 лева- адвокатско
възнаграждение с ДДС – в полза на адвоката , осъществил безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото /. Предвид изхода на
делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №
******** от 17.05.2024 г., сключен между А. Г. Г., ЕГН: **********,
адрес************* и „*******" ООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: ***********, представлявано от В. М. И. по предявения
от А. Г. Г., ЕГН: **********, против „*******" ООД, ЕИК: **********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „*******" ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: ***********, представлявано от В. М. И., на основание чл. 78,
4
ал. 1 ГПК, да заплати на А. Г. Г., ЕГН: **********, адрес*************
сумата в размер на 72,72 лв.- разноски по делото за заплатена държавна такса
за настоящото производството.
ОСЪЖДА „*******" ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес
на управление: ***********, представлявано от В. М. И., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, и чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-
Пловдив сумата в размер на 576 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство и защита на ищеца по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5