МОТИВИ по Решение № 260166/26.04.2021 г. по АХД № 872/2020 г. по описа на Дупнишки
районен съд
Дупнишката
районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК против С.С.П., роден на ***
година в гр. Дупница, с адрес ***, българин, български гражданин, с висше
образование, ***, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. І-во, във вр. с чл. 130, ал.
1,във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на Дупнишка районна
прокуратура поддържа искането, като пледира обвиняемия да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК, както
и да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски.
Обвиняемият е
дал обяснения по обвинението, като твърди че когато излизал от дискотеката със
своите приятели С.А. и Станислав В. около 03:30 ч. 04:00 ч. видял, че пред
дискотеката са се събрали две различни
компании, от които две момчета се скарали помежду си, станали разправии и
настъпил масов бой. Въпреки че не ги познавал той застанал между момчетата като
се опитал да ги разтърве. В този момент получил удар в лявата страна, в
областта на скулата от момче, което не познавал, като му отвърнал инстинктивно,
като го отблъснал в областта на гърдите с лявата ръка и го ударил с горните
фаланги на пръстите на дясната ръка, в областта на устата му. Твърди, че това е
било леко докосване, тъй като се опитал да му удари шамар, който не успял да му
удари. Обвиняемият П. попитал лицето защо го удря, след като не го познава и
няма причина за това, като в същото време приятелите на обвиняемия П. се
притекли и го хванали, за да не продължи да удря непознатия и тръгнали в посока
банката към таксиметровата пиаца, а групата, в която било и това момче се
насочила в обратната посока, към центъра на гр. Дупница. Счита, че деянието не
доказано по безспорен начин. В последна
дума, твърди че не не се признава за виновен.
Адв. У. –защитник на
обвиняемия пледира неговия подзащитен да бъде оправдан
поради обстоятелството, че обвинението се базира само на показанията на
пострадалия свидетел и неговия приятел. Счита че останалите свидетели са
безпристрастни, чиито показания следа да
се кредитират и установяват обстановка
изключваща извършване на деянието, в което е обвинен обвиняемия П. както от
обективна, така и от субективна страна. Счита, че квалифициращия състав, че
деянието е извършено по хулигански подбуди, също не е доказан по безспорен
начин. Като алтернатива сочи, че в
случай съдът възприеме, че деянието е извършено от обвиняемия, то да бъде взето
предвид личността на дееца, че е активен спортист и служи за пример на младите
хора да спортуват.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С.С.П.
е роден на *** година в гр. Дупница,
с адрес ***, българин, български гражданин, с висше образование, ***,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
През 20**год.
св. Г. бил ученик в 11 клас в ПГ „Сергей Павлович Корольов“
гр. Дупница. За коледните празници св. Г. и негови съученици на 20.12.20**г. вечерта отишли да празнуват в дискотека „***“, находяща се в гр. Дупница. Св. Г. и св. Г.Ж. останали в дискотека
и в ранните часове на 21.12.20**год., а останалите ученици от класа си тръгнали по-рано. Около 03:30 04:00 часа свидетелите Г. и Ж.
излезли навън пред дискотеката като навън имало обособени две компании, от
които между две момчета възникнал
конфликт заради едно момиче и започнали да се бият. Св. Г. се опитал да ги
разтърве, като в същото време от дискотеката излизал и обвиняемия П., който също се намесил с цел да разтърве
биещите се. Приближил се към тях, но застанал зад св. Г., който без да искал
отстъпвайки назад го ударил, докато се опитвал да разтърве биещите се момчета.
Като ответна реакция обвиняемия П. започнал да удря св. Г. с юмрук по лицето, в
корема, по ръката, който дори не съумял да се предпази и не е отвърнал на
нанесените му удари. Св. Г. слязъл
заедно със св. Ж. в дискотеката, за да си вземе якето, но последния го
последвал и докато пострадалия свидетел си вземал якето от стола и бил прав отново последвали два удари с юмрук по лицето. Св. Г. тръгнал да
излиза по стълбите, и докато св. Г. се изкачвал на горе по стълбите и бил с
гръб към обвиняемия, последния го последвал и продължил да му нанася удари в областта на корема и лицето, като тези
действия продължили и след като св. Г. излязъл пред дискотеката, когато се
опитал да се предпази вдигайки ръцете си пред лицето. През цялото време го
заплашвал, че ще му свали гащите и че ще го изнасили. Навън се намесила една
жена, която застанала между тях и по този начин предотвратила свадата между обвиняемия
и пострадалия. Св. Ж. не помогнал на
приятеля си, защото го било страх от
обвиняемия. Твърди, че навън са били и св. К. Костадинови и св. Б.Л., които също се страхували от
обвиняемия знаейки, че е кик-бокскьр. Последните двама свидетели в хода на съдебното следствие заявиха, че не си спомнят
нещо, като след прочитане на показанията им св. Л. твърди, че дадените на ДП
показания ги дал под влияние на споделянето на случая със св. Ж., а св. К.
твърди, че случаят си го спомнял и разказал за него на ДП, след като разговарял
със св. Г.. Св. К. промени показанията си в съдебно заседание твърдейки, че не
е видял обвиняемият и пострадалият да влизат във физическа разправа, както и
жена да ги е разтървала. Именно заради коренно различната позиция на тези двама
свидетели, за които св. Ж. твърди, че още същата вечер са се страхували от
обвиняемия, за който знаели, че спортува кик-бокс,
поради която и причина не се намесили да разтърват биещите се, съдът не кредитира
показанията им дадени в хода на съдебното следствие. Видно от прочетените
показания, дадени на ДП от тези двама свидетели не може да се направи извод, че
същите преразказват показания на св. Г. и св. Ж.. Построяването на изреченията
на четиримата свидетели са идентични с оглед фактите, но са индивидуални за
всеки един от тях, като всеки един от тях разказва случая от първо лице това
което е възприел от една страна. От друга страна, ако наистина св. Л. и св. К.
преразказваха случай за св. Л. два месеца по-късно, а за св. К. шест месеца
по-късно, то същите нямаше да си спомнят случая с такива подробности. Ето защо
съдът не кредитира показанията на св. Л. и св. К., дадени в хода на съдебното
следствие, а взе предвид тези дадени в хода на ДП.
След побоя св.
Г. и св. Ж. тръгнали в посока към РУ гр.
Дупница, където в близост живеел св. Ж., а обвиняемият с неговите приятели в
посока зад сградата на Банка „ДСК“, където се намира таксиметрова пиаца. Двамата
отишли в дома на св. Ж., който се обадил на св. Максим И.. Св. И. имал
автомобил и могъл да управлява МПС, като го помолили да закара пострадалия
свидетел до Бърза помощ при МБАЛ „Св. Иван Рилски“, тъй като по лицето на св. Г.,
въпреки че се измил в дома на св. Ж., все още имал кръв, течаща от носа и
устатата му. Медицинска сестра му измерила пулса. Не е имало лекар -специалист
и не му обърнали внимание. За това се
прибрал у дома. На сутринта майката на св. Г. –св. М.И. видяла сина си със
засъхнала кръв по лицето и по тапетите. Св. Г. също така плюел кръв, като
майката реагирала веднага и го закарала в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“, където
бил настанен на лечение. След което подали и жалба в полицията, тъй като св. Г.
все още е бил непълнолетен. Според св. И.
поведението на сина ѝ не се променя драстично, ако е изпил една
или две бири. Косвени показания в тази насока се съдържат и в показанията на
св. Р.М., който работи като касиер в дискотеката, като същият дава частични
показания, тъй като твърди, че не е видял физически побой между обвиняемия и
св. Г., доколкото сбиванията ставали само пред дискотеката, но пък там винаги
имало полицейска патрулка, с присъствието на която
това се предотвратявало, но в същото
време заявява, че сервитьорката му се оплакала, че долу в дискотеката нещо е
станало, за това го помолила за съдействие да изведе навън св. Г., който бил
пиян. От показанията на св. Г. е видно, че дори
и св. М. го е ударил, така че показанията на последният, съпоставени с
останалите писмени и гласни доказателства в тази посока, че е не е видял
обвиняемия П. да нанася побой на св. Г., качвайки се и двамата по стълбите
нагоре, съдът не ги кредитира. В тази връзка не допринасят за изясняването на
спора показанията на св. М. Кацарски –посетител в дискотеката, седящ в близост
до пострадалия свидетел, освен, че пострадалия е бил въпросната вечер в
заведението, но същия не станал свидетел
на сбиването. Св. С.К. –барман и св. Д.Д. –сервитьор,
дават сведения относно разположението на бара спрямо, столовете и масите, като
и обстановката в дискотеката. Не са очевидци на сбиването.
Съдът
кредитира частично показанията на св. С.А. и св. Станислав В. -приятели на обвиняемия, тъй като от
показанията на двамата се установява фактическата обстановка описана от св. Г.,
св. Ж., св. Л. и св. К., досежно обстоятелството за
часа, мястото и свадата между двете компании, стоящи пред дискотеката, но
твърдят, че обвиняемия се е намесил да разтърве биещите се, през което време
получил удар от лявата страна на главата
от едно от момчетата. Св. Станислав В. потвърждава версията на обвиняемия, че
последния отблъснал с едната ръка св.. Г., а с другата му ударил шамар.
Установените факти се спестяват и изопачават от св. В., тъй като последният като приятел се опитва да
изгради алиби на обвиняемия. Обясненията пък на обвиняемия има двойствен
характер, като представляват негова защитна теза или самопризнания. В случая
съдът прие, че обясненията на П. са негова защитна теза, като взе предвид че
показанията на пострадалия свидетел, св. Ж., св. Л., св. К. и св. И. установяват една и съща фактическа
обстановка, подкрепена с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно -медицинска
експертиза.
Вещото лице е посочило в заключението, че
от наличните медицински материали по
делото и от свидетелските показания св. Ф.Г. е получил следните
травматични увреждания: контузия на
главата в областта на лицето –разкъсно контузни рани, кръвонсядане и оток на меки тъкани по клепачите на дясно око и около окото, кръвонасядане на
кожата в основата на носа. Мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието. Контузия/натъртване на меките тъкани и болка на стената на гръдния
кош вляво. Вещото лице акуратно е посочило, че от показанията на свидетелите,
както и от показанията на свидетеля, който си спомня твърде добре
обстоятелствата до, по време и след време на инцидента и извършва активни
действия, не може да бъде дадено заключение, че е претърпял комоционна
кома (мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание). Но по наличните данни (за
обективни травми от удари по главата, соченото от пострадалия за непълни споени
за кратка част от времето на инцидента и отразените в медицинската документация
оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене експерта е приел, че в резултат
на ударите по главата Г. е получил леко мозъчно сътресение, протекло с
краткотрайно степенно разстройство на съзнанието –зашеметяване, замъгляване.
Също така от медицинските документи не е налична „фрактура на кости на носа“ и
„счупване или спукване на ребро“ за каквито съобщава св.М. И., като видно от
разчитането на рентгенологични изследвания на череп и
гръден кош от разчитането на резултата е отразено „няма рентгенови данни за
фрактура“.
Видно от
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинска експертиза, св. Ф.Г. вследствие на нанесения му удар от обвиняемия е получил следните травматични травма на меки
тъкани на и около дясно око/рани кръвонсядане,
оток/ ; мозъчно сътресение със степенно разстройство и контузия на гръдния кош
със силна палпаторна
и при движение болка, поотделно и в съвкупност, са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно
за живота (разстройсво на здравето, извън случаите на
чл. 128, чл. 129 НК). Възстановителния период
е в рамките на 20-25 дни.
Кръвонасядането по кожата в основата на носа е причинило
болка и страдание.
Получените
увреждания (в случая мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието
–без изпадане в безсъзнателно състояние, както и останалите мекотъканни
рани и контузии) не водят и не са довели до продължително разстройство на
съзнанието; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; разстройство на
здравето, временно опасно за живота или др. подобни.
Вещото лице
заявява в съдебно заседание, че не е изключено посочените наранявания да са
получени от падането на лицето върху твърд предмет, но при такова падане биха
се получили охлузвания по най-изпъкналите части на лицето, но в случая има кръвонасяде на носа.
Обвинението се доказва от показанията на свидетелите – М.И.,
Ф.Г., Г.Ж., Б.Л., Р.М., К.К.,
С.А., С.В., С.К., Д.Д., М.И. медицински документи, докладна
записка, съдебно-медицинска експертиза, свидетелство за съдимост.
Предвид
гореизложеното обвиняемият С. Николаев Бориславов с осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. І-во,
във вр. с чл. 130, ал. 1,във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Действайки по гореописания начин подсъдимият С.С.П. може да се направи
извод, че подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил престъпния състав на чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. І-во, във вр.
с чл. 130, ал. 1,във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
На 21.12.20**год.
около 04:00 часа в гр. Дупница, пред и в дискотека „Фейсес“
обвиняемия П., при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно различни състави
на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, чрез нанасяне на удари по главата и ритници по тялото е причинил
лека телесна повреда на Ф.Г. ***,
изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, представляваща травма на
меки тъкани на и около дясно око/рани кръвонасядане
и оток/; мозъчно сътресение със степенно разстройство и контузия на
гръдния кош със силна палпаторна и при
движение болка ,кръвонасядане по кожата, като деянието е извършено
по хулигански подбуди, без каквато и да е била причина и поведение от
страна на пострадалия, демонстрирайки
физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към
обществото и в частност към човешката личност.
За да е налице
фактическия състав на чл.131, ал.1 т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК следва да са налице от обективна страна следните предпоставки: да е
налице лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с разстройство
на здравето, извън същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е
извършено при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил
осъществен фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно свидетеля Ф.Г. *** вследствие на
действията на обвиняемия е претърпял увреждане имащо характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал. 1, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяваща се в болка и страдание, с разстройство
на здравето, представляваща травма на
меки тъкани на и около дясно око/рани кръвонасядане
и оток/; мозъчно сътресение със степенно разстройство и контузия на
гръдния кош със силна палпаторна и при
движение болка, кръвонасядане по кожата. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира за безспорно установено както авторството на
деянието, така и вида на причинената телесна повреда. Безспорно причиненото
телесно увреждане на тъжителя представлява лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал.1
от НК и същата е причинена от подсъдимия, като съдът се
съобрази с Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС на РБългария, като възприе, че в случая е налице увреждане на
организма, което е довело до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. В случая се касае за
причиняване на болки и страдания с кратковременно разстройство на здравето,
изразяващо се в леко увреждане на антамочната цялост
на организма или тъканите на организма. В съдебната практика се приема, че
нараняването на кожата, контузни рани и др., какъвто е настоящия случай,
представлява лека телесна повреда с временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. В резултат на които пострадалият свидетел е претърпял болки и
страдания. От обективна страна са засегнати обществените отношения, които
охраняват здравето и телесната неприкосновеност на гражданите.
Налице е квалифицирания
състав на чл. 131, ал.1, т. 12 от НК. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията
„хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е предшествано или
съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши,
когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност.
Процесното деяние е
извършено по мотиви изразяващи явно
неуважение към обществото както и към човешката личност. Такива са налице, тъй
като обвиняемия съвсем безпричинно и на публично място- пред дискотеката е
нападнал физически свидетеля Г., като му е причинили лека телесна повреда, причинени по хулигански подбуди, тъй като
деянието е извършено без каквато и да е причина и поведение от страна на
пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин
пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката
личност. В този аспект е налице ясно изразено поведение от страна на извършителя, което представлява явно
неуважение към св. Г. и пренебрежително
отношение към елементарни правила на поведение и човешката личност. В случая
извършителя, демонстрирайки чувството си на превъзходство, е целял чрез нападението над пострадалия да
покаже явното си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
установения правов ред и морал, както и към човешката личност. Установено е, че
обвиняемия и пострадалия не се имали лични отношения на вражда, неприязън и
други подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда.
Обвиняемият не е бил провокиран по какъвто и да било начин от пострадалия.
Действително св. Г. е ударил обвиняемия, но това се е случило докато и двамата
са се опитвали да разтърват биещите се момчета от двете компании, вследствие на
което обвиняемият се почувствал, че е наранено неговото самочувствие на кик-боксоьор и вместо да преустанови действията си,
започнал без причина да нанася побой на пострадалия свидетел. Не откликнал на
молбата му да не му причинява болка, а напротив слязъл по него в дискотеката и
отново продължил докато излизали от нея, да му нанася удари докато се изкачвали
по стълбите. Именно проявената демонстративна, провокираща непристойност на
действията на обвиняемия, характеризира мотивите за извършването им като
хулигански.
Изпълнителното
деяние спрямо пострадалия Г. е извършено от обвиняемия П. чрез действия, които са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тези действия са били извършени на
публично място- на площадката, пред дискотеката, в присъствие на множество
свидетели и по стълбите на дискотеката, в присъствие на св. Ж., който останал
възмутен от неочакваната физическа агресия на обвиняемия спрямо пострадалия,
макар че публичността не е задължителен
елемент от състава на престъплението съгласно Тълкувателно постановление № 2/74
г. на Пленума на ВС на РБългария. При всички тези
изложени по-горе съображения се налага извода, че действията на обвиняемия
могат да бъдат квалифицирани единствено като действия, осъществени по
хулигански подбуди с причиняване на лека телесна повреда.
Обект на престъплението по чл.
чл.131, ал.1 т.12 от НК, са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено,
чрез действие, което по своето естество е въздействие върху организма на
другиго, което е предизвикало изменение
в отделни органи и тъкани в организма на пострадалите. Престъплението е
резултатно, увреждащо.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
От установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка и от обективираните действия на
извършителя се налага извода, че от субективна страна обвиняемия П. е извършил
деянието виновно, при форма на вината -пряк умисъл. За умисъла на едно лице се
съди по неговите фактически действия. В настоящия случай обвиняемия е насочили всичките си усилия към
осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат, като е
нанесъл по гореописания начин телесни удари и е съзнавал, че извършва акт на
физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля Г. и че
употребява сила, но независимо от това е извършил тези си действия добре
съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида
на действително
причиненото. Обвиняемият като е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено-опасните му последици и е искал настъпването им. На този извод навежда и начина на причиняване
на телесните увреждания – чрез удар с твърд тъп предмет –юмрукът на ръката.
С оглед на гореизложеното, съдът призна обвиняемия П. за виновен по
повдигнатото му обвинения, правилно квалифицирани в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
„глоба“ по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК от държавното обвинение.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от вида и размера на
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до три години при лека телесна повреда по чл. чл.131, ал.1 т.12 от НК ввъ вр. с чл.130,
ал. 1 от НК, както и от
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, като се съобрази и с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия. Видно от свидетелството за
съдимост обвиняемия П. е неосъждан и макар да
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал. 1 от НК, съгласно ППВС No7/85г., ТР 2/2018 год. след изтичане на една година от
заплащане на наложеното наказание „Глоба“ спрямо същия може да бъдат приложени
разпоредбите на чл.78 от НК. Глобата е заплатена на 15.09.2017 г. Изминала е
една година до датата на извършване на настоящето деяние.
Отегчаващо вината обстоятелства -няма.
Причините и условията, способствали за извършване на престъплението:
ниска правна култура, незачитане установения правов и обществен ред и
незачитане телесната неприкосновеност на личността.
В резултат от
извършеното престъпление няма съставомерни
имуществени вреди.
С оглед
предвиденото наказание по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 от НК се
предвижда наказание “Лишаване от свобода”
до три години.
Видно от справки за съдимост (л.18-**от ДП), обвиняемия
Бориславов не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. Императивният характер на разпоредбата на
чл.78а от НК, чистото съдебно минало на обвиняемия П. към датата на деянието,
липсата на причинени съставомерни имуществени вреди и
липсата на отрицателни предпоставки по чл. 78а, ал.7 от НК, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“ по
чл.78а ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
На основание
чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал. 1, от НК, във връзка с чл.78а,
ал.1 от НК съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия П. и му наложи административно наказание
ГЛОБА, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на минималния
визиран в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000.00 (хиляда) лева,
съобразено със затрудненото му материално състояние предвид обстоятелството, че
същия е безработен.
Съдът счита,
че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и
ще спомогнат, както за превъзпитаването на обвиняемия, така и ще подействат и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди обвиняемия С.С.П., с ЕГН **********, да заплати деловодни
разноски за изготвяне на експертиза в размер на 146.40 лв. (сто четиридесет и
шест лева и четиридесет стотинки) по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, както и
29.60 лв. (двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), която сума следва да
заплати по сметка на Районен съд – Дупница.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: