РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Девня, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. Н.
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. Н. Административно
наказателно дело № 20223120200215 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Геострой инженеринг“ ЕООД,
ЕИК: *********, срещу НП № 03 – 014426 / 22. 12. 2021 г. на Директор Д –
ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на три хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, а в
условията на евентуалност да намали размера на наложеното, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива за другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
1
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива за другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На **** г. свид. Р. М. Б. - служител при Д – ИТ – Варна посетил обект –
ремонт на подкранов път на грайферен козлови кран“, находящ се в гр. ****,
обл. ****, завод „Агрополихим“, цех „Фосфорна киселина“, стопанисван от
възз. „Геострой инженеринг“ ЕООД. Проверяващият установил, че към 14. 15
ч. Д. Ж. Д. престирал труд в полза на въззивника, като приел, че преди това не
му било представено копие от уведомление по чл. 62 от КТ. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от
2
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП, като не е налице противоречие между обстоятелствени и
диспозитивни части.
Съдът намира, че в случая не е осъществен състава на визираното.
От обективна страна не се спори от страните, че между въззивника и
престиращото труд лице е налице трудово – правно взаимоотношение,
доколкото между последните на ***** г. е сключен трудов договор, като към
14. 15 ч. на **** г. е налице полагане на труд. В този смисъл не подлежи на
съмнение качеството работодател на въззивника, именно в което, за него
съществува задължение да не допуска до работа работника преди да му
предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД –
НАП – Варна. Първото категорично е било изпълнено от въззивника,
доколкото на **** г. екземпляр от трудовия договор е бил връчен на
работника. Спорен се явява въпроса дали въззивника е спазил и другото
изискване на законодателя, а именно относно уведомлението.
За да направи извод водещ до осъществяване на състава,
актосъставителят съпоставил копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ
/заверено в 20. 47 ч. на 27. 10. 2021 г. от ТД – НАП – Варна/ и момента на
установяване полагането на труд /14. 15 ч. на 27. 10. 2021 г./. В този смисъл
горното звучи съвсем логично.
След съставянето на АУАН и преди издаването на НП, въззивникът
депозирал писмени възражения, в които достатъчно ясно изяснил ситуацията.
След сключване на трудовия договор, въззивникът на ***** г. подал
изискуемото уведомление, заверено от ТД – НАП – Варна в 13. 47 ч. на
същата дата и съответно връчено на работника. В него било отбелязано, че
основното трудово възнаграждение било 325. 00 лв., което не отговаряло на
трудовия договор, според който размера бил 650. 00 лв. За да коригира това,
въззивникът подал на ***** г. ново уведомление, заверено от ТД – НАП –
Варна в 20. 47 ч. на същата дата и също връчено на работника, но естествено
3
при невъзможност това да стане преди проверката на обекта.
В този смисъл е следвало административно – наказващият орган да не
издава НП, доколкото липсва осъществяване състава на твърдяното
нарушение. Нормата е категорична, че задължението е да се връчи
уведомлението преди постъпване на работа, което е било изпълнено от
въззивника. Това, че в последващ момент същият е открил несъответствие в
данните и е осъществил корекция в тази насока по никакъв начин не може да
води до налагане на санкция за нещо, което той вече е спазил. Да,
действително налице е второ уведомление, но при съпоставка на двата
документа, съответно от ***** г., налице е пълна идентичност с изкл. на
корекцията относно трудовото възнаграждение.
Няма как да се игнорира цялостното поведение на въззивника, а именно
пълно спазване на законовите изисквания, респективно същия да търпи
негативни последици от грешка при попълване на документ и желание от
негова страна да поправи същата. Нещо повече, макар и с грешно попълнена
сума и преди да установи това, въззивникът е изпълнил коректно
задължението си да връчи уведомлението, което изключва това той да носи
отговорност за вмененото му. Важното в случая е налице ли е връчване, а не
дали е допусната някаква грешка при попълването. Не на последно място не
става ясно защо контролните органи съобразяват едното уведомление и
същевременно игнорират другото, респективно няма как да се приеме от съда
тази тяхна изборност.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивникът следва да се присъди сумата от
четиристотин и четиридесет лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 – 014426 / 22. 12. 2021 г. на Директор Д – ИТ –
4
Варна, с което на „Геострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на три хиляди лева.
ОСЪЖДА Д – ИТ – Варна да заплати на „Геострой инженеринг“ ЕООД,
ЕИК: ********* адвокатско възнаграждение по делото в размер на
четиристотин и четиридесет лева.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Варнeнския административен съд.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5