Решение по дело №99/2020 на Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 244

гр. П.***, 12.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд–п.***, в публично съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                  Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 99/2020 година по описа на Административен съд-п.***, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът В.В.Б., с ЕГН **********, с адрес ***  е предявил чрез адв. Е.Б.,*** иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, като иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-п.***, с адрес гр. п.***, ул. “Самоков” № 1  да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод оспорване на електронен фиш, по който е образувано АНД № 1024/2019г. по описа на Районен съд-П.***. С решение № 646/25.10.2019г., постановено по АНД № 1024/2019г. е отменен изцяло като незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 2783690 на ОД на МВР-П.***.  Сочи, че заплатената сума по сключения договор за правна защита и съдействие представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отменения акт. Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 300.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – електронен фиш серия К, № 2783690 на ОД на МВР-п.***, отменен с влязло в сила съдебно решение № 646/25.10.2019г., постановено по АНД № 1024/2019г. по описа на Районен съд–п.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2020г. до окончателното плащане. Заявена е претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

  В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба с вх. № 1466 от 03.06.2020г. адв. Б. излага аргументи за уважаване на исковите претенции, така като са предявени.  Претендира присъждане на направените по делото разноски. Не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.***, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Звездалина Василева поддържа отговора по исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура-п.*** дава заключение за основателност на предявения иск. Предлага същият да се уважи  в предявения размер.

Административен съд–п.***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

   От събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № 1024/2019г. на Районен съд-п.***, се установява, че с електронен фиш серия К, № 2783690 на ОД на МВР-п.*** е наложена на ищеца  на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 50.00лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2 във с ал. 1 от ЗДвП.

  Електронният фиш е обжалван. Образувано е АНД № 1024/2019г.. Пред районен съд-П.*** жалбоподателят е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. Е.Б.,***. По делото е наличен договор за правна защита и съдействие и упълномощаване за процесуално представителство от 12.06.2019г.. По  силата на този договор и  съгласно отбелязването в същия, договореното  и платено в брой на 12.06.2019г., възнаграждение за един адвокат по делото пред районен съд  е в размер на 300 лева. Жалбата против електронния фиш е изготвена от адвоката и същият се е явил в съдебно заседание. С решение № 646 от 25.10.2019г., постановено по АНД № 1024/20198г. по описа на Районен съд-П.*** електронен фиш серия К, № 2783690 на ОД на МВР-П.*** е отменен. Решението е влязло в сила на 21.11.2019г.

    При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.

 Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт издаден от ответника.  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Ищецът претендира обезвреда за  имуществени вреди причинени в резултат на отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-електронен фиш. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 , предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издадения по отношение на ищеца електронен фиш серия К, № 2783690 , издаден от ОД на МВР-П.*** е отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същият е властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесния електронен фиш, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1024/2019г. на районен съд-п.*** в размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на електронният фиш пред съда. В приложения по АНД № 1024/2019г. договор за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото, изрично е посочено, че уговорената сума действително е заплатена в брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

След като е налице отменен по съдебен ред електронен фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, а електронните фишове по силата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателно постановление, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Не се споделя възражението на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отменения акт. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния акт издаден от ответника. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден електронен фиш, за обжалването на които е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат е издадения от администрацията акт. При това положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издадения акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен от съда. Съдебното производство, приключило с отмяна на електронния фиш е приключило преди измененията на ЗАНН и доколкото към онзи момент липсва законова разпоредба за възстановяването им на жалбоподателя при отмяна на атакувания от него акт в рамките на самото съдебно производство, то следва такива да бъдат присъдени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Възражението, че ниския размер на наложената глоба не е съобразен със заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, страните са договорили и съответно настоящият ищец е заплатил минимален размер на адвокатско възнаграждение.

Не се споделят и доводите, че в договора за правна помощ липсвала конкретика. Това е така, защото договорът за правна защита и съдействие, сключен между адвокат и страна по делото, е с характер на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите. Нито в този закон, нито в специалния закон-чл. 36 от Закона за адвокатурата  има изискване за писмена форма като предпоставка за действителност на този договор. В разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА е уредена хипотезата на липса на писмен договор, в която съдът, по искане на адвоката, определя адвокатското възнаграждение.

По разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от не трябва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца. ССъгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая размерът на възнаграждението  е в минимален размер по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото пред районен съд-П.***  е от административно наказателен характер. Адвокатът е изготвил жалба срещу електрониня фиш и е взел участие в производството по делото. Наложеното административно наказание е глоба в размер на 50лв. и адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тази причина договореното адвокатското възнаграждение се основава на   действащи правни норми указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения и заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Поради изложеното не се споделят аргументите на ответника за несъразмерност.

Въз основа на безспорните доказателства в тази връзка се приема, че във връзка с обжалването пред съда на електронния фиш, издаден срещу ищеца, последният е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сума в размер на 300лева за изготвяне на жалба и за процесуално представителство по АНД № 1024/2019г. образувано пред районен съд-п.***. Жалбата против електронния фиш е изготвена от адвоката и същият се е явил в съдебно заседание. Осъществил е процесуално представителство в договорения обем, за което е получил адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ бр. 28 от 2014г.

С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 300 лв., обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба-30.01.2020г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 1024/2019г. по описа на районен съд-п.***, писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат Е.Б.. Между адвоката и наказаното лице на 12.06.2019г. е сключен договор за правна защита и съдействие,  с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Това възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се констатират предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди е изцяло доказан и  ще бъде  уважен в размера, в който е предявен.

Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.

Основателно е и акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума от  300 лв..  Ответникът ще бъде осъден да заплати  законната лихва върху сумата от 300лева, считано от предявяването на исковата молба-30.01.2020г. до датата на окончателното й изплащане.

ППри този изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно. Не е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. До приключване на съдебното дирене от страна на ответника не е постъпило възражение за прекомерност. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на В.В.Б. направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019г.

На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.***, със седалище и адрес на управление гр. п.***, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.В.Б., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на отмяна  на електронен фиш К, № 2783690 на ОД на МВР-П.***, с влязло в сила съдебно решение № 646 от 25.10.2019г., постановено по АНД № 1024/2019г. по описа на районен съд-п.***, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 30.01.2020г.  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.***, със седалище и адрес на управление гр. п.***, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на В.В.Б., с ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 310.00 /триста и десет/ лева съдебни разноски по АД № 99/2020г. по описа на Административен съд-П.***.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд-п.*** пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                                             

 

 

 

                                                                                   

         СЪДИЯ:/п/