№ 788
гр. С., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.08.2019 г. по гр.дело № 40073/2017 г., СРС, IIІ ГО, 142
с-в е отхвърлил предявения иск за признаване за установено на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, че Н. ХР. К., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 7,36
главница стойност на неизплатена топлинна енергия за период 06.2013г. до
30.04.2015г. както и сумата в размер на 55,75лв - главница за дялово
разпределение, поради плащане в хода на процеса, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 24.08.2016г. по ч.гр.д. № 42359/2016г. по описа на
СРС. Признал за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. ХР. К., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 259,89
лв., от които 251,65 лв. лихва за период 31.07.2013г. до 14.07.2016г„ както и
8,24 лв. лихва върху сумите за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 24.08.2016 г. по ч.гр.д. № 42359/2016 г. по
описа на СРС. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК Н. ХР. К., ЕГН
********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата в размер на 150
разноски, сторени в исковото производство -100 лв. юрисконсултско
1
възнаграждение и 50 лв. за държавна такса и сумата в размер на 75 лв.,
разноски, сторени в заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н. ХР. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.“*******, чрез пълномощника по
делото адвокат В.Ц., със съдебен адрес: гр.С., ул.“*******, кантора 18 в
частта, в която е признато за установено, че Н. ХР. К., ЕГН **********
дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в размер на 259,89 лв., от които
251,65 лв. лихва за период 31.07.2013г. до 14.07.2016г „ както и 8,24 лв. лихва
върху сумите за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 24.08.2016г. по ч.гр.д. № 42359/2016 г. по описа на СРС.
Изложените мотиви, които са доста пространни, а и често повтарящи се могат
да бъдат обобщени в следните насоки:
Твърди се, че с оглед извършеното плащане на 15.11.2016 г., при което
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, приложимият ред за
погасяване е бил този, при който се погасява най-старото, а след него
следващото по възникване задължение по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД-разноски,
лихви, главница, като плащането е следвало да бъде отнесено като изцяло към
неплатената главница за начислена ТЕ за процесния период м.06.2013 г.-
м.04.2015 г. и частично към начислената сума за лихва за забава върху тази
главница. Сочи, че незаконосъобразното счетоводно отнасяне на платената
сума от 63,11 лв. на 15.11.2016 г. към погасяване на главницата за начислена
ТЕ и към главницата за начислено дялово разпределение на ТЕ е индиция за
нередовно водено счетоводство и основание да не се приеме заключението на
ССЕ. Сочи още, че по отношение режима на забавата за дължими суми за ТЕ,
консумирана до 31.01.2014 г. се прилагат ОУ на ищцовото дружество от 2008
г., а по отношение на режима на забавата за дължимите суми за ТЕ ,
консумирана след 31.01.2014 г. се прилагат ОУ на ищцовото дружество от
2014 г. Съгласно тези общи условия от 03.02.2014 г. и по-точно чл.33, ал.1,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Ищецът не е
ангажирал доказателства за публикуването на общите фактури на интернет
2
страницата на продавача, поради което ответникът не е изпаднал в забава по
отношение на претендираните вземания за незаплатена цена на ТЕ, която се
твърди, че му е била доставяна в периода 01.02.2014 г.-30.04.2015 г., поради
което обезщетение за забава върху главници за този период изобщо не се
дължи. Твърди се още, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. са
нищожни на основание чл.146, ал.1, пр.1 от ЗЗП, като неравноправни,
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата
на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и да бъдат отхвърлени предявените искове в
частта на присъдените лихви. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗА.
Въззиваемата страна „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.“******* оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
„Т. С.” ЕАД срещу Н. ХР. К., ЕГН ********** за признаване за установено
по отношение на ответника, че му дължи посочените в исковата молба суми,
3
за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 42395/2016г. на СРС, 142 с-в, срещу които
ответникът възразил. Претендира и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът признава, че е собственик на топлоснабдения имот. Не
оспорва наличието на облигационна връзка между страните, като оспорва
единствено претендирания размер.
Настоящата инстанция приема също, ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от
м.06.2013 г. до м.30.04.2015 г., като заявлението е подадено на 28.07.2016 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1
ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, отменена, но действаща за процесния период.
Както бе посочено по-горе, исковият период обхваща времето от
м.06.2013 г. до м.30.04.2015 г., като заявлението е подадено на 28.07.2016 г.
Предмет на настоящето въззивно производство са само присъдените лихви в
4
размер общо на 259,89 лв., от които 251,65 лв. лихва за период 31.07.2013г. до
14.07.2016г., както и 8,24 лв. лихва върху сумите за дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 24.08.2016г. по ч.гр.д. №
42359/2016 г. по описа на СРС.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че за този период по
отношение на режима на забавата за дължими суми за ТЕ, консумирана до
31.01.2014 г. се прилагат ОУ на ищцовото дружество от 2008 г. , а по
отношение на режима на забавата за дължимите суми за ТЕ, консумирана
след 31.01.2014 г., а именно 03.02.2014 г. се прилагат ОУ на ищцовото
дружество от 2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с
решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от
процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец
февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
които се отнасят.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период след
31.01.2014 г, а именно чл.33, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като съгласно чл.33, ал.4, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не
са заплатени в срока по ал.2 - т.е. фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата. СГС намира, че ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т. С.“ ЕАД, поради което следва да се
приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за процесния период, за който се
претендира обезщетение. Освен това, не се дължи е сумата от 8,24 лв. лихва
за забава за дялово разпределение, тъй като по делото липсват данни, а и
твърдения за изпратена покана за заплащане на това задължение, за да се
изпадне в забава.
Относно приложението на чл.76 от ЗЗД, следва да бъде отбелязано
5
обстоятелството, че става въпрос за извършено плащане от страна на
ответника на 15.11.2016 г., а соченото тълкувателно решение № 3 е от
27.03.2019 г., постановено от ОСГТК на ВКС на РБ, по тълк. дело № 3/2017
г. При тези данни, приложение намира старата съдебна практика
обективирана в решения № № 48/25.01.2000 г. по гр. д. № 1065/1999г. на
ВКС, решение № 266/12.06.2006 г. по т.д. № 832/2005 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение № 111/27.10.2009 г. по т.д. 296/2009 г. на ТК, I TO на ВКС, при
определяне поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея
законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое
задължение погасява с извършеното частично плащане, т.е. приложение
намира нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД.
При извършено изчисление и след като взе предвид приетата по делото
ССЕ, въззивната инстанция намира, че ответникът дължи законна лихва за
забава от 31.07.2013 г. до 01.01.2014 г. в размер на 48, 24 лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която съдът е признал
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи лихва над
48, 24 лв. до присъдената общо 259,89 лв. и за периода от 31.07.2013 г. до
01.01.2014 г. За разликата от 211,65 лв. и за периода от м.02.2014 г. до
14.07.2016 г. искът за лихви следва да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отбелязано, че във въззивната жалба, макар и доста
обстоятелствена, решението не е обжалвано в частта на присъдените
разноски, съответно не са и развити доводи в тази насока, а само е
претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2, изр. второ, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за въззивната инстанция.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като взе предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото и еднократното явяване на
пълномощника, както и уважената част на жалбата на пълномощника се
следва възнаграждение в размер на 243 лв. и такова следва да му бъде
присъдено на основание чл.38, ал.2, изр. второ, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.
По делото е депозирана и въззивна частна жалба от ответника Н. ХР. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.“*******, чрез пълномощника
6
по делото адвокат В.Ц., със съдебен адрес: гр.С., ул.“*******, кантора 18
срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена на 24.08.2016 г. по ч.гр.д. № 42395/2016 г. в частта на разноските във
вид на юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., за които се твърди, че са
прекомерни. Излагат се подробни доводи, като се моли юрисконсултското
възнаграждение да бъде присъдено в размер на 50 лв.
Ответникът по тази частна жалба „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* не взема
становище по нея.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по частната
жалба.
СГС констатира, че частната жалба на практика се явява безпредметна,
тъй като съдът в решението си е присъдил юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство именно в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.01.2020 г. по гр.дело № 40073/2017 г. на СРС,
ІII ГО, 142 с-в в частта, в която съдът е признал за установено на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Н. ХР. К., ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *******
сумата над 48,24 лв. до присъдената общо 259,89 лв. / разликата е 211, 65 лв./
и за периода от м.02.2014 г. до 14.07.2016 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че Н. ХР. К., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 211, 65 лв. и за
периода от м.02.2014 г. до 14.07.2016 г., представляваща лихва за забава
върху главницата за ТЕ и за дялово разпределение.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. *******, представлявано от Изпълнителния директор
А.А. да заплати на адвокат В.Ц. от САК, с адрес за извършване на дейността:
гр.С., ул.“*******, кантора 18, на основание чл.38, ал.2, изр. второ, във връзка
с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 243 лв.
7
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на „Т. С.” ЕАД-„Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8