№ 22456
гр. ., 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети деке.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110147246 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ от ЗАД „.“
АД против .. за сумата от 1006.56 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № . във връзка с настъпило на .г. в
гр.. на ул. „.“ срещу ., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ .,
застраховано с застраховка „.“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 08.08.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на .г. гр.. на ул. „.“ срещу ., е настъпило ПТП,
при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., след като е попаднало в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че за МПС с марка
„.“ модел „.“ с рег.№ . към датата на ПТП имало сключен договор за застраховка „.“ при
ищцовото дружество, поради което при ищеца била образувана преписка по щета № . и била
направена оценка на щетите. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил във връзка с
процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 981.56 лева, като се дължали и
25 лева ликвидационни разноски. Отговорността на ответника се обосновава с твърденията,
че именно .. отговаря за поддръжката на пътя, където е настъпило процесното
застрахователно събитие. Посочва се, че с уведомително писмо ответникът бил поканен да
заплати дължимата сума, но и до настоящия момент плащане не било постъпило, а с
изрично писмо .. отказва плащането. Предвид това се моли искът да бъде уважен, като в
полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Ответникът оспорва настъпването процесното ПТП като
недоказано по несъмнен начин, като се подчертава, че обезщетението е заплатено
единствено въз основа на твърденията на водача на МПС. Подчертава се, че съставения
1
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на
осъщественото ПТП, като се подчертава, че същият е изготвен без присъствието на свидетел
в нарушение на чл. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда
за информиране на .. . и Информационния център към .. Изтъква се, че липсват
доказателства за скоростта на движение на увреденото МПС и дали същата е била
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, поради което се твърди
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Релевирано и възражение за съпричиняване. Поддържа се,
че не е бил налице покрит застрахователен риск. Оспорва се и размерът на заплатеното
обезщетение, като се сочи, че не е съобразена обикновеното овехтяване на автомобила към
момента на ПТП. Подчертава се, че е налице разминаване между констатираните
увреждания в съставения протокол за ПТП и реално уврежданията, за които е извършено
плащане на обезщетение. Сочи се, че на водача на увреденото МПС не е направен тест за
употреба на алкохол и наркотични вещества, с което са нарушени предвидените в Общите
условия на ищеца задължения. С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен, а в
полза на ответника да бъдат присъдени сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните
юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото
застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на
деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да
е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.
При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от
представената застрахователна полица № .г. (л.10 от делото) се установява, че към датата на
настъпване на ПТП – .г. между ищеца и собственика на автомобил с марка „.“ с рег. № ... е
било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС при избран от застрахования обхват на покритите рискове - „клауза П“ . със срок на
застрахователното покритие 09.03.2023г. – 08.03.2024г.
2
Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на .г. в 14.15 часа
в гр.., лек автомобил с марка „.“ с рег. № ..., се е движил по ул. „.“ в посока от бул. „.“ към
бул. „.“ и срещу . самокатострофира в неосигурена дупки пълни с вода на платното за
движение с материални щети. Така описаният механизъм на ПТП се установява както от
заявеното пред съда от разпитания по делото свидетел – К. В., показанията на който съдът
кредитира като непротиворечиви, последователни и логични, дадени от пряк участник в
процесното ПТП, така и от представения по делото протокол за ПТП, съставен от посетилия
мястото на ПТП представител на .. който протокол представлява официален документ с
материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице
изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010
год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о.,
ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение
№ 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от
25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.
С оглед изложените от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение
относно значението на съставения констативен протокол следва да се отбележи, че макар и
автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно механизма да
нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е
констатирал на място наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на
платното за движение, както и че тези дупки са били пълни с вода. От показанията на
свидетеля В., водач на увредения автомобил, се установява, че ПТП е настъпило при
движение в кв.., като се е движил по тясна улича, когато срещу него е идвал друг автомобил
и е трябвало да се разминат, но в последния момент, другият автомобил е отбил. Свидетелят
подчертава, че именно поради това разминаване не е успял да види дупката на платното за
движение, като не се е движил бързо и не е имал добра видимост, защото е било дъждовно.
В. е категоричен, че не е забелязал дупката и не е знаел предварително за нея, тъй като ако е
знаел, е нямало да мине през нея. Настоящият състав изцяло кредитира показанията на
свидетеля В., доколкото заявеното от него е непротиворечиво, последователно и съответства
на останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да
опровергават показанията му, като не е налице и основание да се приеме, че същият е
заинтересован от изхода на спора, тъй като заплащането на застрахователно обезщетение на
собственика не зависи от изхода на настоящи спор.
Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице
притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото
доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на
застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Именно същите
щети – два броя предни гуми описва и разпитания пред съда свидетел. Следва изрично да се
3
отбележи, че именно посочените в протокола за ПТП ведри по автомобила на свидетеля В.
са били пряко възприети и от посетилия мястото представител на .. Следователно в
частта относно установеното наличие на мястото на ПТП на дупка и обстоятелството, че
дупката е била пълна с вода, както и на конкретните вреди причинени по МПС, съставения
констативен протокол за ПТП има значение на официален свидетелстващ документ, чиято
доказателствена стойност следва да бъде съобразена от настоящия състав. Ето защо, при
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че
процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се
намират в причинно-следствена връзка с ПТП.
Следва изрично да се посочи, че от събраните доказателства по делото се установява
по категоричен начин, че водачът не бил могъл да възприеме своевременно дупката,
доколкото е била пълна с вода, с оглед направеното отбелязване в протокола за ПТП. Вещото
лице, изготвило автотехническата експертиза, в открито съдебно заседание изрично
разяснява, че дупката е била видима и е можело да бъде избегната при движение с около 64
км.ч., но в случая че дупката е била пълна с вода, е възможно да не бъде възприета до
момента на попадане в самата дупка.
Не се спори между страни, като се установя и от събраните доказателства –
уведомление-претенция за настъпване на застрахователно събитие от 26.01.2024г., опис на
претенцията от 26.01.2024г, че във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана
преписка по щета № ..
При съобразяване на установеното по делото Софийски районен съд намира и че така
осъщественото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск, тъй
като се касаело пътнотранспортно произшествие, което съгласно легалната дефиниция в §6,
т. 30 от ДР на ЗДвП е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. При съобразяване на така дадената
дефиниция в разглеждания от съда случай безспорно е налице именно ПТП, доколкото по
автомобил с марка „.“ с рег. № ..., именно в процеса на движение са настъпили материални
щети, каквито безспорно представляват уврежданията по гуми. Следва да се посочи, че
попадането в дупка не представлява отделно, специфично или различно събитие, което не
попада в обхвата на дефиницията за пътно-транспортно произшествие“. Същевременно дори
и да се приема, че представените по делото ОУ не са приложимите в конкретната хипотеза,
то в застрахователна полица е ясно посочено кои рискове се покриват от сключения договор
за имуществено застраховане в графа ХХ „Покрити рискова“ – 106.3, в която изрично е
отбелязано, че покрити рискове са „ПТП по време на движение“, каквато безспорно
последица са и настъпилите увреждания в следствие на процесното пътнотранспортно
произшествие. Следователно безспорно по делото е доказано и, че настъпилото ПТП
представлява покрит застрахователен риск по сключената между ищеца и увреденото лице
застраховка „Каско“.
На следващо място, не се установява да е налице соченият от ответника изключен риск
4
– ПТП реализирано от водач след употреба на алкохол или други вещества. Това твърдение
подлежи на доказване от ответника, а не от ищеца.
Въз основа на представеното по делото и не оспорено от ответника платежно
нареждане от 19.03.2024г. (л.21 от делото), се установява, че ищецът е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер именно на
981.56 лева и то за конкретната щета с № ., който номер е посочен в платежния документ
като основание за извършване на плащането. Нещо повече, това обстоятелство е обявено за
безспорно между страните още с доклада по делото, неоспорен от страните.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответната община, както беше посочено
по-горе следва да се установи, че същата е материално легитимирана да отговаря съобразно
чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че
вредите са причинени вследствие на бездействие на ... За да е противоправно бездействието,
то на делинквента трябва да му е предписано нормативно задължение за действие.
Следователно, за да е противоправно бездействието на служителите на .., то трябва да има
правна норма, която да ги задължава да извършват дейности по поддръжка на пътищата.
Ответникът не оспорва, че ул. „.“ в гр.., на която е реализирано процесното ПТП, е
част от общинската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като в дейностите
по управление по аргумент от чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата влизат и задълженията
по поддръжката на пътищата. Същевременно в чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) е изрично
предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно именно на служителите на общината е вменено
задължението за предприемане на действия по поддръжка на процесния пътен участък. .. е
била задължена и съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. Следователно в конкретния случай при наличие
на дупка на пътното платно е налице неизпълнение на предвидените в закона задължения на
.., което по своята същност представлява бездействие. Съгласно Постановление №
9/28.12.1966г. по гр.д. № 8/66г. на пленума на ВС, вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителите, казва Върховният съд, бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на
пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители. При това положение се налага извод, че ищецът има основание за
5
суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че по делото от страна на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е установено, че именно .. е материално
легитимирана да отговаря за причинените вреди по застрахования при ищцовото дружество
автомобил.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . или прекия причинител
на вредата, какъвто е .., в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без
овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното
пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е
съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на
чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната
стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия
вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение
.5/9.07.2009 г. по т.д. № ./2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението
съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. на . /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с марка „.“
с рег. № ... се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на .г. ПТП в гр..,
като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното
ПТП и описаните щети. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от самата
застрахователна полица увреденият автомобил е бил с година на производство 2023г., като
вещото лице потвърждава, че МПС е било в експлоатация към датата на ПТП от 10 месеца и
19 дни. Ето защо по отношение на стойността на нанесените щети, необходима за
6
възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на настъпване на процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява
на 981.56 лева, която сума изцяло съответства на заплатената от ищеца – 981.56 лева. Към
тази сума следва да бъде прибавена и стойността на обичайните разноски за ликвидиране на
щетата, по отношение на които вещото лице е посочило, че са в диапазона от 15 до 25 лева.
В настоящия случай именно ликвидационни разноски в размер на 25 лева се претендират.
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото
МПС. Във връзка с това настоящия състав приема следното:
С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило
е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат. При произнасяне по възражението на ответника по иск за съпричиняване на
вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т.7 от ППВС № . г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е и
последователната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение №
96/29.06.2015г. по т.д.№ 2461/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№
525/2008г. на ВКС, IIт.о, решение № 206/12.03.2010г. по т.д../2009г. на ВКС, II т.о, решение
№ 58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о, решение № 44/26.03.2013г. по т.д.
.39/2011г. на ВКС, II т.о.
С оглед правилата на чл. 154 от ГПК доказването на възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е в тежест на ответника. В този
смисъл е и константната съдебна практика - решение . от 15.04.2015 г. по т. д. № . г на ВКС,
II т.о; решение № . от 30.03.2015 г. по т.д. № ./2013 г. на ВКС, II т.о и др. Предвид това още с
доклада по делото е указано, че ответникът носи тежестта да докаже твърденията си за
осъществяването на такова поведение от страна на водача на застрахования автомобил, което
да е допринесло за настъпване на вредите, като съдът изрично е указал на ответника, че не е
ангажирал доказателства в тази насока.
По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за осъществено от
водача на увреденото МПС поведение, което да е довело до настъпване на процесното
7
застрахователно събитие. Неоснователно е възражението на ответника, че водачът се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Напротив от
дадените разяснения в съдебно заседание от вещото лице изрично се изяснява, че в случая
скоростта на движението е била ниска, тъй като при евентуално по-висока скорост, щетите
по автомобила щяха да са повече.
Поради това, при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен съд е длъжен да приема, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради шофиране с превишена скорост
или умишлени действия на водача на увреденото МПС Следователно предявената искова
претенция се явява изцяло основателна за сумата от 1006.56 лева (981.56 лева + 25 лева) и
следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят и направените в настоящото производство разноски, като процесуалният
представител на ищеца е релевирано такова искане и е представил списък по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, следва да присъди единствено разноските, за които
от страна на ищеца са ангажирани доказателства, че са реално сторени. От ищеца са
представени доказателства за заплащането на държавна такса в размер на 50 лева, както и за
заплащането на депозити за вещо лице в размер на 300 лева и за свидетел – 50 лева.
Претендирасе се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение настоящият състав намира, че предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция И.. - ДВ, бр. 8 от 2017г) съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ),
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на това и
съобразявайки, че по делото от страна на ищеца извършените процесуални действия се
изразяват в подаване на искова молба и явяване на процесуалния им представител в едно
проведено по делото открито съдебно заседание, съдът счита, че размерът на
възнаграждение следва да бъде определен на 100 лева. Ето защо в полза на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 500 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., с БУЛСТАТ .. и с адрес в гр. ., ул. „.“ ., да заплати на ЗАД „.“ АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр.., ул. „.“ ., на основание чл. 410 КЗ сумата от
8
1006.56 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № . във връзка с настъпило на
.г. в гр.. на ул. „.“ срещу ., ПТП, при което е било увредено МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№
., застраховано с застраховка „.“ при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 08.08.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА .., с БУЛСТАТ .. и с адрес в гр. ., ул. „.“ ., да заплати на ЗАД „.“ АД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр.., ул. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 500 лева, представляваща разноски за производството пред Софийски районен
съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9