№ 1159
гр. Велико Търново, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20234110101133 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 2,
вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на Н. Й. Б., действаща като майка и законен
представител на малолетните К. И.ов М. и В. И.ова М.а, срещу И. И. М., с която се
претендира изменение на присъдените по гр. д. № 405/2022 г. на Районен съд –
Велико Търново издръжки за децата, които да се увеличат от съответно от 180.00
на 350.00 лева и от 180.00 на 320.00 лева.
В молбата се твърди, че Н. Й. Б. и И. И. М. са бивши съпрузи, от брака на
които са родени малолетните К. И.ов М. и В. И.ова М.а, както и че с решение по
гр. д. № 405/2022 г. на Районен съд – Велико Търново родителските права са
предоставени на майката, а ответникът е осъден да заплаща на децата месечни
издръжки в размери от по 180.00 лева. Заявява се, че е налице изменение в
обстоятелствата, при които са определени въпросните издръжки, тъй като след
развода майката и децата живеят в с. П., поради което ежедневно кара последните
до гр. Велико Търново, което пък я натоварва финансово, както и че за самите
деца са необходими повече финансови средства, свързани с техните ежедневни
потребности /храна, облекло, здравеопазване, развлечения и пр./. Обръща се
внимание, че разходите по издръжка са увеличени и поради възникналата през
2022 г. нужда К. да посещава детски психолог и с оглед здравословен проблем на
детето, изискващ постоянното закупуване на памперси. Сочи се, че В. редовно
посещава занимания по народни танци и по балет, за което също са необходими
допълнителни разходи, а поради ограничените финансови възможности на
майката желанието на К. да посещава тренировки по не е удовлетворено. Твърди
1
се, че са настъпили промени и във възможностите на ответника да заплаща
издръжка на децата, тъй като трудовите доходи на последния през 2022 и 2023
година са нараснали съществено.
Ответникът оспорва исковата молба. Заявява, че размерът на издръжките не е
определен от съда, а от страните непосредствено след вземане на решението за
техния развод, както и че и тогава, и понастоящем родителите са напълно наясно с
потребностите на децата. Счита, че освен фактът на инфлацията, други
съществени промени в нуждите на децата не са налице. Сочи се, че В. посещава
целодневна детска градина с включено изхранване, а единственият допълнителен
разход за детето е за извънкласни дейности на обща стойност 60.00 лева.
Отбелязва се, че увеличението на купона за храна на К. е минимално и общата
стойност на същия е 4.00 лева при средно 20-22 учебни дни, че майката не е
записала сина си на плуване или на други извънкласни дейности, както и че
посещението при психолог е било едно единствено и е на стойност 50.00 лева.
Счита, че представените от ищцата доказателства не доказват разходи, направени
за децата, а дори да се приеме обратното, същите доказват единствено, че
изплащаната издръжка е изразходвана за нуждите на децата. Оспорва
твърденията, че ищцата им разход за гориво и че изтегленият от нея кредит е
послужил за ремонт на жилището и закупване на обзавеждане, като заявява, че
същата ползва служебен автомобил, за който не заплаща гориво. Твърди, че се
намира в трудово правоотношение и има регулярни доходи, но и че има възрастни
родители, на които също помага материално.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване, а ответникът и
неговият процесуален представител поддържат отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От представените писмени доказателства се установява, че Н. Й. Б. и И. И. М.
са родители на малолетните К. И.ов М. и В. И.ова М.а, че с решение по гр. д. №
405/2022 г. на Районен съд – Велико Търново бракът между родителите е
прекратен, както и че родителските права по отношение на децата са
предоставени на майката, а ответникът се е задължил да заплаща месечни
издръжки за децата в размери от по 180.00 лева.
Между страните не е спорно, че след развода на родителите основните грижи
по отглеждането на децата се полагат от майката, при която същите живеят
преимуществено.
Установява се също, че през учебната 2022/2023 година малолетният К. И.ов
М. е бил ученик в III-ти клас в ОУ „***, гр. Велико Търново, а малолетната
посещава трета възрастова група при ДГ „***“, гр. Велико Търново.
От представеното удостоверение „***“ ЕООД се установява, че майката е
трудово ангажирана и получава брутно възнаграждение в размер от 2 060.00 лева.
От своя страна, бащата също работи по трудово правоотношение с „***“ и
получава брутно възнаграждение, чиито размер през последната година е варирал
от 2 134.71 лева до 3 617.66 лева.
2
Според представеното удостоверение от Община Велико Търново, майката е
данъчно задължено лице относно недвижим имот в с. П. и относно лек автомобил.
В представената декларация бащата е посочил, че притежава два леки
автомобила, както и апартамент и гараж в гр. Велико Търново.
По делото са събрани писмени доказателства, от които става ясно, че
понастоящем майката изплаща два потребителски кредита, чиито месечни
погасителни вноски са в размери от 349.58 лева и от 500.29 лева, както и ½ част от
погасителна вноска по договор за потребителски кредит, сключен по време на
брака на страните, възлизаща на 181.00 лева.
На свой ред, бащата заплаща останалата ½ част от погасителна вноска по
договора за потребителски кредит, сключен по време на брака на страните,
възлизаща на 181.00 лева.
По делото са представени писмени доказателства относно посещаваните от
децата извънкласни занимания, видно от които малолетният К. М. посещава курс
по плуване, за който се заплаща месечна такса от 60.00 лева, а малолетната В. М.а
посещава часове по народни танци и курс по балет, за които се заплащат месечни
такси от 25.00 и от 35.00 лева.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства за това, че при децата е
налице нощно напикаване, което налага закупуването на памперси, както и че
малолетният К. М. има проблем, който налага посещения при психолог.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения
иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената
издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които
тя е присъдена в определения размер. За да възникне това право, е необходимо
след определяне на издръжката да са настъпили трайни съществени промени в
нуждите на детето и във възможностите на родителите.
От постановяване на решението по гр. д. № 405/2022 г. на Районен съд –
Велико Търново до настоящия момент е изминала година и половина, през който
период с нарастване възрастта на децата по естествен начин са се увеличили и
техните нужди. През предстоящата учебна година малолетният К. ще бъде ученик
в IV-ти клас, а малолетната В. ще бъде четвърта възрастова група в детска
градина, което обстоятелство неминуемо е довело до нарастване на нуждата от
средства, предвид необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала,
на подходящо облекло, включително на такова за извънкласни занимания,
отделяне на средства за посещавания училищен стол, за организирани
извънкласни занимания, екскурзии и пр. В този ред на мисли, при доказване
повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага
строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се
подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в
посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за
едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната,
като от 162.50 лева през м. март 2022 г., минималният размер на издръжката
понастоящем е 195.00 лева, т.е. налице е увеличение от 20 %, което несъмнено
сочи на изменение на икономическата обстановка в страна, при която е определен
3
предходният размер на издръжките, и икономическата обстановка понастоящем.
Освен изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. №
405/2022 г. на Районен съд – Велико Търново, не може да не бъде съобразен и
значителният ръст на цените на стоките и услугите през последната година и
половина, който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими
за отглеждането на едно дете. Именно значителният ръст на цените на стоките и
услугите в периода след бракоразводното решение според съда следва да се
приеме за съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които
издръжките са присъдени в досегашния им размер.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 780.00
лева, т.е. минималният размер на издръжка е 195.00 лева за едно дете. С оглед
посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно
значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за
конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата
несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за
детето съдът преценя реализираните от същите доходи и имущество. Както вече
беше посочено, бащата реализира трудов доход над средната работна заплата за
страната, като от получаваната заплата същият заплаща ½ част от месечната
погасителна вноска по договор за потребителски кредит, възлизаща на 181.00
лева. Тук следва се съобрази обаче, че бащата е жилищно устроен, както и че
същият е човек в активна трудоспособна възраст и в добро здравословно
състояние, който няма задължения към други свои низходящи или възходящи,
респ. че няма разходи за ползваното от него жилище, тъй като същото е негова
собственост, че няма разходи за продължително лечение и пр. По повод
задълженията към трети лица, съдът намира, че сочените като такива към
родителите на ответника очевидно не са продиктувани от някакви по-особени
нужди на лицата, а са свързани с изпълнението на моралния ангажимент, който
всяко дете има към своите родители. Следва да се има в предвид също, че
издръжката за ненавършило пълнолетие дете, макар и обвързана от
възможностите и материалното състояние на съответния родител, е безусловно
дължима и в този ред на мисли потребността от даване на издръжка, но не каква
да е издръжка, а такава в адекватен размер, е с приоритет както спрямо
собствените нужди на родителя, така и спрямо погасяването на поетите от
последния задължения към трети лица, дори в случай, че такива са налице. В тази
връзка съдът отново следва да отбележи, че помощта, която бащата оказва на
своите родители за поддръжка на ползваното от тях жилище, е въпрос на морален
ангажимент, който всяко дете има към своите възходящи, поради което
извършването на разходи в тази насока е напълно естествено. В случая обаче, по
делото остана недоказано, че ангажиментът за извършване на разходи за
ползвания от родителите имот в с. Ново село е на първо място належащ, а по-
4
насетне, че този ангажимент е регулярен и свързан с ежемесечни разходи, които
да са в някакъв значителен размер. От своя страна, майката реализира трудов
доход около средната работна заплата за страната, като същата заплаща месечни
вноски по два сключени от нея договори за кредит и ½ част от месечната вноска
по договор за кредит, сключен по време на брака.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за
малолетния К. М. от около 450.00 лева месечно 290.00 лева следва да заплащат от
бащата, а от необходимата издръжка за малолетната В. М.а от около 430.00 лева
месечно 270.00 лева следва да заплащат от бащата. Остатъкът от необходимите
издръжки следва да се поеме от майката, като съдът определя по-ниски размери на
дължимите от майката издръжки, доколкото последната е пряко ангажирана с
ежедневните грижи за децата, което безспорно е свързано и с допълнителни
ежедневни разходи. От своя страна, бащата не полага преки грижи за децата през
по-голямата част от месеца и по този начин на практика е освободен от
ангажимента за покриване на ежедневните разходи за децата. Не следва обаче да
се забравя, че бащата все пак осъществява режим на лични контакти с децата си,
поради което при осъществяване на тези контакти последният също следва да
осигури необходимите условия, което неминуемо е свързано с определени
разходи.
С оглед на горното, съдът намира, че исковете се явяват основателни в
посочените по-горе размери и следва да бъдат уважени за същите, а за останалата
част да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед становището за частична основателност на исковете, ищцата има
право на направените от нея разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер от
483.87 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също има право на сторените от него разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер от 319.35 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 288.00 лева – 4 % върху
размера на присъденото увеличение на издръжките.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определените по гр. д. № 405/2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново месечни издръжки за К. И.ов М., ЕГН **********
и В. И.ова М.а, ЕГН ********** от 180.00 на 290.00 (двеста и деветдесет) лева –
за К. И.ов М. и от 180.00 на 270.00 (двеста и седемдесет) лева – за В. И.ова М.а,
като:
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН ********** да заплаща за К. И.ов М., ЕГН
********** и за В. И.ова М.а, ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител Н. Й. Б., ЕГН **********, месечни издръжки в размер от 290.00
5
(двеста и деветдесет) лева за К. И.ов М. и в размер от 270.00 (двеста и седемдесет)
лева за В. И.ова М.а, считано от подаване на исковата молба – 13.4.2023 г. до
настъпване на законни причини за тяхното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до окончателното
й изплащане, които издръжки са платими до 13-то число на текущия месец по
банкова сметка на майката, като отхвърля исковете за разликата до пълния
предявен размер от 350.00 лева – за К. И.ов М. и от 320.00 лева – за В. И.ова М.а.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която исковете за увеличение на издръжките са уважени.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН ********** да заплати на Н. Й. Б., ЕГН **********
сумата от 483.87 (четиристотин осемдесет и три лева и осемдесет и седем ст.) лева
– разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА Н. Й. Б., ЕГН ********** да заплати на И. И. М., ЕГН **********
сумата от 319.35 (триста и деветнадесет лева и тридесет и пет ст.) лева – разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. И. М., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в
размер на 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева, както и държавна такса в размер
на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от неговото постановяване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6