№ 41
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500024 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение №473 от 14.01.2022г.,
постановено по гр.дело №19100/2021г. по описа на Районен съд-Пловдив, с
което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за
подсъдност с Окръжен съд-Пловдив относно родово компетентния съд за
разглеждане на исковете, предявени с искова молба вх.№278834/11.11.2020г.
и искова молба вх.№278840/11.11.2020г.
Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:
Пред Районен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.
№278834/11.11.2020г., по която е образувано гр.дело №14966/2020г.
Посредством нея са предявени от „АСВ“ЕАД-гр.С. против Е. Р. Т. и А. Н. Г.
искове по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземания по
Договор №******* от 29.08.2016г. за потребителски паричен кредит и
поръчителство и по Договор от 20.04.2018г. за цесия, представляващи:
частична главница от 7595,54лв. за периода от 14.09.2017г. до 14.05.2020г.,
възнаградителна лихва от 3961,23лв. за периода от 14.09.2017г. до
20.04.2018г., обезщетение за забава от 701,82лв. за периода от 15.09.2017г. до
1
12.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.дело №11205/2020г. по описа
на Районен съд-Пловдив за посочените вземания.
Пред Районен съд-Пловдив е подадена и искова молба вх.
№278840/11.11.2020г., по която е образувано гр.дело №14970/2020г. С нея от
същия ищец срещу същите ответници са предявени главни искове по
чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземане по същите договори,
представляващо остатъка от главницата от 22067,06лв. за периода от
14.06.2020г. до 14.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело
№11204/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив за посоченото вземане,
както и евентуални осъдителни искове. С Определение №261014 от
08.02.2021г. е върната исковата молба и е прекратено производството по
предявените спрямо поръчителя А. Н. Г. установителен и осъдителен искове и
е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения
спрямо кредитополучателя Е. Р. Т. евентуален осъдителен иск.
С Определение №263201 от 07.07.2021г. по първо образуваното гр.дело
№14966/2020г. на ПРС е присъединено на основание чл.213 от ГПК за общо
разглеждане производството по второто гр.дело №14970/2020г. на ПРС,
прекратена е преписката и делото е изпратено по компетентност на Окръжен
съд-Пловдив на основание чл.104,т.4 от ГПК. Съединяването на делата в
общо производство е мотивирано със задължителните указания по
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК
на ВКС, избягване на противоречиво произнасяне по предявените два
частични иска, с които е заявен пълния размер на главницата по договора за
кредит, и с постигането на бързина и процесуална икономия. Изпращането на
делото по подсъдност на окръжния съд като първа инстанция е мотивирано с
цената на иска за главницата, надхвърляща сумата от 25000лв. след
съединяването на делата, и акцесорния характер на останалите искове.
Пред Окръжен съд-Пловдив е образувано търг.дело №563/2021г. С
Определение №424 от 20.09.2021г. е постановено разделяне на основание
чл.210,ал.2 от ГПК на производството по служебно съединените от ПРС дела
– гр.дело №14966/2020г. и гр.дело №14970/2020г., изпращането им обратно
на родово компетентния Районен съд-Пловдив и прекратяване на
2
производството по делото. Разделянето на исковете е мотивирано с
различието на страните по двете дела, в едното от които участва и
поръчителят, с различието на вида на отговорността – солидарна и еднолична,
и с различните фактически твърдения относно настъпването на предсрочната
изискуемост – с връчване на исковата молба по първото дело и преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по второто,
при което съвместното им разглеждане би било затруднено, а цитираното от
районния съд Тълкувателно решение да е правна възможност с цел избягване
на противоречиво произнасяне по идентични дела по частични искове и/или
злоупотреба с процесуални права, но да не вменява задължение за
служебното им съединяване, като целите биха могли да бъдат постигнати
чрез спиране на производството по последващия частичен иск до влизане в
сила на решение по първоначално предявения и на основание чл.229,ал.1,т.4
от ГПК.
След връщане на делото пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело
№16578/2021г. С постановеното по него Определение №8653 от 24.10.2021г.
съдът е приел, че след като два частични иска се обединят за общо
разглеждане производството по втория по ред на образуване деловодно се
прекратява и деловодната преписка по този иск престава да съществува в
правния мир, поради което съдът не може впоследствие да раздели отново
двата иска съобразно старите им деловодни преписки, тъй като те вече не
съществуват и по тази причина определението на окръжния съд за
разделянето им е без правни последици, а след изпращането на делото на
районния съд е образувана само една нова преписка, което би усложнило
процесуално разглеждането на двата иска в рамките на едно и също съдебно
производство, и води до разглеждане на главен иск с цена над 25000лв. По
тези съображения и доколкото окръжният съд не е повдигнал спор за
подсъдност, което е следвало да стори, такъв се повдига от районния съд.
По този спор е постановено Определение №274 от 28.10.2021г. по
ч.гр.дело №571/2021г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е прието,
че, както определението по чл.213 от ГПК за съединяване на делата за общо
разглеждане на исковете по тях в едно производство, така и определението по
чл.210,ал.2 от ГПК за разделяне на исковете в отделни производства, не
подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност и представляват
3
стабилни съдебни актове, чиято правилност не може да бъде преценявана,
включително в производството по чл.122 от ГПК, но тъй като постановеното
от окръжния съд разделяне на исковете не е породило присъщите му
последици на образуване на отделни производства по тях и по исковете
понастоящем е налице едно общо производство, както и с оглед
обстоятелството, че, според чл.270,ал.4 от ГПК, решението на окръжния съд
не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на
районния съд, то родово компетентен да се произнесе по исковете е Окръжен
съд-Пловдив, на който делото е изпратено.
След изпращане на делото пред Окръжен съд-Пловдив е образувано
търг.дело №766/2021г., с постановеното по което Определение №550 от
02.11.2021г. производството по исковете отново е разделено, като по
отделените искове по искова молба вх.№278840/11.11.2020г. е образувано
търг.дело №781/2021г. С оглед на това и тъй като цената на исковете по всяко
от делата е под 25000лв. по смисъла на чл.104,т.4 от ГПК с постановените по
тях съответно Определение №568 от 05.11.2021г. и Определение №569 от
05.11.2021г. производството е прекратено и същите на основание чл.103 от
ГПК са изпратени по компетентност на Районен съд-Пловдив.
Пред Районен съд-Пловдив са образувани гр.дело №19099/2021г. и
гр.дело №19100/2021г., като с Разпореждане №24944 от 06.12.2021г. по
първото то е изпратено за администриране и преценка на компетентния съд
по второто, по което с Определение №473 от 14.01.2022г. делата са съединени
на основание чл.213 от ГПК за общо разглеждане под номера на същото,
производството по него е прекратено и е повдигнат настоящия спор за
подсъдност с Окръжен съд-Пловдив.
Съдът намира, че повторно приложените от Окръжен съд-Пловдив и
Районен съд-Пловдив процесуални способи на чл.210,ал.2 и чл.213 от ГПК по
разделяне на исковете с образуване на отделни дела по тях и последващото
съединяване на тези дела са довели единствено до забавяне на
производството, но не и до същностна промяна на обстоятелствата, при които
спорът за родово компетентния съд е бил разрешен с определението по
ч.гр.дело №571/2021г. на Апелативен съд-Пловдив. Определението по чл.122
от ГПК на по-горния по степен съд е задължително за спорещите долустоящи
съдилища. С него не са дадени указания за предприемане на действия във
4
връзка с подсъдността, а е определен родово компетентният да се произнесе
по предявените искове съд, независимо от това дали са образувани или не
отделни производства след първоначално постановеното разделяне на
исковете, с оглед нормата на чл.270,ал.4 от ГПК, чието приложение не се
дерогира от последващото разделяне на исковете и образуването на отделни
дела по тях. При това положение по повторно повдигнатият спор следва за
компетентен да се произнесе по исковете да се определи отново Окръжен
съд-Пловдив.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявените с искова молба вх.
№278834/11.11.2020г., по която първоначално е било образувано гр.дело
№14966/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, и с искова молба вх.
№278840/11.11.2020г., по която първоначално е било образувано гр.дело
№14970/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, искове е Окръжен съд-
Пловдив.
ДА се изпрати делото на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5