Р Е Ш Е Н И Е № 261047
27.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21150/2019 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Ц.М.В., ЕГН **********, депозирана срещу „АПС Бета България“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България
№ 81 В ап. 3, с искане да се признае за установено по
отношение на ответника, че поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи суми по
договор с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД ы ЕИК *********, на което вземане на
последното дружество ответника е цедент.
Ответникът не се ангажира с участие в
производството, въпреки редовното си уведомяване .
Установителен иск с правно основание в чл. 439
от ГПК.
Искът
е допустим, при очевиден интерес от исканото установяване.
По възникването на вземането и това , че
кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че
предпоставките
на иска по чл. 255 ГПК
(отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила,
с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. №
95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното
начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца
факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск,
не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет
(Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК),
то съдът приема, че вземането е възникнало валидно , а единствения новонастъпил
по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е
изтичането на срока , представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е
период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата
престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт,
за доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което
кредитора като ответник по делото следва да докаже.
Давността е изтекла.
Достатъчно е да се каже в тази връзка, че в
периода от 2012 г до 2019г., по изпълнителното дело № *** няма нито едно
поискано или проведено изпълнително действие; такива факти не са и наведени от
ответника. За същия период не се констатира и друго основание за прекъсване и/
или спиране на давността, при което съдът приема ,че тя е изтекла.
Няма законова пречка да бъде прекъсната или
спряна вече изтекла давност, на която обаче длъжникът още не се е позовал, но
това също не е направено – в хода на новообразуваното съобразно същия
изпълнителен лист ново изпълнително производство под № *** няма извършени
изпълнителни действия; насрочен е бил опис на движими вещи в дома на длъжника,
който не е бил обаче извършен, макар по делото да има данни за актуален настоящ
адрес на В. в С. На този адрес съобщение
не са изпращани ,няма и искане изпълнителното дело да си изпрати по компетентност на съдебен
изпълнител в района ***. В тази връзка , съдът следва да отбележи също така, че
по изпълнителното дело № *** не се откри молба, с която взискателят да е искал
насочване на изпълнението срещу движими вещи в жилището на длъжника, нито
каквото и да било овластяване на частния съдебен изпълнител по смисъла на чл.
18 от Закона за ЧСИ. Непоисканото и непроведено изпълнение не може да
прекъсне давността; към датата на съставяне на протокола за непроведения
опис , *** ищецът се е позовал на вече изтеклата погасителна давност,
предявявайки настоящия иск.
Затова същия следва да бъде уважен и да се присъдят на ищеца сторените по
делото разноски.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от
ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено по отношение на АПС
Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,
бул. България № 81 В ап. 3, че в отношенията между страните , Ц.М.В. , ЕГН **********, не дължи на
ответника плащане на следните суми по договор за целево финансиране № *** с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК *********:
1128.20 лева- главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от дата 08.09.2010г до окончателното изплащане на
вземането ;
220.62 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.07.2008г. до 09.07.2010г ,
126.98 лева – разноски по частното дело 13289
/2010 , ПРС.
за събирането на които е издаден изпълнителен
лист по частното гражданско дело 13289/10, ПРС и е образувано изпълнителното дело ***, поради
погасяването на притезанието по давност.
Осъжда „АПС Бета България“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81
В ап. 3,
да заплати на Ц.М.В. , ЕГН **********, сумата от 426.20 лева разноски
по делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС
Пловдив, в срок от две седмици от датата на
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ