№ 352
гр. гр.Несебър, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело №
20232150100370 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 3820/20.04.2023 г. на „**********“, ЕИК
**********, чрез юрк. И. Ц., срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, с
която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 152,44 лева, представляваща главница – регресно
вземане на ищеца за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/30/******, със срок на
действие от 16.11.2017 г. до 15.11.2018 г. и ликвидационни разноски, изплатени по
щета № РС08-000102/2019-01, 62,54 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 07.02.2019 г. до 22.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; като за посочените вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 141/2023
г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се съдебни разноски за заповедното
и исковото производство.
Излагат се твърдения, че на 01.08.2018 г., около 10,00 часа в гр. Бургас, на ул.
„******** I“, в района на № 55, ответникът, като водач и собственик на лек автомобил
марка „Волво“, модел „*****“ с рег. № *********, при извършване на маневра –
движение на заден ход, реализирал ПТП с паркиран автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“ с рег. № *******, собственост на С.Я.И.. Заявява се, че съгласно съставения по
случая протокол за ПТП № 1651371 от 25.08.2018 г., ответникът бил окачествен като
виновен водач, напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се отклонил от
1
проверка за алкохол. Към датата на събитието увреденият автомобил бил застрахован
по застраховка „Каско“ при ЗАД „*********“, като във връзка с образувана щета №
12018030102265, застрахователят по Каско определил на собственика на омобил марка
„Ауди“, модел „А6“ с рег. № ******* застрахователно обезщетение от 122,44 лева,
което изплатил на 26.10.2018 г. По регресна претенция, насочена от ЗАД „*********“
към ищеца, в качеството му на застраховател по застраховка ГО на причинителя на
щетата, последният възстановил сумата от 137,44 лева, вкл. ликвидационни разноски,
по образувана при него щета № РС08-000102/2019-01, на 07.02.2019 г. Аргументира се
основание за претендиране на заплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни
разноски от 15 лева, лихва за забава за посочения период, както и законната лихва,
които били заявени по реда на чл. 410 от ГПК, но предвид депозирано в срок
възражение от длъжника-ответник, за ищеца се породил интерес от завеждане на
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който се изразява становище за неоснователност на иска, като се посочва,
че наказателното постановление, с което е била ангажирана отговорността му по
случая е частично отменено. Моли се за решение в полза на ответника и се представя
копие от съдебно решение.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозира писмено становище вх. № 6214/30.06.2023 г., с което поддържа предявения
иск и моли за уважаването му като основателен и доказан. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и моли за присъждането им с крайния съдебен акт.
Ответникът се представлява от упълномощен представител в съдебно заседание
– адв. П. от БАК, който оспорва исковата претенция, поддържа дадения отговор, моли
за отхвърляне изцяло на иска като неоснователен. Претендира разноски по представен
списък.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 141 по описа за 2023 г. на Районен съд -
Несебър, се установява, че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 1944/23.02.2023 г. е била издадена
заповед № 66/23.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съдът, със свое разпореждане № 625/17.03.2023 г., е указал а заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си, предмет на заповедта, поради постъпило възражение
от длъжника Д., като му е предоставил едномесечен срок за това. В дадения от съда
срок е предявен искът с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, който
има за предмет вземане, идентично на това, предмет на заповедта по чл. 410 от ГПК.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 500 от КЗ вр. чл.
2
45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е извършил нарушение на ЗДвП и виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, както и
когато е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие,
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното
притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение, 4.)
напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително или отклоняване
от проверка за алкохол и наркотици, както и 5.) изплащане от ищеца на застрахователя
по застраховка „Каско“ на увреденото МПС на застрахователно обезщетение за
причинените вреди, както и изплащането за застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на собственика на застрахованото увредено МПС и неговия
размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване на тези факти.
Поради липса на спор между страните съдът с протоколно определение №
498/03.07.2023 г. отдели за безспорни по делото следните факти: че между страните и
за процесната дата е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“; че
в срока на покритието е настъпило застрахователно събитие /покрит риск/, от което
са настъпили имуществени вреди по увредено МПС, с характеристиките, описани в
исковата молба и на посочената от ищеца стойност, покрита от застрахователя на
увардения по застраховка „Каско“ – ЗАД „*********“; че претърпените от увереденото
МПС вреди са произлезли от описаното в исковата молба застрахователно събитие;
както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка ГО на ЗАД
„*********“ /застраховател на увардения по Каско/ за причинената вреда и това
обезщетение съответства на причинените вреди.
За установяване на горните обстоятелства съдът е приел представени от ищеца и
неоспорени от ответника писмени доказателства /л. 9-24 от делото/, вкл. протокол за
ПТП, справка за действаща застраховка ГО за л.а. рег. № А1030КК, уведомление-
декларация за щета на водача на увреденото МПС по застраховка „Каско на МПС“ при
3
ЗАД „*********“, регистрационен талон Част II за увреденото МПС, контролен такон
и лична карта на водача на увреденото МПС, опис на щети по претенция №
12018030102265 на ЗАД „********“, доклад по щета на ЗАД „*********“, преводно
нареждане от 26.10.2018 г. за изплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по Каско на пострадалото МПС, застрахователна претенция от ЗАД
„*********“ към ищеца, ликвидационен акт на ищеца, калкулация ремонт на ЗАД
„*********“, преводно нареждане от 07.02.2019 г. от ищеца към ЗАД „*********“ за
изплащане на застрахователно обезщетения по застраховка ГО на ответника.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно - вината на делинквента - действа оборимата презумпция на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.
Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на
ответника, поради което съдът намира, че процесното вредоносно действие е
извършено виновно.
Спорът между страните се средоточава относно наличието на основание за
ангажиране отговорността на ответника, с оглед специалните предпоставки, въведени
от законодателя с чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ.
В тази връзка, ответникът е приложил решение № 358/25.03.2019 г. по НАХД №
414/2019 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 29.05.2019 г., съгласно което е
отменено наказателно постановление № 18.0769-004758/07.12.2018 г. на началник
група към ОДМВР Бургас, сектор ПП, в частта, с която на ответника е наложено
наказание за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
За установяване на обстоятелствата около процесното ПТП е изискана и приета
административнонаказващата преписка по случая /л. 57-67 от делото/. От
представената от сектор ПП при ОДМВР Бс преписка се установява, че по повод
допуснатото от ответника ПТП от 01.08.2018 г. е бил съставен АУАН и е било
издадено НП № 18.0769-004758/07.12.2018 г. на началник група към ОДМВР Бургас,
сектор ПП. Ответникът бил санкциониран с НП за три нарушения на ЗДвП, а именно –
че се е движил на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението /нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП/; че не е спрял да
установи последиците от ПТП /нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/; и че не носил
контролен талон от свидетелството за управление /нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП/. След проведено обжалване на НП, БРС с посоченото по-горе решение е приел,
че у ответника е липсвало съзнание за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, не е усетил удара, доколкото причинените от ПТП вреди били незначителни, а
ответникът управлявал голямо по габарити МПС. С посочените мотиви НП е отменено
в съответната част, а отговорността на ответника за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е отпаднала.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказани по делото изисквания на чл.
500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника
4
спрямо застрахователя, а именно - същият да се е отклонил виновно от проверка за
алкохол и наркотици и да е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие,
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
От една страна, безспорно се установява, че ответникът не е узнал своевременно
за настъпилото ПТП, при което независимо от допуснатото нарушение на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, не е бил в неизпълнение на вмененото със закона задължение да спре и да
установи последиците от последното. В този ред на мисли, дори ответникът да се е
отклонил от проверка за алкохол и наркотици, то е било невиновно. Ответникът просто
е продължил движението си след ПТП, без да съзнава настъпването му, като не се
събраха доказателства, към датата на ПТП да е бил надлежно приканен от
компетентните органи за проверка, която да е отказал.
За пълнота следва да се посочи още, че хипотезите на задължително посещение
по смисъла на цитираната по-горе разпоредба са нормативно установени в
действащата към момента на ПТП разпоредба на чл. 125 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 109 от
2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр.
77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) а именно, когато: 1. при произшествието има убит
или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; 4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.); 5.
(изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство; 6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г.;
изм., бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и
на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба
"Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 22.01.2017 г.) между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006
г.) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени и процесният случай не попада
в нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото.
При това положение, дори ответникът да бе напуснал местопроизшествието, то това
негово поведение не би обусловило възникването на процесното регресно право на
застрахователя.
5
При недоказаност на една кумулативно предвидените предпоставки за
възникване на регресното вземане на ищеца се налага извод за недоказаност на
претенцията в цялост. Неоснователността на главната претенция обуславя и
неоснователност на акцесорното искане за лихва за забава.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството. В полза на ответника се следва присъждане на разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, дължими от ищеца, а именно – сумата от 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършения разход.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**********“, ЕИК **********, чрез юрк. И. Ц.,
срещу В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***********, чл. 422 от ГПК вр. чл. 500 от
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 152,44 лева, представляваща главница – регресно
вземане на ищеца за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователна полица № BG/30/******, със срок на
действие от 16.11.2017 г. до 15.11.2018 г. и ликвидационни разноски, изплатени по
щета № РС08-000102/2019-01, 62,54 лева – лихва за забава върху главницата за
периода от 07.02.2019 г. до 22.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 141/2023 г. по описа
на Районен съд - Несебър, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „**********“, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
да заплати на В. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева за
направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6