№ 282
гр. Стара Загора, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело
№ 20255500500602 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. Д. К., действащ
чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М.,
срещу решение № 304/09.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 601/2024 г. по
описа на Районен съд – Казанлък.
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му в
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Развиват се оплаквания за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно невъзможността цесията да бъде съобщена
на особен представител на длъжника, назначен му за такъв в съдебно
производство, в което цесионера претендира присъждането на цедираното му
взЕ.не на цедента, което той има от длъжника-ответник.
Не се излагат конкретни оплаквания за допуснатите от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, обусловили
твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на
нов, с който бъде уважен предявения от С. Д. К. осъдителен иск, и му бъдат
присъдени направените разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
особения представител на ответницата Е. П. Д. – адв. Д. П., с който жалбата е
оспорена като неоснователна.
Изложени са доводи за правилност на постановеното от Районен съд –
1
Казанлък решение, което първоинстанционният съд е мотивирал при спазване
на процесуалните правила относно обсъждане на доказателствата, а
направените от него правни изводи за неоснователност на исковата претенция
поради невъзможността цесията да произведе действие спрямо ответницата,
т.к. не й е съобщена, са в съответствие с материалния закон.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
Възразява се за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско
възнаграждение, в случай че са налице процесуалните предпоставки за
присъждане на разноски в негова полза.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не взЕ. участие
лично или чрез процесуален представител.
ВъззиваЕ.та се представлява от особения си представител, чрез когото
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен иск по чл.93, ал.2 от ЗЗД от С. Д. К. срещу
Е. П. Д., с който ищецът претендира присъждането на неустойка от
неизпълнен договор в размер на 22 100 лв.
Твърди, че на 10.10.2023 г. Е. П. Д. е сключила с К.Ж.К. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответницата е следвало да продаде на Костова недвижим имот – апартамент в.
гр.С.З., ***.
При сключване на предварителния договор К.Ж.К. заплатила на
ответницата капаро в размер на 5650 евро, с левова равностойност 11050 лв.
Страните уговорили срок за сключване на окончателния договор до
27.11.2023 г. и неустойка за неизпълнение в двоен размер на заплатеното
капаро.
На 27.11.2023 г. Е. П. Д. не се явила пред нотариус за сключване на
окончателния договор, поради което К.Ж.К. се отказала от договора и с
връчена чрез ЧСИ покана поканила продавачката да й върне заплатеното
капаро.
От страна на Е. П. Д. не последвало изпълнение, а от своя страна К.Ж.К.
сключила с ищеца С. Д. К. договор за цесия, с който му прехвърлила взЕ.нията
си срещу Е. П. Д., произтичащи от неизпълнения предварителен договор.
Ответницата Е. П. Д. е представлявана от особен представител, назначен
й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, който е оспорил иска с възражение, че цесията
2
не е била съобщена на длъжницата и не може да й бъде надлежно съобщена
чрез особения й представител.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска,
като е приел, че цесията не е породила действието си за длъжницата, т.к. не й е
била съобщена.
Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са установени
правилно от Районен съд – Казанлък след извършен и съобразен с
процесуалните правила пълен анализ на всички събрани доказателства, въз
основа на който са направени обосновани фактически изводи.
Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение в тази им част.
Безспорно е, че въззиваЕ.та и праводателката на въззивника са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, и е следвало
да сключат окончателния договор на 27.11.2023 г. Уговорили са в деня на
сключването на предварителния договор купувачката да заплати капаро в
размер на 5650 евро или 11050 лв., а при неизпълнение на задължението за
продажба на имота при постигнатите условия продавачът следва да заплати на
купувача капарото в двоен размер.
При сключването на предварителния договор праводателката на
въззивника е заплатила на 10.10.2023 г. по сметката на Е. П. Д. капаро в
размер на 11050 лв., а на 27.11.2023 г. продавачката не се е явила пред
нотариуса за сключването на окончателния договор.
На 06.03.2024 г. К.Ж.К. е цедирала на С. Д. К. взЕ.нето си срещу Е. П. Д.
в размер на 22100 лв., представляващо двоен размер на платения от нея при
сключването на предварителния договор задатък, представляващо
неустойката при неизпълнение на продавача.
Съобщение за извършената цесия не е било връчено на Е. П. Д..
Такова е било приложено към исковата молба и е било връчено на
назначения й от съда при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител.
Въззивният съд намира оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон за
основателни.
Разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД предвижда, че цесията има действие
за длъжника само ако му е съобщена.
Законът не предвижда ограничения в начините на съобщаването й,
поради което цесията може да бъде съобщена на длъжника и чрез връчване на
приложено към исковата молба уведомление.
Според въззивният съд в такава хипотеза не съществува законово
изискване цесията да бъде съобщена единствено лично на длъжника, а
уведомлението може да бъде връчено и на назначения му от съда особен
представител.
Фигурата на особения представител е предвидена от законодателя, за да
осигури участието на отсъстващия ответник в образуваното срещу него
3
гражданско дело, като по този начин се осигури охраняването на
материалните му права.
Особеният представител има правомощието от името на
представлявания от него ответник да прави възражения, които са от естество
да установят оспорените материални права на ответника, да прекратят,
унищожат или погасят претендираните от ищеца материални права.
При съблюдаване на принципа на равнопоставеност следва да се приеме,
че особеният представител може да бъде адресат на изявления до ответника,
които касаят материално-правната сфера на последния, а с получаването на
съответното изявление от особения представител на ответника да се пораждат
и произтичащите от това правни последици.
Ето защо в конкретният случай съдът намира, че цесията е била
надлежно съобщена на Е. П. Д., чрез връчването на исковата молба и
приложенията й, сред които и уведомление за извършената цесия, на особения
й представител – адв. Д. П..
Това е факт от значение за претендираното материално право, който
съдът по реда на чл.235, ал.3 от ГПК следва да вземе предвид при
постановяване на своето решение.
Тъй като по делото са установени и другите правопораждащи факти, а
именно неизпълнението от страна на Е. П. Д. на произтичащото от
предварителния договор нейно задължение за сключване на окончателен
договор, то следва да се приеме, че въззивника С. Д. К. има взЕ.не от нея в
размер на 22100 лв., представляващо предвидената в предварителния договор
неустойка за неизпълнение в двоен размер на платеното капаро.
Законна лихва за забава върху тази сума не следва да бъде присъждана,
т.к. липсва отправено такова искане от ищеца.
По изложените съображения Окръжен съд – Стара Загора намира
първоинстанционното решение за неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото въззивникът има право на разноските,
направени пред първата и въззивната съдебни инстанции.
Такива следва да му се присъдят за сумата от 6144,80 лв.,
представляваща сбора заплатените държавни такси, възнаграждение за особен
представител и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство, и за сумата от 2831 лв., представляваща сбора от платените
държавна такса и възнаграждение за особен представител във въззивното
производство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.2-ро от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 304/09.05.2025 г., постановено по гр.д.№
601/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.93, ал.2 от ЗЗД Е. П. Д., ЕГН – **********, с
адрес: гр. К., *** да заплати на С. Д. К., ЕГН – **********, с адрес : гр. С., ***
сумата от 22100 лв. / двадесет и две хиляди и сто лева/, представляваща
неустойка за неизпълнен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 10.10.2023 г. между Е. П. Д. като продавач и
К.Ж.К., ЕГН – ***, което взЕ.не е придобито от С. Д. К. по силата на сключен
на 06.03.2024 г. между него и К.Ж.К., ЕГН – *** договор за цесия.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. П. Д., ЕГН – **********,
с адрес: гр. К., *** да заплати на С. Д. К., ЕГН – **********, с адрес : гр. С.,
*** сумата от 6144,80 лв. /шест хиляди сто четиридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/- съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна
инстанция и сумата от 2831 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и един лева/
– съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5