Решение по дело №484/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, чрез К.Я.– юрисконсулт в ТД НАП Бургас, против решение № 16/27.01.2023 г. по АНД № 1143/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 458535-F501514/20.08.2019 г., издадено от касационния жалбоподател.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за приложение на чл.81, ал.2 от НК, тъй като тази разпоредба касае наказателното преследване, а производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност било уредено в ЗАНН. В случая производството по издаване на НП не било нарушено. Не била изтекла и абсолютна погасителна давност от 4 г. и половина. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от ю.к. К.Я.. Поддържа жалбата и искането за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор, чрез адв. Н.К., оспорва жалбата. Намира изводите на районния съд за правилни и иска оспореното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Несебър отменил НП № 458535-F501514/20.08.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на “РВ – Технолоджи” ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, изр. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

За да постанови решението съдът приел, че не били допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаване на атакуваното НП. Съдът преценил, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради изтичането на погасителна давност за административнонаказателно преследване. Позовал се на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и изложил мотиви, според които в конкретният случай, деянието било довършено на 20.07.2019 г., като НП било издадено на 20.08.2019 г. Не били налични доказателства за извършени действия по връчването на НП, нито за извършването на други действия, които да прекъсват срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК. В този смисъл соченият 3-годишен срок изтекъл на 20.08.2022 г., като видно от отразеното в наказателното постановление същото било връчено на 09.11.2022 г. Предвид изложеното съдът приел, че към датата на връчване на НП (първото действие от страна на наказващият орган за реализиране отговорността на жалбоподателя) бил изтекъл сочения в цитираната норма давностен срок.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Процесното НП е връчено на 09.11.2022 г. на управителя на санкционираното дружество. Същото не е влязло в сила, предвид обжалването. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС е прието, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН).

С Тълкувателното постановление е прието още, че чл.11 от ЗАНН препраща към НК относно погасяването на наказателното преследване по давност. Разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК регламентира, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. А съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл.80, ал.3 от НК този срок започва от довършването на престъплението.

В случая административнонаказателното производство, при провеждането на което е издадено обжалваното наказателно постановление, е образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 20.07.2019 г., АУАН е издаден на 24.07.2019 г. – в срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 20.08.2019 г. – в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а е връчено на 09.11.2022г. По делото няма данни за извършени действия по връчване на НП от датата на неговото издаване до връчването му. В този смисъл изтичането на давността следва да се прецени на първо място с оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК – обикновена давност. След като нарушението е извършено на 20.07.2019 г., то давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекла на 20.08.2022 г., като НП е връчено след тази дата – 09.11.2022 г.

При установяване на изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, съдът не следва да разглежда и прилага абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, за която се следи само когато се установи, че не е изтекла обикновената давност (решение № 725/11.04.2019 г. по КАНД № 428/2019 г. на Адм. съд – Бургас).

Като е стигнал до същите изводи, Районен съд – Несебър постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 27.01.2023 г. по АНД № 1143/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: