Р Е Ш Е
Н И Е
№ 570
град Плевен,28.09.2020г.
Административен
съд – Плевен, седми състав, на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава
Добрева., като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ административно дело №
333 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2-4 от ДОПК.
Образувано
е по жалба
на ПК “ОБЕДИНЕНИЕ“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Гулянци, обл. Плевен, ***представлявано
от Р.М.Л., чрез адвокат О.Б. *** против
Решение № 40/
Жалбоподателят
оспорва Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като твърди, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага твърдения, че публичният
изпълнител е бил завел отменителен иск, с който на основание чл. 216, ал. 1, т.
4 от ДОПК е поискано от съда да обяви за недействителен по отношение на
държавата договорът за продажба на недвижим имот документиран с НА № 39, том 8,
рег. № 5183, дело № 1072/2016 г., вписан в службата по вписванията при НРС с
вх. № 2885/05.08.2016 г., акт 1096, том 6, дело № ********* г., с който ПК
„Обединение“ е продал имота на „Радост-Дани“ ООД. Сочи, че с решение № 493/13.12.2018
г. по в.гр.д. № 674/2018 г. ПОС е обявил договора за недействителен по отношение
на държавата, а с Определение № 716/13.12.2019 г. ВКС не е допуснал касационно
обжалване на решението на ПОС. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 216, ал. 1,
т. 4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са
сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения и сделката или действието е с намерение да се
увреди публичния взискател. Сочи, че към датата на постановяване на решението е
имало данни за наличието на установени публични задължения с РА № *********/16.07.2009
г., който е бил влязъл в сила, т.е. недействителността е установена само за
задълженията, установени с Ревизионен акт, с който е приключило съответното
ревизионно производство, в случая за РА № *********/16.07.2009 г. Сочи се, че
видно от данъчно-осигурителната сметка на ПК „Обединение“ към настоящия момент
не фигурират задължения по РА №
*********/16.07.2009 г., които да подлежат на принудително събиране и в случая
НАП вече не се явява кредитор на ПК „Обединение“ за задълженията по влязъл в
сила РА. Твърди се, че при липса на задължения по влязъл в сила РА, които да
подлежат на принудително събиране, публичният изпълнител не може да се позове
на обявената недействителност, тъй като тя не е абсолютна, а относителна, т.е.
при наличието на определена хипотеза и когато законово предвидената хипотеза не
е налице, то не би могло да се наложи и санкцията предвидена в правната норма,
в случая да се позове на недействителността. Посочва се, че срокът, в който
публичният взискател, респ. публичният изпълнител може да упражни иска е
обвързан с погасителната давност по основното вземане и има преклузивен
характер. В случая задължението по РА № *********/16.07.2009 г. е погасено по
давност, поради което е погасена възможността на публичния изпълнител да
предприема принудителни действия, както спрямо имотите, които са собственост на
длъжника и са били прехвърлени, така и
спрямо имотите, за които е постановена относителна недействителност на
прехвърлителната сделка. Твърди, че погасителната давност прегражда
по-нататъшната възможност на публичния изпълнител да предприема принудителни
действия спрямо всички имуществени права на длъжника, а единствено може да
приеме доброволно плащане, ако длъжникът реши да изпълни доброволно това свое
задължение. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него Постановление за
налагане на обезпечителни мерки.
В
съдебното заседание жалбоподателят чрез своя
процесуален представител адв.
О.Б. *** поддържа жалбата на изложените в нея твърдения. В писмена
защита излага подробни съображения, че към датата на налагането на възбраната с
обжалваното постановление, задълженията по РА № **********/16.07.2009г., на ТД
на НАП Плевен са били погасени по
давност. В тази връзка излага доводи, че
сумата в размер на 63 571, 82 лв., представляващи начислени лихви по РА №
**********/16.07.2009г., на ТД на НАП Плевен, която не е заличена от данъчно –
осигурителната сметка на ПК“Обединение“ гр. Гулянци, също е погасена по давност
и не подлежи на принудително събиране, съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК.
Ответникът
- Директор на ТД на НАП –Велико Търново оспорва жалбата като неоснователна и
излага подробни съображения в тази насока. Моли се същата да бъде оставена без
уважение. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Плевен, седми състав след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С оспореното
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С 200015-022-0008226/14.02.2020 г.
на ПК “ОБЕДИНЕНИЕ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Гулянци, обл. Плевен, ***представлявано от Р.М.Л. на основание
чл. 200 и чл. 205 във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложена следната обезпечителна мярка: "възбрана"
върху търговски обект /магазин/, магазин за хранителни стоки, находящ се на първи
етаж в комбинирана административно-търговска сграда, построена в общински имот
УПИ № IV-525, 526 по регулационния план на с. Гиген, общ. Гулянци, обл. Плевен,
утвърден със заповед № 818 от 1965 г. с площ от 1360 кв.м. в кв. 57, площ 300
кв. м., находящ се в с. ***“ № 3, с граници от две страни улици УПИ № ХVI-523
на Г.Т.П., УПИ № ХIV и УПИ № ХV-524 на В. и С.М. Т., УПИ № III-527 на Г. и И.
Г. С., придобит със съдебно решение № 493/13.12.2018 г. на Плевенски окръжен
съд и Определение № 716/13.12.2019 г. на ВКС с данъчна оценка за недвижими
имоти 21888.50 лв.
Постановлението
е обжалвано в законоустановения срок пред Директора на ТД на НАП – Велико
Търново, който се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство Решение.
В мотивите на същото е изложено, че ПНОМ
е издадено от компетентен орган, за обезпечаване на установено и
изискуемо публично вземане, като са спазени изискванията на материалния закон и
на административно- производствените правила,
поради което жалбата на ПК „Обединение“ с ЕИК
********* е оставена без уважение като неоснователна. Директорът на ТД на НАП –
Плевен е потвърдил обжалваното Постановление за налагане на обезпечителни
мерки, като правилно и законосъобразно.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, защото е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт и от надлежно легитимирана страна.
Разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 от ДОПК установява, че "Актовете по този кодекс се издават
от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната
териториална дирекция" и чл. 8, ал. 1, т. 3: "Компетентна
териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно
производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго териториалната
дирекция по седалището на местните юридически лица". Законът следователно
не прави разлика във връзка с компетентностите на органите по приходите от
отделните офиси в рамките на една ТД. Тъй като постоянния адрес на ПК “ОБЕДИНЕНИЕ“ e гр. Гулянци, обл. Плевен, ул. ***компетентната
е ТД на НАП – Велико Търново, органите, които могат да издават
постановления за налагане на обезпечителни мерки са публичните изпълнители към
ТД на НАП – Велико Търново.
Съгласно
чл. 195 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични
вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се
затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено
или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:
1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2.
когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно,
след получаване на изпълнителното основание. В случая, наложените обезпечителни
мерки са във връзка обезпечаване събирането на изискуеми публични вземания на
длъжника по подадени от него, декларации по ЗДДФЛ, декл. по ЗДДС и
др., които се явяват годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2,
т. 1 и т. 2 от ДОПК и които не са платени доброволно в предвидените в закона
срокове. В процесния случай, с налагането на обезпечителни мерки се цели
гарантиране събирането на изискуеми публични вземания на длъжника в размер
на 303 280.55 лв. (главница – 76 181.15 лв. и лихва – 227 099.40 лв.).
Предвид размера на установеното задължение на длъжника и липсата на доброволно
изпълнение публичният изпълнител е направил законосъобразен извод, че
събирането на публичното вземане ще бъде затруднено по смисъла на чл. 195, ал.
2 ДОПК, което налага и неговото обезпечаване.
С
Постановлението е наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в с.
Гиген, община Гулянци. Видовете обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в
нормата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК - обезпечението се извършва с налагане на
възбрана върху недвижим имот или кораб, със запор на движими вещи и вземания на
длъжника, със запор на сметките на длъжника, със запор на стоките в оборот на
длъжника, като публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на
обща сума до размера на вземането В чл. 205 от ДОПК, действаща към момента на
налагане на възбраната, е посочено, че налагането на възбрана върху недвижим
имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на
съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване
съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. Особен залог, вписан след
възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане.
Съдът,
предвид установената фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби,
намира жалбата за основателна
Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С200015-022-0008226/14.02.2020г. е издадено от компетентен орган – главен
публичен изпълнител в ТД на НАП гр. Велико Търново, съобразно правомощията му
по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържание,
след извършена преценка, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане по изпълнително дело изп.дело № 15100000276/2010 г. по описа на
ТД на НАП гр. Велико Търново.
Съгласно нормата на чл.195, ал.2 от ДОПК, обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията
на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в
нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в
зависимост от наличието на следните условия - представяне от
длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121
ал.1 и чл.195
ал.5 от ДОПК.
От жалбоподателят
не се предлага и предоставя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа.
В случая не
е необходимо да бъде извършена проверка за спазване изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121
ал.1 и чл.195
ал.5 от ДОПК, тъй
като обезпечителните мерки не са предварителни, а са наложени в хода на
образуваното изпълнително производство и не касаят хипотезата на чл.195, ал.5
от ДОПК.
Актовете,
които установяват вземанията и представляват изпълнително
основание, са изчерпателно изброени в чл.209
от ДОПК, озаглавен „Изпълнителни основания“. Съгласно чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК, принудителното изпълнение се
предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. По делото са представени: Решение №89/28.06.2018г., по гр.д.№70/2018г.
на РС-Никопол; Решение №493/13.12.2018г.
по в.гр.д.№674/ по описа за 2018г. на
Окръжен съд Плевен; Определение №716/13.12.2019г. по т.д.№599 по описа за 2019г.на ВКС; Справка за общите задължения
на Потребителна кооперация „Обединение“ ГР. Гулянци от ДТ на НАП; Заповед
№347-ОПР 36/07.01.2017г. на Изпълнителен Директора на НАП; справка
изх.№с200015-178-0012103/14.05.2020г. от ТД на НАП гр.Велико Търново относно размерът на публичното вземане по
изпълнително дело № 15100000276/2010 г.
на ПК“Обединение гр.Гулянци.
Така представените доказателства, установяват
съществуването на изпълнителни основания по смисъла на чл.209, ал.2, т.1 от ДОПК, като от жалбоподателя единствено се
сочи, че задълженията са погасени по давност, но не се твърди и не се
установява, тези публични вземания да са погасени по друг от приложимите
начини, предвидени в чл.168 от ДОПК, а именно да са платени, да е извършено
прихващане, да са опростени, да е починало физическото лице - след изчерпване
на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за
публичното задължение.
Направеното възражение, че задълженият са погасени по
давност е основателно, по следните съображения:
Погасителната
давност е материалноправен институт, поради което и при липса на изрична правна
норма, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на
възникване на спорното правоотношение. Нормите предвиждащи спирането и
прекъсване на давността са процесуалноправни, поради което по отношение на тях
следва да намерят приложение нормите на ДОПК, съгласно § 5, ал.3 от ДОПК.
Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал.3, от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
Между
страните по делото не се спори, а и това е категорично установено по делото
вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, че РА № **********/16.07.2009г., който
е издаден от ТД на НАП гр. Велико
Търново е връчен на 23.07.2009г., не е обжалван по административен и съдебен
ред и е влязъл в законна сила на 07.08.2009г.
В случая от 01.01.2010г. е
започнал да тече 10 годишния давностен срок, съгласно разпоредбата на чл.171 ал.1 ДОПК, който към
31.12.2019г. е бил изтекъл. Ето защо към датата на налагане на възбраната с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С200015-022-0005226/14.02.2020г. задълженията по РА № **********/16.07.2009г. на ПК „Обединение“ гр. Гулянци
са били погасени по давност на
19.12.2019г. В заключението вещото лице е посочило още, че към датата на
налагане на възбрана и приложена по делото Справка за
общите задължения на ПК „Обединение“ гр. Гулянци, ЕИК *********, издадена от
НАП, актуални към 25.02.2020 г., включваща Справка за задълженията, плащанията,
по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител съществуват
задължения по РА № *********/16.07.2009 г. в размер на 63571.82 лева,
представляващи лихва, че задължението на
жалбоподателя, което произтича от ревизионен акт е погасено по давност на
19.12.2019г., и са останали лихвите,
натрупани върху главницата, поради нейното неплащане в срок.
Що се касае конкретно до вземането за лихви,
то възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява с
погасяване на главното вземане, като лихви се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на длъжника в забава, съответно давността и по отношение на лихвите
за забава започва да тече от деня, съобразно датата на която вземането за
главниците е станало изискуемо.
Във тази връзка, следва да се посочи, че доколкото
институтът на давността е взаимстван от гражданското право, той следва да се
прилага със съдържанието, което има в този клон на правото и доколкото в данъчното
и осигурително право няма норми, които му противоречат. Ето защо, по аргумент
от чл.119 от ЗЗД, според който „с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания", по отношение на данъчните
и осигурителни задължения следва да се приеме, че с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Необходимо е изрично да се подчертае, че
чл.119 от ЗЗД има предвид погасяване по давност на главницата, в какъвто случай
страната не може да осъществява по принудителен ред своето вземане, но не и
случаите в които главницата е била погасена чрез плащането, в който случай,
вземането за лихви се погасява за в бъдеще /в този смисъл е и формираната
константна практика на ВКС по приложението на чл.119 от ЗЗД, като например
Решение № 38 от 23.02.2011г., постановено по гр.д.№276/2010г. по описа на ВКС,
І г.о, Решение № 24/17.02.2009г. постановено по т.д. № 574/2008г. по описа на
ВКС, І т.о., Решение № 435/14.06.2012г., постановено по т.д. № 907/2011г. по
описа на ВКС и др./. Казано с други думи, единственото обстоятелство, което е
от значение за приложението на коментираната разпоредба е дали главното вземане
- главницата, е погасено по давност. Както
беше посочено по- горе задължението по
главницата формирана с № **********/16.07.2009г., е погасено по давност на
31.12.2019г. Ето
защо, по аргумент от чл. 119 от ЗЗД,
според който с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, по
отношение на данъчните и осигурителни задължения следва да се приеме, че с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, каквото е вземането за лихви.
Съобразно изложеното по-горе, съдът намира
жалбата на ПК “ОБЕДИНЕНИЕ“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Гулянци, обл. Плевен, ***за
основателна, поради което Решение № 40/
Предвид гореизложеното и на основание чл. 268, ал.2 от ДОПК, Административен
съд – Плевен, VII състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 40/
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ изх.
№ С200015-022-0008226/14.02.2020г. на М.А.главен
публичен изпълнител към ТД на НАП гр.
Велико Търново, офис Плевен
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/П/