Р
Е Ш Е Н И Е
№
345
гр.
Пловдив, 21.02.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ХХХ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Розалия Петрова
и с участието на прокурора Илияна Джубелиева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 3067 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Л.С. *** против ОДМВР Пловдив за
присъждане на сумата от 1000/ хиляда/лв., представляваща парично
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат от
наказателно постановление № 21-0435-000346/18.06.21 г., издадено
от Началника на Второ РУ към ОДМВР Пловдив, отменено със съдебно решение № 582/17.03.2022
г. по нахд. № 6717/2021 г. на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от
влизане в сила на решението- 07.04.2022 г.. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 100 лв., имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД 6717/21 г. на РС Пловдив.
Ищецът твърди, че въз основа на АУАН АА9985682/08.05.21
г., съставен от полицейски служител на Второ РУ в ОДМВР Пловдив, било издадено
наказателно постановление № 21-0435-000346 на началника на 02 РУ при ОДМВР
Пловдив от 18-06.2021 г., с което на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му били
наложени наказания глоба в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. НП му било връчено на 28.09.21 г. Също така
въз основа на посочения АУАН му били издадени два броя ЗППАМ. Ищецът обжалвал
наказателното постановление, като с решение № 582 от 17.03.2022 г., постановено
по АНД 6717/21 г., РС Пловдив, Х н.с-в. същото било отменено. Решението влязло
в законна сила на 07.04.21 г.
Вследствие издаденото наказателно
постановление, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се преживени
душевни болки и страдания- срам и неудобство прд близките му и близкото
приятелско обкръжение. До момента на издаване а АУАН, същият работел в
дружеството „Хъс“ ООД като водач на мотокар. Работата му била извън града, а
поради невъзможността да стига навреме на работа, работодателят му го
освободил. Ищецът и до момента не можел да си намери работа съобразно
квалификацията, която притежава. В този период разчита на издръжката на майка
си, появили се чувство на тревожност, изистрили се стари заболявания, появили
се нощни страхове и безсъние.
Също така твърди, че за процусуално
представителство по АНД 6717/21 г. по
описа на РС Пловдив си ангажирал процесуален представител, на когото заплатил
адвокатско възнаграждение от 100 лв., като претендира и тези имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 07.04.2022 г.
Ответникът в писмен отговор оспорва
иска като неоснователен както по основание, така и по размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
С наказателно постановление №
21-0435-000346 на началника на 02 РУ при ОДМВР Пловдив от 18-06.2021 г., с
което на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му били наложени наказания глоба в
размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Наказателното постановление било
обжалвано пред РС Пловдив, като с решение № 582 от 17.03.2022 г., постановено
по АНД 6717/21 г., РС Пловдив, Х н.с-в. същото било отменено. Решението влязло
в законна сила на 07.04.21 г.
Също така били издадени два броя ЗППАМ-
с първата такава на ищеца временно било отнето СУМПС, а с втората била
прекратена регистрацията ППС за срок от 6 месеца. И двете заповеди били
обжалвани пред АД Пловдив, като с решения, постановени съответно по ад 1801/21
г. и по адм. д. 1800/21 г., и двете жалби били отхвърлени.
По делото, в качеството на свидетел
била разпитана майката на ищеца- св. К. Б.. Съгласно нейните показания, на
синът й му взели книжката и свалили номерата на автомобила му, във връзка с
нарушение на ЗДвП, което последния не бил извършил. След като това се случило,
напуснал работа, затворил се вкъщи, здравословното му състояние се влошило.
Търсел си работа, но никъде не можел да намери съгласно притежаваната от него
квалификация. В домакинството пребивавали само с пенсията на ищцата. Л. имал
много заболявания- хипертония, подагра и т.н.
Съдът преценява показанията на
свидетелката съгласно чл. 172 от ГПК като се отчита нейната възможна
заинтересованост от изхода на спора. Въпреки това, съдът не намира основнаия да
не ги кредитира, тъй като същите са житейски логични, непротиворечиви а и
кореспондиращи си с писмените доказателства по делото.
По делото е приложено АНД № 6717/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на административна дейност.
Относно иска за претърпени
неимуществени вреди:
Съдът намира предявеният иск за процесуално допустим,
предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.
1 от ЗОДОВ
е озаглавена «отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което
изискването, поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по повод»/
изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата молба е видно,
че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за
квалифициране на предявения в случая иск като такъв по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ
е това, че наказателното постановление, с отмяна на каквото се обвързва в
случая претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни
последици.
Въведените като основание за исковата претенция факти в
случая се свързват наличие на спорно материално субективно право, чието
съдържание е обезщетение за неимуществени вреди от отменено
наказателно постановление които искове по изложените съображения и по аргумент
от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и
на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като
предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл. 205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал. 1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, по
следните съображения:
Както вече се посочи, за да възникне право на иск за
обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на
административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, т. е.
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между отменения незаконен акт и претърпените вреди. Обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят
само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от
административна дейност. Обема на търсената защита се определя от ищеца, с
оглед на неговите твърдения и той носи доказателствената тежест за установяване
на причинната връзка. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. На обезщетяване подлежат вътрешните, душевни състояния, но
тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени и когато е
доказана причинната връзка.
От доказателствата по делото- главно от
показанията на св. Б. се установи, че след връчване на НП ищецът действително е претърпял неимуществени вреди- преживени
болки и страдания. Същият се е затворил в вкъщи, станал нервен, избухлив,
изпитвал е затруднения със съня през нощта.
Недоказани останаха твърденията за
това, че съставия АУАН и НП са станали причина ищеца да напусне работата си.
Действително, лишаването от правоуправление
няма как да не е причинило неудобство у ищеца в придвижването до работа,
тъй като не е можел да ползва собственото си МПС, но според съда същият е можел
да ползва алтернативен трапспорт, за да стигне до работното си място. Липсва
разумна причина да се приеме, че поради
отмененото наказателно постановление, ищецът не е успял да си намери
друга работа по квалификацията- правоспособността му да управлява мотокар не е
била засегната от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Не
се доказа и влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото не са
предствени никакви медицински документи в тази насока. Дори и да се приеме, че
имало влошваване на здравословното състояние в исковия период, по никакъв начин
не са доказа то да е в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. При недоказано влошаване на
здравословното му състояние/физическо и психическо/ като причина и следствие от
отмяната на акта и при отчетените само негативни емоции
и тревоги, при преценяване на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл.
52 ЗЗД, съдът
отчита продължителността и интензитета на преживения емоционален дискомфорт. Не
се събраха доказателства за изключителен, извънреден интензитет на преживените
негативни емоции и за това, че е налице състояние на ищеца, което прехвърля
прага на притеснения и емоции, обичайни при провеждането на
административно-наказателни и съдебни производства и настоящия съдебен състав
определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на 300
лв., която сума кореспондира на характера, интензитета и продължителността на
причинения дискомфорт. Претенцията за неимуществени вреди над тази сума до
претендираните 1000, 00 лв. е недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Следва да бъде уважен и акцесорния иск за законната лихва върху уважения
размер на иска от 300 лв., считано от 07.04.2022 г.- датата на влизане в сила
на решението, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното
й изплащане.
Относно иска за имуществени вреди:
Исковата молба в тази и част ще следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Съображенията за това са следните:
Видно от
доказателствата по делото, към датата – 18.02.2022 г., на която се е провело
последното съдебно заседание на НАХД № 6717/2021 г. по описа на РС
Пловдив,
вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, която в
редакцията на текста обн. в ДВ, бр. 109/20
г. в сила от 23.12.2021 г. гласи, че в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Следователно, ищецът е имал правната
възможност в проведеното на тази дата съдебно заседание, да претендира
присъждане на всички сторени от него разноски в административнонаказателното
производство. /В този смисъл съдебната практика на ВАС- Определение
8514/30.06.2020 г. по д.5668/20; определение
10748/05.08.20 г. по д. 7741/20 г.; решение 8116/05.07.21 г. по адм.
д.11963/20 г.; решение 10499 от 18.10.21 г. по адм. д. 4973/21 г. Неизползването
на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на
жалбоподателя, не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ,
когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не
се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63д от ЗАНН, тъй
като се претендира обезщетяване на причинени имуществени щети, произтичащи от
отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му.
Отговорността по тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на
административнонаказателното производство по отмяна на наказателното
постановление, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С оглед изхода на спора и при своевременно
направено искане, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част на иска
му. По делото са представени доказателства за платена държавна такса в размер
на 10 лв, която следва да му бъде присъдена.
Представени са доказателества и за заплатен адвокатски хонорар в размер
на 500 лв., като направеното възражение на ответника за прекомерност съдът
счита за неоснователно, предвид факта, че възнаграждението е определено в
размер близък до минималния по чл. 8 ал.2 т.2 от Наредбата за миниалните
адвокатски възнаграждения. От тази сума, на ищеца по съразмерност, съобразно
уважената част на иска му се дължи сумата от 136,36 лв. Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минимален
размер съгласно чл. 24 от Наредбата за правна помощ, като съобразно отхвърлената
част от иска му се дължи сумата от 63, 63 лв. Или общо, по компенсация,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 82,73 лв.
Водим от горните мотиви, Пловдивският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати
на Л.С. *** сумата от 300/ триста/лв., представляваща парично
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат от
наказателно постановление № 21-0435-000346/18.06.21 г., издадено от Началника на Второ РУ към ОДМВР
Пловдив, отменено със съдебно решение № 582/17.03.2022 г. по нахд. № 6717/2021
г. на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението- 07.04.2022 г.. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата
му част до претендирания размер от 1000 лв,
като недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим
иска на Л.С. *** против ОДМВР Пловдив за сумата от 100 лв.,
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД
6717/21 г. на РС Пловдив ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението- 07.04.2022 г.. до окончателното изплащане на сумата и ПРЕКРАТЯВА
производствто по адм. д. 3067/22 г. по описа на Административен съд Пловдив в
тази част.
ОСЪЖДА ОДМВР ПЛОВДИВ да заплати на Л.С.
*** сумата от 82,73 /осемдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: