МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№304/09Г НА ДРС
Районна прокуратура гр.Дупница е
повдигнала обвинения на К. Илчeв С., В.С.Г., А.Б.Й. и Л.П.М. за
престъпление по чл.143, ал.1 НК във вр. с чл.20,ал.2 НК и чл.63, ал.1,т.3 НК за А.Й. и Л.М..
Освен
това, е предявила обвинение срещу Х.Б.Й. за престъпление по чл.150,предл.І/ред.ДВ бр.76/06г./ във вр.
с чл.63, ал.1,т.3 НК
В
обвинителният акт се сочи,че на 05.10.2008г. първите четирима подсъдими, в
съучастие като извършители са принудили 14-годишната Р.Х.Ч. ***,
да претърпи нещо противно на
волята й ( да слезе от лек
автомобил „Форд Фиеста”, управляван от А.К.И., да се
качи в л.а.”Алфа Ромео” собственост на Й.В.Й. и да остане с него и компанията му, въпреки желанието й да се прибере
в дома си в гр. Дупница), като
са употребили за това
сила (дърпайки я и стискайки я за ръцете и блъскайки тялото й) като подсъдимите М. и А.Й., макар и непълнолетни са
могли да
разбират свойството и значението на деянието и да
ръководят
постъпките си.
Освен
това ,подсъдимият Х.Й. ,на същата дата, около 22,30 ч. в околностите на с. Джерман , обл. Кюстендил ( в градините в близост до отклонението за с. Крайни дол,
обл. Кюстендил) е извършил действия с цел да удовлетвори
полово желание, без съвъкупление ( анално полово сношение)
по отношение на навършилата 14-години Р.Х.Ч. ***,
като е употребил за това заплашване
( че ако не се съгласи
да осъществят анално полово сношение,
ще извика приятелите си), като макар и непълнолетен
е могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си.
Р.Х.Ч.,действаща
лично и със съгласието на майка си , е предявила гр.иск срещу подсъдимите, за
причинените и неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.143,ал.1
във вр. с чл.20, ал.2 от 15 000лв. и от
престъплението по чл.150 НК-10 000лв..Направила е искане да бъде
конституирана и като частен обвинител.
Съдът
не е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове, поради
несъответствието им с чл.128 и чл.129 ГПК, като е конституирал Ч. като частен
обвинител. Повереника а същата поддържа обвинението.
Представителят
на обвинението поддържа обвиненията по обвинителния акт и предлага да бъдат
признати за виновни,без да се сочи вид и размер на търсеното наказание.
Петимата
подсъдими не се признават за виновни и отказват да дадат обяснения по случая.
Защитниците на всички излагат доводи за невиновност
,както и за недоказаност на обвиненията.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните
свидетели, медицинската експертиза и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На
05.10.2008г. Р.Ч.,/ която към тази дата имала навършени 14 години/ и свид.Б. отишли,заедно със свид.А.И.
и М.Х., на гости на техен общ познат в с.Джерман,област Кюстендил. Сви.Б. била
явно повлияна от него, поради което -свид.М.Н.. Там компанията слушала музика и момичетата
употребили алкохол.Свид.Б. била явно повлияна от
него, поради което, двете с Ч. решили да си тръгнат, като свид.А.И.
им предложил да ги закара с неговия автомобил. Двете момичета се качили, заедно
с И. и Х. в автомобила,като Ч. седнала на предната седалка до водача И., а Б. и
Х. седнали на задната седалка, и потеглили за гр.Дупница.
Същевременно,
на изхода на селото стояли петимата подсъдими и си говорели със свид.Й., който също бил с автомобила си. Свид.И. спрял, за да ги поздрави, а Й. си тръгнал. Докато свид.И. си говорел с подсъдимите Г., С., М. и А.Й.,
подсъдимият Х.Й. отишъл да се поговори с Р.Ч., с която се познавали, тъй като
последната идвала и друг път в с.Джерман с братовчедка си и излизали с
подсъдимите А. и Х. Йорданови, които за близнаци. Х.Й. предложил на Ч. да я
закара до вкъщи със скутера на подсъдимия М., който му то бил предоставил,за да
се повози. Р. се съгласила и се качила заедно с Х.Й. на скутера и двамата
потеглили. Свидетелите И. и Х. закарали Б. ***, тъй като на същата и било зле
от алкохола и междувременно била заспала на задната седалка, след което се
прибрали в къщи.
Подсъдимият
Х.Й., който возел Ч. на скутера, не тръгнал посока гр.Дупница, както и
обещал,че ще я прибере в къщи, а посока с.Крайни дол.След като подминал бившия
стопанки двор на сДжерман, Хр.Й.
отбил скутера в една от градините и спрял, като предложил на Ч. да правят
секс.Същата категорично отказала и го помолила да я прибере в къщи.Й. отказал и
я заплашил,че ако не се съгласи,ще извика и останалите подсъдими и „всички ще и
се изредят”.Това сломило съпротивата на Ч., и тя се съгласила, но при
условие,да извършат анално полово сношение, тъй като до този момент не е имала
полов акт.Подсъдимият Х.Й. осъществил анално проникване с Ч. и след като
приключил, телефона на пострадалата звъннал и тя видяла,че я търси майка и.Това
явно я окуражило ,и тя отговорила на обаждането и ,като и обяснила плачейки,че
не знае точно къде се намира, но е в околностите на с.Джерман. Възползвайки се
от факта,че успяла да уведоми майка си,че е възникнал някакъв проблем, Ч. ***
дол и потърсила помощ в намиращата се наблизо автокъща.
По това време там бил на работа като пазач-нощна смяна свид.К..
същият видял,че Ч. е явно уплашена и разстроена, я приютил във фургона си и
веднага се обадил на работодателите си, които извикали полиция. Преди обаче да
пристигнат служителите на полицията, подсъдимият Х.Й. отишъл в автокъщата да търси Ч. и поискал от К. да я извика,за да се
разберат.Последният обаче му отказал и Й. ***. няколко минути след това дошли
служителите на полицията, като с тях била и майката на Ч.-свид.Н.А.,
която също се обадила в РУП гр.Дупница, след като разговаряла с дъщеря си, тъй
като от думите и плачещия и тон,разбрала,че е застрашена. Двете били закарани в
полицейското управление, където дали писмени обяснения. Същата вечер обаче,Р.Ч.
не споделила с майка си и служителите на
полицията за случилото се между нея и подсъдимият Х.Й., тъй като се срамувала,
а и изпитвала опасения,че майка и ще и се кара, тъй като същата упражнявала
доста строг родителски контрол по отношение поведението и.
На
следващия ден, Ч. разказала на Б. какво и се е случило и няколко дни след това,
споделила и с майка си. Същата веднага я завела на лекар и Ч. била
освидетелствана,че има данни за анално проникване.
От
изготвената медицинска експертиза на досъдебното
производство, приета от съда за компетентна и обективна и неоспорена
от страните се установи,че при медицинския преглед при освидетелстването, е
имало охлузвания в зоната на аналното отвърстие, които обаче не са специфични
или характерни за осъществен полов акт и представляват незначителни увреди.
Съдът
прие за установена горната фактическа обстановка като кредитира изцяло
показанията на свидетелите. А.И., Х., Н. и К.. Същите не са заинтересовани по
никакъв начин от изхода на делото, установяват събитията в тяхната логическа
последователност без противоречия и се подкрепят и от медицинската експертиза и
доказателствата по делото.И., Н. и Х. установиха обстоятелствата, относно
повода за посещението на двете момичета в с.Джерман, че са гостували на свид.Н. четиримата и са си тръгнали, заедно, както и повода
за спирането им при подсъдимите и тръгването на Ч. с подсъдимия Й..Свид.К. установи събитията, след като Ч. се осмелила да
избяга, нейното състояние и видимата и уплаха.Съдът кредитира изцяло и
показанията на свид.А., майка на Р.Ч., тъй като
кореспондират с показанията на посочените по-горе свидетели ,медицинската
експертиза и писмените доказателства. Съдът не даде вяра на
показанията на свидетелката Б., нито при първоначалния разпит, нито при
повторния такъв, макар,че си противоречат. На първо място, останалите гласни
доказателства установиха,че тя е била силно повлияна от алкохола и е спяла в
автомобила, когато Ч. е тръгнала със свид.Й. т.е.
същата не е била очевидка на случващото се. На второ място, нейните показания
явно се влияят от отношенията в които се е намирала с пострадалата Ч..При първоначалния
и разпит, когато двете все още са поддържали приятелски отношения, същата
твърди,че е видяла ,че част от подсъдимите принуждават Ч. да излезе от автомобила, но описаниието на действията им противоречи на това, дадени от
самата пострадала. Б. твърди,че петимата подсъдими са я заплашили,че ако не
излезе от автомобила „ще и отрежат
ръката”, т.е. Ч. е била заплашена, а не принудена със сила да излезе от колата.
След това твърди,че момчетата са дърпали Р., но не ги е виждала добре, тъй като
е било тъмно, а след това твърди,че не е видяла Ч. нито да я качват в друг
автомобил, нито да тръгва с Х.Й.. Впоследствие, след като двете с Ч. си влошили
отношенията, същата заяви,че Р. е слязла сама от автомобила и не е пожелала да
си тръгне с тях- обстоятелства, които породиха основателни съмнения в
надеждността на показанията и у съдебния състав. Показанията на свид.Т. са явяват неотносими към
изясняване на фактическата обстановка, доколкото същата установи,че Б. е
променила показанията си, тъй като са се скарали с Р.Ч.- обстоятелство, за което съдът придоби собствени впечатления от
разпитите на свид.Б.. Съдът не кредитира показанията
на пострадалата Ч. в частта, в която твърди,че първите четирима подсъдими са я
измъкнали от автомобила на И.,като са и нанасяли удари и са я качили противно
на волята и в автомобила на Й., а след блудствените
действия ,извършени от Х.Й., останалите отново са я дърпали и удряли и са я
гонели до автокъщата..Същите противоречат на всички
останали гласни доказателства- на показанията на И. и Х., които са придружавали
двете момичета и са поели ангажимента да ги приберат у дома им, и противно на
всякаква житейска логика биха оставили без последствия евентуално упражнено
насилие над Ч. от подсъдимите, още повече,че се установи,че двамата свидетели
не са заинтересовани от изхода на делото и не се намират близки отношения с
подсъдимите.В частта от показанията, относно последващите събития-че и петимата
подсъдимия са упражнявали насилие и са я гонели до автокъщтата
се опровергават от показанията на свид.К., който
установи,че само подсъдимият Х.Й. е последвал пострадалата и искал да говори с
нея. Съдът , добивайки непосредствени впечатления от разпита на Ч. и проведените с нейно участие очни ставки,
направи извода,че същата хиперболизира случилото се, поради житейска незрялост/ с оглед възрастта
и/,което явно поражда опасението,че няма да и повярват за случилото се между
нея и Х.Й., тъй като не е казала за това непосредствено след събитието, както и
известно притеснение от реакциите на майка си, предвид,че същата явно упражнява
засилен родителски контрол над поведението и ,с оглед тийнейджърската и
възраст.
С оглед на така установеното, съдът
прие ,че е осъществено следното от обективна и субективна страна:
По
обвинението по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК.
Обект
на това престъпление са обществените отношения ,които осигуряват правото на
свободно формиране на воля и безпрепятствено вземане на решенията.
От
приетата от съда фактическа обстановка
се установи,че подсъдимите С. ,Г.,М. и А.Й. не са осъществили състава на горното престъпление от обективна
и субективна страна. Не се събраха доказателства,че същите са извършили изпълнителното деяние на
престъплението, като са принудили, Ч. да претърпи нещо противно на волята и –да
слезе от автомобила на свид.И. и да се качи в този на
свид.Й., като са употребили за това сила-дърпане за
ръцете,блъскане на тялото, удряне на шамар и запушване на устата.В тази връзка,
както бе посочено по-горе, гласните доказателства/ в съответствие с писмените
такива-докладна записка и др./ безспорно установиха,че Ч. е слязла от
автомобила,без да и се оказва принуда, и тръгнала с подсъдимия Х.Й.,
доверявайки му се,че ще я прибере в къщи. Действително,четиримата подсъдими
са присъствали, когато Ч. е тръгнала с Х.Й.,
но същите са били свидетели на това действие,без да вземат участие, доколкото
се установи,че двамата са се познавали от преди и подсъдимите явно не са възприели същото като
нещо необичайно. Предвид,че не е осъществена обективната страна на деянието,
липсва и субективна такава, предвид,че тя се обективира
от действията по осъществяване на изпълнителното деяние, а в случая безспорно
се установи,че не са предприемани каквито и да било действия от страна на
подсъдимите ,които да попречат да формира свободна воля или да възпрепятстват взимането на решения от
страна на пострадалата Ч..
С
оглед на изложеното, съдът прие,че подсъдимите С., Г., М. и А.Й. не са
осъществили състава на престъплението по чл.143, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.2 НК и чл.63, ал.1,т.3 НК по отношение М. и А.Й., призна ги за невиновни и на осн.чл.304 НПК ги
оправда по повдигнатото обвинение.
П
обвинението по чл.150 НК/изм./.
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на престъплението са обществени отношения, свързани
с половата неприкосновеност на личността. От събраните по делото доказателства
се установи,че подсъдимият Х.Й. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението. Същия е извършил действия на полово удовлетворение,без
съвкупление с пострадалата Ч., като е
проникнал с пениса си в аналното и отвърстие, в резултат на което е
постигнал полово удовлетворение. За
осъществяването на изпълнителното деяние, подсъдимият е упражнил принуда, като я е заплашил,че ще
извика и приятелите си.Тази заплаха е
възприета от Ч. като напълно реална, имайки предвид,че
подсъдимият е бил в компания с още четирима младежи,между които
и неговия брат, и за нея е изглеждало напълно обосновано,че и те ще се
възползват, и именно тази заплаха е довела до отказа и да се съпротивлява и да
се съгласи Й. да извърши горните
действия, независимо,че е било противно на волята и.Подсъдимият Х.Й.,макар и
непълнолетен е съзнавал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си-обстоятелства, които се обективират
от целенасочените действия на същия да постигне целения от него противоправен
резултат- да склони Ч. за извършване на посочените по-горе блудствени действия.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна, престъплението е
извършено умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието/ и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
С оглед на изложеното,
съдът прие,че подсъдимият Х.Й. е осъществил състава на престъплението по чл.150 НК/ред.ДВбр.76/06г./ от обективна и субективна
страна, призна го за виновен и му наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието при условията на чл.54 от НК,
като взе предвид : вида и пределите на
същото ,предвидени в горната разпоредба, съобразно действащата редакция към
момента на извършване на деянието и редукцията ,предвидена в чл.63, ал.1,т.3 НК,степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на
обществена опасност на деянието е висока . Този извод съдът направи като взе
предвид високата степен на увреждане на обществените отношения/ касае се за
престъпление срещу половата неприкосновеност/ ,възрастта
на пострадалата,-Ч. е била само на 14 години, както и времето,мястото и начина
на извършване на престъплението.-
Степента
на обществена опасност на подсъдимия също е висока. Х.Й. е осъждан на
„обществено порицание” за друго престъпление и от писмените доказателства се
установи,че същия проявява девиантно поведение и по
отношение на него са прилагани и възпитателни мерки, което явно не са
постигнали целения резултат.
Отегчаващо
вината обстоятелства-миналото му осъждане.
Смекчаващи
вината обстоятелства-няма.
С оглед на изложеното, съдът
определи наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства-две години
„лишаване от свобода” Предвид размера на наложеното наказание, както и че
подсъдимият е бил непълнолетен по време на извършване на деянието, както и че
не е бил осъждан на „лишаване от свобода”, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.69,
ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването
на наказанието за срок от 3 години.
С така определеното наказание съдът
счете,че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 НК като се
поправи и превъзпита подсъдимия е му се отнеме възможността да извърши и друго престъпление, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото.
По горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: