№ 331
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110168777 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А. срещу „****“ АД.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания по процесния договор е относимо и допустимо
и следва да се уважи.
Искането на ищеца за допускане на ССчЕ е допустимо и относимо, поради което
следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.02.2025г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „****“ АД на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи счетоводна справка за извършени
плащания по процесния договор /платежни нареждания за погасени вноски, разписки,
извадка от счетоводни книги/. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да
приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице М. В. В., специалност „счетоводство и контрол“.
1
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от А. Г. А. срещу „********“ АД установителен иск с правно основание
чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № 200LU от 02.05.2023г. е нищожен поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона, при условията на евентуалност е предявен установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на клаузата на чл. 29 от Договор за
потребителски кредит от разстояние № 200LU от 02.05.2023г. за нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 02.05.2023г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит от разстояние № 200LU. Страните били договорили отпуснатият заем
да бъде в размер на 400 лева, а срокът за погасяване на кредита бил 30 дни. Размерът на
годишната лихва бил посочен в размер на 36 %, а размерът на годишния процент на
разходите бил 42,58 %. Общо дължимата сума по кредита била 412 лева. В чл. 19 от
процесния договор било уговорено, че договорът за заем ще бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията, посочени в ОУ. В чл. 29 било посочено, че в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 19, се дължи неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит. Било посочено, че страните се съгласяват, че
непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените
размери. Неустойката се заплащала разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.
Била начислена неустойка в размер на 108 лева. Твърди, че бил погасил сумата по
сключения договор, включително и начислената неустойка. Излага съображения, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК поради
липса на ГПР. Не били посочени основните данни, послужили за изчисляване на ГПР,
липсвала методика за формиране на ГПР. Поддържа, че бил посочен грешен размер на ГПР,
а действителният надвишавал многократно допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира,
че в нарушение на ЗПК дружеството не било включило в ГПР разходите за заплащане на
неустойка, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да бъде част от ГЛП и
ГПР. Подробно излага, че клаузата, с която била уговорена неустойка била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, както и че същата е неравноправна. Счита, че уговорената
неустойка е следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер, различен
от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че договорът е нищожен, евентуално
нищожна е клаузата, с която му е начислена неустойка в размер на 0,9 %. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за кредит. Твърди, че договорът е сключен в търговски обект на дружеството като
след подписването му на ищеца била предоставена заемната сума в брой след подписване на
РКО от негова страна. Поддържа, че неустойка не е начислявана и не е събирана от
дружеството. Клаузата, уреждаща неустойката, била валидна и отговаряща на всички
изисквания на действащото законодателство. Неустойката била уговорена за неизпълнение
на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било
обезпечено с други правни способи, а видът й се определял взависимост от това дали
заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Счита, че
договореният размер на неустойката като определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в
размер на 0,9 % /независимо че в текста на договора бил посочен вече изчисленият размер,
2
обхващащ целият период на договора/, изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не
предвижда неоснователно разместване на блага. Поддържа, че не била налице изначална
невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, тъй като ищецът бил запознат с
условията на договора преди същия да бъде сключен, респ. не бил длъжен да сключва
договора веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в договора изисквания и което да бъде солидарно отговорно с него и след това
да премине към подписването му. Сочи, че неустойката се начислява само докато не бъде
предоставено обезпечение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже наличието на договорно правоотношение със
соченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от договора противоречат на
закона, респ. заобикалят закона.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че при сключване на договора
са спазени изискванията на ЗПК, както и че клаузи от договора не нарушават добрите нрави.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под формата
на кредитна линия № 200LU от 02.05.2023г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3