РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Първомай, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200126 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 149 / 27.05.2021 година на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Б. АНГ. ИЛ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е ангажирана административнонаказателната
отговорност, както следва:
на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на
150 лева (сто и петдесет лева) за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл.
213, ал. 1, т. 1 от същия Закон;
на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на
150 лева (сто и петдесет лева) за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл.
213, ал. 1, т. 2 от същия Закон;
на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е определено заплащане в
размер на 79,20 лева (седемдесет и девет лева и двадесет стотинки) в приход
на Регионална дирекция по горите - Пловдив – паричната равностойност на
липсващите вещи, предмет на нарушението – три пространствени кубични
метра дърва за огрев от дървесен вид върба.
1
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция Б. АНГ. ИЛ.
моли Съдът да отмени Наказателното постановление, а при невъзможност – да
намали размера на глобите, тъй като е безработен и се грижи за три невръстни
деца; за определеното обезщетение сочи, че дървесината не е липсваща, а е в
двора му.
От Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив е представено
писмено становище с доводи за правилност и законосъобразност на
Наказателното постановление и с искане за отхвърляне на Жалбата; в съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна главен
юрисконсулт З. Г. М. моли да се потвърди Наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и представя писмени бележки със съображения за
това; претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло
правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията,
посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.
2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по
същество, е частично основателна.
От фактическа страна:
Във връзка със съгласувани с Министерство на вътрешните работи и
Националната агенция за приходите ежемесечни проверки на 20.04.2021 година
горски инспектори в Регионална дирекция по горите - Пловдив П. Д. Д. и Н.С.Н.
извършват обход в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, по
повод законността на съхраняваната от живущите в населеното място дървесина.
Един от инспектираните имоти е на ***, в двора на който горските виждат
складирани под навес дърва. Викат обитателя на къщата, излиза жалбоподателят
И. и се представя за собственик на дома. Д. и Н. го молят да огледат дървесината и
лицето се съгласява. Установено е, че тя представлява три пространствени
кубични метра дърва за огрев от върба, с различна дебелина и дължина – от около
8 см и до към 14 см диаметър в широката си част и дълги от около 1,5 м до 2,5 м.
Тъй като инспекторите не виждат наличието на марка (контролна горска,
производствена или общинска), искат от Б.И. да им представи документ, от който
да установят адреса за съхранение (превозния билет), но жалбоподателят не може
2
– отвръща им, че има такъв билет, но не го пази.
На място Н. Н. съставя и връчва на проверяваното лице Констативен
протокол (бланка серия РДПЛ № 003205), а П.Д. съставя и връчва на
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия
РДПЛ 2012 г. № 002035), тъй като складираната дървесина нито е маркирана,
нито е налице документ за законен начин на превозването и съхранението й.
Поради невъзможност горските инспектори да изземат нарязаната върба за огрев,
я напръскват с червен спрей и с Разписка (бланка серия Л00 № 060009) я оставят у
Б.И. за отговорно пазене от него.
За случая е уведомена Районна прокуратура - Пловдив и е образува Преписка
№ 4809 / 2021 година, по която с Постановление от 28.04.2021 година на
Териториално отделение - Асеновград е отказвано извършването на
предварителна проверка с оглед евентуално престъпление по чл. 235 от НК и след
прекратяването й, Преписката е изпратена на Директора на Регионална дирекция
по горите - Пловдив за сведение с оглед реализиране
административнонаказателната отговорност на Б. АНГ. ИЛ..
На 27.05.2021 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа приема за установена от показанията на разпитаните в
съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели – актосъставителя П. Д. Д.
и водения от страна на жалбоподателя П.И.Д., и от приобщените по надлежния по
НПК ред писмени доказателства и административнонаказателна преписка.
От правна страна:
При така установеното Съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 266, ал. 1
във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, чиито текстове визират:
Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти (чл. 266, ал. 1) и Забраняват се покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на: дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка (чл. 213, ал. 1, т. 1) ;
дървесина, непридружена с превозен билет (чл. 213, ал. 1, т. 2).
Всяка една от посочените неправомерни дейности с дървесина е отделно
3
деяние, с което се осъществява състав на нарушението, и в съответствие с
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН за всяко нарушение се налага отделно наказание,
а от доказателствената съвкупност е безспорно, че на 20.04.2021 година Б.И.
съхранява в дома си в село Дълбок извор три пространствени кубични метра
дърва за огрев от върба нито придружени с превозен билет, нито с поставена
съответна марка.
Отчита се, че по показанията на П.Д. (съсед на жалбоподателя) Б. АНГ. ИЛ. с
баща си А.А. И. са насадили върби по брега на преминаващата покрай
кравефермата на бащата в края на селото река Тополница, за да задържат почвата,
когато реката приижда при дъждове. Отчита се и че самият жалбоподател
представя с Жалбата скица на намиращ се в землището на село Дълбок извор,
община Първомай, имот (пасище, мера), собственост на А.А. И., с твърдението, че
е разчиствал дерето и ливада – собствена земя. Но в Закона за горите
последователно е описан редът по добиване, транспортиране, придобиване,
съхранение и обработване на дървесината, като преди достигане до краен
потребител, придружена със съответен документ за произход, същата трябва да е
маркирана по надлежен начин от контролните органи и законодателят не прави
разграничение от какъв имот (държавен, общински, частен) е ползваната от
крайния потребител дървесина.
Нарушенията по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите са формални (на
просто извършване) – в състава им липсва резултат като обективно отрицателно
изменение на съществуващата действителност, т.е. те са довършени със самото
осъществяване на изпълнителното деяние, и умисълът за деянието се обективира с
неправомерната дейност на извършителя.
В частта за определяне на нарушенията – конкретизирани по време, място и
извършител – и следващите се административнонаказателни разпоредба и Актът
за установяване на административното нарушение, и Наказателното
постановление са в съответствие с изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от
ЗАНН. Наложените наказания са в границите на посоченото в закона, съгласно
нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, но в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН при съобразяване с тежестта на нарушенията, подбудите за
извършването им, отегчаващите и смекчаващите отговорността на нарушителя
обстоятелствата, както и с имотното състояние на нарушителя, настоящият състав
счита, че всяко от наказанията следва да се редуцира до минимално предвиденото
в Закона за горите за съответното нарушение – количеството на инкриминираната
дървесина не е в голям размер; липсват данни на Б. АНГ. ИЛ. друг път да е
4
ангажирана отговорността за такова или друг вид нарушение по Закона за горите
или подзаконовите нормативни актове по прилагането му; видно от представената
с Жалбата Регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда“ към Агенция по
заетостта лицето е безработно; не се оспорват твърденията му, а дори се
потвърждават от показанията на П.Д., че жалбоподателят се грижи за три
невръстни деца и за жена си.
Тези обстоятелства според настоящия състав не могат да определят случая
като маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН с оглед на обществените
отношения, които се бранят от Закона за горите – опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в Република България с цел гарантиране на
многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, но с
налагане на глоба в размер на 50,00 лева за всяко нарушение биха се постигнали
целите по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Незаконосъобразно според Съда на нарушителя е определено да заплати на
основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите в приход на Регионална дирекция по
горите - Пловдив сумата от 79,20 лева – паричната равностойност на липсващите
вещи, предмет на нарушението.
Хипотезата предвижда, както е посочено и в самата законова разпоредба, да
се внася в бюджета на Изпълнителната агенция по горите паричната
равностойност на предмета и / или средството на нарушението, но само в случай
когато липсва, а, видно от представените по административно наказателната
преписка материали, инкриминираната дървесина още в деня на проверката от
контролните органи е оставена от тях с Разписка от 20.04.2021 година (бланка
серия Л00 № 060009) у Б. АНГ. ИЛ. на отговорно пазене и няма данни по делото
тези дърва да липсват.
С оглед на изложеното атакуваното Наказателно постановление следва да се
потвърди като правилно в частта за нарушенията по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл.
213, т. 1 и т. 2 от Закона за горите с редуциране на размера на наказанието и да се
отмени като незаконосъобразно в останалата му част.
По чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не
5
може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 година, обн., ДВ, бр. 5 от
17.01.2006 година, в сила от 01.01.2006 година), съгласно чийто чл. 27е към датата
на приключване на делото визира, че възнаграждението за защита в производства
по ЗАНН е от 80 лева до 120 лева.
Настоящото дело не е със завишени фактическа и / или правна сложност,
разглеждането му протича в едно съдебно заседание с разпит на двама свидетел и
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта според
настоящата инстанция е малко над минималния, а именно 90,00 лева.
Същевременно претенцията на жалбоподателя за отмяна на Наказателното
постановление е частично основателна, тъй като се намаля размерът на
наложените санкции и се отменя определената за плащане равностойност на
инкриминираните вещи, а съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е проведен
принципът за съразмерност на разноските в съответствие с уважената /
отхвърлената част от иска, и с оглед на който на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение в размер на 23,73 лева (двадесет и три лева и седемдесет
и три стотинки), платими от Б. АНГ. ИЛ. в полза на Изпълнителната агенция по
горите по аргумент от § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК –
юридическото лице на бюджетна издръжка, част от което е
административнонаказващият орган Регионална дирекция по горите - Пловдив.
По мотиви от горното и на основание чл. 63 - чл. 63д от ЗАНН Районен съд -
Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 149 / 27.05.2021 година на Директора
на Регионална дирекция по горите - Пловдив, с което на Б. АНГ. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес: ***, е ангажирана административнонаказателната
отговорност, както следва:
за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите намалява наложената на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите
глоба в размер от 150 лева на 50 лева (петдесет лева);
за нарушение по чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите намалява наложената на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите
6
глоба в размер от 150 лева на 50 лева (петдесет лева).
Отменя Наказателно постановление № 149 / 27.05.2021 година на Директора
на Регионална дирекция по горите - Пловдив в частта, в която е определено Б.
АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 275, ал. 2
от Закона за горите в приход на Регионална дирекция по горите - Пловдив сумата
от 79,20 лева (седемдесет и девет лева и двадесет стотинки) – паричната
равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – три
пространствени кубични метра дърва за огрев от дървесен вид върба.
Потвърждава Наказателно постановление № 149 / 27.05.2021 година на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив в останалата част.
Осъжда Б. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, да заплати в полза на
Изпълнителната агенция по горите сумата от 23,73 лева (двадесет и три лева и
седемдесет и три стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: ________(п)_______________
7