РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. гр. Хасково, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101605 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от С. С. Б., действащ чрез К. Р. Б. в
качеството й на негова майка и законен представител, срещу Община
Хасково.
Твърди се, че на 29.05.2021 г., около 22:00 ч., в гр. Хасково, на ул.
„Стара Планина" около № 26, С. Б. бил нахапан от бездомно куче, което било
едро с рунтава черно-бяла козина. Вследствие на ухапването детето имало
голяма кървяща рана в областта на лявото бедро и седалището, поради което
незабавно било откарано от родителите си в спешното отделение на „МБАЛ-
Хасково" АД. Там раните му били обработени и прочистени и била започната
терапия с противобясна ваксина „Верораб", която трябвало да бъде поставяна
общо 5 пъти, чрез мускулни инжекции. Поставянето на инжекциите детето
преживявало изключително тежко, тъй като изпитвало панически страх при
мисълта и вида на всяка следваща инжекция. Поддържа се, че преживеният
1
инцидент с бездомното куче, освен на здравословното състояние на детето,
се отразило изключително тежко и на крехката и ранима детска психика, като
и към настоящия момент то изпитвало панически страх от кучета и когато
видело куче започвало да пищи, да плаче и да се крие и да бъде вдигнато от
земята и гушнато. След инцидента С. Б. започнало да страни от контакти с
връстниците си и търсило непрестанно близостта на родителите си и тяхната
закрила и поради тази причина на 12.06.2021 г. му бил извършен преглед от
специалист-психолог, който след извършения преглед и събеседване, посочил
че за пострадалото дете било налице неспокойствие, несигурност,
застиналост, смутен мисловен процес, дезориентация. Предвид изложеното,
се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, предявена като частичен иск от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от детето С. Б.
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на гореописаното
нападение от бездомно куче, ведно със законната лихва върху нея от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, а размерът на
претендираното обезщетение бил завишен. Поддържа се, че Община Хасково
предприела всички необходими мерки за овладяване на кучешката популация
в града – били извършени действия по обезпаразитяване, обеззаразяване и
маркиране, бил изграден и кучешки приют и така изпълнила задълженията си
по ЗЗЖ. Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От заверено копие на удостоверение за раждане № **********,
издадено на **.**.**** г. от Община Хасково въз основа на акт за раждане №
****/**.**.**** г., се установява, че С. С. Б. е роден на **.**.**** г. от майка
К. Р. Б. и баща С. С. Б..
От представените Лист за преглед на пациент в Спешно отделение №
1242/29.05.2021 г. и Допълнителен лист към него, се установява, че при
2
преглед на лявото бедро на ищеца е констатирана рана от ухапване от куче и е
започнало лечение с ТАП Верораб по определена схема – поставяна на дози
на 29.05.2021 г., 01.06.2021 г., 05.06.2021 г., 12.06.2021 г. и 28.06.2021 г.
Представеното становище от 12.06.2021 г. относно емоционалното и
психическото състояние на ищеца по своята същност представлява частна (т.
е. неизготвена във връзка с делото) експертиза, поради което се явява
недопустимо доказателствено средство и не се следва да бъде обсъждано.
За установяване твърденията на ответника, че Община Хасково е
предприела всички необходими мерки за овладяване на кучешката популация
в града са представени Писмо с рег. индекс 11-03-01-543#4/18.10.2021 г. от
Директора на Общинско предприятие „Екопрогрес“; Обявление относно
проект на Програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета
на територията на Община Хасково за 2021 г. - 2025 г.; Докладна записка от
Кмета на Община Хасково за Приемане на Програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Хасково
за периода 2021 г. – 2025 г.; Решение № 270 от 29.01.2021 г. на Общински
съвет – Хасково; Констативен протокол от 02.09.2021 г.
От показанията на свидетелите С. С. Б. и М. Д. С. се установява, че на
сочените в исковата молба дата и място ищецът е бил ухапан от бездомно
куче по лявото бедро и седалището. Веднага след това му била оказана
медицинска помощ в Спешно отделение. След инцидента на ищеца били
поставяни инжекции, изпитвал страх от кучета, не искал да спи сам.
Изясняват и че друг път са виждали бездомни кучета в района.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК по
отношение на С. С. Б., доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и
неоспорено от страните, се установява, че вследствие на процесния инцидент
С. Б. е получил две рани, една на лявото седалище и една на лявото бедро,
които са с характеристика на рани от ухапване от куче. Те водят до появата на
болки, които могат да продължат понякога и до един месец, тъй като раните
3
са дълбоки, замърсени и зарастват вторично. След зарастване на раните не
остават трайни последици болките и страданията отзвучават без остатък.
Обичайно рани от ухапване, като тези на ищеца, водят до образуването на
точковидни белези, които са трудно забележими и не причиняват козметични
последици.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и е процесуално допустим, като
по отношение на посочената правна квалификация съдът съобразява
формиралата се трайна и задължителна съдебна практика по сходни случаи –
Решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 279 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1533/2010 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г. на ВКС, IV г. о., и др.
Разгледан по същество, искът се явява основателен поради следните
съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за извършено от него
непозволено увреждане, съобразно цитираната разпоредба следва да се
установи кумулативното наличие на всички елементи от фактическия му
състав, а именно: конкретно деяние, което да е противоправно, с него да са
нанесени твърдените неимуществени вреди на ищеца, да е налице причинна
връзка между тях и деянието, както и тези вреди са реализирани при или по
повод изпълнение на работа от прекия им причинител, чиято вина се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тази
работа му е била възложена от ответника.
По делото не се спори, а и от събраните гласни и писмени доказателства
по несъмнен начин се установява, че на посочените в исковата молба дата и
място ищецът е бил ухапан от куче. Първият спорен въпрос е дали това е било
извършено от безстопанствено животно. Според настоящия състав на него
трябва да се отговори положително, като в тази връзка се съобразят
нормалната житейска логика и опитните правила, а именно, че кучето е
осъществило въздействие върху С. Б. на публично място и там не е имало
човек, който да покаже признаци, че е негов стопанин, което е индиция, че то
е безстопанствено. В този смисъл са и кредитираните показания на
4
свидетелите С. С. Б. и М. Д. С., които изично заявяват, че и друг път са
виждали там безпризорни кучета. Тези обстоятелства, преценени в своята
съвкупност, макар и по косвен път, насочват към логичния и обоснован извод,
че се касае за ухапване именно от безстопанствено куче.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е носител на правните
задължения по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 48 ЗЗЖ, свързани с полагането на
грижи и ограничаването на популацията на безстопанствените кучета в
общината. От представените от същия писмени доказателства следва, че
действително са предприети мерки за решаването на този проблем, но според
настоящата съдебна инстанция те не са довели до адекватен резултат, след
като по улиците в града са останали агресивни кучета, които нападат хора,
причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Ето защо следва да
се приеме, че в случая е налице бездействие на служители на ответника, респ.
на лица, на които същият е възложил изпълнението на тези си законово
уредени задължения, което е противоправно поведение и е в пряка причинна
връзка с наличието на вредоносния фактор – безстопанствено куче,
действието на който е довело до неблагоприятните изменения в правната
сфера на ищеца. Бездействието на натоварените от общината лица по
аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно.
На следващо място, от кредитираните гласни доказателства се
установява настъпването на твърдяните неимуществени вреди, които се
явяват пряка и непосредствена последица от процесното деяние на ответника.
Безспорно е, че ищецът е претърпял болки и страдания от ухапването на
кучето и последвалото лечение, както и възстановяването му след това, а
също и че е преживял силен емоционален стрес от увреждането. Касае се за
неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на
физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са
неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид ниската
възраст на пострадалия, неукрепналата му детска психика, вида и характера
на причиненото увреждане, продължителността и интезивността на
5
претърпените болки и страдания, данните за промяната в начина му на живот,
както и с оглед социално-икономическите условия в страната към
релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на
неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му бъде престирана
сума в размер на 5 000 лева. Предявеният иск, обаче е частичен, а именно за
сумата 2 000 лева от общия размер на дължимото обезщетение.
Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва върху сумата от
29.05.2021 г. - датата на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84,
ал. 3 ЗЗД до окончателното й изплащане.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на деликтната отговорност
на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същия следва да се присъдят
такива, а именно сумата от 380 лева, съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния му представител
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 444 лева с вкл. ДДС,
определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 49, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на С. С. Б., ЕГН **********, действащ
чрез К. Р. Б., ЕГН **********, в качеството й на негова майка и законен
представител, двамата от гр. **************, съдебен адрес: гр.
**************, сумата от 2 000,00 лева, представляваща част от
обезщетение в общ претендиран размер от 10 000,00 лева за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес,
вследствие на ухапването му от безстопанствено куче на 29.05.2021 г. в гр.
6
Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на
увреждането – 29.05.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на С. С. Б., ЕГН **********, действащ чрез К. Р. Б., ЕГН
**********, в качеството й на негова майка и законен представител, двамата
от гр. **************, съдебен адрес: гр. **************, сумата от 380,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Хасково, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, пл. „Общински” № 1, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на *************
„****************", код по БУЛСТАТ **********, регистрирано по
фирмено дело № 1/2020 г. по описа на Софийски градски съд, седалище и
адрес на управление: гр. ******************, представлявано от адв. К. К.
Г., сумата от 444,00 лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведат
присъдените суми, е: IBAN: *************************, открита при
„********** ****** *****" АД, с титуляр ******** „*************".
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
7