Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 23.07.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в
публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 1813 по описа на Добричкия районен
съд за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Белсуин”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. В. представлявано от
управителя К.М.Ф.С., чрез пълномощника си адв. А.Д.,
с която против А.Р.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и И.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск за осъждане на ответниците
да върнат на ищеца МПС „***” с рег. номер ***, както и да му заплатят сума в
размер на 5250 лева, представляваща дължима цена за ползване на автомобила,
съгласно Договор за наем на МПС от 01.12.2012 г., за периода от 01.05.2014 г.
до 01.04.2017 г. Претендират се сторените разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
На 01.12.2012 г. между ищеца и ответниците е
сключен договор за наем на МПС, по силата на който „Белсуин“
ЕООД предоставя на А.Р.Д. и И.И.Р., за временно
ползване, лек автомобил „***” с регистрационен номер ***, като е постигната
договореност, наетото МПС да се ползва за личен автомобил. Наемателите нямат
право да преотдават под наем вещта. Месечната наемна
цена е в размер на 150 лева, платима между първо и пето число на месеца,
следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, или еднократно 1500 лева,
като след изплащане на десет месечни вноски по 150 лева, наемателят има право
да придобие моторното превозно средство и то да му бъде прехвърлено по
надлежния ред. След подписване на договора, автомобилът е преодоставен
за ползване на ответниците А.Р.Д. и И.И.Р., но договорената наемна цена в размер на 150 лева - ежемесечно,
или 1 500 лева - еднократно, не е заплатена.
На 07.02.2015 г. е издаден електронен фиш серия К № *** за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като е
наложена глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение с МПС „***” с
регистрационен номер ***, като глобата е наложена на собственика на МПС - К.М.Ф.С.,
представител на „Белсуин” ЕООД. Съгласно Раздел 4, т.
13 от Договор за наем на МПС от 01.12.2012 г., ответниците
А.Р.Д. и И.И.Р. имат задължението да плащат всички
годишни данъци, застраховки и пътни нарушения за периода на ползване на
горепосочения автомобил, но същите не са заплатили наложената глоба.
Между страните са
водени разговори за връщане на процесното моторно
превозно средство, но до датата на подаване на исковата молба, лекият авомобил не е върнат на ищеца. С Уведомление на основание
Раздел 5,т.14, б.”г” от Договор за наем на МПС от 01.12.2012 г., изпратено до длъжниците А.Р.Д. и И.И.Р.,
ищецът е поискал изплащане на дължимата по договова
за наем на МПС от 01.12.2012г. наемна сума, но същата е останала незаплатена.
В срока по чл.131 ГПК, чрез назначения им особен представител, подават отговор на исковата молба, с която
оспорват основателността на предявените искове, като по отношение на ответника И.Р.
се твърди недопустимост на същите, тъй като ответникът не е подписал договора
за наем. Оспорва се твърдението, че автомобилът е предаден на наемателя.
Договорът за наем е прекратен от наемодателя, но уведомление за това не е било
получено от наемателя. Не е установен периодът, за който се претендира заплащане
на наемна цена.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е представен препис на
договор за наем на автомобил, сключен на 01.12.2012 г. между „Белсуин” ЕООД и А.Р.Д., но предвид непредставяне на
договора в оригинал или в официално заверен препис, на осн.
чл.183, изр.2 ГПК, преписът е изключен от доказателствата по делото.
Видно от представен препис от
свидетелство за регистрация на МПС, част I, ищецът е собственик на лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***, рама № …, двигател № ….
От представен електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № ***, издаден от ОДМВР В.Т., се установява, че на
07.02.2015 г., водачът на горепосочения автомобил е извършил нарушение на
чл.21, ал.2, т.4 ЗДвП, поради което на собственика на автомобила – ищцовото дружество е наложена глоба в размер на 150 лева.
Видно от уведомление изпратено от „Белсуин” ЕООД до ответниците по
делото – А.Р.Д. и И.И.Р., дружеството собственик на
автомобила ги уведомява, че на раздел 5, т.14, б „г” от договора за наем на МПС
от 01.12.2012 г., прекратява същия, считано от 01.04.2017 г., поради неплащане
на дължима наемна цена в общ размер на 1500 лева, за отдадената под наем вещ, а
именно – лек автомобил „***” с рег. № … РК, както и неплащане на глоба в размер
на 150 лева, наложена с електронен фиш серия К, № ***, издаден от ОДМВР В.Т..
Отправя се искане за връщане на наетата вещ, в седмодневен срок от получаване
на поканата.
От представени 2 бр. служебни бонове,
издадени от „Български пощи” АД, на 07.04.2017 г. „Белсуин”
ЕООД е изпратил до адресат А.Р.Д., с адрес: *** и до И.Р.И., с адрес ***,
препоръчани кореспондентски пратки, връчването, на които да се удостовери с
обратна разписка. Видно от представени 2 бр. обратни разписки, всяка от
пратките е върната, като непотърсена от получателя. От изготвена по делото
служебна справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г.,
се установява, че постоянният и настоящ адрес на А.Д. ***, а на И. ***.
Видно от заключението на допуснатата по
делото и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно, в счетоводните книги на дружеството не е отразено
облигационното отношение – договор за наем на МПС от 01.12.2012 г., между
страните по делото. В дневниците за покупки и продажби, и справки декларации по
ЗДДС за процесния период не са отразени вземания по
договора за наем; няма получени плащания от ответниците;
няма съставени стопански операции за възникване на вземания от сочените като
наематели лица.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.Т.З. - ***в ищцовото дружество от 2011 г., както и към момента на
провеждане на съдебно заседание, като при преценка на показанията му, съдът
съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед възможната му заинтересованост
от изхода на спора. Свидетелят сочи, че познава лично първия ответник – А.Д.,
който до 2013 г. бил служител на дружеството – работел като оператор във
фуражния цех. Неговите родители също се намирали в трудово правоотношение с „Белсуин“ ЕООД. А.Д. и И.Р.И. били роднини. И.Р.И. не е бил
работник при ищеца. Твърди, че бил сключен договор за наем между „Белсуин” ЕООД и ответниците, с
предмет л.а. „***”, с рег. № ***, като
същите следвало да заплащат месечен наем в размер на 150 лева. Съществувала и
уговорка, на по-късен етап правото на собственост върху наетата вещ да бъде
прехвърлено на наемателите. Свидетелят твърди, че е присъствал при предаване на
талона и ключовете за автомобила, на двамата ответници.
Предаването било извършено в административната сграда на ищцовото
дружество, находящо се в в
с. С., общ. К.. Заявява, че и към настоящия момент в дружеството се получават
снимки от пътни камери за извършени нарушения на ЗДвП с процесния
автомобил, като ищецът заплаща наложените глоби, както и дължимите данъци, тъй
като при наличие на публично задължение, другите автомобили на дружеството не
можели да преминат задължителния годишен преглед. Сочи, че автомобилът е
предаде през м. декември 2012 г., от тогавашния управител на дружеството. По
договора за наем не е било извършвано каквото и да е плащане. Свидетелят
заявява, че ищцовото дружество не знае къде се намира
процесният автомобил и кой управлява същия.
Потвърждава заявеното от ищеца, че оригиналът на договор за наем, подписан от А.Р.Д.
не може да бъде открит в книжата на дружеството.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се е отказва от разпит
на допуснатия му втори свидетел.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Въз основа изложените в исковата молба
факти и обстоятелства, съдът, намира че предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбите на чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.232, ал.2 ЗЗД. Съгласно
установената съдебна практика, правната квалификация на спорното право се
определя от сезирания съд, който я извежда от въведените от ищеца фактически
твърдения, които очертават основанието на иска и от петитума,
който определя съдържанието на спорното право и вида на търсената защита.
Посочената от ищеца квалификация не обвързва съда /така Определение №447/28.09.2017
г. по д. №1312/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл.274, ал.3 ГПК/
Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността им.
От събраните писмени и гласни доказателства, безспорно се установява,
че „Белсуин” ЕООД е собственик на процесния
автомобил. Съдът обаче намира за недоказано твърдението на ищеца за наличие на
сключен между страните по делото договор за наем. По отношение ответника И.И. този извод е безспорен, доколкото в хода на производството
не се доказа той да е страна по сочения от ищеца договор, да е водил преговори
с ищцовото дружество по повод възникване на
облигационното правоотношение или да е имал каквито и да е отношения с ищеца.
Единствената му връзка със спора е твърдяно от свидетеля З. присъствие при
предаване талона и ключовете от процесния автомобил,
поради което съдът приема, че предявеният иск спрямо този ответник е
неоснователен, като изложеното по-долу засяга само ответника А.Д..
Основателността на осъдителен иск с квалификация чл.233, ал.1, изр.1, ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
възникнало наемно правоотношение между страните, прекратяване на
правоотношението и релевирано неизпълнение от
наемателя на задължението да върне наетата вещ. Съдът намира, че свидетелските
показания на ***на ищцовото
дружество не са достатъчно основание да се приеме, че между „Белсуин” ЕООД и ответниците е
налице валидно възникнало наемно правоотношение, елемент от което да е престиране на наемна цена от страна на наемателя за
ползване на предоставена от ищеца вещ, а след изтичане срока на договора, и
връщане на същата. Видно от заключението на допуснатата и изготвена експертиза,
което съдът приема като обективно и компетентно, в счетоводните книги на
дружеството не са налице каквито и да е данни, сочещи сключен договор за наем. ***
на дружеството, разпитан в качеството на свидетел сочи, че ответникът и ищецът
са се намирали в трудово правоотношение към датата на сключване на договора, но
доказателства в тази връзка не бяха ангажирани. По делото не са представени и
ангажирани други доказателства, които да сочат наличие на облигационна
обвързаност между ищеца и ответника.
Независимо
от горното, следва да се има предвид, че не е налице и втората предпоставка, а
именно – прекратяване на правоотношението. Действително, представени са
доказателства за изходящи от ищцовото дружество
пратки с адресат ответниците, но съдържанието на тези
пратки не може да бъде установено с категоричност. От друга страна, връчването
на същите не е извършено. За установяването на противното, ищецът представя 2
бр. известие за доставяне/обратна разписка/ на „Български пощи” ЕАД. Безспорно
надлежно оформеното известие за доставяне /обратна разписка/ представлява
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, обвързващ съда с материална доказателствена сила. В случая, представител на пощенския
оператор е извършил връчването на уведомлението до длъжника на адреса, посочен в договора за кредит. В
известието за доставяне обаче липсва подпис на получателя, а е отбелязано
„Пратката не е потърсена от получателя”. При тези данни, настоящият състав
приема, че удостоверяването на връчването не е оформено надлежно, тъй като
липсва подпис на получателя, както и удостоверяване действията, извършени във
връзка с връчването, а именно на кои дати и в колко часа е търсено лицето, кога
и къде е поставено уведомлението, за да може съдът да прецени, че са спазени
изискванията на процедурата по връчване на препоръчани пратки, разписана в
Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети на КРС и Общите условия на договора с потребителите на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД.
Последната предвижда двукратно посещение на адреса с посочване на данни къде е
оставено съобщението за пратката. С оглед изложеното, предявеният иск с пр. осн. чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД е неоснователен и недоказан, и
като такъв следва да бъде отхвърлен
Предявеният иск с пр. осн. чл.232, ал.2,
пр.1 ЗЗД също е допустим, но и
неоснователен, като аргументите за това, са следните:
Уважаване на иск с посоченото правно основание предполага кумулативно
наличие на следните предпоставки: валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да престира определена парична сума – наемна цена за
ползването на вещта, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. В процесния случай липсва още първата предпоставка. Отделно,
ищецът не доказа размера и периода, за който се дължи претендираната
сума. Доколкото безспорно съществуване на облигационна връзка между ищеца и
ответника, основана на сключен договор за наем на МПС, по делото не бе
установено, то, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и като
такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Белсуин”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. В., представлявано от
управителя К.М.Ф.С., чрез пълномощника си адв. А.Д.,
против А.Р.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и И.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответниците
да върнат на ищеца, предоставен за ползване по силата на договор за наем от
01.12.2012 г., лек автомобил „***” с рег. номер ***, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, както и да му заплатят сума в размер на 5250 лева, представляваща дължима
цена за ползване на автомобила по договор за наем на МПС от 01.12.2012 г., за
периода от 01.05.2014 г. до 01.04.2017 г., на основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: