Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 15399/2019 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу В.Д. в условията
на обективно кумулативно съединяване иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 217, 74
лв., претендирана като сбор от задължения, произтичащи от договор за мобилни услуги № *********/23.03.2016г. за номер *********
и договор
за лизинг от 23.03.2016г. на мобилно устройство Huawei Honor
4C Dual white, от която
33,26лева по фактура № **********/05.10.2016г. за отчетен
период 05.09 - 04.10.2016г. и представляваща сбор от: месечна абонаментна такса
за номер *********, такса за
спиране, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Huawei Honor 4C Dual white,
месечна абонаментна такса за номер **********, 31,97 лева, за което е издадена фактура № **********/05.12.2016г. за отчетен
период 05.10-04.11.2016г. и представляваща сбор от месечна абонаментна такса за
номер *********, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат Huawei Honor 4C Dual white; 2,66лева, за което е издадена фактура №
**********/05.12.2016г. за отчетен период 05.11-04.12.2016г. и представляваща
сбор от: месечна абонаментна такса за номер *********, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат Huawei Honor 4C Dual white;
149,85 лева, за което е
издадена фактура № **********/05.01.2017г. представляваща сбор от предсрочно
изискуем остатък от 15 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 23.03.2016г.
на мобилно устройство Huawei Honor 4C Dual white, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
10.07.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Исковете,
предявени по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че страните са
обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги *********/23.03.2016г. и допълнителни споразумения, по силата на които мобилният оператор е поел задължение да
предостави услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят, не е
заплатил в пълен размер.
Наред
с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е ползвал
предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови
вноски, които не са заплатени в пълен размер.
Правният
интерес от предявяване на исковете се обосновава с постъпило в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение, с което длъжникът е възразил срещу дължимостта на
сумите.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Д. оспорва предявените искове изтъквайки,
че така сключените договори са нищожни поради липса на форма и съставянето им
при изключително малък шрифт на текстове в тях. В условията на евентуалност,
при доказване на основанието, е релевирано правопогасяващо
възражение за плащане.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуални
допустими, предявени в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 5366/11.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 10814/2019г. на Районен
съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК при
подадено възражение, с което длъжникът е оспорил дължимостта на сумите,
обективирани в нея.
Основанията, от които вземанията произтичат
съставляват договор за мобилни услуги и договор за лизинг, всички съставени в
писмена форма, носещи подпис на длъжника В.Д., в качеството му на потребител,
чиято форма и съдържание удовлетворяват изискванията на чл. 228, ал. 1 ЗЕС.
Изисквания за размер на шрифта при сключване на договори за мобилни услуги
Законът за електронните съобщения не поставя. Всеки един от индивидуално
сключените договори е съставен в леснодостъпна, ясна и разбираема форма,
съобразно чл. 229, ал. 1 ЗЕС. Търговският закон не поставя изискване за форма
при сключване на договор за лизинг на движима вещ.
Предвид изложеното възражението за нищожност на
договорът за мобилни услуги и договорът за лизинг, поради липса на форма и
неясен и „ситен“ шрифт, е неоснователно.
С отговора на исковата молба е релевирано възражение
за нищожност на клаузите на сключените договор, поради неравноправност по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Доколкото възражението е бланкетно
без посочване на конкретна клауза от конкретно правоотношение, която се счита
за неравноправна, то съдът не дължи произнасяне по него. За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че дори и възражението да е своевременно
направено, то е неоснователно, тъй като клаузите на
сключените договори са в съответствие с материалноправните
норми, обективирани в ЗЗП.
Съобразявайки т.4
от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която
с изтичане на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти, то оспорването на извършеното
предоставяне на услуги, предприето след срока по чл. 131 ГПК е преклудирано, в който случай съдът не дължи произнасяне по
него.
По договор за мобилни услуги от
23.03.2016г.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че между
страните по делото е сключен на 23.03.2016г.
договор по заявка № ********* /л. 11/,
по силата на който операторът е поел задължение да предостави електронни
съобщителни услуги, чрез предпочитан номер: 359 896 024949 при абонаментен
план „Нон Стоп“, а потребителят да заплаща месечна
такса в размер на 29, 99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
За
ползвани услуги, чрез мобилен номер 359 896 024949 в периода от
05.09.2016г. до 04.10.2016г. е издадена фактура № **********/05.10.2016г. /л.
36 гръб/, обективираща месечна такса от 18, 32 лв.
без ДДС или 21, 98 лв. с ДДС, поради
отстъпка в месечната абонаментна такса, цялата в размер на 458, 54 лв.
В
становище, процесуалният представител на ищеца, признава, че „Т.Б.“ ЕАД е получил
плащане на сумата от 176, 24 лв., с която е погасено частично задължението по фактура № **********/05.10.2016г. След извършеното
погасяване е останала дължима сумата от 218, 54 лв., от която се претендира 33, 26 лв.
Във връзка с правопогасяващото
задължение за плащане ответникът е ангажирал писмени доказателства – фискални бонове,
сочещи плащане на сума в общ размер на 140 лв. по фактура № **********/05.10.2016г.
Съобразявайки от една страна задължението за
месечна абонаментна такса за ползвани
услуги, чрез мобилен номер 359 896 024949 в периода от 05.09.2016г. до
04.10.2016г., чиито размер възлиза на 21,
98 лв., а от друга страна недоказаното правопогасяващо
възражение за плащане на цялата сума по издадения счетоводен документ, както и
отсъствието на доказателства установяващи, че потребителят дължи сума по-голяма
от посочената, то следва да се приеме, че искът по реда на чл. 422 ГПК е
основателен за сумата от 21, 98 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
За
разликата над присъдената сума до претендираната от 33, 26 лв., предявеният
иск, подлежи на отхвърляне, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът
дължи месечна абонамента такса в размер на 21, 98 лв. с ДДС и за отчетен период
от 05.10.2016г. до 04.11.2016г., обективирана във фактура №
**********/05.11.2016г.
По договор
за лизинг от 23.06.2016г. на мобилно устройство Huawei Honor
4C Dual white
На 23.03.2016г. е сключен договор за лизинг,
факт, който не се оспорва от ответната страна, с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел
задължение да предостави за временно и възмездно ползване на В.Д. устройство Huawei
Honor 4C Dual white, а лизингополучателят да
плати обща лизингова цена в размер на 229, 77 лв., разсрочено на 23 равни месечни
вноски, всяка в размер на 9, 99 лв.
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в
договора за лизинг, В.Д., е декларирал, че лизингодателят
му е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе
си факт, а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е
изпълнил основното си задължение по лизинговия договор.
Със сключване на договора за ответника
възниква задължение да заплати лизинговата цена, разсрочено, съобразно
уговореното в договора, което не се твърди да е изпълнил, поради което дължи 15
броя лизингови вноски по договор за лизинг от 23.03.2016г. на мобилно
устройство Huawei Honor 4C Dual
white в размер на 149, 85 лв. /15 * 9, 99 лв./, което задължение е инкорпорирано във
фактура № **********/05.01.2017г. и не е заплатено от ответника, поради което
искът е основателен и следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ответникът
дължи месечна лизингова вноска по същия договор в размер на 9, 99 лв., което задължение
е инкорпорирано във фактура № **********/05.11.2016г., както и 2, 66 лв.,
представляваща остатък от лизингова вноска по фактура №
**********/05.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Представеният
фискален бон за платена сума от 100 лв. по фактура № **********/05.09.2016г.
няма отношение към нито едно от правоотношенията между страните.
Изявлението
на ответника, с което желае прекратяване на „новия договор“ не би могло да бъде
отнесено нито към договора за мобилни услуги от 23.03.2016г., нито към този за
лизинг, предвид множеството правоотношения между страните, поради което
позитивен извод за прекратяване на което и да е от тях на предвидено основание,
не би могъл да бъде направен.
По разноските
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито размер
възлиза на 507, 28 лв. за настоящото производство и 365, 06 лв. за
производството по ч.гр.д. № 10814/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и заплатен в размер на 360 лв.
с ДДС, е неоснователно, тъй като размерът му е под минимално установения в чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 300 лв. с включен ДДС.
В
полза на ответника В.Д. следва да се присъдят разноски за отхвърлената част
възлизащи на 20, 72 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.И.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 21, 98 лв. /двадесет и един лева и
деветдесет и осем ст./, представляваща месечна абонаментна такса за отчетен
период от 05.09.2016г. до 04.10.2016г., чрез мобилен номер ********** по договор
за мобилни услуги № *********/23.03.2016г., което задължение е обективирано във
фактура № **********/05.10.2016г.,
цялата в размер на 458, 54 лв. и сумата от 21,
98 лв. /двадесет и един лева и деветдесет и осем ст./, представляваща
месечна абонаментна такса за отчетен период от 05.10.2016г. до 04.11.2016г.
чрез мобилен номер 359 896 024949 по договор за мобилни услуги №
*********/23.03.2016г., което задължение е обективирано във фактура № **********/05.11.2016г. , ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
5366/11.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10814/2019г.
на Районен съд - Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу В.И.Д., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу В.И.Д., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 21, 98 лв.
до претендирания от 33, 26 лв., представляваща месечна абонаментна такса за
отчетен период от 05.09.2016г. до 04.10.2016г., чрез мобилен номер 359 896
024949 по договор
за мобилни услуги № *********/23.03.2016г., което задължение е обективирано във
фактура № **********/05.10.2016г.,
цялата в размер на 458, 54 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 5366/11.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 10814/2019г. на Районен съд –
Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.И.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 149, 85 лв. /сто четиридесет и девет лева и осемдесет и
пет ст./,
представляваща 15 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 23.03.2016г., с
който е предоставен за ползване устройство Huawei Honor
4C Dual white, което
задължение е обективирано във фактура № **********/05.01.2017г. и сумата от 9, 99 лв. /девет лева и деветдесет и девет
ст./, представляваща неплатена месечна лизингова вноска по договор за
лизинг от 23.03.2016г., с който е предоставен за ползване устройство Huawei Honor 4C Dual white,
инкорпорирани във фактура №
**********/05.11.2016г. и сумата от 2,
66 лв. /два лева и шестдесет и шест ст./, представляваща остатък от
неплатена месечна вноска по същия договор по фактура № **********/05.12.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 5366/11.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 10814/2019г. на Районен съд - Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ***
срещу В.И.Д., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 872, 34 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и тридесет и четири ст./,
представляваща сторени от делото съдебно – деловодни разноски, от които 507, 28
лв. за настоящото производство и 365, 06 лв. за производството по ч.гр.д. №
910/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 20, 72 лв. /двадесет лева и седемдесет и две ст./, представляваща
сторени от делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: