Определение по дело №1797/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4236
Дата: 28 ноември 2018 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20183101001797
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  №…/…...11.2018г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                                МИЛА КОЛЕВА  

 

като разгледа докладваното от съдия Чавдарова

въззивно частно търговско дело № 1797 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпило възражение по чл.423 ГПК от Г.Ц.М. ***, действащ чрез адв. К.С.,  срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2150/25.04.2016г., издадена по ч.гр.дело4489/2016г. на  ВРС, 14 състав.  Във възражението си  длъжникът излага наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че е узнал за съществуването на заповедта на 15.10.18г.  Счита, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като адресът бил неясно посочен и не било ясно кой е дал сведенията, че апартамента не е постоянно обитаван. Излага още, че на регистрирания му адрес е извършено посещение само веднъж, като счита, че е следвало да бъде търсен в рамките на поне месец.

Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно от заповедния съд,  т.е. позовава се на хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК. Молителят твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№4489/16г. на ВРС , едва на 15.10.2018г.

Видно от приложеното по делото уведомление от ЧСИ Ивета-Луис Ернандес по изп.дело №20178940401494 и съобщение за образувано изп.дело изх.№13289/24.07.18г. по същото изп.дело, на молителят Г.Ц.М. е връчено лично на дата 03.08.18г. съобщението за образуваното изп.дело, образувано въз основа на изп.лист, издаден на 18.08.16г., по силата на подлежаща на изпълнение заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4489/16г. на ВРС. Така установеният факт налага извода, че длъжникът е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство и основанието, въз основа на което то е образувано, а именно заповедта за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№4489/16г. на ВРС, именно на датата 03.08.18г. Възражението по чл. 423 от ГПК е подадено на 15.10.2018г., т.е. явява се депозирано по-късно от узнаването за заповедта, т.е. същото не е подадено в законоустановения едномесечния срок от узнаването по чл. 423, ал.1 от ГПК, а много след изтичането на този срок. Предвид горното същото се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение от 19.10.18г. , подадено от Г.Ц.М. ***, действащ чрез адв. К.С.,  срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2150/25.04.2016г., издадена по ч.гр.дело4489/2016г. на  ВРС, 14 състав, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 1797/2018г. по описа на ВОС, ТО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: