Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 230
гр. Ботевград, 26.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 613 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „А.Т.Е.Г.“ АД срещу Н.М.Ц. са предявени
обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на Н.М.Ц., че същият
дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 150 лв. – главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за кредит № 45243 от 26.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, сумата от 22,50 лв. – такса за
ползване на кредита за периода от 27.06.2014 г. до 12.07.2014 г.; 120,00 лв. –
неустойка.
В исковата молба се сочи, че за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2462/2017 г. по описа на РС –
Ботевград. На 26.06.2014 г. ответникът сключил Договор за кредит № 45243 с ищцовото дружество. Договорът бил сключен във формата на електронен
документ, по заявка на кредитополучателя, попълнена на уебсайта на дружеството.
Ответникът потвърдил, че се е запознал с Общите условия и ги приема. Кредитът в
размер на 150 лв. бил преведен по банкова сметка ***.06.2014 г. Кредитът
следвало да се издължи в 15 – дневен срок (от 27.06.2014 г. до 12.07.2014 г.) и
да се заплати уговорената такса за ползване в размер на 22,50 лв. Тъй като
кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора, начислена му била и
неустойка в размер на 120,00 лв.. По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните
суми. Претендират се и разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител.
Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Към исковата молба били
представени само неподписани документи. По никакъв начин не се установявало, че
между страните са възникнали облигационни правоотношения, а още по – малко, че
ответникът е получавал финансова услуга.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът взема становище по
същество в предварително депозирана искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Представен е Договор за кредит № 45243 (без дата)
между „А.Т.Е.Г.“ АД и ответника, неподписан от страните. Към договора са
приложени Общи условия. В т. 3.3. от ОУ е предвидено, че договарянето
между страните се осъществява чрез средства за комуникация от разстояние –
електронна поща, уеб-сайт и телефон. Съгласно т. 3.4 от ОУ сключването на
договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента –
кредитополучател, който попълва заявка за кандидатстване, намираща на уеб-сайта
на "А.Т.Е.Г." АД, в който попълва данни относно самоличността си –
три имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер,
актуална електронна поща, банкова сметка. ***. К.П.Н.– И..
От Разписка за извършено плащане от 26.06.2014 г.,
изд. от „И.“ АД, се установява, че в полза на ответника е извършен
паричен превод в размер на 150 лв. по договор за кредит. В същата насока е и
Удостоверение изх. № **********/12.03.2019 г., изд. от „И.“ АД.
От представеното Писмо рег. №
Ц-5515/12.03.2019 г. от „Б.“ ЕАД се установява, че посоченият в договора на
името на ответника мобилен телефонен номер е бил регистриран на името на
ответника в период, обхващащ твърдяната дата на заявката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по
кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от
вземанията.
От страните и съдържанието на процесния
договор е изводимо, че същият представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на Закона
за потребителския кредит (ЗПК). Според чл. 10 от ЗПК
договорът следва да бъде сключен в писмена
форма на хартиен или друг носител. Процесният договор се твърди да е сключен от
разстояние, каквато
възможност се предвижда по Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Легалната дефиниция за договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР - това е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
За доказване факта на сключване на подобен
вид договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. От цитираната разпоредба следва, че доказателствената
тежест е възложена върху
доставчика на
услугата от разстояние. В т. 3 на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на
услугата носи тежестта да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. Отделно от това в ал. 2 на чл. 18 от ЗПФУР е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). В ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР са нормативно уредени и съответните
доказателствени средства - преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях.
В настоящия случай не са
представени доказателства
нито на хартиен носител, нито в електронен вид, че сключването на твърдения договор за
кредит се предхожда от попълнена от ответника заявка за кандидатстване и направено
заявление за сключване на договор за кредит посредством
електронната страница на кредитодателя,
съгл. т. 3.4 от Общите условия. Липсват доказателства ответникът да се е
съгласил да получи кредит
чрез натискане на бутон „Потвърди“. Ако действително са разменени насрещни електронни
изявления на двете страни, изразяващи взаимна воля за сключване на договор, то наличието им остава недоказано.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител съгл. чл. 184, ал.
1 изр. 1 ГПК, има характера
единствено на препис, заверен от страната. С оглед чл. 18, ал. 1 от
ЗПФУР и т. 3.4 от ОУ в
тежест на ищеца е да
установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на
договор, както и че е изявила съгласие за сключване на договора. По силата
на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал.3 от ЗПФУР
ищецът е могъл да извърши запис на изявлението - заявка или
формуляр за кандидатстване, направен от кредитополучателя по електронен
път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва.
Твърденията на ищеца за потвърждаване на
сключването на договора и за предоставена на ответника по телефон или е-мейл
информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора
остават недоказани. От представеното писмо от „Б.“ ЕАД се установява
единствено, че посоченият в договора на името на ответника мобилен телефонен
номер е бил регистриран на името на ответника в период, обхващащ твърдяната
дата на заявката. Липсват обаче доказателства на този телефонен номер да е било
изпратено кратко ел. съобщение /СМС/, съдържащо ПИН код за достъп до профила и
за активиране чрез линк, а на електронна поща на ответника да е изпратено
съобщение с активен бутон за потвърждаване на заявката, който и да е
активиран, т.е. че е изпълнена процедурата по чл. 3.5 от ОУ и
кандидатът е потвърдил
сключването на договора.
Представените на хартиен носител договор,
ведно с общи условия към него според настоящия състав не доказват тези
обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и като такива не могат да се противопоставят на
ответника. Същевременно
по делото липсват технически
или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца, че изявлението,
касаещо общите условия при които се твърди да е сключен процесният договор, е
направено електронно и че същото е прието от ответника, както и да е
предоставена, респективно да е получена от ответника твърдяната преддоговорна
информация и същият да се е съгласил с нея, нито доказателства, от които да се установи съдържанието на
електронните документи, ако такива са били съставени, съответно авторството
на изявленията, твърдени да
са направени от ответника.
Само по себе си въвеждането на личните
данни на потребителя в системата на ищеца не е достатъчно, за да се приеме, че
ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Едностранно
извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи
подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила.
На следващо място, съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за получаване на сумата от 150 лева по договора
от ответника. В представеното преводно нареждане е записано основание „по
договор за кредит“, но по никакъв начин не може да се направи категоричен
извод, че се касае именно за процесния договор.
Предвид всичко гореизложено, предявените
искове следва да се отхвърлят, поради недоказаност на валидно възникнало
кредитно правоотношение между страните.
По
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът. Същият не претендира такива, поради което разноски не следва да му се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 вр. с чл. 79 ЗЗД ГПК от „А.Т.Е.Г.“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „А.С.“ №
**-**за признаване за установено по отношение на Н.М.Ц. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че същият дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) - главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за кредит № 45243 от 26.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.11.2017 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, сумата от 22,50 лв. (двадесет и два лева и петдесет
стотинки), представляваща такса за
ползване на кредита за периода от 27.06.2014 г. до 12.07.2014 г.; сумата от
120,00 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща неустойка по договора
за забавено плащане на дължимите суми по кредита над 3 дни, считано от
12.07.2013 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 7627/20.11.2017 г. по ч. гр. д. № 2462/2017 г. по описа на РС –
Ботевград
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :