Номер 293413.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Емилия Топалова
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500900 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно-по чл.259 и ксл ГПК и е образувано по
въззивна жалба на „...“ЕООД,ЕИК ...,със седалище и адрес на
управление:гр.София ,район ...,ул.“Л. „№46 ет.2 ,подадена чрез законовия
представител –управителя А.Д против решение № 361/13.04.2020г. на РС-П.
по гр.д.№417/2019г.
Решението е обжалвано изцяло ,вкл. в частта , с която е прекратено
производството по предявените от ответника насрещни искове по чл.40 ал.1
ЗУЕС.Наведени са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт .Поддържа се,че решението е необосновано,тъй като
РС не е обсъдил писмените и гласните доказателства ,както и възраженията
на ответника.Според жалбоподателя в решението са направени неправилни
доказателствени изводи при погрешно установена фактическа страна на
спора.Твърди се,че изводите на РС почиват на негодни доказателства.Въз
основа на такива доказателства съдът е извел и незаконосъобразните си
правни изводи.В частта,в която е прекратено производството по предявения
насрещните искове се твърди,че решението на РС-П. по посоченото гр.д. е
неправилно ,тъй като е немотивирано.Иска се отмяна на обжалваното
1
решение и постановяване на друго,с което предявения иск против
дружеството-жалбоподател да се отхвърли,а насрещните искове да бъдат
уважени.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна ,в
който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.Сочи се,че тя
приповтаря възраженията пред първата инстанция ,които РС правилно е
отклонил като преклудирани.Поддържа се,че обжалваното решение е
правилно и се иска да бъде потвърдено.
По дъпустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с
определението си по реда на чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка при
постановяване на настоящето решение не води до различен от вече
направения извод,че въззивната жалба е допустима,тъй като е подадена в
срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес
и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция,определени в чл.269
ГПК,при служебната проверка Окръжният съд намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.Следва да се отбележи,че в частта,в която
производството по делото е прекратено от РС-П. по предявения насрещен иск
поради недопустимост ,обжалваното решение има характеристика на
определение .Обжалването на решението в посочената прекратителна част с
въззивна жалба в срока по чл.259 ГПК не влияе на допустимостта на жалбата
в тази част,тъй като жалбоподателят е изпълнил указанието на
първоинстанционния съд относно срока за обжалване.Горепосоченото не се
отразява и на валидността и допустимостта на решението на ПРС ,но при
произнасяне по жалбата по правилността му в прекратителната част по
насрещните искове,въззивният съд следва да съобрази правилата за
обжалване на определения ,с оглед на които не е ограничен от повдигнатите
в жалбата въпроси по правилото на чл.269 ГПК / ТР №6/15.01.2019г. на
ОСГТК по тълк.д.№6/2017г./
Произнасянето по правилността на обжалваното решение в посочената по-
горе прекратителна част има обуславящо значение по отношение
разрешаване на спора по същество,въведен с главните искове по чл.415 ГПК
във вр. с чл. 38 от ЗУЕС.Въззивният съд отбелязва,че макар в обжалваното
2
решение да се говори за един насрещен иск, насрещните искове са два – за
нищожност на решенията на ОС на ЕС от 19.09.2017г. и от
21.09.2018г.,предявен като главен насрещен иск, и при евентуалност-
насрещния иск за отмянап поради незаконосъобразност на решенията на ОС
на ЕС от 19.09.2017г. и по т.1 от протокола за проведеното ОС на ЕС на
21.09.2018г. В обжалваното решение на РС-П. действително няма мотиви за
недопустимостта на насрещния иск за нищожност на посочените решения на
ОС на ЕС ,който пропуск следва да бъде отстранен от
въззивниясъд.Насрещният иск за нищожност на решенията на ОС на ЕС от
19.09.2017г. и от 21.09.2018г. е недопустим,тъй като законът /ЗУЕС/ не
допуска безсрочното атакуване на такива решения като нищожни .В
преобладаващата практика на ВКС,която настоящият решаващ състав на
БлОС споделя,се приема,че правилата за нищожност на сделки са
неприложими за решенията на Общото събрание на етажни собственици. Така
в решение № 654/01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. III гр. о. е прието, че
решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на
общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат
правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за
вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите
правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото
събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до
решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на
тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002 г. ОСГК на
ВКС.Такова е и даденото разрешение в решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК; определение № 151 от 5.03.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., ГК; определение № 357 от 1.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 1002/2020 г., II г. о., ГК и др. С оглед приетото в съдебната
практика разбиране за правния характер на решенията на общото събрание на
ЕС, те могат да бъдат атакувани само с иск за отмяната им по чл.40 от ЗУЕС
независимо от наведените доводи за нищожност .И за нищожните решения е
предвиден същият съдебен контрол по чл.40 от ЗУЕС , който е ограничен с
преклузивен срок за предявяване на иска.Законосъобразно и обосновано с
оглед установените по делото факти и обстоятелства е прието в обжалваното
решение,че насрещните искове са предявени далеч след преклузивния срок по
чл.40 ал.2 от ЗУЕС.Установява се от св.К.,че през 2018г. като служител на
3
дружеството –професионален управител на Етажната собственост-ищец е
провела среща с управителя на ответното дружество в присъствието на негов
преводач .Сочи,че за връзка с ответното дружество й бил даден само
телефонен номер на преводача /св.И./.,както и че на проведената през 2018г.
среща с управителя на дружеството-ответник са му сведени до знание
решенията на ОС на ЕС от 19.9.2017г.Св.К. е съставител на протокола за
поставеното съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС на ,проведено на
19.09.2017г.,подписан също от В.Т. и З.К..С показанията си св.К. потвърждава
поставянето на съобщението за изготвения протокол от ОС на ЕС на
,проведено на 19.09.2017г. в сградата.Св.И. твърди ,че около м.септември
2017г. не е виждала разлепени протоколи от ОС.Съдът приема за достоверни
показанията на св.К. ,тъй като съответстват на писмено доказателство-
съобщението за изготвен протокол от ОС на ЕС от 19.09.2017г. Показанията
на св.И. за отрицателен факт –непоставяне на съобщение за изготвения
протокол не са последователни и поради това съдът не ги кредитира.Преди
всичко св.И. не сочи точно периода ,в който е било поставено съобщението за
изготвения протокол.Показанията й се отнасят за „около м.септември
2017г“,а релевантни са дните след 25.09.2017г.,тъй като тази дата е отразена в
протокола за поставяне на съобщението по чл.16 ал.7 ЗУЕС /л.57/.Но дори,
ако показанията на св.И. относно посочения отрицателен факт бъдат
кредитирани ,управителят на дружеството-въззивник е узнал за проведените
събрания на ЕС на 19.09.2017г. и на 20.09.2018г. и приетите от тях решения
от св.К. при проведената среща с нея през 2018г. Насрещните искове са
предявени на 28.06.2019г. ,т.е. далеч след преклузивния срок по чл.40 ал.2 от
ЗУЕС. Процесуално недопустимо е извън предписания в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС
срок да се оспорват решенията на Общото събрание на Етажната собственост,
вкл. и д доводи за нищожност. В разглеждания случай решениятя на общото
събрание, на което се основава главния иск , е от 19.09.2017 г. и същите не са
били атакувани в отделно производство с твърдения за незаконосъобразност
и не са били отменени, поради което са породили правно действие и в
настоящото производство не може да бъде осъществен контрол за
законосъобразността им.Насрещните искове са недопустими и
производството по тях законосъобразно е прекратено с обжалваното
решение/в тази част представляващо определение/.
4
При положение,че решенията на ОС на ЕС от 19.09.2017г. не са били
предмет на отмяна по реда на чл.40 ал.1 и 2 ЗУЕС, те подлежат на изпълнение
на основание чл.38 ал.1 от ЗУЕС и обвързват ответното дружество без
значение дали негов представител е участвал при приемането им или не.При
отсъствие на възражение,съответно и на доказателства за извършено плащане
от въззивника ,исковете за парични вноски ,дължими към фонд“Управление и
поддържане на ЕС“ и фонд „Ремонти и обновяване“ за процесния период са
основателни .Обжалваното решение следва изцяло да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноските за въззивното производство,възлизащи на 500лв-заплатено
адв.възнаграждение по представения договор за защита и съдействие с
представляващия адвокат.
Решението на въззивния съд не подлежи на обжалване ,вкл. в частта за
потвърждаване на първоинстанционното решение за прекратяване на
производството по насрещните искове,в която част представлява
определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат
на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не
подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК
(в ред. до изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), приложима съгласно § 74 ПЗР ЗИД ГПК,
/чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК след изменението/ изключва от касационно обжалване
решенията по дела, образувани по искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС. В
този смисъл е и практиката на ВКС -напр. определение № 138 от 4.07.2016 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2419/2016 г., II г. о., ГК. ; определение № 206 от
1.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4389/2017 г., II г. о., ГК.
Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и
чл.78 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361/13.04.2020г. на РС-П. по гр.д.№417/2019г.
ОСЪЖДА „...“ЕООД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление:гр.София
,район ...,ул.“Л. „№46 ет.2 да заплати на Етажна собственост в жилищна
сграда с административен адрес:гр.С...“ №52 ,представлявана от управителя
В.Д.Т. сумата от 500лв /петстотин лева/ за направените деловодни разноски
за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6