Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 30.10.2020 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на шести
юли, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Жи
участието на прокурора.........................................................
като сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Росен Балкански а.н.дело №29/ 2020 година по описа на
Тервелски районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното :
Съдебното производство е образувано по
реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба – при РУ на МВР
входирана на 24.04.2020 година,
при Тервелски районен съд входирана на
28.04.2020 година – депозирана от
П.П. Т.
с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0355-000075
от 10.03.2020 година на К.Г.К.Началник на РУ Полиция гр. Тервел , към ОД на МВР гр. Добрич ,
упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година , с което за установено административно нарушение – установено с
АУАН серия АА
- акт №45304 от 19.02.2020 година,
за това, че на 19.02.2020 година в 10,05 часа
в село Честименско, общ. Тервел, по ул. „ Първа“ в посока гр. Силистра , като водач на лек автомобил
Сузуки Витара
с рег. № ****, управлява моторното
превозно средство след като е допуснал
движението на управляваното
МПС, което е с изменена
конструкция /монтирана газова уредба /
без съответното разрешение, с което
виновно е нарушил чл. 146 ал. 1 от ЗдвП, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 1 т.3 от ЗдвП му е наложено административно
наказание - „глоба” в размер на 150,00 / сто и петдесет / лева .
Поднадзорното НП е връчено на
административно отговорния водач на 24.04.2020
година .
При Тервелски районен съд жалбата е администрирана, като е образувано а.н. дело № 29/ 2020 година .
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В двете съдебни
заседания проведени съответно на
22.06.2020 година и на 06.07.2020 година жалбоподателя редовно
призован, явява се лично- подържа
жалбата си по посочените по същата основание, подържа и посоченото възражение изписано от него по съставения му на 19.02.2020 година АУАН .
Въззиваемата страна - РУ
на Полиция гр. Тервел , при ОД на МВР
гр. Добрич, редовно призована, не се явява, не изпраща по
делото свой упълномощен представител .
Актосъставителя – М.Р.М. на
длъжност ПИ при РУ Полиция гр.
Тервел и свидетеля при установяването на административното нарушение и съставянето на
акта – Т.Х.Г. -
служител на РУ Полиция гр. Тервел, редовно призовани явяват се лично
.
По делото съдът прие писмените
доказателства съдържащи се по административно наказателната преписка : АУАН серия АА - акт №453504
от 19.02.2020 година, съставен на
жалбоподателя от М.Р.М. ,
обяснение от П.П.Т. от 19.02.2020
година дадено при и по
повод съставения му АУАН, .
В съдебно
заседание съдът прие по делото
писмени доказателства – депозирани
от жалбоподателя – заверено копие
от талон на собственото му
МПС Сузуки Витара с рег. ****от
който е
видно, че с дата 21.02.2020
година по талона на автомобила е отразено
обстоятелството , че по отношение на
същия автомолбил е отразена изменена конструкция / монтирана
газова уредба / , копие от
талон за преминат
от автомобила технически преглед -
извършен на 19.02.2020 година
и договор за покупко- продажба от 18.01.2019
година .
Независимо
от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен
акт, посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и
наведените от жалбоподателката доводи установи следното:
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима. Подадена
е в срок. НП е връчено на жалбоподателя на
24.04.2020 година -видно от административно наказателната преписка, а жалбата
е входирана на 24.04.2020 година в
РУ Полиция гр. Тервел.
Съдът, след като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба , приобщените по делото писмени доказателства,
съдържащи се по административно наказателната преписка, от разпита на
актосъставителя и свидетеля при
установеното административно нарушение, прие
за установено от фактическа страна следното :
На 19.02.2020
година свидетелите М.Р.М.
и Т. Х.Г. -
двамата служители при РУ Полиция гр. Тервел при ОД
на МВР гр. Тервел ,били наряд, като
работели по контрол за спазване от водачи на моторни превозни следства разпоредбите
на ЗДвП, на територията на Община Тервел. На същата дата около 10,05
часа двамата свидетели
организирали КПП на улица по централнат ачаст на село Честименско ,общ.
Тервел , при което и двамата полицаи спрели за проверка движещ се от гр. Тервел по
посока гр. Силистра автомобил
Сузуки Витара с рег. № ****. Свидетелите установяват след проверка на
документите на автомобила и на водача, кой е именно водача на моторното
превозно средство - жалбоподателя П.П.Т.
.
При проверката извършена св. *** установил , че жалбоподзателя управлява собственото си моторно преводно средство , като е допуснал същото до движение чиято контрукция е изменена без
съответното за това разрешение .
С оглед на установеното св. М.
приема за доказано адм. Нарушение извършено от жалбоподател, при което и съставя
по отношение на водача АУАН. По АУАН св.
М. приема, че проверения водач виновно е нарушил разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗДвП . АУАН е подписан от
водача с възражение - посочени по
акта от самия водач- изписани саморъчно , като по акта е
посочено , че като свидетелство е отнет к.т. № 5527474 .
Препис от акта за установяване на
административно нарушение е връчен на
жалбоподателя срещу подпис непосредствено след съставянето му .По
акта жалбоподателя е представил
и дал обяснение от 19.02.2020
година – което се приема от съда
като постъпило възражение срещу съставения акт пред Началника на
РУ Полиция гр.
Тервел - в законоустановения тридневен срок съгласно
разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Не се спори по делото
по обстоятелството, че жалбоподателя е правоспособен водач – същия притежава
СУМПС № ********* издадено от ОД
на МВР гр. Силистра .
Въз основа на така съставения акт - АУАН серия АА от 453504 от 19.02.2020
година, съставен в село Честименско, общ. Тервел от лице имащо активна легитимация да съставя актове по ЗдвП - според преценката на съда .Акта
съставен срещу жалбоподателя , съставен от свидетеля М. Р.М.
– на длъжност ПИ при РУ Полиция
гр. Тервел е компетентетн да съставя АУАН по ЗДвП
/по което и страните не спорят/. Началника на РУ Полиция гр. Тервел - при ОД на МВР гр.
Добрич, упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година е издал поднадзорното наказателно
постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 1 т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено
административно наказание -
„глоба” в размер на 150,00 / сто и петдесет / лева .
Горната фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и приложените
писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите М. и Г. , които поддържат изцяло и в
пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение.
При
постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по
административно наказателната преписка писмени документи и тези, събрани в хода
на съдебното следствие - и съпоставя така събраните със становището на жалбоподателя
и нормативната уредба.
От правна страна :
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо
да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно
постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това
органи.
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление , районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издадено
изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка
съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които и водят до там, съдът
да прпиеме жалбата за основателна.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Тервелски районен съд
достига да следните правни изводи:
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след
запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.
Атакуваното НП е издадено от орган който, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи / неоспорена по делото от
страните предвид приета по делото, във връзка с разпоредбата на
чл.189, ал.12 от ЗДвП е в правомощия да издава НП при установени административни
нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен от полицейски служител, заемащ
длъжността полицейски инспектор и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП
е компетентен да осъществява посоченото. НП е издадено в срок, но
въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните основания:
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179,
ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е обвинен, че е нарушил разпоредбата
на чл.146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която: „Изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз,
или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.
Съгласно чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП „Наказва се с
глоба в размер 150 лв. собственик или длъжностно лице, което допуска в движението
по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без
съответното за това разрешение”.
Чл.146, ал.1 от ЗДвП е бланкетна норма, която не
съдържа състав на нарушение, а препраща към други подзаконови нормативни актове :
НАРЕДБА No Н-3 от 18.02.2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство Издадена от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 21 от
1.03.2013 г., в сила от 1.03.2013 г., изм. и доп., бр. 31 от 4.04.2014 г.,
изм., бр. 17 от 6.03.2015 г., бр. 98 от 8.12.2017 г., изм. и доп., бр. 55 от
12.07.2019 г., в сила от 12.07.2019 г. , или видно от изписаното
и от съдържанието на АУАН и на
поднадзорното наказателно
постановление към :
НАРЕДБА
No I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и
доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.)
Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.,
в сила от 14.04.2000 г., изм., бр. 48 от 14.05.2002 г., изм. и доп., бр. 105 от
8.11.2002 г.; изм. с Решение No 7802 от 23.07.2003 г. на ВАС на РБ - бр. 68 от
1.08.2003 г., в сила от 1.08.2003 г.; изм., бр. 105 от 2.12.2003 г., в сила от
8.12.2003 г., бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 3.01.2006 г., изм. и доп., бр.
21 от 10.03.2006 г., изм., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 25.04.2006 г.,
доп., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 93 от
17.11.2006 г., попр., бр. 99 от 8.12.2006 г., изм. и доп., бр. 57 от 13.07.2007
г., доп., бр. 20 от 26.02.2008 г., бр. 40 от 18.04.2008 г., бр. 53 от
10.06.2008 г., изм. и доп., бр. 94 от 27.11.2009 г.; изм. с Решение No 5805 на
ВАС на РБ - бр. 80 от 14.10.2011 г., в сила от 14.10.2011 г.; изм. и доп., бр.
67 от 31.08.2012 г., бр. 45 от 30.05.2014 г., в сила от 30.05.2014 г., бр. 31
от 28.04.2015 г., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 62 от 1.08.2017 г., в сила от
1.08.2017 г., изм. и доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., бр. 47 от 14.06.2019 г., в
сила от 1.07.2019 г., бр. 97 от 10.12.2019 г., доп., бр. 48 от 26.05.2020 г., в
сила от 26.05.2020 г.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, не е
посочена разпоредба, която е виновно нарушена от
жалбоподателя , тъй като
както бе посочено по-горе нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не
съдържа състав на нарушение. В случая не е посочена конкретна разпоредба от
нарушението нито в АУАН, нито в НП, който пропуск води до неяснота на
обвинителната теза,което то своя страна води до
нарушено право на защита на жалбоподателя .
В цялост от съдържанието на АУАН и НП не е ясно за
какво точно нарушение
е санкциониран
жалбоподателя .
Наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне
относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на
съответното административно нарушение – с дадените му в същия акт, фактическо
описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като
нарушител лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с
индивидуализиращите го белези - деяние, дата и място на извършване, правна
квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно
условие за законосъобразното издаване на НП да е налице съвпадение при
посочване на правната норма, която се твърди, че е нарушена в АУАН и правната
квалификация в НП, за да може санкционираното лице да организира и проведе
защитата си срещу обвинението, за което е привлечено да отговаря с акта. В
случая това изискване не е изпълнено. Не е посочено и кои ред и условия
определени от министъра на транспорта не са спазени от дееца, която непълнота в
обвинителната теза също води до нарушено право на защита.
По изложените съображения, съдът намира, че НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно , като предвид процесуалния
характер на основанието за отмяната му разглеждането на спора по същество се явява
безпредметно.
Предвид горното съдът, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление
№ 20-0355-000075 от
10.03.2020 година на К.Г.К.Началник на РУ Полиция гр. Тервел, към ОД на МВР гр. Добрич ,
упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година , с което на жалбоподателя П.П.
Т. с ЕГН ********** *** за установено административно нарушение –
установено с АУАН серия АА - акт №45304 от 19.02.2020 година, за това , че на 19.02.2020
година в 10,05 часа
в село Честименско, общ. Тервел, по ул. „Първа“ в посока гр. Силистра, като водач на лек автомобил Сузуки Витара с рег. № ****, управлява моторното превозно
средство след като е допуснал
двежението на управляваното
МПС, което е с изменена
конструкция / монтирана газова уредба /
без съответното разрешение, с което
виновно е нарушил чл. 146 ал. 1 от ЗдвП
, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 1 т.3 от ЗдвП му е наложено административно
наказание - „глоба” в размер на 150,00 / сто и петдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Добрич в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Районен съдия :