Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на девети юни
през две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5356
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес *** срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с
което са предявени обективно кумулативно съединение искове с правно основание
чл.71, ал.1 ЗЗДискр:
-
За установяване на нарушение на ответника по чл.5 от
Закона за защита на дискриминацията, изразяващо се в неизграждането и не
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания на територията на Затвора гр.Варна за периода от 2017г. до 04.04.2019г.,
на основание чл.71, ал.1, т. 1 ЗЗДискр.;
-
За осъждане ответника да преустанови нарушенията,
изразяващи се в изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица, с увреждания на територията на Затвора гр.Варна, на
осн. чл.71, ал.1, т. 2 ЗЗДискр.;
-
ЗА осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от
60000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, понесени в
периода 2017г. до 04.04.2019г., изразяващи се в емоционални травми, свързани
със загуба на самочувствие, чувство за физическа и емоционална непълноценност и
неравнопоставеност, вследствие изпитване на изключителни трудности при
придвижване в сградата на затвора в гр.Варна, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-04.04.2019г. до окончателното издължаване на сумата,
на осн. чл.71, ал.1, т. 3 ЗЗДискр.;
Ищцата
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че нейният брат Мартин Ламбов
Живков търпи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Варна. Поддържа се, че ищцата има двигателно
увреждане, като съгласно експертно решение на ТЕЛК й е определена 100 % намалена
трудоспособност. Ищцата е неравностойно третирана по признак „увреждане“ в
сравнение с други лица, които не са затруднени в придвижването относно
поддържането на архитектурна среда. В сградата на затвора липсват изградени
съоръжения, осигуряващи достъп на лица с физичеки увреждания, липсват достъпен
маршрут и елементи за преодоляване на височини каквито са изисквания на Наредба
№ 4/01.07.2009г. за проектиране, изпълнение, поддържане и строеж в съотвествие
с изисквания за достъпна среда на населението, изд. от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн ДВ бр. 54 от 14.07 .2009г.
Поради невъзможност за достъп до сградата и придвижване вътре, се е налагало ищцата
да ползва помощ на поне двама човека, който да и съдействат при придвижването. Навежда,
че сградата на затвора се поддържа от ответната страна, а самата сграда
представлява публично място по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. Поддържа, че
ответната дирекция в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка има
задължения да поддържа подходяща архитектурна среда.
Моли за уважаване на предявените
искове, на посочените в исковата молба и уточняващите я молби основания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове, като недопустими.
Ищцата не била лишена от свобода,
поради което и не попадала сред лицата с правен интерес да претендират вреди
причинени от действия или бездействия на ответника, обвързани с престой в
Затвора гр.Варна.
В условията на евентуалност исковете
се оспорват по основание и размер. Поддържа, че свиждането е
законово-регламентирано право на лишения от свобода и акт на добра воля от
страна на посетителите, поради което ответникът не носи отговорност за действия
на ищцата или за нейни неудобства, които е търпяла по време на свижданията си с
лишения от свобода Мартин Ламбев Живков. Сочи, че администрацията на ответника
съдействала на лишените от свобода за поддържане на контакти с външния свят
като осигурявала време и място за провеждане на свиждането при спазване на
изискванията за безопасност и сигурност. Счита, че действията на служителя на
ответника относно изпълнение на наказанието лишаване от свобода не са
дискриминационни, а напротив – обезпечават законово регламентираните права на
лишените от свобода.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. В
депозираното от ответната страна писмено становище се поддържа, че редът за
свиждане в местата за лишаване от свобода за еднакви за всички граждани.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищцата е
сестра на Марин Ламбев Живков, с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „
доживорен затвор без замяна“ в Затвора в гр.Варна.
Съгл. експертно решение № 0666/035/06.03.2017г. ищцата е
освидетелствана от ТЕЛК за общи болести II-ри
състав при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна като е установена 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ при поставена водеща диагноза „детска
церебрална парализа“. В представеното експертно решение се посочва, че лицето
не може да се самообслужва, поради което е определена чужда помощ
По делото е постъпила справка изготвена от Зам. началника на
„РНОД“ на Затвора гр.Варна, от която се установява, че Марин Ламбев Живков
изтърпява наказание доживотен затвор без замяна, считаното 27.05.2005г. За
периода 01.01.2017г. до
04.04.2019г. лишеният от свобода е провеждал свиждане с Г.М.М.
на 04.02.2017г., 08.03.2017г., 18.03.2017г.,15.04.2017., 19.05.2017г.,
03.06.2017г., 03.08.2017г.,06.10.2017, 28.10.2017г.11.11.2017г.,02.12.2017г.,
16.12.2017г.,30.12.2017г., 13.01.2018г., 03.02.2018г.,10.02.2018г.,
10.03.2018г., 07.04.2018г., 21.04.2018г., 05.05.2018г., 19.05.2018г.,
02.06.2018г., 16.06.2018г., 21.07.2018г., 25.08.2018г., 15.09.2018г.,
20.10.2018г.,17.11.2018г., 01.12.2018г., 15.12.2018г., 19.01.2019г.,
02.02.2019г., 16.02.2019г., 23.03.2019г.,
От
показанията на свидетеля Ивелина Илиева Пенчева, която е близка приятелка на
ищцата се установява, че в сградата на затвора няма приспособления за лица с
увреждания, които да им помагат да се движат самостоятелно. Г.М. не може да се
придвижва сама без парапети. Случвало се е свидетелката са взема ищцата след
посещението й в затвора, при което я посреща разстроена и разплакана. Сградата
не разполага с тоалетна, която е подходяща за използването й от ищеца.
С влязло в сила решение по гр.д.№
18625/2017 по описа на Варненски районен съд, частично отменено с решение
по възз. гр.д. № 2182/2019г. е
признато на основание чл.71, ал.1, т.1
от Закона за защита от дискриминация, че през периода от началото на 2006г. до
31.12.2016г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието е извършвала ДИСКРИМИНАЦИЯ по признак “УВРЕЖДАНЕ” спрямо Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на
територията на Затвора гр.Варна, като ответникът е осъден да преустанови
нарушението.
В съдебно заседание ответникът, че
процесуалния си представител признава неизгодния за страната факт, че след
влизане в сила на решението по горното производство архитектурната среда в
сградата на Затвора в гр. Варна не е променена.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
От значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при
упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за
защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране
на всяко поставяне н неравностойно положени според признаците, изброени в
разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени
в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1
ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било
е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В случая с влязло в сила решение между
страните в производството е прието, че поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора
гр.Варна представлява дискриминация по отношение на ищцата Г.М.М. по признак увреждане.
Влязлото в сила решение между същите страни се ползва със сила на пресъдено нещо относно факта на нарушението, квалификацията му като дискриминация както и по отношение
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. В тази връзка възраженията,
че ответната страна не е легитимирана
да отговаря по иска, се явяват преклудирани
от СПН по горното решение. Доколкото поддържането и понастоящем
на вече установеното по гр.д.№ 18625/2017 ВРС положение се признава от
ответната страна (така изявление на процесуалния представител на ответника в
о.с.з. на 26.05.2021г.), като единствено възможен се налага извода, че и за
процесния период 2017-04.04.2019г. поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на затвора в гр. Варна представлява
дискриминация по отношение на ищцата по признак увреждане. Ето защо предявеният
иск за установяване на дискриминация за процесния период се явява основателен и
доказан.
Съдът намира, че долколкото с влязло в
сила решение по гр.д.№ 18625/2017 ВРС ответникът е осъден за вбъдеще да
преустанови нарушенията, изразяващи се в поддържане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на Затвора гр.Варна,
повторното предявяване на същия иск е недопустимо на осн. чл. 299,ал. 2 от ГПК.
В този смисъл са дадените задължителни за настоящия състав указания с
Определение по гр.д.№ 997/2019 ВРС, с което е отмено прекратително определение
№ 5933/09.05.2019г. по настоящото дело. С посочения акт на въззивния съд е указано,
че влязлото в сила решение по първите
два иска, заявени по гр.д.№ 18625/2017 ВРС би лишило ищеца от правен интерес от иска за
бъдещо преустановяване на същото дискриминационно поведение. Производството
следва да се прекрати в тази част.
По отношение на искова
претенция за присъждане на обезщетение за вреди следва да се установи както
неправомерното поведение на ответника (извършването на дискриминация спрямо
ищцата), така също и настъпилите за ищцата вреди и причинно-следствената връзка
между констатираната дискриминация и настъпилите за ищцата вреди. Размерът на
обезщетението за причинените неимуществени вреди съдът определя по
справедливост, в приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като следва да отчете интензитета и
продължителността на субективните преживявания на ищеца. В процесния случая
предвид значителния интезитен, с който ищцата е посещавала брат си в затвора в
гр.Варна / 34 пъти за процесния период/ следва да се заключи, че се касае за за
системно търпяни вреди. Не може да не се отчете, че ако ответната страна беше
изпълнила ангажимента си да приведе архитектурната среда така че да осигури
достъп на лица с физически увреждания, ищцата би могла да осъществява по-чести
свиждания. На следващо място следва да се посочи, че ответната дирекция в
продължение на години не изпълнява законовото си задължения съгл. чл. 53 от ЗХУ
да осигури достъпност на средата, като по този начин поставя в унизително
състояние уязвими групи лица, сред които е и ищцата, и ги поставя в положение
да ангажират чужда помощ за придвижването си. Не на последно място съдът намира
за необходимо да отбележи, че неглижиращото поведение на ответната дирекция
ощетява държавния бюджет със сумите, които следва да се заплатят като
обезщетения по реда на чл.71, ал.1, т. 3 ЗЗДискр.
С оглед на изложеното и като
съобрази вида и интезнитета на страданието, провокирано според показанията на
разпитания по делото свидетел от невъзможността ищцата да се придвиждва без
чужда помощ, и от невъзможността да ползва тоалетна в поддържаната от ответника
сграда, което положение е крайно неприемливо и унизително, съдът намира че
справедливото обезщетение възлиза на 9000 лева. На ищеца се следва и законната
лихва от датата на исковата молба-04.04.2019г. до окончателното издължаване на
сумата
За разликата до претендираните
60 000 лева искът следва да се отхвърли.
С оглед отхвърляне на предявения осъдителен иск с по-голямата
му част и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 120
лева.
На осн. чл.78, ал.7 от ГПК ответникът следва да заплати в
полза на Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска или сумата от 780 лева, както и държавна такса в размер
на 360 лева, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че през
периода от началото на периода от 2017г. до 04.04.2019г. Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието е извършвала ДИСКРИМИНАЦИЯ по
признак “УВРЕЖДАНЕ” спрямо Г.М.М., с ЕГН ********** и
адрес ***, чрез поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания на територията на Затвора гр.Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
иска на Г.М.М.,
с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието за преустановяване на нарушенията, изразяващи се в
поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица, с
увреждания на територията на Затвора гр.Варна, на основание чл.71, ал.1, т.2 от
Закона за защита от дискриминация, на осн. чл. 299, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.М.,
с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 9000
/девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди от
извършената в периода за периода от 2017г. до 04.04.2019г. дискриминация, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба- 04.04.2019г. до окончателното
издължаване на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за горницата над 9000 лева до пълния
претендиран размер от 60000 лева, на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за
защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на Националното бюро за правна помощ сумата от 780 (седемстотин и осемдесет)лева,
представляваща възнаграждение за оказана на ищцата правна помощ, на основание
чл.78 ал. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието ДА ЗАПЛАТИ на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 360 (триста и шестдесет)
лева, представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска, на
основание чл.78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.М., с
ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, а прекратителната част- в
седмичен срок от съобщението с часта жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: