Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….06.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско
дело № 631 по описа за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс –
Г, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 6003/30.12.2019 год., постановено по гр. дело № 5580/2019 год. по описа
на РС-Варна, с което са отхвърлени предявени от „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането
на Г.М.Б. ЕГН **********,***, в
качеството й на наследник на абоната И.М.Б., бивш жител ***, роден на *** г.,
починал на 11.09.2005 год., при наследствена квота 1 / 4 идеална част, да
заплати на "Енерго - Про
Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от Г.К., П.С.С.
и Я.М.Д.сумата от 169, 43 лева (1 / 4 от 677, 72 лева) представляваща главница
за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/30.01.2018
год., за периода от 28.10.2017 год. до 25.01.2018 год., за обект на
потребление, находящ се в с. Пчелник, обл. Варна, ул. „Дунав" № 69, с абонатен № **********
и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.04.2019 г. до окончателното и́ изплащане, както
и сумата от 19, 39 лева (1 / 4 от 77, 57 лева) представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2018
год. до 07.04.2019 год.
В жалбата са наведени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените в
двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Г.Б., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка
на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред РС-Варна е
образувано по предявени от „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс –
Г кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (2013 год.) и чл. 86 ЗЗД за осъждането
на Г.М.Б. ЕГН **********,***,
да заплати на "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 677, 72 лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/30.01.2018 год., за
периода от 28.10.2017 год. до 25.01.2018 год., за обект на потребление, находящ се в с. Пчелник, обл.
Варна, ул. „Дунав" № 69, с абонатен
№ ********** и клиентски № **********, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от подаването на
исковата молба в съда – 08.04.2019 г. до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 77,
57 лева,
представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 677, 72 лева за периода от
20.02.2018 год. до 07.04.2019 год.
В исковата си молба, уточнена с молби от 13.05.2019 год. и от 28.05.2019 год. ищецът
„Енерго-Про продажби“ АД-Варна е навел следните твърдения: Ответницата е
наследник по закон (преживяла съпруга) на И.М.Б., бивш
жител *** починал
на 11.09.2005 год. с наследствена квота от
1 / 4. Ищцовото дружество и наследодателят на
ответницата са били в облигационно правоотношение
по сключен при общи условия договор за продажба на
електрическа енергия, за обект на потребление с аб. №
**********, находящ се в с. Пчелник, общ. Долни чифлик, Варненска
област, ул. Дунав № 69. След смъртта на И.Б.не
е подавано заявление от наследниците му за
промяна на обстоятелствата, вкл.
и за промяна на титуляра на партидата. Към датата на подаването на исковата
молба ответницата има непогасено задължение за потребено,
но неотчетено количество ел. енергия за периода от 28.10.2017г. до 25.01.2018г. Твърди се, че
на 25.01.2018г.,
съгласно чл.
44, ал. 1
от ПИКЕЕ (2013
г.)
от служители
на „Електроразпределение Север" АД –
Варна е извършена техническа проверка на средството за
търговско измерване – електромер, измерващ
доставяната до горния обект електрическа енергия, констатациите от която са материализирани в констативен протокол № 1301242/25.01.2018г.
При проверката е
установено неправомерно
присъединяване на гореописания обект на потребление към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник ПВ 2х6 кв. мм. Едното
жило се ползва
за „фаза“, а другото за „нула“. Присъединяването е извършено
към първа фаза на електроразпределителната
мрежа Н.М. и от там въздушно захранва
с ел. енергия имота
на абоната. По този начин
консумираната ел. енергия не преминава
през СТИ, не се измерва и съответно
не се заплаща. Въз
основа на констатациите от проверката, „Електроразпределение Север"
АД е съставило справка за корекция № 46541_232В/26.01.2018г. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде
точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното от
доставчика и потребено от обекта количество енергия за периода 28.10.2017г. до 25.01.2018г. по
одобрената от КЕВР методика и в съответствие с
чл.
48 от ПИКЕЕ (2013).
Въз основа на справката за корекция е издадена фактура № **********/30.01.2018 год., с която е определена стойността
на начисленото количество електрическа енергия за периода
от 28.10.2017г. до 25.01.2018г., а
именно: сумата от 677, 72 лева.
Твърди се още, че срокът за плащане на сумата по цитираната фактура е изтекъл
на 19.02.2018 год., при което и ответницата е в забава и за периода от 20.02.2018
год. до 07.04.2019 год. дължи обезщетение за забава за плащане на сумата от
677, 72 лева в размер на законната лихва върху нея, а именно: сума в размер на
77, 57 лева, на основание чл. 86 ЗЗД.
Навежда също, че според издаденото от Община Долни
чифлик, кметство село Пчелник Удостоверение
за наследници изх. № 25/02.05.2019 след смъртта си И.М.Б., бивш жител ***, починал на 11.09.2005 год. е оставил четирима наследници по закон – ответницата Г.М.Б. – преживяла съпруга и три деца – Г.И.Б., Н.И.Б. и М.И.Б.,
всеки от които е наследил по 1 / 4 от
наследството на починалото лице. Ищцовото дружество уточнява (молба с вх. №
38017/28.05.2019 год. по рег. на РС-Варна), че
исковете са насочени единствено срещу наследника Г.М.Б.
ЕГН **********,***, тъй като тя е
потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ ДПЕЕ – именно
тя е ползвала процесния електроснабден имот през процесния
период и лично е подписала констативния протокол от проверката.
В съдебно заседание ищецът поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответницата Г.М.Б., чрез процесуален представител, оспорва исковете. Счита,
че са неоснователни. Твърди, че не е материално правно легитимирана да отговаря
по предявените искове, между нея и ищеца липсва облигационна
връзка за продажба на ел. енергия
по отношение на процесния обект на потребление, находящ се в с. Пчелник,
Варненска област, ул. "Дунав" № 69. Оспорва
качеството си на
потребител
на ел. енергия, както и качеството потребител на ел. енергия на
наследодателя си. Твърди, че не е ползвала имота през процесния период, за който се
претендира заплащането на консумирана и незаплатена ел.енергия. Оспорва обстоятелството, че до обекта на
потребление е доставено и съответно консумирано от обекта процесното количество ел.енергия, която е останала незаплатена. Оспорва констатациите в КП № 1301242/25.01.2018г. като твърди, че
същия не е връчван и подписван от нея. Оспорва
техническата годност на СТИ към датата
на проверката. Оспорва начина и методиката, по която ищцовото дружество е извършило корекционната процедура. Изтъква, че към
момента на проверката 25.01.2018г., а и понастоящем
липсва приложима нормативна уредба, по силата на
която да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Навежда, че в конкретния случай са неприложими Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия от 2013 год. (ПИКЕЕ – 2013 г.), приети
от КЕВР, предвид отмяната им с Решение
№ 1500/06.02.2017г.
по адм. дело №2385/2016г.
на ВАС , с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ. С решение №2315/212.02.2018г. по адм. дело №3879/2017г. на ВАС, влязло
в законна сила на 23.11.2018г. са
отменени и нормите на чл. 48 – 51 от
ПИКЕЕ (2013 г.).
По тези съображения счита, че
предявените против нея искове са неоснователни и настоява за отхвърлянето им,
ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ответницата,
чрез процесуален представител поддържа писмения си отговор.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 145/19.09.1985
год., том Х, нот. дело № 3627/1985 год. на ВнН, И.М.Б. е придобил собствеността върху жилищна сграда с
принадлежности, ведно с дворно място в с. Пчелник, общ. Г. Трайков (понастоящем
общ. Долни чифлик), като не е спорно по делото, че в регистрите на ответното
дружество процесната жилищна сграда (къща) е
регистрирана като обект на потребление с аб. № **********
с титуляр на партидата – И.М.Б..
Видно от удостоверение за наследници
изх. № 25/02.05.2019 год., изд. от кметство с. Пчелник, община Долни чифлик, И.М.Б.
е починал на 11.09.2005 год. и призовани да го наследят са преживялата му
съпруга Г.М.Б. и трите му деца – Г.И.Б., Н.И.Б. и М.И.Б..
Няма данни кога е сключен брака
между И.М.Б. и Г.М.Б. – дали преди или след сключване на договора за продажба
по нот. акт № 145/1985 год. на ВнН.
От представения по делото
констативен протокол № 1301242/25.01.2018 год. се установява, че на посочената
дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна са извършили
техническа проверка на електромера, монтиран на обект с аб.
№ **********, находящ се в с. Пчелник, общ. Долни
чифлик, ул. Дунав № 69 (т. е., на процесната къща), при
която е установено неправомерно присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник; едното жило
се ползва за „фаза“, а другото за „нула“. Присъединението е извършено към първа
фаза на електроразпределителната мрежа Н.М. и от там захранва с ел. енергия
имота, като консумираната от обекта ел. енергия не преминава през СТИ, не се
отчита и съответно не се заплаща. Констатирано е също, че абонатът е с преустановено
електрозахранване. Съгласно протокола при проверката е премахнат проводника,
чрез който е осъществено присъединяването към електроразпределителната мрежа.
Протоколът е подписан от ответницата
в качеството и́ на „член на домакинството на клиента“ и от един свидетел
без забележки.
Не се установява протоколът да е подписан
от органите на полицията.
Въз основа на констатациите от
проверката, материализирани в обсъждания протокол, „Електроразпределение Север“
АД – Варна е съставило справка № 46541/26.01.2018 год. за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия за процесния обект на потребление за периода 28.10.2017 год.
до 25.01.2018 год. Издадена е и фактура № **********/30.01.2018 год. за сумата
от 677, 72 лева.
От заключението на съдебнотехническата експертиза от 30.07.2019 год. и от
изявленията на вещото лице инж. Н. В. в съдебно заседание се установява, че
според отразеното в констативния протокол от 25.01.2018 год. е налице вмешателство
в схемата на свързване, тъй като неправомерно монтираният проводник захранва
директно с ел. енергия ел. инсталацията в имота без участието на електромер. Начисленото
допълнително количество ел. енергия от 3643 кВтч по
справката за корекция е технически възможно да бъде потребено
от обекта с аб. № ********** за процесния
период. Математическите изчисления по извършената корекционна
процедура съгласно методиката, описана в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ПИКЕЕ (2013
г.), са аритметично точни.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно
за нея и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВнОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по същество – за правилно.
В случая исковете в пълните им
размери – обуславящ (за заплащане на главницата в размер на 677, 72 лева) и
обусловен (за заплащане на обезщетение за забава за плащането на главницата за
период от изпадането в забава до подаването на исковата молба в размер на 77,
57 лева) са предявени само против ответницата Г.М.Б. (изрично в този смисъл е
молбата на ищеца от 28.05.2019 год. на л. 46-48 от делото на РС-Варна; в същия
смисъл е и извършеният от районния съд доклад на делото), която е един от
съсобствениците на процесния обект. С решението си първоинстанционният съд се е поизнесъл за суми,
съставляващи 1 / 4 от претендираните от ищеца, т. е.,
не се е произнесъл по цялото искане на ищеца. В срока по чл. 250 ГПК не е
подавана молба за допълване на решението и произнасяне от съда по целия спорен
предмет (по двата кумулативно съединени иска в тяхната цялост, в пълния размер,
в който са предявени), поради което и първоинстанционното
решение по исковете в частите им, за които липсва произнасяне от първоинстанционния съд, са извън обхвата на въззивната проверка.
Установено е по делото, че
ответницата е съсобственик на процесния имот – обект
с аб. № **********, находящ
се в с. Пчелник, общ. Долни чифлик, ул. Дунав № 69.
При липсата на доказателства, че към
момента на придобиване на имота от съпруга И.М.Б. през септември 1985 година същият
е бил в брак с ответницата, следва да се приеме, че след смъртта му тя е
придобила по наследяване от съпруга си 1 / 4 ид. част
от собствеността върху имота.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата ДВ,
бр. 54/2012 год. „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. А според т. 41б, б. “а“ на § 1 от ДР на ЗЕ, в редакцията на
нормата ДВ, бр. 35/2015 год. "Потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ
– 2007 г. (приложими в случая, предвид отмяната на ОУ на ДПЕЕ и на ОУ на ДПЕЕЕМ
от 2014 год. с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год.
по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – София-град) потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с променено
понастоящем наименование „Електроразпределение Север“ АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от
„Е.ОН България Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според
ал. 2 потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди,
включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Според чл. 6, ал. 1 в случаите, когато
правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички
тях заедно или чрез пълномощник. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007
год.) потребител на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго
лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България
Продажби" АД (сега „Енерго-Про Продажби“ АД) съгласие в нотариално
заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай за
задълженията към "Е.ОН България Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с
лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3 потребител на електрическа
енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в
нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4
е предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД
(„Енерго-Про Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2
или ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ
на ДПЕЕ – 2007 год. е видно, че потребител на ел. енергия, а съответно и
страна (купувач) по сключения при Общи условия договор за продажба на
електрическа енергия, е собственикът или носителят на ограничено вещно право на
ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия. Когато снабдяваният с ел. енергия
обект е съсобствен, потребители са съсобствениците,
съответно и всеки от тях отговаря към дружеството – доставчик съразмерно на
правата си в собствеността върху обекта.
По тези съображения ответницата е
потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ ДПЕЕ (2007) и съобразно изложеното
по – горе, отговаря към дружеството – доставчик съразмерно на правата си.
Установено е по делото, че
служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия за
обекта с аб. № **********, находящ
се в с. Пчелник, общ. Долни чифлик, ул. Дунав № 69
е извършено по реда и условията на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017
год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал.
1, т. 6, вр.
ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2,
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., и към момента на извършване на проверката на
електромера на обекта с аб. № ********** на дата 25.01.2018
год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени
с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 3879/2017 г., IV отд., обн.
ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013
г.) са били част от действащото право, тъй като отменените текстове на
цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в Държавен вестник
на Решението на ВАС, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ – 2013 год. хипотези („условия“ според текста на
отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от цитираните ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел.
енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на
потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от КЕВР по силата на законовата
делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна
в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа
на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика
между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалите количества
ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената
по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Установено е по делото, че
начисленото за обект с аб. № **********, допълнително
количество ел. енергия на стойност от 677, 72 лева за периода 28.10.2017 год. –
25.01.2018 год. е извършено само въз основа на данните от констативния
протокол, от което следва, че служебното начисляване на допълнителни количества
ел. енергия за горния обект на потребление е извършено при хипотезата на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ (2013 г.), която е била част от действащото право към дата 25.01.2018
год. Чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) предвижда, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията
по чл. 48, ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията на чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях.
Установено е по делото, че протоколът не е съставен в присъствието на
органите на полицията и съответно не е подписан от тях, съобразно изискванията
на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /2013 год./.
При
това положение, след като констативния протокол не съдържа нормативно
установените реквизити, същият не съставлява годно основание от гледище на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ (2013 год.) за начисляване на допълнителни количества ел.
енергия за минал период, съобразно методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ (2013
год.). Както бе посочено по–горе, цитираните Правила по правната си същност
представляват подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните –
както за потребителите, така и за операторите на мрежата, вкл. и относно
задълженията на последните касателно оформянето на
предвидените в ПИКЕЕ (2013 год.) констативни протоколи за резултатите от
извършваните от тях проверки.
С оглед
изложеното обуславящият иск до размера, до който се е произнесъл първоинстанционният съд – за заплащане на сума в размер на 1 / 4 от 677, 72 лева (т. е., на сумата от
169, 43 лева) представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия
по фактура № **********/30.01.2018 год., за периода от 28.10.2017 год. до
25.01.2018 год., за обект на потребление, находящ се
в с. Пчелник, обл. Варна, ул. „Дунав" № 69, с
абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2019 г. до окончателното
и́ изплащане, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед
неоснователността на обуславящия иск, подлежи на отхвърляне като неоснователен
и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход от делото разноски на въззивника не се
присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, на адвокат С.Й.Н. ***, с адрес на кантората: гр.
Варна, ул. Алеко Константинов № 11, следва да се присъди сумата от 100 лева –
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за въззивното производство, в размерите по чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, редакция ДВ, бр.
45/2020 год.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 6003/30.12.2019 год., постановено по гр. дело № 5580/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на адвокат С.Й.Н.
***, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. Алеко Константинов № 11, на основание
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, сумата от 100 лева (сто лева) – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.