Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
Гр. Разград, 02
ноември 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ разгледа
докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №84 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Община Исперих против Решение №42/06.08.2020г.,
постановено по АНД №73/2020г. по описа
на Исперихския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№7/24.02.2020 г. на Директора на
Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - Русе, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 200,
ал.1, т.6 от Закона за водите (ЗВ).
В жалбата и по същество се твърди, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и при неизяснена
фактическа обстановка. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с
произтичащите от това законови последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез
своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и
моли съда да остави в сила решението на Исперихския районен съд. Претендира и
за присъждане на деловодни разноски по производството.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна
и предлага на съда да потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Разградският административен съд след
като прецени направените оплаквания,
анализира събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните
фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Същите сочат, че
в полза на Община Исперих е издадено Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води и повърхностни води №
13740085 от 15.05.2015 г. за воден обект Сухо дере "Бейгир
гьолджук", поречие Дунавски Добруджански реки и
собственик на канализационна мрежа с Градска пречиствателна станция за
отпадъчни води (ГПСОВ), находяща се землището на гр. Исперих, местност "Мезар Къшла", имот № 000051,
в която се извършва механично и биологично пречистване на отпадъчните води от
канализационната мрежа на града и които се изхвърлят в посочения воден обект. На
17.10.2019г. служители на РИОСВ - гр. Русе извършили планова проверка на обекта
във връзка с задължението да контролират емитерите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти. В хода на проверката е взета
съставна проба отпадъчни води от Пункт № 2 – изход на ГПСОВ (пречистена
отпадъчна вода, непосредствено преди заустване на водоприемника), с географски координати на мястото на зауставане: СШ 43*43`32, 8" и ИД 26*48`42, 4", за
което са съставени Протоколи за вземане на проби/извадки. Извършен е физико-химичен
анализ на пробите отпадъчни води от акредитирана лаборатория (Регионална
лаборатория Русе-11), при който е установено, че изхвърлените отпадъчни води
превишават индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), определени в цитираното
по-горе Разрешителното за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води и
повърхностни води по следните показатели анионоактивни
детергенти (резултат 3. 6 мг/л при норма 1 мг/л),
неразтворени вещества (резултат 57 мг/л при норма 35 мг/л), ХПК/3 (резултат 140
мг/л при норма 125 мг/л) и БПК/5 (резултат 84. 5 мг/л при норма 25 мг/л). Тези
резултати са отразени в Протокол от изпитване №11-0515/05.11.2019г., в който са
посочени използваните методи за изпитване и анализ. Тези факти и обстоятелства
са отразени в Констативен протокол № СЖ-74 от 20.11.2019 г. , съставен по реда
и при условията на чл.29 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване (Наредба №2/08.06.2011г.), която е действаща и
относима към настоящия казус. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че процесуалният представител на касатора некоректно се позовава на Наредба
№6 от 09.11.2000г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, тъй като тя не е действащ
нормативен акт както към датата на извършване на нарушението, така и към
настоящия момент.
При тези данни срещу Община Исперих е съставен АУАН №0002271/26.11.2019г. В
него е посочено, че с така описаното противоправно поведение от обективна
страна е извършено нарушение на ЕИО, определени в издаденото разрешително.
Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с
атакуваното наказателно постановление за това нарушение на основание чл.200,
ал.1, т.6 от ЗВ е наложил на уличеното лице имуществена санкция в размер на
1 000 лв. С решението си Исперихския районен съд е потвърдил това НП като законосъобразно. Изложените
от него съображения се споделят и от настоящата инстанция.
Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежно оправомощени органи и при спазване на изискванията за форма и
съдържание. В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно,
точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи го белези. Въз
основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.
Приложени са и съответните законови разпоредби.
Събраните гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение. Те категорично и непротиворечиво сочат, че на инкриминираната дата и място са изхвърляни отпадъчни
води в нарушение на ИЕО, определени в издаденото разрешително. Ето защо правилно
и законосъобразно е ангажирана неговата
административна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Според тази
разпоредба физическо или юридическо лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания се наказва с глоба, съответно с
имуществена санкция в размер от 1 000лв. до 5 000 лв. Следователно в
санкционната разпоредба се съдържа и описание на изпълнителното деяние, което
се явява съставомерно административно нарушение. Действително законодателят
разграничава понятията „индивидуални емисионни ограничения“ и „емисионна
норма“. Според легалното определение на §1, ал.1, т.11 от ДР на ЗВ „индивидуални
емисионни ограничения“ са стойностите на масата, изразена с някои специфични
параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания
подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време.
Съгласно §1, ал.1, т.48 от ДР на ЗВ „емисионна
норма“ са стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри,
концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани
през един или през няколко периода от време. С разпоредбата на чл.38, ал.3 от
посочената по-горе Наредба №2/08.06.2011г. обаче законодателят дава легална
дефиниция, според която по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни
ограничения.
В случая вмененото административно нарушение се изразява в неспазване на индивидуалните
емисионни ограничения, определени в издаденото разрешително, поради което
правилно е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл.200, ал.1,
т.6 от ЗВ. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона и с оглед забраната
на чл.27, ал.5 от ЗАНН липсва възможност то да бъде намалено.
В тези смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/06.08.2020г., постановено по АНД №73/2020г. по описа на Исперихския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/