Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 10830 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.).
Ищецът С.П.П. твърди, че на 05.10.2013
г. в гр. София, около 00.05 ч.,
управлявал л.а. „Шевролет Метиз“ с рег. № *******по бул. „Владимир
Вазов“, когато на кръстовището с бул. „Острово“, докато се движел по път с
предимство, бил ударен от л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******управляван от Г.Д.. Произшествието
причинило на ищеца счупване на кости на дясната длан, увреждане на медианния
нерв, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
неинсулинозависим захарен диабет без усложнения и хипертония, установени през
2014г. За лечението си пострадалият направил разходи на обща стойност от 730,58
лв. Тъй като отговорността на водача на л.а. „Ауди 80“, рег. № *******била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество,
ищецът отправил извънсъдебна претенция към него за заплащане на обезщетение, но
ответникът му заплатил обезщетение за неимуществени вреди в твърде малък размер
от 300 лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати
останалата част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000
лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 730.58лв., ведно със
законната лихва, считано от 05.10.2013г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави
следните възражения: поддържа становището, че на 20.10.2014г. е изплатил пълния
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 300 лв; оспорва
описаните от ищеца телесни повреди и заболявания да са в причинна-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие; оспорва размера на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а. „Ауди 80“, рег. № *******е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване
на ПТП, което се установява и при служебно извършена от съда справка на
публичния сайт на „Гаранционен фонд“.
Страните не спорят, че на ищеца на 20.10.2014 г.
е изплатено обезщетение от ответника за неимуществени вреди в размер на 300 лв.
Видно
от заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, пътно-транспортното
произшествие е настъпило на Х образно кръстовище, регулирано с вертикална
сигнализация - пътен знак „Б 1“ на ул.“Острово“: „Пропусни движещите се по пътя
с предимство!“ и знак Б 3 “Път с предимство“, поставен на бул. „Владимир
Вазов“. При тази сигнализация, л.а. „Ауди 80“, който се е движел по път без
предимство, е навлязъл в кръстовището с бул. „Владимир Вазов“, обозначен като
път с предимство, без да спази знак Б 1, и е ударил движещия се по път с предимство л.а.
„Шевролет Метиз“, управляван от ищеца. Скоростта на движение на л.а „Ауди 80“
преди ПТП е била 46 км/час, а на „Шевролет Метиз“ – 50 км/час. Според вещото
лице, причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а
„Ауди 80“ с рег.№ *******който не е
спазил пътен знак „Б 1“, като не е пропуснал движещия се по път с
предимство л.а “Шевролет Метиз“ с рег. № *******СХ.
Изслушани
са свидетелските показания на Ж.П.– съпруга на ищеца, която сочи, че в началото
на октомври 2013 г., негов колега го довел в дома му след посещението им в ИСУЛ.
Дясната му ръка била цялата подута между китката и кокалчетата, в последствие
се установило, че е счупена, имал охлузвания от колана. Оплаквал се от
главоболие, нерви, високо кръвно. При изследванията му открили захар в урината.
Останал на легло 15-20 дни, през което време свидетелката се грижела за него. Трудно
дишал около 20 дни, през които останал в къщи, но постепенно това състояние
отзвучало. Впоследствие ищецът отново ходил до ИСУЛ, тъй като ръката не му
минавала, отново му направили изследвания – лекарите казали, че няма проблем и му изписали болкоуспокояващи. С ръката не можел нищо да държи, не можел да я свива.
При първия преглед му казали, че е само натъртена, но болките продължили,
поради което отишъл в друга болница, в която лекарят веднага установил, че има
счупени кости. Върху ръката имал изпъкнала кост, тъй като не била гипсирана и
така останала. Ползвал отпуск по болест продължително време - 6-7 месеца. Ходил
и на невролог, защото не бил добре с нервите, станал сприхав, припрян, всичко
го дразнело. Неврологът му казал, че ръката ще го боли при лошо време, защото
вече е късно да се гипсира и ще продължи да пие болкоуспокояващи. След
катастрофата ищецът отключил диабет и високо кръвно налягане. Преди произшествието
нямал диабет, поне не било установено такова заболяване. След катастрофата се оплаквал от болки в ръката, във врата и в
плешката, оплаквал се от изтръпвания, мравучкания. Сега бил сравнително по-добре, но от време навреме
изпитвал болки в ръката, не я чувствал като „здрава ръка“. Трудно му било да
извършва нормални дейности, често карал свидетелката да вдига тежки предмети,
вместо него. Към датата на произшествието работел като таксиметров шофьор, сега
пак карал такси от време навреме.
В заключението на комплексната медицинска експертиза,
изготвена въз основа на медицинските документи по делото, вещото лице-ортопед е посочило, че непосредствено след катастрофата на 05.10.2013г., при преглед от хирург и
ортопед, на ищеца е поставена диагноза: „контузия и охлузване по предната
страна на гръден кош и контузия на дясна гривнена става“. Поради продължаващи болки
в областта на дясната ръка и пръсти, на 30.01.2014 г., при рентгеново
изследване е установено старо счупване на 4-та предкиткова кост, което е зарастнало
без разместване. На 18.03.2014 г. е направена нова рентгенова снимка на дясна
длан, като е установено старо,
зарастнало счупване на основата на 2- ра и 5- та дланни кости. Вещото лице – ендокринолог е посочило,
че ищецът страда от захарен диабет тип 2, който е с генетично предразположение и най-често се проявява в рамките на
т.нар метаболитен синдром. В този синдром, освен предразположеност към втори
тип захарен диабет /неинсулинозависим/, се включват и други фактори – артериална
хипертония, наднормено тегло, висок холестерол и триглецириди, т.нар
чернодробна стеатоза, понякога и висока пикочна киселина и подагра. Диабетът е
установен през м.октомври 2013г. При
втори тип диабет, след груби грешки в диетата, при различни сериозно настъпили
заболявания, при рязко наддаване на тегло или стрес, се проявява кръвна
захар над 7.3 – сутрин на гладно или
11.1 по всяко време на денонощието. Стресът би могъл да доведе до отделяне на
адреналин, който съчетан с предиспозицията генетично предразположение, би довел
до отключването на новооткрит втори тип диабет. Това заболяване налага стриктен диетичен режим, без бяла и
кафява захар, ограничение на въглехидратите, редуциране на мазна, тлъста и пържена
храна, намаляване на теглото, двигателна активност и терапия, контрол на
кръвната захар и периодично провеждане на консултация с ендокринолог. Пациентите
нямат проблем с кръвосъсирването и не настъпват проблеми в тяхната психика, освен ако не са преживели инсулт.
Вещото лице – невролог описва
следното състояние на ищеца: хипотония и хипотрофия на мускулите в радиалната
част на китката най-вече между палеца и показалеца, снижени стилорадиален и
стилоулнарен рефлекси на дясна предмишница, болка при допир на медианния нерв в
китката – най-засегнати трети и четвърти пръсти; намалена мускулна сила при
захвата на дясната ръка; засегнати долни крайници – дистална хипестезия
двустранно под коленете и липсващи ахилови рефлекси, вследствие на диабетната
полиневропатия. Според вещите лица, сегашното състояние на ищеца е компенсирано
в значителна степен, поради латентния характер на последиците от увреждането. С
ЕР на ТЕЛК от 30.05.2016г. на пострадалия е определена 52 % трайно намалена
работоспособност. С лекарства и при постоянен лекарски контрол ищецът лекува захарния
диабет и артериалната хипертония. Костномускулната деформация на дясната ръка в
областта на китката се дължи на счупени и неправилно зарастнали кости/ 3-та и
4-та киткови/ и травматична лезия на средния нерв. Захарният диабет тип 2 и
артериалната хипертония се повлияват положително, поради което пострадалият е в
добро общо състояние. Според вещите лица, констатираните заболявания имат траен
характер. Пострадалият е чувствал болки и страдания от телесните повреди - около година след катастрофата
е продължавал да посещава лекарски кабинети с неизяснена причина за
оплакванията му. Костно-мускулната деформация и травматичната увреда на средния
нерв на дясната китка са трайни, обусловени от увредата на дланните кости и
травмената увреда на срединния нерв. Непълният юмручен захват на дясната ръка е
пожизнено състояние. Захарният диабет и
артериалната хипертония също подлежат на постоянен/пожизнен/ медицински
контрол, комплексно диетично и медикаментозно лечение. Активният лечебен процес
е продължил около 6 месеца. Между травматичните увреждания и процесното пътно-транспортно произшествие,
според вещите лица, е налице причинно - следствена връзка. Направените във
връзка с лечението разходи са на обща стойност от 58,60 лв., от които 45 лв.
за рентгенова снимка на дясната ръка, 3,60
лв. за йодасепт, 6,63 лв. за таблетки агапурин, 3,37 лв. за агапурин таблетки.
В съдебно заседание от 18.10.2017г.
д-р В. (специалист ендокринолог)заявява, че втори тип диабет се наследява, при
пациентите има предпразположеност –
напр.наднормено тегло, стресът не е единственият фактор, а част от причините,
които водят до това заболяване. По
отношение на оплакването от хипертония експертът заявява, че тя е част от
метаболитният синдром, който се проявява при диабет тип втори. Хипертонията е
лекувана правилно с медикаменти. Усложнения от хипертонията могат да се очакват само при отклонение от лекарските предписания.
По делото е приета медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице – рентгенолог, което се е запознало със следните рентгенови снимки на
ищеца: от 05.10.2013г., направена в УМБАЛ “Царица Йоанна“, от 17.12.2013г.,
направена в УМБАЛ “Царица Йоанна“, и от 18.03.2014г., направена във II МБАЛ София. На
рентгенографията от 05.10.2013г., която е направена в деня на катастрофата, не се установява фрактура на костни фрагменти
в областта на карпалните кости на дясната ръка. Втората снимка от 17.12.2013г.
потвърждава липсата на патологична находка от предходната рентгенография. На третата
рентгенова снимка също липсват данни за костни фрактури. Наличието на оток при
травмата не влошава дигиталния рентгенов образ. Според вещото лице, вярно е
разчитането на първата снимка, при което е прието, че липсва костна фрактура на
дясната ръка. Такава фрактура липсва и в останалите снимки от 17.12.2013г. и от
18.03.2014г.
При така събраните по делото доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
По предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен този иск, ищецът следва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
От автотехническата експертиза, чието заключение
съдът приема, се установява, че на 05.10.2013 г. водачът на л.а. „Ауди 80“,
рег. № *******Г.Д., движещ се в гр. София по ул. „Острово“, е допуснал нарушение
на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е спазил пътен знак Б 1 “Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, навлязъл е в кръстовището с бул. „Владимир Вазов“, където е
ударил л.а. „Шевролет Метиз“ с рег. № *******, управляван от С.П.. Поради късния част от денонощието –
00.05 ч., светлинните сигнали не са работели, а в тази ситуация следва водачите
да се съобразяват с вертикалната сигнализация.
При катастрофата на ищеца са причинени следните
телесни повреди: контузия и охлузване по предната
страна на гръден кош и контузия на дясна гривнена става, описани в лист за
преглед в „Спешно отделение“ № 3001/05.10.2013г. и № 5042/05.10.2013г., на
която дата е направена и рентгенова снимка на дясната ръка на ищеца, но не е
констатирано счупване.
Съдът
не кредитира комплексната експертиза – част ортопедична и неврологична, в която е прието, че ищецът е
получил при пътно-транспортното произшествие счупване на основата на 2- ра и 5-
та дланни кости, което е довело до деформация в областта на на 2-ра дланна кост и до непълен юмручен
захват на дясната ръка, до липсващи стилорадиален и стилоулнарен рефлекси на
дясната предмишница и до снижена повърхностна сетивност в зоната на междинния нерв
на ръката. Експертите са се позовали на медицински документи, съставени три и
повече месеци след катастрофата и на
рентгенови снимки от 30.01.2014г. и от 18.03.2014г., като в експертизата е
прието, че тези рентгенови снимки установяват старо счупване на 3-та и 4-та
предкиткови кости. В тази част експертизата е необоснована, тъй като не дава
отговор на въпроса защо вещите лица са игнорирали първоначалната рентгенова снимка
на ищеца, направена на 05.10.2013г./деня на катастрофата/, според която липсват
данни за костни фрактури на ръката. Експертизата в тази част не се подкрепя и
от заключението на вещото – лице – рентгенолог, което изследва три рентгенови
снимки на ищеца /от 05.10.2013г., от 17.12.2013г. и от 18.12.2013г./ и е категорично
в своето становище, че на нито една от снимките няма данни за костни фрактури
на ръката на ищеца.
Съдът
не кредитира комплексната експертиза и в частта, в която е посочено, че полученият от П. диабет тип
2 се намира в причинно-следствена връзка с преживения при катастрофата стрес. При
описанието на болестта вещото лице – ендокринолог е уточнило, че стресът
увеличава отделянето на стресовия хормон адреналин. Той увеличава изискванията
към обмяната на организма, което съчетано с генетичната предразположеност води
до проявата на втори тип диабет. В съдебно заседание експертът заявява, че
стресът не може да бъде изключен като провокиращ фактор, но не е единственият
фактор, а част от причините, които предизвикват това заболяване, като сочи
някои от тези причини - наднормено тегло, инсулинозависимата резистентност,
която се наследява, и др.
С оглед изявленията на вещото
лице относно причините за проявата на
това заболяване, се налага извод, че диабетът се характеризира с дисфункция /неправилно
функциониране/ на вътрешни органи, чието проявление е обусловено от
множество фактори – наследствени,
свързани със средата на живот, хранителните навици, възраст и пр., като стресът сам по себе си не
може да предизвика заболяването, без да е налице генетична предразположеност,
поради което съдът прие, че заболяването на ищеца от диабет не е в причинно-следствена
връзка с катастрофата. Вещото лице ендокринолог не е изразило становище по
въпроса дали артериалната хипертония на ищеца е в причинно-следствена връзка с
катастрофата. В заключението е посочено, че артериалната хипертония е част от
метаболитния синдром, в рамките на който, при генетично предразположение, се
развива захарен диабет тип 2, а в съдебно заседание от 18.10.2017г. вещото лице
В. заявява, че метаболитният синдром също се наследява, поради което съдът
приема, че по делото не е установена причинно-следствена връзка между
катастрофата и артериалната хипертония на ищеца.
По несъмнен начин в хода на процеса е доказана причинно-следствена
връзка с произшествието единствено по отношение на травматичните увреждания, които са
установени на 05.10.2013г. в „Спешно
отделение“: контузия и охлузване по предната страна на гръден кош и контузия на
дясна гривнена става, поради което само за тези увреждания се дължи обезщетение
за неимуществени вреди. Тъй като се касае за леки телесни повреди, продължителността
на болките и страданията е не повече от месец. Представените болнични листове, издадени
през периода 05.02.2014г. - 22.06.2014г. касаят телесна повреда „счупване на
метакарпи четвърти манус декстра“ и „увреждане на междупрешленни дискове в шийния
отдел с радикулопатия“, които не са в причинно-следствена връзка с
катастрофата, а показанията на св.Паунова, според които ищецът около шест
месеца изпитвал болки и страдания, също се отнасят до заболявания на ищеца,
които не са в причинно-следствена връзка с катастрофата, поради което съдът не
ги кредитира относно продължителността на изпитваните болки и страдания от пострадалия.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на
ищеца към датата на настъпване на произшествието - 59г., вида на претърпените
телесни повреди – леки телесни
повреди, които са се изразили в контузия
и охлузване по предната страна на гръден кош и контузия на дясна гривнена става,
вида на проведеното лечение – предписани са обезболяващи, спазване на покой и
прилагане на студени компреси./медицински документи по лист за преглед в „Спешно
отделение“ № 3001/05.10.2013г. и № 5042/05.10.2013г., обсъдени от комплексната
експертиза – л.312/; преживеният от ищеца силен стрес и негативни преживявания,
които са типични за механизма на настъпване на катастрофата. От друга страна, съдът съобрази обстоятелството,
че П. е възстановен напълно от леките телесни повреди, претърпени при
пътно-транспортното произшествие.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 4 000 лв.
От тази сума следва да се приспадне изплатеното от
ответника обезщетение от 300 лв., при което неизплатният остатък възлиза на 3 700
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 26 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявения
иск за имуществени вреди:
От заключението на комплексната експертиза се
установява, че разходите, които са били необходими за лечението на ищеца са 45 лв. за
рентгенова снимка на дясната ръка, 3,60 лв. за йодасепт, 6,63 лв. за
таблетки агапурин и 3,37 лв. за агапурин
таблетки, които възлизат на обща стойност от 58.60лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 730.58 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
289.23лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 2669.60лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на А.Д.„В., У. и П.”, БУЛСТАТ *******, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.”*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 220.76 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 198 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.П.П.
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 3
700 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от следните леки телесни повреди: контузия и охлузване по предната страна на гръден кош и контузия на дясна
гривнена става, причинени на 05.10.2013г., по вина на водача на л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******– Г.И.Д., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2013г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 26 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.П.П.
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 58.60лв./обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните
леки телесни повреди: контузия и охлузване по предната страна на гръден кош и
контузия на дясна гривнена става, причинени на 05.10.2013г., по вина на водача
на л.а. „Ауди 80“ с рег. № *******– Г.И.Д.,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2013г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер
от 730.58 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.”
АД да заплати на С.П.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 289.23лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.П.П. да
заплати на „З. „Б.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2669.60лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на А.Д.„В., У.
и П.”, БУЛСТАТ *******, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 220.76 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 198лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: