РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Велико Търново, 04.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 74 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/.
Образувано е по жалба на ***М.Б. от
ВТАК, като пълномощник на А.И.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Направление
за включване в Механизма „Лична помощ“ № 21020370/ 27.10.2021 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Елена, потвърдено след обжалване по
административен ред с Решение № 04-РД06-0100/ 07.12.2021 г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. С оспореното
направление на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/,
във връзка с подадено заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/254 от
30.09.2021 г. и изготвена индивидуална оценка, на А.И.Д. са определени 99 часа
месечно за предоставяне на лична помощ, за срок до 27.10.2026 година. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при
допуснато съществено нарушение на административно производствени правила, в
противоречие с матералноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Конкретно се сочи, че съгласно Експертно решение № 2694/ 21.08.2019 г. на ТЕЛК
Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, на А.Д. е определена
неработоспособност 100% с чужда помощ, което я определя,, като лице имащо право
на лична помощ по ЗХУ. Изтъква се, че в предходно Направление № 21003895/
24.02.2021 г., на жалбоподателката са определени 122 часа месечно за лична
помощ, като от мотивите на оспорвания акт не става ясно защо по конкретно
посочени показатели /проблеми свързани с двигателното функциониране, проблеми,
свързани със самообслужването и т.н./, е възприето, че не е налице нейна
зависимост или че тази зависимост не е от най-високата степен по съответния
показател. Акцентира се, че не става ясно защо от администрацията не са
кредитирани данните от представените медицински документи и тези, декларирани
от заявителката, което затруднява организирането на нейната защита. По същество
се твърди, че административният орган необосновано е намалил броя на часовете
за лична помощ, в сравнение с определените в предходното направление. От съда
се иска да отмени обжалвания административен акт и да върне преписката на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Елена за ново произнасяне,
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно
заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на
устните състезания. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. Елена, чрез пълномощника си по делото ***И.Д.,
оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните
състезания и в представени писмени бележки. Излага доводи за законосъобразност
на проведената административна процедура по подаденото от А.Д.
заявление-декларация от 30.09.2021 г. Аргументира се с това, че изводите на
административния орган кореспондират с изложеното във формуляра за самооценка
на лицето с увреждания и с установеното от служители на ДСП – Елена при
посещение на място. Изтъква и че определеният брой часове за предоставяне на лична
помощ е изчислен при стриктно спазване на алгоритъма по Методиката за
извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с
увреждания. Намира, че ангажираните от жалбоподателката доказателства не
опровергават фактическите констатации и правните изводи на административния
орган, мотивирали издаването на оспореното направление. Счита същото за
законосъобразно и моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди административния
акт.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
С Експертно решение № 2694/ 21.08.2019
г. на ТЕЛК Общи заболявания при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – гр. В. Търново,
на А.И.Д. ***, ЕГН **********, е определена 100% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ с дата на инвалидизиране 05.03.2019 г. и срок
„пожизнен“. Съгласно отразеното в ЕР, водеща диагноза при инвалидизирането е
„Последици от други счупвания на долен крайник“, като освен това в решението са
отразени като заболявания: последици от други счупвания на долен крайник,
състояние след ертрохантерна фрактура на лява тазобедрена става с метална
остеосинеза, артериална хипертония гр. III,
хипертонично сърце, 12 НИХА, ХПМ, ануларна калциноза на МК, есенциален тремор
на минор - лека степен. Не се спори и от наличните в делото доказателства се
установява, че по подадени от А.Д., заявление-декларация, от директора на ДСП –
гр. Елена са издадени Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ №
20007420/ 27.03.2020 г. с определени 116 часа месечно за лична помощ и
Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ № 21003895/ 24.02.2021 г. с
определени 122 часа месечно за лична помощ.
Административното производство,
приключило с издаването на оспорения акт е започнало по заявление-декларация с
вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/254 от 30.09.2021 г. на ДСП – гр. Елена, подадено от А.Г.Д.като
пълномощник на А.И.Д., за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по
чл. 20, ал. 1 от ЗХУ.`Към формуляра са приложени посоченото по-горе ЕР № 2694/ 21.08.2019 г.
на ТЕЛК Общи заболявания, Етапна епикриза за период от 01.09.2020 г. до
20.09.2021 г., издадена от ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет – д-р В.Б.“ – гр. Горна
Оряховица. Към заявлението-декларация е приложен и формуляр за самооценка на
лице с увреждания по чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗХУ, по образец, попълнен на
31.08.2021 г., с който е заявена необходимост от предоставяне на лична помощ –
личен асистент и желание за отпускане на целева помощ за осигуряване на помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
Въз
основа на заявлението-декларация и приложенията към нея, е изготвена
Индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката по образец –
приложение № 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на основание чл.
22, ал. 3 от ЗХУ /в сила от 01.04.2019 г., последно изменена ДВ, бр. 58 от
13.07.2021 г., в сила от 13.07.2021 г./.
От
служители на ДСП – гр. Елена е извършено посещение в дома на А.Д. /живееща при
сина си А.Д./, на дата 05.10.2021 г., при което от социален работник е изготвен
Формуляр за попълване от служител, водещ случая – Приложение № 2 към чл. 3 от
Методиката. Последният съдържа 10 части, със следните относими за случая данни:
1. Информация за човека с увреждане – съдържа данни за местоживеене, начин за
комуникация, получавани социални услуги и подкрепа, близки лица и личен лекар;
2. Констатации на органи на медицинската експертиза – посочени са ЕР на ТЕЛК №
2694/ 21.08.2019 г. и Етапната епикриза от 20.09.2021 г.; 3. Информация за
функционалната недостатъчност/здравословно състояние на човека с увреждане –
сочи се физическа и сетивна недостатъчност, и други заболявания /част от
отразените в ЕР/; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането на
човека с увреждане (степени на зависимост/затруднение, по петстепенна скала ) -
формирана е оценка общо от 80 точки при възможен максимум 136 точки, съотв. по
подраздели: двигателно функциониране с оценка общо 24 точки /при максимум от 36
точки/, самообслужване с оценка общо 16 точки /при максимум от 28 точки/,
ориентация и самозащита с оценка общо 7 точки /при максимум от 20 т./,
психо-социални функции с оценка общо 5 точки /при максимум от 12 точки/; 5.
Информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане /три
подраздела/, с формирана оценка общо 28 точки при максимум 40 точки, съотв. по
подраздели: 5.1. социално функциониране - проблеми с оценка общо 16 точки /при
максимум от 24 точки/; 5.2. изпълнение на дейности в домашна среда с оценка
общо 8 точки /при 8 точки/; 5.3. социални взаимоотношения с оценка общо 4 точки
/при максимум от 8 точки/; 6. Участие в образователния процес или на пазара на
труда – без оценяване; 7. Обкръжение на човека с увреждане и необходимост от
социални услуги и лична помощ, с отбелязване по подраздели: 7.1. подкрепа в
семейна среда – да, от роднини, близки , приятели, познати, изразяваща се в
помощ при поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна,
сервиране/отсервиране, поддържане на битова хигиена, закупуване на лекарства,
пазаруване и други дейности от ежедневието, придружаване до лекар; 7.2.
необходимост от професионална грижа – отбелязано е „не“; 7.3. необходимост от
лична помощ – отбелязано е „да“, общ брой на получените точки по раздели 4 и 5
от формуляра – 80; брой часове месечно за лична помощ, от която се нуждае
човекът с увреждания – 99 /т. 7.3.2. от формуляра/; 8. Целеви помощи –
подраздели 8.1., 8.2., 8.4. и 8.5. са без оценяване, в подраздел 8.3.
необходимост от предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и
медицински изделия /ПСПСМИ/ е отбелязано, че лицето използва четириопорна
проходилка, от органите на медицинската експертиза не е установена потребност
на ПСПСМИ; 9. Предоставяне на месечна финансова подкрепа – посочено е, че
лицето има подадено заявление от 22.10.2019 г. за отпускане на месечна
финансова помощ, със срок до 31.10.2024 година. 10. Желание на човека с
увреждане и допълнителна информация – посочено е „лична помощ“. Във формуляра
са посочени имена и длъжност на служителя, водещ случая и обстоятелството, че е
извършено посещение в дома на А.Д.. Същият е подписан от лицето с увреждания,
от пълномощника му А.Г.Д., от изготвилия формуляра служител и от още един
служител в ДСП – гр. Елена, отбелязан като заемащ длъжност „н-к ОИОХУСУ“.
В представената от
ответника административна преписка не се съдържа протокол по чл. 17 от
Правилника за прилагане на ЗХУ, от заседанието на Специализирания отдел към ДСП
– Елена, на което е изготвена индивидуалната оценка по заявлението на А.И.Д.,
липсват данни тя или пълномощникът и А.Г.Д.да са били уведомявани за такова
заседание по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ, съответно да са присъствали
при провеждането му.
При
така събраните данни и на база попълнения формуляр – приложение № 2 към
Методиката, е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на А.Д..
Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и съдържа три компонента:
1. Компонент І: Информация за човека с увреждания – възраст, социален статус,
самооценка за затрудненията в домашна среда и извън нея, друга информация; 2.
Компонент ІІ: Обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на
човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности – степен на
ТНР или вид и степен на увреждане, вид и степен на затруднения във
функционирането, степен на включване в социалната среда, мобилност в социалната
среда и затруднения извън дома, необходимост от предоставяне на конкретен вид
подкрепа, други налични функционални затруднения и бариери при изпълнението на
ежедневните и други дейности; 3. Компонент III: Заключения с конкретни подкрепящи мерки. В случая в
Компонент I извън възраст и социален статус
на А.Д., като самооценка за затрудненията и друга информация е отбелязано, че
същата е зависима от чужда помощ, не е в състояние да се справя самостоятелно с
дейности от ежедневието, като поддържане на личната и битова хигиена,
приготвяне на храна, сервиране, отсервиране, пазаруване, закупуване на
лекарства и други, в рамките на дома се придвижва само с помощта на медицинско
изделие - четириопорна проходилка и въпреки това среща затруднения. Д. съжителства
със сина си А.Д., който полага грижи за нея, всекидневни грижи окозва и нейната
снаха Н., която живее наблизо - при поддържане на личната хигиена, приготвяне
на храна и извършване на други ежедневни дейности, при необходимост. А.Д.
поддържа ежедневни социални контакти със съседи, които я посещават в дома й. В
Компонент II констатациите са за 100 %
трайно намалена работоспособност с чужда помощ, физическа и сетивна
недостатъчност, трайно ограничени възможности за включване в социална среда,
социални контакти със съседи в дома на лицето, невъзможност за придвижване
извън рамките на дома. Отразено е становище за необходимост от предоставяне на
лична помощ при 80 точки - 99 часа месечно за лична помощ и степен на
зависимост - четвърта степен - тотална зависимост/затруднения. Отбелязано е, че
на Д. не следва да се отпуска целева помощ за осигуряване на ПСПСМИ, тъй като
формуляра за самооценка не е посочено от какъв вид помощно средство се нуждае и
нуждата от такова средство не е удостоверена с медицински протокол от
специализирана ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК, което и било разяснено
на лицето с увреждания и на пълномощника му при посещението в дома им. Като
допълнителна информация е вписано, че А.Г.Д.има сключен трудов договор към
Община Елена за периода от 01.06.2021 г. до 24.02.2026 г., като асистент на А.И.Д.
с Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ от 24.02.2021 г.,
определени 122 брой часове месечно за лична помощ. При срок на валидност на
това направление до 24.02.2026 г., Д.е отправил искане от 26.08.2021 г. за
коригиране на индивидуалната оценка на потребностите на А.Д., във връзка с
което е бил уведомен, че за изготвяне на нова ИОП следва да има доказана с
медицински документи необходимост. По отношение на етапната епикриза за периода
от 01.09.2021 до 20.09.2021 г. от д-р В.Б. е посочено, че същата не установява
влошено здравословно състояние на Д.. На 05.10.2021 г. от ДСП - Елена е
изпратено писмо с изх. номер от 05.10.2021 г. до д-р Б., относно необходимостта
от прецизно уточняване наличието на функционални затруднения и бариери при
изпълнение на ежедневните и други дейности, на 27.10.2021 г. писмото изпратено
е върнато в дирекцията, като „непотърсено“. Отбелязано е и извършеното на
05.10.2021 г. посещение в дома на А.Д., за извършване на индивидуална оценка.
На база констатациите в компоненти I и II от индивидуалната оценка, в Компонент III е дадено заключение да не се предоставя целева помощ
за изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ и за предоставяне на лична помощ
съобразно определения общ брой точки 80 - часове за лична помощ 99.
На
база заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, от директора на ДСП
– Елена е издадено оспореното Направление за включване в Механизма „Лична
помощ“ № 21020370/ 27.10.2021 г., с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, на
А.И.Д. са определени 99 часа месечно за предоставяне на лична помощ, за срок до
27.10.2026 година. В преписката липсват доказателства за датата на която
направлението е доведено до знанието на Д., срещу същото е подадена жалба
/именована „протест“/, с вх. № 0403-94А-00-1075/ 25.11.2021 г. до директора на
РДСП – Велико Търново. Наведените в жалбата възражения касаят единствено
определения брой часове месечно за предоставяне на лична помощ, като са
изложени доводи за невярност на индивидуалната оценка на потребностите и
твърдения, че от 22.10.2021 г. А.Д. е с влошено здравословно състояние.
По
случая е изготвено Становище № 30-113753/ 01.12.2021 г. от директора на ДСП –
Елена, което в съдържанието си възпроизвежда част от констатациите от формуляра
за попълване от служител, водещ случая и от ИОП. Освен това в становището е
отбелязано, че А.Д. живее в собствена къща в добро техническо състояние, на
втория етаж, като не може да слиза и да се изкачва сама по стъпалата. Синът й
живее в с. Миндя и идва при майка си всяка вечер, а снаха й живее на съседната
улица и я посещава всеки ден. А.Д. е посещавана и от съседки, те отключват и
заключват входната врата. Посочено е, че на 27.10.2021 г. е проведен телефонен
разговор между началник отдел „ИОХУСУ“ и д-р В.Б., в който последният е съобщил,
че не е виждал А.Д. от години и не може да даде по-пълна информация за нейното
здравословно състояние. На последно място в становището е отразено, че при
посещението служителите на ДСП на 05.10.2021 г. в дома на лицето с увреждания,
първоначално там е присъствала само снахата Н. Д., като синът А.Д., се
присъединил по-късно към срещата. Поведението на последния е нарушило
спокойната атмосфера, при която се е провеждала анкетата, той
забранил на майка си да отговаря на въпросите, задавани от социалния работник и
започнал да отговаря вместо нея, отношението му към служителите било подчертано
неучтиво.
С Решение № 04-РД06-0100/ 07.12.2021 г. директорът
на РДСП – Велико Търново е потвърдил заповедта с мотиви, че месечният брой
часове за лична помощ е определен правилно, в съответствие с Методиката за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа на хора с увреждания. Отбелязал е, че при извършената
съпоставка между изложеното във Формуляра за самооценка на лице с увреждане и
Формуляра за попълване от служител, водещ случая, извъдите на административния
орган са потвърждават по същество и не се констатират сериозни несъответствия в
определените точки. Решението на горестоящия орган е връчено на адресата му, чрез
пълномощника А.Д., на дата 27.01.2021 година. Жалбата до съда е подадена чрез
директора на РДСП – Велико Търново, на 10.02.2022 г., съласно дадения от
деловодството на администрацията входящ номер. Към същата са приложени част от
документите, съдържащи се в административната преписка и пълномощно на А.Г.Д.,
с нотариална заверка от дата 18.03.2021 година.
В съдебната фаза на производството от ответника са
представени документите, съдържащи се в административната преписка и коментирани
по-горе, а също Направление за включване
в Механизма „Лична помощ“ № 21003895/ 24.02.2021 г., Индивидуална оценка на
потребностите за хората с увреждания, по заявление-декларация от А.И.Д. с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е от 15.01.2021 г. /с определени 122 часа месечно за лична помощ/ и
Етапна епикриза за период от 08.01.2019 г. до 10.02.2020 г., издадена от ЕТ
„ИППМП-лекарски кабинет – д-р В.Б.“. Извън тях, от жалбоподателката е
представена Етапна епикриза за период от 01.01.2021 г. до 14.03.2021 г.,
издадена от ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет – д-р В.Б.“, в която като анамнеза от
последен преглед А.Д. от дата 14.03.2022 г. е отбелязано, че същата е в
увредено общо състояние, не вижда с дясно око, в ежедневните си нужди е
зависима от човек – обслужва се на легло, при нужда да бъде изправена губи
ориентация, изявен тремор на двете ръце, което я затруднява при хранене. В
епикризата, извън заболяванията, отразени в предходни епикризи, са отразени
„Мозъчносъдова болест, неуточнена“, установена при преглед на 07.02.2022 г. и
„Есениален тремор“, установен при преглед на 14.03.2022 година.
По
искане на жалбоподателката са изслушани свидетелските показания на А.Г.Д.– неин
син и на Н. С. Д. – бивша съпруга на починал друг син на А.Д.. В показанията си
А.Д.заявява, че майка му е почти неподвижна от месец март 2016 г. след счупване
при падане на ляв крайник и последваща операция. Преди това си е счупила ръката
и се е лекувала сама, вкл. сама се е шинирала, при което ръката е зараснала на
криво и е почти неизползваема. През 2019 г. се е явила на ТЕЛК и е определена
100 процента инвалидност с чужда помощ, той е неин личен асистент от края на
2019 г., когато са подали съответните документи в ДСП – Елена. Д.е подавал на
няколко пъти искания за промяна на индивидуалната оценка на потребностите,
защото счита, че същата не отговаря на истината. Заявява, че майка му е почти
неподвижно болна на легло, след като през м. март 2021 г. е прекарала пневмония
и положението й рязко се влошило. Твърди, че е имал спор със служителите на ДСП
при посещението им, по въпроса дали може да се храни сама, като им е обяснил,
че тя има тремор на ръцете и по тази причина я храни друг човек. Изтъква, че
живеят на втория етаж и не може да заведе майка си на кардиолог, по която
причина не ползва намаление на лекарствата. Освен това жалбоподателката вече не
може да си взема сама лекарствата, както и да чете и да пише. Заявява, че по
тази причина формулярът за самооценка е попълван от него, като при предявяване
на формуляра от съда, потвърждава това си изявление. Смята, че данните от
формуляра, попълнен при посещението на място /твърди, че е първо такова/, в
някои части са неверни, тъй като А.Д. не е искала да се оплаква и да изглежда
безпомощна. Той самият се опитал да обясни стуацията, но му било отговорено, че
въпросите са към майка му. Не са били задавани въпроси и на присъствалата там Н.
Д.. На последно място, свидетелят Д.прави твърдия за проява на негативно
отношение към него от служителите на ДСП – Елена, които на дата 29.09.2021 г.
не са поискали да приемат молбата му, а впоследствие са изготвили
индивидуалната оценка.
Свидетелката
Н. Д. също твърди, че преди години, които не може да определи точно свекърва й
си е счупила левия крак, 6 месеца е била на легло и от тогава състоянието й е
започнало да се влошава. Тъй като е възрастна, няма сили и е много отпаднала,
няма възможност сама да се обслужва, и от 2-3 години за нея се грижи изцяло
свидетелят Д.. От месец март 2021 г., когато била много болна, жалбоподателката
западнала съвсем и е на легло. Положението й се влошавало заради заболяванията
и старостта, започнала да забравя и да пита по няколко пъти за вече разказани й
неща, не можела да се обслужи сама, като същевременно се притеснявала, че
трябва някой да се грижи за нея. Затова се стараела да е спокойна, да не се
оплаква и да не тревожи близките си. Свидетелката твърди, че живее на съседната
улица и посещава А.Д. два-три пъти седмично, рядко по четири пъти, но за
кратко, колкото да й занесе нещо за ядене или да й даде вода, и да поговорят.
Не полага други грижи, тъй като самата тя се грижи за болната си сестра в къщи
и няма време, цялото обслужване на жалбоподателката извършвал А.Д.. Той не бил
пенсионер, имал в с. Миндя малко питейно заведение, в което работел сам и го
отварял за по два-три часа дневно, през което време оставял жилището заключено.
Свидетелката имала ключ за жилището на А.Д., тъй като то се заключвало, а
лицето с увреждания не можело да стане и да отключи вратата, самото жилище било
на втори етаж от къща, на първия имало гаражи, а на третия преди имало
семейство, но жената починала. Когато посещавала свекърва си, Н. Д. я заварвала
винаги на легло, да гледа телевизия, не можела да чете защото не е добре с
очите. Освен свидетелката, ключ за жилището имали и две съседки, които ходели
при А.Д. да я видят. За посещението от служителите на ДСП през есента на 2021
г. Н. Д. заявява, че именно тя им е отключила апартамента, след като я
потърсили, защото вратата е заключена и не могли да влязат. Заварили
жалбоподателката в леглото, служителите говорили с нея какво може да прави, тя
отговаряла какво според нея може, свидетелката не си спомня точно какво.
По-късно дошъл и А.Д., опитал се да обясни нещо на служителите, обаче те му
казали да спре, че искат да чуят майка му какво ще каже. Според свидетелката,
не е възниквал спор между тях. Мисли, че служители на ДСП – Елена са ходили и
друг път на посещение при жалбоподателката, но не е сигурна, тъй като не е била
търсена от тях.
За
преценката на събраните гласни доказателства съдът съобрази обстоятелството по
смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, че свидетелите са близки роднини
на жалбоподателката. Същевременно техните показания по значимите за спора
факти, като цяло кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен
материал по делото. Въпреки критичния им анализ, не се пренебрегна и това, че
като малкото останали хора от близкия кръг на жалбоподателката, общуващи
ежедневно или достатъчно често с нея, именно те имат преки и непосредствени
възприятия и впечатления за нейното състояние през процесния период, и техните
показания се ценят именно в този контекст.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от пълномощник на лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК. Оспорването е извършено преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, пред компетентния да го разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорва се Направление за включване в
механизма „Лична помощ“ № 21020370/ 27.10.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗХУ.
Същото представлява валиден административен акт, издаден от овластен за това
административен орган, в рамките на неговата териториална и материална
компетентност.
Изготвено е в установената от закона
писмена форма, съдържа посочване на правното основание за издаването му, а
предвид препращането към индивидуалната оценка за потребностите на адресата му,
съдът приема, че е налице и излагане на относимите фактически констатации.
Въпросът за съответствието на правните и фактическите основания, и направените
изводи, с данните и обстоятелства, констатирани при обработване на наличната
информация за жалбоподателката, е въпрос по съществото на спора и касае
материалната законосъобразност на акта.
Процедурата е образувана и формално
проведена при спазване разпоредбите на Глава трета от ЗХУ и Глава трета от
ППЗХУ, но в заключителната й част е допуснато съществено нарушение на
установените административнопроизводствени правила. С разпоредбата на чл. 16,
ал. 4 от ППЗХУ, е предоставено право на всеки човек с увреждане и/или лице по
чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от ЗХУ, да присъства на заседанието, на което се
изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. В разглеждания случай
такава възможност не е дадена на жалбоподателката А.И.Д. и тя не е присъствала
на заседанието, било лично, било чрез упълномощеното от нея лице, в случая А.Д..
Действително, присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на
неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение, но в
задължение на административния орган е да осигури възможност за упражняването
му от неговия носител и да създаде необходимите условия за това. Изпълнението
на това задължение се гарантира чрез извършване на процесуалното действие,
предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ - уведомяване на човека с увреждане
или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 - 4 от Закона за хората с увреждания, не
по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което
ще се разглежда подаденото от него заявление. В конкретния случай от
административния орган не са представени и в преписката не се съдържат
доказателства както за проведено от специализирания отдел заседание за
изготвяне на индивидуална оценка на А.Д., така и уведомяване на последната за
такова заседание, с цел осигуряване на
участието й в него. Писмени доказателства и за двете обстоятелства би следвало
да се намират при ответната администрация,
доколкото чл. 17, ал. 1 от ППЗХУ изрично вменява задължение на
специализирания отдел за изготвяне на протокол за всяко заседание, а съгласно
чл. 20, ал. 1 от ППЗХУ, тези протоколи, заедно с индивидуалните оценки на
потребностите, се съхраняват за срок 10 години в Дирекция „Социално
подпомагане“. Непредставянето на тези писмени доказателства налага извод, че
такива не са били изготвяни, а от там и че фактите и обстоятелствата, които е
следвало да обективират, не са се осъществили. Налице са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, пряко
рефлектиращи върху цялостната законосъобразност на процедурата и ограничаващи
правото на заинтересованото лице пълноценно
да участва в нея, а от там и на обосноваността на изготвената
индивидуална оценка на потребностите.
На следващо място,
съдът счита, че в хода на административното производство, от ответника не е
изпълнено задължението му по чл. 35 от АПК, за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Оспореното направление е издадено в
изпълнение на Закона за личната помощ /обн. ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в
сила от 1.01.2019 г./, инициирано със заявление-декларация, подадена от
пълномощник на жалбоподателката. Целта е последната, като човек с увреждане, довело
до ограничения в способността й за самостоятелно обслужване в ежедневието и до
зависимост от чужда помощ, да получи адекватна такава, позволяваща упражняване
на основните й права и възможност за за пълноценно участие в обществото, чрез
компенсиране на функционалния дефицит /чл. 2 от ЗЛП/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от
ЗЛП, чието систематично място е в Глава четвърта от закона „Включване в
механизма лична помощ“, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена
индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда ЗХУ. С
направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири
степени, като съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, същото се издава въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена по реда на
коментираната по-горе Методика. Самата необходима информация за изготвянето на
индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл.
22, ал. 1 от ЗХУ, включва компонентите по чл. 23, ал. 1 от ЗХУ, и съгласно
алинея втора от същата норма, се основава на самооценката на човека с увреждане
за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за
наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и
други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ /заявление-декларация по
образец, формуляр за самооценка на човека с увреждане по образец и медицински
документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК/.
В
случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на
жалбоподателката, респ. при издаване на оспореното направление, е отдал
приоритет на данните от формуляра, попълнен от служител, водещ случая
/Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката/ и по-точно на оценката на този
служител относно степента на функционален дефицит на лицето с увреждания, пред
задължителната информация във формуляра за самооценка, а и в медицинските
документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с
цитираните по-горе разпоредби. Безспорно, съгласно чл. 15, ал. 3 от ППЗХУ /в
приложимата редакция/, при извършване на индивидуална оценка на потребностите
служителят, водещ случая е задължен да осъществи личен контакт с човека с
увреждане и да извърши посещение в дома му за установяване на неговите реални
затруднения и потребности, както и да проведе интервю с човека с увреждане.
Това задължение на водещия служител обаче, поне нормативно не определя
приоритет на неговите установявания, а още по-малко на субективната му
преценка, пред съдържанието на изброените по-горе документи. В случая изводите
за противоречие в данните за степента на функционален дефицит на лицето с
увреждания в двата формуляра, а и на противоречие на данните от формуляра,
попълнен от служителя на ДСП – Елена с тези от ЕР на ТЕЛК, се установяват при
техен сравнителен анализ. Налице противоречие с информацията от самооценката на
жалбоподателката, например в раздел І – Двигателно функциониране в частта за
използване на краката, извършване на фини движения с ръцете, координация на
движенията и възможност за самостоятелно придвижване пеша, раздел ІІ -
Самообслужване в частта за самостоятелно поддържане на личната хигиена,
самостоятелно достигане до тоалетна, лягане и ставане от сън, самостоятелна
грижа за здравословното състояние, раздел V – Социално функциониране в частта за самостоятелно
комуникиране, с възпроизвеждане на информация чрез различните общодостъпни
форми на комуникация. При формиране на индивидуалната оценка на потребностите,
са взети предвид именно оценъчните данни от формуляра за попълване от
служителя, водещ случая, съответно раздели 4.1, 4.2, 5.1 от същия. В попълнения
от служителя формуляр преобладаващата преценка е за степен на тежка или много тежка
зависимост/затруднения /втора и трета степен на зависимост, съгласно чл. 10,
ал. 1 от Методиката/, с определяне на съответен брой точки, но не и за степен
на тотална зависимост/затруднения /четвърта степен на зависимост, съгласно
посочения текст от методиката/. В тези части индивидуалната оценка е изготвена и без да бъде съобразено заключението на ТЕЛК при
освидетелстване Д., по-конкретно констатациите, че същата се придвижва
единствено с проходилка /отбелязано и от водещия случая служител/ и тремор на
двете ръце и левия крак. Броят точки в попълнения от служителя формуляр – общо
80, също съответства на такъв за трета степен на зависимост /много тежка
зависимост/, по арг. от чл. 10, ал. 1, т. 3 от Методиката. Той е възприет в
индивидуалната оценка, като едновременно в същата индивидуална оценка на лицето
с увреждания изрично е определена
четвърта степен на зависимост - тотална зависимост/затруднения. В тази
връзка, без да е определящо, следва да се отбележи и соченото от
жалбоподателката обстоятелство - от същите органи през месец февруари 2021 г.,
й е изготвена индивидуална оценка с определен общ брой точки 99 и часове за
лична помощ, като няма данни здравословното състояние на Д. да се е подобрило в
периода между посочената и процесната индивидуални оценки на потребностите,
нито са налице съществени нормативни изменения в критериите при извършването
им. Изброените взаимни противоречия и безкритично отдаване на приоритет при
изготвяне на индивидуалната оценка, на данните от формуляра, попълнен от
служителя на ДСП – Елена, налагат изводи за незачитане на задължителната
информация по чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално
нарушение по чл. 146, т. 3, вр. с чл. 35 от АПК. Нарушението е съществено и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното направление.
Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и за вземане предвид на информацията,
съдържаща се в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би
обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по
голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по
механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката, и определени с
направлението, издадено от ответника.
Обсъдените
по-горе административнопроцесуални нарушения, са обусловили като резултат и
материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Както се посочи, с
оспореното Направление за включване в Механизма „Лична помощ“ № 21020370/
27.10.2021 г., са определени 99 броя часове месечно за лична помощ на А.И.Д..
Същото е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите на жалбоподателката като човек с увреждане, съобразно които
заключения степента на зависимост на последната е четвърта – тотална
зависимост/затруднение, а едновременно с това са формирани 80 точки.
Предвидените
критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени
във формуляра за попълване от служителя, водещ случая, в скалата по Раздел 4,
по точки са: 0 – няма проблем/няма нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена
зависимост/затруднения; 2- степен на тежка зависимост; 3 - степен на много
тежка зависимост и 4 - степен на тотална зависимост. Съгласно чл. 10, ал. 3 от
Методиката, в относимата към случая част - т. 1, б. „а“, конкретният месечен
брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в
съответствие с част 7, т. 7.3 от приложение № 2, а именно полученият общ брой
точки се умножава по коефициент от 1, 235. Горното правило преценено с оглед
доказателствата по делото обосновава изводи за неправилно приложение на закона
от страна на административния орган при формиране на общия брой точки,
съответно при определяне на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ
на жалбоподателката.
Съобразно
т. 7.3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, към която
препраща цитираната по-горе разпоредба, общият брой точки е сбор от получените
точки по 4.1, 4.2, 4.3, 4.4, 5.1, 5.2 и 5.3 от същия формуляр. При анализ на
относимите части от формуляра съобразно медицинските документи, формуляра за
самооценка, а и изслушаните свидетелски показания, в преобладаващата си част
кореспондиращи със съдържанието на посочените по-горе документи, се установява
несъответствие на определените точки с обективното състояние на
жалбоподателката. Горните изводи касаят оценката на следните показатели: по
част 4.1 - Двигателното функциониране на А.Д. и конкретно 4.1.1 - способност за
самостоятелно и осъзнато използване на ръцете за отваряне и затваряне на врата,
за пускане и спиране на чешма; 4.1.2 способност за самостоятелно и осъзнато
извършване на фини движения с ръцете; 4.1.5 способност за самостоятелно и
осъзнато координиране на движенията на тялото; т. 4.1.7. способност за
самостоятелно и осъзнато придвижване пеша на кратки разстояния, като до 50, 250
и 500 метра; по част 4.2 – Самообслужване и конкретно 4.2.2 - способност за
самостоятелно къпане, с миене на коса, къпане на цялото тяло и подсушаване;
4.2.4 - способност за самостоятелно сервиране на храната, 4.2.6 - способност за
самостоятелно ставане и лягане за сън и 4.2.7 - способност самостоятелно да се
грижи за здравословното си състояние; по част 5.1 – Социално функциониране и
конкретно 5.1.6 – способност за самостоятелно и осъзнато комуникиране, с
възпроизвеждане на информация чрез различните общодостъпни форми на
комуникация. Органът е намалил неоснователно точките за всеки от посочените
показатели в изготвената индивидуална оценка на потребностите. В подкрепа на
изложеното са и констатациите в ЕР на ТЕЛК Общи заболявания при МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ – гр. В. Търново, с което за А.Д. е установена 100% т.н.р. с
чужда помощ, както и тези при прегледите на 07.02.2022 г. и 14.03.2022 г.,
отразени в представената Етапна епикриза за период от 01.01.2021 г. до
14.03.2021 г., издадена от ЕТ „ИППМП-лекарски кабинет – д-р В.Б.“, ценена от
съда в съответствие с чл. 142, ал. 2 от АПК.
При
установената в индивидуалната оценка на потребностите, степен на тотална
зависимост на А.И.Д. от личния асистент в ежедневието, определените 99 часа
месечно /съответстващи на около 3 часа и 20 минути дневно/, не отразяват
адекватно нуждата й от „лична помощ“ съобразена с индивидуалните потребности,
както и с принципите, посочени в чл. 4 от ЗХУ.
На последно място,
оспореният административен акт не отговаря на установените в в чл. 2 от ЗЛП и
чл. 2 от ЗХУ, цели на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане
- да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се
гарантира достоен начин на живот. В случая е налице нарушаване на баланса между
индивидуалните потребности на жалбоподателката и предоставената от органа лична
помощ.
При така
изложеното съдът намира, че издаденото от директора на ДСП – Елена направление
за включване в механизма „Лична помощ“ е незаконосъобразно и като такова,
следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва
да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани
по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова
индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката А.Д., както и
конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ, съобразно
правилото на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа
за хората с увреждания.
С оглед изхода на спора съдът намира за
основателно направеното искане на жалбоподателката, за присъждане на сторените
по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер общо на
510,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса и 500,00 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно отразеното в Договор за правна
защита и съдействие № 209720/04.02.2022 г. /л. 30/ и разпоредбата на чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на А.И.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, Направление за включване в Механизма „Лична помощ“
№ 21020370/ 27.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Елена, потвърдено след обжалване по административен ред с Решение №
04-РД06-0100/ 07.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Велико Търново.
Изпраща
преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Елена за издаване
на направление
за включване в Механизма „Лична помощ“ по заявление-декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/ 254 от 30.09.2021 г., подадено от А.И.Д. с ЕГН **********, съобразно дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Осъжда Дирекция
„Социално подпомагане“ – Елена, да заплати на А.И.Д. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото, в размер на 510,00
/петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: