Определение по дело №636/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                                                                   О П Р Е Д Е Л  Е  Н  И  Е

                                                                                                    №260125

гр. Хасково 11.12. 2020   г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд ……………...................…..............…................  колегия в закрито   

заседание   на единадесети декември………. .………………………….……….........................

през две хиляди и двадесета …………………………………...........................година в състав :

                                                       

                                                                                           Председател : Милена Петева

                                                                      Членове : Филип Филипов

                                                                                         Красимир Димитров 

 

при секретаря  ………………... …………………...................................... в присъствието на

прокурора ..................................... …........……………….......като разгледа докладваното от

.........................председателя.........………………...........ВНЧД  № 636………......... по описа

за  2020 год., ...........................................…….…… за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл. 249 ал.3 от НПК.

               Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратура-Харманли  против Определение № 260103/19.11.2020 г., постановено по НОХД № 388/2020 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което е било прекратено съдебното производство по същото дело, а то върнато на прокурора за ново разглеждане заради допуснати в хода на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на подсъдимия.

                 Протестът е постъпил в срок в бланкетна форма, останала непроменена до изпращането на делото във въззивния съд, въпреки заявката за допълнителна аргументация. В него се поддържат неподкрепени с конкретика доводи за необоснованост на съдебния акт, а също и твърдения за неправилност, обвързани с кратък коментар на едно от съображенията, които е имал предвид съдът, за да прекрати съдебния процес и върне делото на прокурора. Във връзка с последното се сочи, че съдът невярно е приел липса на аргументация относно квалифициращия признак „значителни имуществени вреди“ /вероятно се има предвид „значителни вредни последици“/. В изпълнение на готовността за по-подробна обосновка на своята теза прокурорът заявява, че такава ще изготви „след представяне на пълното съдържание на така постановеното и протестирано определение“, която готовност, както вече се посочи, не е била реализирана, и възможност за каквато предвид характера на съдебния акт – постановен в открито съдебно заседание с участие на страните /в това число и прокурорът/, съдът разбираемо не е предоставил. Искането в протеста е за отмяна на атакуваното определение.

                 Възражения против протеста не са постъпили.

                 Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното определение по повод направените оплаквания и след служебната му проверка, констатира следното:

                 Съдебното производство по НОХД № 388/2020 г. е образувано пред Районен съд-Харманли по обвинителен акт на прокурора от РП-Харманли, с който против подсъдимия Й.К.К. е предявено обвинение за това, че: на 28.06.2018 г. в гр.Х., в товарен автомобил марка „мерцедес“ без съгласието на притежателите на изключителните права /изброени 19 на брой търговеца/ без пранно основание използвал в търговската си дейност (по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 вр. ал.1 от ЗМГО: използването в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: т.2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхранението им  с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак) марките /изброени 22 на брой търговски марки/ - обект на тези изключителни права, като съхранявал с цел продажба и пускане на пазара на стоки /следва тяхното изброяване на стоките/ с вредни последици в размер на 1 757 344,04 лева, като с деянието са причинени  значителни вреди последици – престъпление по чл.172б ал.2 вр. ал.1 от НК.

                Без да коментира смисловото и граматично несъвършенство на така изложената от прокурора диспозитивна част на обвинителния акт, първоинстанционният съд е приел, че в своята цялост обвинителния документ не отговаря на заложените в чл.246 от НПК изисквания, като е отчетена непълнота на същия в няколко насоки – липса на факти, обосноваващи твърдението, че подсъдимия е реализирал изпълнителната форма „съхранение с цел продажба и пускане на пазара“, както и на факти, сочещи на възприетата от обвинението специална цел като елемент от субективната страна на дейността; отсъствие на фактическа аргументация на квалифициращия по-тежко наказуемия състав признак „значителни вредни последици“; нарушаване правата на две от ощетените юридически лица, поради неуведомяване на техни представители за регламентираните в закона възможности за участие с процеса.

               Изложените от съда съображения, с изключение на последното от тях, изцяло се споделят от настоящия съд, който също констатира недостатъци на обвинителния документ, които категорично са накърняващи правото на защита, а и непозволяващи провеждане на пълноценно съдебно следствие и доказателствена дейност, концентрирана върху предмета на доказване, какъвто в случая обстоятелствената част на прокурорския акт не очертава с необходимите съгласно норматива на чл.246 от НПК и възприетия в ТРОСНК 2/2002 г. стандарт пълнота, последователност и непротиворечивост на уличаващата фактология. Напълно основателно съдът е посочил, че в обвинителното изложение отсъства каквато и да е фактическа подкрепа на възприетата разновидност на изпълнителната дейност „използване в търговската дейност“ на търговска марка, а именно – съхранение на стоки, носещи защитени по съответния ред марки, с цел продажба и пускане на пазара. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно изложените от прокурора факти, на инкриминираната дата подсъдимият К. приел да извърши услуга на неустановени по делото лица, като срещу възнаграждение от 300 евро се договорил с тях да транспортира стоки от гр.Х. до гр.Р., които стоки същите тези лица натоварили в товарния отсег на автомобила му, а след проверка на този автомобил от полицейски служители стоките били открити, проверени и доброволно предадени. При тази лаконичност на описаната от прокурора фактическа картина /въпреки значителния обем на обвинителния акт, дължащ се на излишно и утежняващо документа няколкократно копиране на превозваните стоки, техния брой и марки/, очевидно заявката, че К. е съхранявал същите с цел продажба и пускане на пазара, се оказва лишена както от изискуемата фактическа аргументация, така и от чисто житейска логика, като само последната, но също и нужната юридическа състоятелност на обвинението,  поставят редица въпроси, един от които – кои извършени от подсъдимия действия сочат, че приетата от него услуга за превоз, представлява всъщност упражняване на фактическа власт под формата на съхранение и то именно с цел продажба и пускане на пазара. Твърди ли прокурорът, е следващият въпрос, че К. не само е приел да експедира стоките от едно до друго населено място, но и да упражняване такива фактически действия спрямо тях, които да предизвикат пазарната им реализация; от свое или от чуждо име той е извършвал тези действия; какво е обективното проявление на посоченото в обвинителния акт намерение за използването на стоките в търговската дейност и в/за чия именно такава сфера е следвало да възникне така преследвания резултат на фона на отсъстващи твърдения, че К. упражнява или е планирал упражняването на търговско занятие. Изброяването на фактите, чрез които прокурорът е пропуснал да подкрепи обстоятелствено своята обвинителна теза може да продължи, но това е безпредметно, след като окончателния извод, който се налага, е, че в прокурорския акт липсва дори минималния обем на изложението, което би могло да очертае фактическата рамка на обвинението чрез последователен, непротиворечив, хронологичен и логически подреден разказ за извършеното от подсъдимия, който да се окаже в  ясна фактическа и правна връзка с извода, че са били използвани в търговската дейност стоки, носещи знаци на защитени марки, точно чрез съхраняването им във въпросния автомобил при преследване на  целта те да бъдат продадени и разпространени на пазара. В този смисъл заключението на съда, че в  обвинителния акт липсва обосновка на възприетата от прокурора изпълнителна дейност е изцяло правилно и съответстващо на действителното съдържание на този документ.

                      Правилен е и изводът, че по отношение на квалифициращия признак „причиняване на значителни вреди последици“ /които прокурорът в протеста неволно или поради грешка нарича „значителни имуществени вреди“/ отново отсъства фактическа обосновка. Всъщност това не е точно така, тъй като на страница 14 абзац 2-ри от своя акт прокурорът е изложил своето виждане защо счита деянието за по-тежко наказуемо. Изложението обаче не само че не е относимо в нито една част с конкретиката на описания по-горе случай, както е посочил и съдът в своето определение, но е и така неразбираемо, че дори професионалният му прочит, не позволява формиране на извод относно естеството и броя на намерените от обвинителя обективни признаци, които третират извършеното като нанасящо особено значими увреди за обществения ред. Във връзка с последното следва да се има предвид, че понятието „значителни вредни последици” няма легално определение. Неговото съдържание е дефинирано по тълкувателен път в ТР № 6/73 г. на ОСНК на ВС, както и в други съдебни актове на ВКС. Според посоченото решение понятието „вредни последици” е по-широко от понятието „вреди”, защото то обхваща освен имуществените вреди за дадено лице и всички други негативни последици, които са настъпили за обществото като цяло – засягане на правния ред, накърняване авторитета на държавните органи, създаване на недоверие у гражданите в организационните и регулаторни способности на държавата. Тези вредни последици са значителни тогава, когато постигнатите с деянието ефекти в горепосочения аспект са особено съществени и нанесените на обществото вреди са  в такъв мащаб, че тяхното преодоляване да бъде особено затруднено. В крайна сметка  в понятието „вредни последици” законодателят е вложил най-вече тези резултати от престъпната дейност, които са увредили не само конкретен субект и конкретно право, а са накърнили цял отрасъл от обществената сфера. На тази плоскост именно термините „вреди” и „последици” са диференцирани в разпоредбите на НК и в този смисъл те не се припокриват. Всичко това правилно е било отчетено от първоинстанционния съд, който и правилно е констатирал, че в случая факти, които да аргументират по-горе изложените показатели на деянието, очевидно не се откриват в коментирания обвинителен акт. Използваният от прокурора текст, вмъкнат в обстоятелственото изложение, очевидно е взаимстван от друг документален източник, но твърде неумело и  по начин, който не е постигнал целяната фактическа пълнота, а вместо нея е създал такава граматическа и смислова неуредица, която разбираемо съдът е оценил като равнозначна на липсваща фактология и затова непреодолима в рамките на съдебния процес. Отделно от това и на фона на посочените различия между понятията „вреди“ и „последици“ неразбираема, а в същото време и затрудняваща защитата, е направената от прокурора стойностна оценка на причинените от деянието „вредни последици“, която според диспозитива /а и според обстоятелствената част/ на акта се равнява на 1 757 344,04 лева. Освен че няма как вредните последици от престъплението да имат парична оценка, защото не такъв е смисълът на законовото понятие, то използваната от прокурора терминология очевидно не отчита нито теоретичната диференциация на съставомерните обективни елементи, нито създава яснота за значението на горепосочената величина, т.е. дали това е измерителят на причинените от деянието имуществени вреди /както вероятно се поддържа в протеста/ или пък това е стойностното изражение на значителните вредни последици, които въпреки  законово заложената им многокомпонентност прокурорът все пак е успял да оцени.

                   Не може да не се отбележи, че обвинителният акт съдържа и други недостатъци, които първоинстанционният съд не е отбелязал. Един от тях е механичното записване  /на стр.14, абзаци първи и втори/ на теоретичните понятия за термините „марка на Общността“ и „марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба“, без да е отбелязано кои от процесните графични изображения, използвани от подсъдимия, се считат защитени на едно от тези две /или пък на друго/ законово основание, т.е. коя е юридическата предпоставка за възникване на защитата им и на територията на Република България. Дори този пропуск да се приеме за несъществен в общата картина от нарушаващи правото на защита елементи, то той следва да бъде отстранен от прокурора след връщането на делото за ново разглеждане от него. Наложително е да бъде поправена и допуснатата на стр.11 /според номерацията на акта/ очевидна фактическа грешка, състояща се в неправилно записване на името на подсъдимия – „А. П. Р.“, вероятно дължаща се на пренасяне от друг документ.

                  Що касае пострадалите юридически лица, които прокурорът не е успял да призове и запознае с процесуалните им права и възможности, то съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 от НПК органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната. В тази връзка и в аспекта на разглеждания случай, ако пострадалият не разполага с адрес в страната ни и в същото време не е упълномощил местен представител, то както органът на досъдебното производство, така и съдът /който сам се е уверил в невъзможността за призоваване в страната на Mario Valentino S.p.A и Major League Baseball Properties Inc./ не е длъжен да полага допълнителни усилия за намирането и уведомяването на тези лица, което обаче не означава, че причинените за тях вреди не могат да бъдат съставомерен признак на деянието, съответно част от обвинението, доколкото упражняването на правата на пострадалия имат процесуално съдържание и естество, необвързано с материално-правните характеристики на престъплението и с предпоставките за повдигане и поддържане за обвинение за тях. Ето защо, последният изложен от съда аргумент за нередовност на обвинителния акт, не може да бъде споделен, а посоченото от съда задължение към прокурора добавено към дължимата активност след връщане на делото в досъдебната му фаза.

                     Изложените по-горе съображения относно негодността на обвинителния акт да бъде основание за образуване на съдебно производство, налага извода, че протестираното от прокурора определение е законосъобразно и затова то следва да бъде потвърдено.

                     Така мотивиран, съдът

 

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА Определение от 19.11.2020 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 388/2020 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което съдебното производство по същото дело е било прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия.   

 

       Определението не подлежи на обжалване.

 

 

       Председател:                                 Членове:1.                    2.