№ 517
гр. Перник, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200999 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5675805 на ОД на МВР
Перник, с който на АТ. ИВ. Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на
10.03.2022г. в 12:09 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 75+000,
срещу Кметството с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи АТ. ИВ. Т. моли ЕФ да бъде отменен,
като издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство,
в което не се представлява и от свой пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и в законоустановения срок, поради което е процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 10.03.2022г. в 12:09 часа на път І-6, в участъка на км 75+000,
намиращ се в рамките на кв. Бела вода в гр. Перник преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ******** със скорост от 87 км/ч при
общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Е.С.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 11.03.2022г. с № 1158р-2230. В същия било
удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от
време, през който същото е работело, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства - от гр. София към гр. Радомир,
при приближаващ трафик, общото ограничение на скоростта в пътния участък
от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на АТ. ИВ. Т., ЕГН
**********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4
от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 800 лв, като при
описание на нарушението била посочена установената скорост на движение -
84 км/ч, предвид допустимата техническа грешка, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било прието, че е с 34 км/ч,
както и че същото е извършено в условията на повторност – в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/4680964. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с
процесната жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства доказва, че АТ. ИВ. Т., ЕГН ********** е легитимен
собственик на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
********, с който е извършено вмененото нарушение, поради което и той е
2
субект на същото по силата на чл. 188, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е
приложено статично изображение - снимка № 120С523/0454201,
установяваща, че на 10.03.2022г. в 12:09 часа автомобил с рег. № ******** е
засечен със скорост от 87 км/ч, като заснетия лек автомобил с ясно видим рег.
№ ********. Наличието и на друго превозно средство на изображението не
може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение
към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по
метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на
модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая,
пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е
ясно разпознаваем по регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това
положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912
от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало
на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство
Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е
спорно, че полицейският служител Е.С. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат
за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение-
дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло се припокриват с тези в съставения протокол.
3
Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано
техническо средство по смисъла на §6, т. 65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е
било временно разположено на пътния участък. Представено е Удостоверение
№ 17.09.5126 от Българския институт по метрология, установяващо, че
системата е одобрен тип средство за измерване. Освен това е приложен писмо
изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. на Българския институт по метрология за
първоначална проверка на системата, както и протокол № 03-СГ-ИСИС от
11.02.2022г. за последваща такава, удостоверяващи, че техническото средство
е отговаряло на съответните технически изисквания.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, като правилно е посочена нарушената
разпоредба – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, за разположението на системата за
видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Перник, в пътен участък,
в който е важала общо разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.
Не съставлява отменително основание лансираната теза в жалбата, че в
ЕФ е следвало да се посочи съответен административнонаказващ орган, който
е издал обжалвания документ, тъй като единствените изисквания на
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по
отношение на чл. 57 от ЗАНН е ЕФ да съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане, като по отношение на ЕФ не
съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. И
това е напълно логично, тъй като изявлението, обективирано върху ЕФ,
съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически
носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от
самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави
посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Аргументи в
подкрепа на изложената теза на жалбоподателя не могат да се търсят и в
разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, тъй като същата приравнява влезлия в
сила ЕФ на влязло в сила наказателно постановление относно правните
последици, но не и досежно процедурата по издаване на двата акта. При
наличието на изрична правна уредба в чл. 189, ал.4 от ЗДвП за реквизитите на
съдържанието на ЕФ, е недопустимо по тълкувателен път да се извеждат
други реквизити, които не са предвидени от законодателя.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
ЗДвП. В последната е визирано, че когато нарушението по предходните ал.1 -
3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер.
4
В конкретния случай наказващият орган не е обвързал приложената от него
административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1-3 на чл. 182 от ЗДвП, но направеното
в ЕФ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено –
превишаване на скоростта в населено място и конкретната превишена
стойност от 34 км/ч, категорично и по несъмнен начин установяват, че
жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда налагане на глоба от 400лв,
която е съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от 800лв, тъй
като се явява двойния размер на глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.4 от
ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че липсата на привръзка с посочената
норма не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Не е спорно, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за нарушение, извършено
при условията на повторност. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
Безспорно, за да е налице посочения състав на това нарушение, следва
задължително да има влязло в сила наказателно постановление и да не е
изминал срок по-дълъг от посочения в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. При описание
на процесното нарушение наказващият орган е посочил, че ЕФ К/4680964
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на
повторност. Същият е вписан в приложената по
административнонаказателната преписка справка за извършени предходни
нарушения на правилата за движение от страна на жалбоподателя като водач
на моторно превозно средство, като в същата е отбелязано, че с посочения
фиш деецът е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. С оглед
принципа на служебното начало съдът е изискал допълнителни данни за
датата на влизане в сила на посочения при описание на процесното
нарушение ЕФ К/4680964. В свое писмо с рег. № 115800-7652 от 13.07.2022г.
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник е удостоверил
влизане в сила на 17.12.2021г. на ЕФ серия К № 4680964, с което е доказал
квалифициращия признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на
ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично изключва приложението на
чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът намира, че при издаването на
обжалвания ЕФ не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и
материалния закон, поради което прие, че е законосъобразен, което води до
5
неговото потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5675805 на ОД на МВР
Перник, с който на АТ. ИВ. Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лв (осемстотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на
чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 10.03.2022г. в 12:09 часа,
в гр. Перник, кв. Бела вода, път І-6, км 75+000, срещу Кметството с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6