Р Е Ш Е
Н И Е №20
град Шумен, 04.02.2018 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно
заседание на петнадесети
януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №476 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №935/26.10.2018 г. постановено по гр. д. №974/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен (ШРС) е отхвърлил предявеният от В.Г.Д., ЕГН-**********,*** против Р.Г.В., ЕГН-**********,*** предявеният насрещен иск с основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановените с Решение №364/12.06.2009 г. по гр.д. №126/2009 г. по описа на ШРС мерки за родителските права и лични отношения с детето Ж.Р.В., ЕГН-********** поради изменение на обстоятелствата като неоснователен. С решението е постановено предоставянето на родителските права на бащата Р.В.. Определя се местоживеенето на детето на адреса на бащата – с. Р.Д.. Определен е и режим на лични контакти а майката с детето Ж., както следва – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспивате, както и един месец и половина през лятото, когато бащата не е в отпуска, както и половината ученическа ваканция, когато е по-дълга от три дни. Ответницата е осъдена да заплаща сумата от 130 лв. месечна издръжка на малолетната си дъщеря В., считано от 04.04.2018 г. На детето е разрешено, чрез своята майка да ѝ бъде издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД – паспорт, както и детето Ж., придружавано от майка си В. да пътува до страните членки на ЕС и обратно до Република България до навършване на пълнолетие за период от 15.06. до 30.07. през съответната година. Осъдена е В. да заплати на Р. 525 лв. като разноски в производството, както и е осъден Р. да заплати на В. 525 лв. разноски в производството. В.Д. е осъдена да заплати по сметка на ШРС сумата от 187.20 лв. за държавна такса.
Решението е обжалвано от ответницата по първоначалния и ищец по насрещния иск В.Д.. Последната е недоволна от постановеното решение в частите му, с които упражняването на родителските права по отношение на детето Ж. е предоставено на бащата, в частта, в която не и е дадено право неограничено във времето да извежда детето извън страната и не е определено пребиваването на детето във Ф.. В жалбата се сочи, че преките грижи за детето не били полагани от бащата, а от неговата майка. Последният работел в морски курорт и поради това нямал възможност самостоятелно да упражнява пряката грижа за детето. Твърди, че родителският капацитет на майката е по-голям от този на бащата, като единствен контрааргумент била строгостта на майката. Твърди, че бащата редовно не плащал издръжка за детето. Намира, че свидетелите на ищеца са дали противоречиви данни за това „дали детето се чува с майка си”. Предвид това счита, че те не могат да дадат точни показания относно правния спор. Намира, че детето е настройвано против майката. Твърди, че основанието детето да предпочете родителските грижи на бащата, пред тези на майката е поради незаинтересоваността на първия и строгостта на последната. Подробно са цитирани снетите от детето обяснения при изслушването, че „тати не разбира задачите”, „тати не разбира от нищо”, „по-добре при тати, защото той ми дава всичко ... „, „като остана с баща ми се чувствам единствена ... „ и т.н. Намира, че може да осигури по-добри условия за отглеждане на детето, тъй като живее във Ф.. Сочи, че заниженият контрол у бащата е довел до нежелание на детето да учи и то не се справяло добре в училище. Възможността детето да живее във Ф. намира за изцяло положителна, тъй като то ще бъде под неин контрол и ще учи френски език, но намира, че именно защото там ще трябва да учи френски детето не желаело да отида с майка си във Ф., тъй като ще му бъде трудно. Позовава се, че може да осигури по-добри социално битови условия за отглеждане на детето. Твърди, че не е недоказано, че може да осигури по-добри такива, тъй като общоизвестен факт в социалната политика на западноевропейските държави е, че за всяко дете социалните служби изискват да има отделна стая и ако родителите нямат въдзможност, то държавата им помага за спазване на този критерий. Риторично пита: „И по-добри ли са условията в българското село с обкръжението от баби, прабаби, дядовци и животинки само!” коментира и криминалното минало на бащата, което не било чисто. Намира, че ако бъде потвърдено първоинстанционното решение, вместо детето да расте във Ф., шансът то да стане по-отговорен, възпитан, можещ и достоен човек ще бъде осуетен. Коментира свидетелските показания на свидетелката В.според която бащата настройва детето против майката, а последната би дала на детето по-добро образование, би го контролирала, а ще може да разчита и на държавата, на съпруга си, на свекъра си, за когото се твърди, че има частен бизнес в същото населено място във Ф.. Намира, че първоинстанционното решение е мотивирано само от преценката на това, което желае детето, изразено при изслушването му, което е във връзка с това, че то ако остане в България щяло да контролира възрастните. Намира, че реално детето е живяло повече с втория съпруг на майка си, а не с баща си предвид, че последният не пребивавал при детето. Намира, че е ужасно след като пребивава при баба си детето се връща зле настроено към майка си, както и, че в решението на първоинстанционният съд прозират други изводи, а не тези, с които било мотивирано решението без да се опитва да посочи какви точно са те. Моли да бъде определено местоживеене на детето при майката във Ф.. Моли да бъде дадено разрешение за детето да пътува извън пределите на България – до Ф. и други страни членки на ЕС за срок до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на съдебното решение. Моли да бъде изменен постановеният режим на лични контакти на бащата сд детето Ж., като бъде определен режим на лични контакти от 1 юли до 31 август всяка година до навършване на пълнолетие на детето. Моли да ѝ бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В даденият му срок ищецът не е представил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява лично. За нея се явява упълномощената адв. Р. М. ***. Последната подъдржа жалбата, така както е подадена. В изложението присъстват част от развитите в жалбата аргументи, касаещи ниския родителски капацитет на бащата, че първоинстанционното решение почива единствено на желанието на детето да не живее при майка си във Ф., както и че тя има по-добри материални възможности да отглежда детето, би и дала по-добро образование. За ищеца и възизваем – Р.В. се явява преупълномощената за съдебното заседание адв. С. Т. ***. Последната сочи, че следва да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна. Намира, че в България едно дете може да получи нормално образование. Сочи, че сравнението между родителският капацитет направено от жалбоподателката е неверен и не почива на доказателства, като сочи, че в случая това е следвало да стане от отдел „Закрила на детето” към ДСП. Сочи, че участието на бащата в делото и оформилият се правен спор по отношение на родителските права не е, тъй като бащата не желае да плаща издръжка. Намира, че размерът на издръжката, така, както е присъден е минимален и е пренебрежима сума, особено ако действително жалбоподателката живее във Ф.. Сочи, че първоинстанционният съд е изложил мотиви защо предоставя родителските права на бащата, като сочи и липсата на данни за подходящи условия и възможности за отглеждане на детето в посочената чужда държава. Твърди, че вътрешните конфликти във Ф. са неблагоприятна среда за дете на тази възраст. Сочи също така, че липсва социален доклад от френските служби, който да установи битовите условия които може да предостави майката. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло решението на ШРС.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение съдът прие следното от фактическа страна:
По делото се установява, че малолетната към момента Ж.Р.В., ЕГН-********** е с родители Р.Г.В. – ищец в първоинстанционното производство и майка жалбоподателката В.Г.Д.. С Решение №1112/07.01.2008 г. по гр. д. №2100/2007 по описа на ШРС е бил прекратен брака между страните., като още с това решение родителските права върху детето са били възложени на бащата, а майката била осъдена да заплаща издръжка. С Решение №364/12.06.2009 г. по гр.д. №126/2009 г. по описа на ШРС били предоставени родителските права върху детето на майката, като бащата бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето от 50 лв. С Решение №872/14.11.2013 г. по гр. д. №2572/2013 г. по описа на ШРС бил изменен размера на първоначално присъдената издръжка, като тя била увеличена на 130 лв. месечно. По делото се твърди и не се спори, че към настоящият момент детето живее в къща на бащата в с. Р.Д., а майката съжителства на съпружески начала с друг мъж в чужбина – Ф.. От новата си връзка майката има родени две деца, по-малки от Ж..
По делото е приложен социален доклад изготвен от ДСП – Шумен. В него е посочено, че през септември 2017 г. майката заминала да работи във Ф., като от този момент детето живеело при баща си в с. Р.Д.. Детето Ж. към момента на изготвяне на доклада – май 2018 г. било редовна ученичка в СУ „*” в паралелка по хореография. Детето познавало всички членове на разширения семеен кръг. Детето споделило, че често гостува на баба си в гр. Ш., като бащата не възпрепятствал контактите на детето с разширения семеен кръг по майчина линия. Детето имало изграден приятелски кръг. От септември 2017 г. детето живеело в къща, собственост на майката на баща му в с. Р.Д., общ. Ш... Къщата била едноетажна тристайна и за детето имало обособена самостоятелна стая. Домът бил обзаведен с всички необходими уреди за домакинството. Хигиенно-битовите условия били добри. Бащата работел към „...”, хотел .... В доклада е посочено, че бащата стимулира образователното и интелектуалното развитие на детето. Ж. тренирала футбол във ФК „...”. В доклада се сочи, че основните грижи за детето полага бащатаР. в., като има подкрепата на своята майка – Ж. Н.. Между тях имало силна емоционална връзка. Детето не е препятствано да поддържа контакт с майката доколкото е възможно и те се чували често по телефона. Детето често гостувало и на баба си по майчина линия в гр. Ш..
С отговора на ИМ и насрещната ИМ ответницата депозира доказателства, които установяват обстоятелството, че тя е майка на още две деца – А.и Н., чиито баща е Х.А.О., лицето, за което твърди, което обстоятелство също така не се спори, че живее на съпружески начала. Представя и други писмени доказателства, издадени на френски. Трудов договор на Х.О., Молба от ответницата за медицинска помощ от френската държава, подпомагане при плащане на допълнително здравно осигуряване, удостоверение за настаняване, удостоверение по изпълнително дело, от което е видно, че общите задължения по делото са 6 618.92 лв.
Пред първата инстанция като свидетели на ищеца са били разпитани неговата майка и неговата леля – Ж. Н. В. и Д.Н.Д., а като свидетели на ответницата – С.С.С.и А.В.. Свидетелските показания отчетливо се разделят по отношение на това какви са отношенията на родителите към детето, като свидетелите на ищеца твърдят, че последният може да се грижи добре за детето си, а тези на ответницата твърдят обратното. Свидетелите на ищеца сочат, че спрямо Ж. се упражнява достатъчен родителски контрол от бащата, а свидетелите на ответницата – обратното. Не е спорно обаче между свидетелите, че майката действително живее във Ф. от септември 2017 г., като се дава и допълнителна информация, че родителите на ответницата също са в чужбина, като баща ѝ по-специално живеел в Б. и пътувал и работел във Ф.. Майката на ответницата също била в чужбина, но се връщала в страната по-често. Като цяло свидетелите сочат на запазена емоционална връзка както между детето и бащата, така и между детето и майката – никой не оспорва обстоятелството, че на детето не му е забранявано да контактува с майка си. Разкрива се и допълнителна информация, като свидетелките на ответницата сочат (което се твърди от ответницата и не се спори по делото), че майката и съжителят ѝ и преди това живеели във Ф., като тогава детето Ж. било съвсем малко – посещавало детска градина и престояло в чужбина 6 месеца. Свидетелките на ответницата подкрепят становището изразено в жалбата, че детето възприема майка си като строга, тъй като тя имала повече изисквания към него – да почиства след себе си, не и позволявала „всичко да прави” и т.н.
Свидетелката С.сочи, че грижите за детето осъществява основно майка му, доколкото ѝ било известно. Сочи, че живее в Г.от 5 години и впечатленията ѝ напоследък се формирали в моментите, в които посещавала страната. Това поставя под въпрос, доколко тя има преки впечатления, както по отношение на отглеждането на детето, отношенията на последното с родителите, както и свидетелстването ѝ за битовите условия, които могат да бъдат осигурени на детето във Ф..
По делото е било изслушана и малолетната Ж. С.по реда на чл.15 от ЗЗД. Тя сочи, че е седмокласничка, но не и се учи. Нямала любим предмет, но ѝ било трудно по математика. Сочи, че тази година ще има матури и ще трябва да учи. Желае да остане в училището, в което учи към момента. Сочи, че в Р.Д. има приятелски кръг от деца, като го сравнява със селото на другите си баба и дядо и казва, че там няма деца и не обичала да ходи там. На село имала животинки – две кучета и коте. Сочи, че с едното куче е свързан най-приятният ѝ спомен – то било подарък от баща ѝ. За майка си сочи, че е във Ф., като и тя била ходила там като по-малка, но стояла известно време там, като ѝ било трудно да учи езика. Сочи, че не се разбирала с второто дете на майка си, която била разглезена. Не желае да ходи и да учи във Ф., тъй като имала затруднения с езика преди това. Твърди, че не ѝ липсва нищо в момента. не е травмирана от отсъствието на майка си, като счита, че последната не е трябвало да напуска страната, като я остави. Сочи, че не е ядосана на майка си, че е във Ф. за себе си счита, че е по-добре да не живее с новото семейство на майка си. Не сочи към нея да има негативно отношение от майка ѝ или нейният съжител. Намира, че майка ѝ е строга. Сочи, че постоянно се чува с майка си по фейсбук или скайп, както и по телефон. Сочи, че преди се чували всеки ден, но напоследък забравяла да ѝ звъни. Сочи, че майка ѝ се връщала през лятото в България. Твърди, че я е виждала, но лесно се скарвали, като намира причината у припряността на майка си. Твърди, че за времето, за което майка ѝ била в България най-хубавото, което се случило, че тя ѝ позволила да доведе кучето си в Ш.. Твърди, че не я е страх, че баща ѝ или баба ѝ ще се сърдят ако поиска да отиде във Ф.. Твърди, че за училище ѝ помага баба ѝ, като пише задачи и помага за подготовката на домашните. Сочи, че родителите ѝ не си контактуват и не намира това за нормално. Намира, че те се карали заради нея, като след скарване майка ѝ ѝ натяквала, а баща ѝ не. Сочи, че преди отиването на майка ѝ във Ф. като се разболеела тя я водела при баща ѝ. Намира, че и двамата ѝ родители са загрижени за нея. Сочи, че баща ѝ я съветва ако има проблеми в училище, както и че, ако е станало нещо по-особено искал да разбере всичко и ѝ казвал какво да прави.
С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В настоящото производство двамата родители спорят за упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете Ж.. Предвид това, че искът е заведен от бащата последният претендира заплащане на издръжка. Същото се претендира и от майката, но последната иска разрешение, което да замести съгласието на бащата детето да пътува с нея зад граница и по-специално неограничено през цялата година до навършване на пълнолетие в държавите членки на ЕС.
Предвид характера на правният спор при присъждането на родителските права съдът следва да се ръководи от интереса на детето. Всяка от страните следва да установи всички онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В този смисъл страните са свободни да установят при коя от тях детето би имало по-добри условия за отглеждане и живот. В този смисъл преценката на кого от двамата родители могат да бъдат възложени родителските права е конкретна, а не абстрактна и следва да се мотивира от конкретни, установени в производството обстоятелства, а не от абстрактни твърдения. Такива са именно твърденията на жалбоподателката, че във Ф. детето би имало много по-добри материални условия, както и условия да се образова. Съдът не е склонен да подценява нивото на образователната система във Ф., както и битовите условия, които майката може да осигури, но същите не са конкретно установени по делото. Твърденията, че всяко дете в семейство в западните държави има самостоятелна стая, а ако няма държавата помага, за да бъде осигурено това условие са недоказани и абстрактни по своето естество. Двете свидетелки на ответната страна не са посещавали семейството във Ф. и не могат да посочат какви са битовите условия на семейството. Няма основа в доказателствата твърдението, че детето ще има самостоятелна стая. От данните по делото се установява, че майката не работи към момента и получава социални плащания, най-вероятно за отглеждане на най-малкото си дете. Представеното доказателство, че бащата на второто и третото дете на ответницата работи и може да осигурява семейството си е спорно от тази гледна точка, че то установява наличието на срочен трудов договор, за който няма опция за продължаване и е следва да е изтекъл на 31.12.2018 г, видно от представеното копие с превод.
Същевременно изготвеният социален доклад за условията, които може да осигури бащата се казва, че детето макар и живеещо в с. Р.Д. има своя самостоятелна стая, както и добри битови условия с осигурени всички необходими мебели и уреди за домакинството. Съдът приема възраженията на ищцата, че не бащата пряко изпълнява родителските си задължения, тъй като работи като барман в заведение на морето, а това прави бабата на детето. Това обаче не е белег за неглижиране на нуждите на същото. Макар и разкриващи присъщата за възрастта емоционалност и незрялост, като казва, че не му се учи и че са му трудни задачите по математика, детето казва, че баба му му помага за домашните. С твърденията, че „ ... майката на тати задава най-много тъпи въпроси ... „ама изпитваха ли те .... ама този, ама онзи ... какво взехте.” проличава, че се оказва нужната грижа и влияние върху детето, за да учи и да се подготвя за училище. Тъй като детето е в седми клас то още в началото на изслушването заявява: „Тази година ще имам матури, ще трябва да уча.” Т.е. у него съществува убеждение, което явно е подкрепено от семейната среда, че предстоящото представяне на матурите зависи от подготовката му. Същевременно макар, че казва, че не желае да учи френски език, детето е със съзнание, че трябва да учи английски – „Английския сега е най-популярен, навсякъде където отидеш извън страната ще трябва английски.”
В този смисъл емоционалните твърдения от въззивната жалба, които целят да посочат, че детето ще пропадне образователно и емоционално, ако се отглежда от бащата не са основателни. Те показват загрижеността на майката, но не са в съответствие с доказателствата по делото. Не само това - подареното от бащата кученце, което се представя от майката пренебрежително като това, че е на село сред животинки – т.е. че детето е в изостанала среда, само идват да покажат, че към неговите желания и нужди се проявява разбиране от страна на бащата. Съдът не може да третира виждането, че е удовлетворяването на желанието на едно дете на тази възраст да има домашен любимец е нещо, което е във вреда на неговото нормално личностно и емоционално развитие. Напротив – при изслушването на детето се установява, че кучето е взето по негово желание и че то му доставя голяма радост, включително и разрешението получено от майката то да бъде взето при посещението на детето в апартамента ѝ в Ш..
Предвид изложеното по-горе, че с оглед преценката на фактите и обстоятелствата излагани пред съда, следва да се защити интереса на детето, съдът намира, че са налице и други – очевидни обстоятелства, които не са твърдени от страните, но следва да бъдат взети предвид. На първо място, детето е пред прага на приключване на основното си образование и навлизане в средното. Тази пролет – след четири месеца му предстоят матури, които могат или да са само под формата на национално външно оценяване – чл.119, ал.3 от ЗПУО или освен това да включват прием в профилирана паралелка по смисъла на чл.144, ал.1 от ЗПУО. Тези изпити може да са важни за бъдещето на детето. Както се установява от данните по делото ответницата със своя съжител и двете им деца живеят във Ф., като са постоянно там предвид нуждата по-голямото дете А.да посещава училище и поради това се връщат само през лятото. Същевременно бащата на жалбоподателката е постоянно в Б., а нейната майка се връща по-често в страната, но като цяло по-често е в чужбина. Установи се, че детето Ж. не владее френски език. Ако майката желае да се грижи за него във Ф., то ще се изправи пред неудобството да трябва да навакса познания за езика, за да може да изучава предметите в средното образование. Явно е, че това ще саботира възможността му да приключи в нормален срок средното си образование. Това макар и да не е изтъквано като аргумент е очевидно и следва да бъде взето предвид, тъй като преценката на подобно обстоятелство е в интерес на детето.
Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че в настоящият случай се възлагат родителски права върху дете, което скоро ще навърши 14 години. За тази възраст не е характерна пряката нужда от майчина грижа, каквато е необходима за по-малките деца. Това е възраст, в която започва период на самоосъзнаване и няма припокриване на интересите между дете и родител. Ето защо трудно би могло да бъде пренебрегнато изричното желание на детето да остане в България.
Не може да се пренебрегнат обстоятелствата изнесени, както от социалният доклад, от свидетелите, а и от самото дете, че същото има съответна социална среда у нас. В селото, което расте има приятели. От страна на баща си и неговите роднини получава подкрепа и грижи. Същевременно, въпреки твърденията в жалбата и излаганото от свидетелите на ответницата, всички други доказателства установяват, че на детето не се пречи да контактува с майка си, което може да прави и по телефон и чрез използване на съответните приложения, чрез интернет, да ѝ гостува, когато е в страната и т.н., както и че нямат никакви основания твърденията, че детето е настройвано от баща си и роднините му против майката. Самото дете твърди, че и двамата му родители са загрижени за него.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е възложил упражняването на родителските права върху бащата, като е отхвърлил насрещният иск на майката, като решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Поради нормативната специфика на размерът на издръжката след като взе предвид, че присъдената издръжка за детето е в размер на 130 лв. месечно, съдът намира, че същата следва да бъде увеличена на 140 лв. Причина за това е нормативно установеният минимум на издръжката за ненавършилите пълнолетие. Според нормата на чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката у нас е в размер на една четвърт от минималната работна заплата. Според чл.1, ал.1 на Постановление на МС №320/20.12.2018 г. размерът на МРЗ за страната, считано от 01.01.2019 г. е 560 лв., т.е. от съда не може да бъде определена издръжка за дете по-малка от 140 лв. месечно. Ето защо следва да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за присъдената издръжка за детето Ж. от 130 лв. на 140 лв., макар подобен спор да не е бил повдиган пред съда, като по-голямата сума се дължи считано от 01.01.2019 г.
По отношение на режима на лични контакти същият е определен правилно според въззивният съд и не следва да се правят изменения в него. В самата въззивна жалба не са изложени конкретни основания за разширяването му, които въззивният съд да обсъжда в решението си.
Неоснователни са и исканията за разрешение детето да пътува в чужбина, тъй като в жалбата неоснователно се иска това разрешение да важи за всички страни членки на ЕС без да се посочва какво налага това, независимо, че се твърди, че майката живее и ще живее постоянно във Ф., както и се иска да се разреши майката да упълномощава по свое усмотрение лице, което да води детето без съгласието на бащата. Предвид това съдът намира, че решението в тази част също е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Размерът на държавната такса за издръжките се определя на база на тригодишните платежи. Предвид посоченото по-горе, че следва размерът на издръжката да се увеличи, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена от въззивната инстанция да заплати разликата в държавната такса след увеличението или 14.40 лв. по сметка на ШОС.
Въззиваемият няма данни да е направил разноски в тази инстанция, както и няма отговор на въззивната жалба, а явилият се адвокат не е направил искане за присъждане на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №935/26.10.2018 г. постановено по гр. д. №974/2018 г. на ШРС, само в частта за присъдената издръжка, като осъжда В.Г.Д., ЕГН-**********,*** да заплаща издръжка на малолетното си дете Ж.Р.В., ЕГН-********** в размер на 130 (сто и тридесет) лева месечно, считано от 04.04.2018 г. до 31.12.2018 г., както и сумата от 140 (сто и четиридесет) лева, считано от 01.01.2019 г., ведно със законните лихви, върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на същата.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН-********** да заплати по сметка на ШОС държавна такса от 14.40 лв. (четиринадесет лева и четиридесет стотинки), представляващи увеличеният размер на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №935/26.10.2018 г. постановено по гр. д. №974/2018 г. на ШРС във всички останали обжалвани негови части.
Решението подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните чрез ШОС пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.