Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13418 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 143218 от 17.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 83614/2017 г. п описа на СРС, II ГО, 71 състав, са отхвърлени изцяло предявените
искове от „ДЗИ – О.З.“ АД срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, с правно основание чл.411 КЗ
-за заплащане на сумата от 2 309, 03 лв. – неизплатено регресно
вземане на ищца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Автокаско“ на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ******за вреди от ПТП от 03.03.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата мола в съда до окончателното плащане и с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 106, 68 лв. – обезщетение за забава върху
главното вземане за периода 15.06.2017 г. – 27.11.2017 г. ищецът е осъден да
заплати сумата от 290 лв., на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, представляваща
разноски за производството пред първата инстанция.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – О.З.“ АД, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Счита,
че от събраните по делото доказателства тяхната съвкупност се установяване
наличието на всички елементи на правопораждащия регресното право на ищеца фактически състав. Настъпилото по
делото ПТП е доказано по безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Също така е изслушана и авто – техническа експертиза. Ангажираните
по делото доказателства не са оспорени от насрещната страна. Доказан е и размерът
на причинените вреди, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Счита, че
неправилно решаващият съд не е възприел показанията на разпитания по делото
свидетел, тъй като е налице противоречия в тях. Свидетелят е потвърдил, че ПТП
е настъпило както е посочено в декларацията, която е подписал. От момента на
ПТП до проведения разпит са изминали повече от 2 години, което обяснява
настъпилото объркване- също така в
началото на пътя има три ленти за движение, а след то се стеснява поетапно. Счита,
че е необоснован изводът на съда, че не е доказано поведението на кой от
водачите е противоправно, поради което е отхвърлил предявеният иск. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявеният иск и му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ОЗК -З.“ АД. В
хода на въззивното производство не е изразил становище във връзка с
депозираната въззивна жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.411 КЗ
и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 03.03.2017 г., около 09.00 ч. на Автомагистрала
„Хемус“, с посока гр. Варна, преди тунел „Витиня“, водачът И.И.на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Премиум“, с рег. № ******, собственост на „Т.****“ ЕООД, е
нарушил правилата за движение по пътищата – поради неправилно извършена маневра
„престрояване“ от лява пътна лента в дясна, се е ударил в попътно движещия се в
крайна дясна пътна лента на движение лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
с рег. – ******, управляван от собственика Д.И.К.и е станал причина за реализиране
на ПТП. Във връзка с настъпилия инцидент е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП № 45269/03.03.2017 г., в който подробно е описан механизмът на
ПТП, както и настъпилите щети в резултат на виновното поведение на водача И..
Стойността на вредите, нанесени ва лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
описани в исковата молба, възлиза на 2 294, 03 лв. – стойност на извършения
ремонт на автомобила. Ищецът е превел по банков път на извършилия ремонта
автосервиз „София Ауто“ ЕООД горепосочената сума, съгласно нареждане за групово
плащане от 26.04.2017 г. Твърди, че към датата на ПТП за товарния автомобил марка
„Рено“, модел „Премиум“ е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, със срок
на действие от 18.10.2016 г. до 17.10.2017 г. – обстоятелство, което е
удостоверено в съставения констативен протокол. С изплащане на
застрахователното обезщетение и на основание чл.410, ал.1 КЗ вр. с чл.411 КЗ е
встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
причинителя на вредата и виновен водач в настъпилото ПТП. Изпратил е регресна покана до ответника за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение, заедно с 15 лв. – ликвидационни
разноски, но ответникът не е изпълнил задължението си. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 309, 03 лв. –
главница и сумата от 106, 68 лв. – мораторна лихва за периода от 15.06.2017 г.
– датата на която е получен отказа за заплащане на претендираната сума до
27.11.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва удостоверените в
съставения констативен протокол за ПТП обстоятелства. Същият е съставен в
нарушение на изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към Гаранционен фонд. Тъй като липсва
декларация за виновност на някой от водачите, оспорва вината на водача на
влекача , марка „Рено“, модел „Премиум“ рег. № ******.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на
водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******.
позовава се на приложимост на чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди, че част от вредите са
причинени не от процесното ПТП. Описаните в исковата молба щети не съставляват
покрит от застрахователя риск, тъй като липсва оглед и заснемане на процесното
МПС към момента на сключване на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено по
размер. С оглед неоснователността на иска относно претендираната главница,
неоснователен се явява и иска за мораторна лихва. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото
разноски по делото.
Видно от представената по делото
застрахователна полица № 440116213041795 на 18.04.2016 г. Д.И.К.е застраховала
при ищеца по застраховка “Каско+“ лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
рег. № ******. Срокът на договора е 22.04.2016 г. – 21.04.2017 г. Уговорената
застрахователна сума е 23 200 лв., а застрахователната премия възлиза на 1 045,
96 лв., платима разсрочено на 4 вноски.
От представения по делото
констативен протокол за ПТП се установява, че на 03.03.2017 г., около 09.00
часа, на автомагистрала „Хемус“, 32 км., посока гр. Варна е настъпило ПТП с
участието на лек автобус марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******,
управляван от Д.К.и МРС марка „Рено“, модел „Премиум“
с рег. № ******, управляван от И.И.. В т.12 не са
описани обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Като щети на първото МПС е
описана предна лява, предно странично огледало, задна лява врата, заден ляв
калник. В съставената скица е посочена зоната на удара. В протокола за ПТП не
са удостоверени щети на второто МПС. Удостоверено е обстоятелството, че за
последното е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество.
На 03.03.2017 г. Д.И.К.е депозирала
при ищеца декларация относно настъпилото
ПТП, както и уведомление за щета. В нея е посочено, че пътувайки към гр. Варна
по Автомагистрала „Хемус“, преди тунела „Витиня“, се престроила в най-дясната
лента (аварийна), тъй като е имало ремонтни дейности. Изведнъж усетила удар от ляво. ТИР,
който искал да се престрои от лява лента в дясна, я задрал с гумата си. Отбили
и изчакали полицията, които помогнали да попълнят двустранния протокол. Поради
незнание разменила участниците А и Б. Нямало други материални щети.
С възлагателно
писмо от 19.04.2017 г. ищецът е възложил на Автосервиз „София Ауто“ АД извършването
на ремонта на застрахования при него лек автомобил. Във връзка с предаването на
автомобила е съставен приемо-предавателен протокол от 04.04.2017 г.
Съгласно ликвидационен акт по
образуваната при ищеца щета във връзка с процесния инцидент стойността на
причинените на застрахования при него лек автомобил щети възлиза на 2 294, 03
лв.
Страните не спорят, че ищецът е
платил на автосервиз „София Ауто“ АД сумата от 2 294, 03 лв., в каквато насока
е и представеното нареждане от 26.04.2017 г. за наредил групово плащане.
От представената справка от
Гаранционен фонд се установява, че за периода 18.10.2016 г. – 17.10.2017 г. за
МПС с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество.
Ищецът е отправил до ответника регресна
покана изх. № 94-4154/03.05.2017 г. за сумата от 2 309, 03 лв., от която: 2
294, 03 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.- ликвидационни
разноски. Същата е връчена на 04.05.2017 г., съгласно представеното известие за
доставяне.
С писмо изх. № 92-6537/15.06.2017 г.
ответникът е върнал на ищеца процесната ликвидационна преписка, тъй като е
налице несъответствие между констативния протокол за ПТП и застрахователния
договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника.
От заключението на вещото лице Стоимен
Стоименов по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза, се установява,
че механизмът на ПТП е следният: на 03.03.2017 г. водачът на МПС марка „Рено“,
модел „Премиум“, с рег. № ******, се е движил по Автомагистрала
„Хемус“, с посока към гр. Варна и в района на 32 км., при маневра на промяна
лентите на движение от лява и дясна пътна лента, не пропуска и реализира ПТП в
попътно движещия се в дясна пътна лента лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“. Нанесените щети върху последния, описани в съставения опи на щети, са
в причинно – следствена връзка с декларирания механизъм на ПТП и могат да се
получат при такъв механизъм. Общата стойност на необходимия ремонт за
отстраняване на щетите с начислен ДДС към датата на ПТП възлиза на 2 294, 03
лв. Общата стойност на щетите и ликвидационните разноски от 15 лв. възлиза на 2
309, 03 лв. Вещото лице приема, че няма увреждания по лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ , които да не попадат в зоната на удара, съобразно
установения по - горе механизъм. Вещото лице не е установило завишаване на
операциите и ремонтните дейности извън посочените от застрахователя увреждания.
Лекият автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ е с период на експлоатация под 3
години, поради което стойността по фактурата за ремонт е коректна и отговаря на
описа на застрахователя. Експертното заключение не е оспорено от страните.
От показанията на разпитаната пред
СРС свидетелка Д.И.К.се установява, че през зимата на 2017 г. – месец март, е
претърпяла ПТП на един от тунелите на Автомагистрала „Хемус“ – първи или втори
тунел. Управлявала лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“. Инцидентът
настъпил с ТИР. Движила се с посока гр. София – гр. Варна. Тогава магистралата
била в ремонт. Платната се стеснявали, като най-лявото платно трябвало да
премине в средна лента. Свидетелката била в средна лента. От лявата страна бил
ТИР-а. Водачът на последния завил, за да се престрои. Автомобилите били почти
спрели, тъй като трябвало да изчака коли, които се престрояват. В момента, в
който видяла гумата на товарния автомобил, който приближавал към врата на
управлявания от нея лек автомобил, нямала възможност да реагира. От дясната й
страна също имало автомобили и нямало как са избегне удара. Капакът на огледалото
на управлявания от нея автомобил, бил отнесен. Предната и задната лява врата
били огънати. Извикали КАТ. Дошла патрулна кола. Обяснили им, че трябва да
съставят двустранен протокол и че няма да съставят те протокол за ПТП. След
знака за стесняване на лентите за движение ТИР-ът се
движил в лявата лента. Той бил разположен до средата на вратата на управлявания
от свидетелката автомобил и нямало как са спре и да го пропусне. В аварийната
лента имало автомобили и свидетелката нямало как да се престрои там. На
свидетелката е предявена представената по делото декларация от 03.03.2017 г. Свидетелката
е заявила, че най-вероятно ПТП се е случило така, както е описано в
декларацията. Понастоящем пропускала някои подробности, тъй като събитието било
отдавна. Допуснала е грешка при описване на лентите за движение. Объркването й
произтекла от това, че в началото лентите са три, а след това се стеснявали
поетапно.
Пред СРС е разпитан и свидетеля И.П.И..
От показанията му се установява, че си спомня за настъпилото през 2017 г. ПТП с
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Премиум“,
който управлявал. Пътувал през Витиня и на първия тунел преди тунела имало
ремонт. Лентите за движение били три. Движението се пренасочвало към крайна
лява лента. Знаците били поставени предварително. Свидетелят се престроил от
крайна дясна лента в средната лента. От там се престроил в крайна лява лента и
към края на участъка, където са затваряли двете ленти и оставала само крайна
лява нета, от дясната страна лек автомобил се ударил в предната му дясна гума.
И двата автомобила се движили с 15-20 км/ч или по – малко. Лекият автомобил се
управлявал от жена. Инцидентът настъпил на мястото, на което се съединявали
двете ленти. Нямало удар, а лекият автомобил се подпрял в предната дясна гума
на камиона. От дясната страна на лекия автомобил имало поставени конуси.
Свидетелят се бил престроил в лява лента много преди това. По неговия автомобил
нямало никакви увреждания, но за лекия автомобил имало тежки увреждания – лява
броня, ляв калник, предна лява врата. Управляваният от свидетелят товарен
автомобил бил стандартен ТИР. Нямал е
възможност да избегне удара, тъй като от лявата му страна е била мантинелата. Лекият автомобил идвал отдясно и се престроила
в ляво. Свидетелят не е видял лекият автомобил. След удара го видял. Инцидентът
настъпил преди обед около 10 - 11 ч.
пътното платно било сухо. Движели се автомобили в три ленти, които в
края се събирали в една. Имало много автомобили, станало голямо задръстване. Заради
извършвания ремонт ималро създадена временна
организация на движението. Имало поставени знаци и след товна
имало конуси. Лекият автомобил бил разположен в дясно от управлявания от
свидетеля товарен автомобил. Не знае на каква дистанция се е движил, както и
дали е подал светлинен сигнал, защото не го е видял в този участък. След
инцидента се обадили в полицията. Дошли полицаи, които им обяснили, че трябва
да съставят констативен протокол. Съставили заедно с другия водач констативния
протокол не са имали спор относно вината за произшествието. След предявяване на
констативния протокол свидетелят е заявил, че това е съставеният от водачите
документ. На свидетеля е предявена и декларацията на застрахования до ищеца.
Свидетелят е дал показания, че неправилно е посочена схемата на ПТП. Свидетелят
не е завил надясно, а се е движил направо. Другият водач е завил наляво, където
пътят се стеснявал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег.
№ ******, е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско+“. През време на
действието му – 03.03.2017 г. и в рамките на покритите рискове застрахованият
автомобил е увреден вследствие на ПТП, настъпило с участието на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Премиум“, с рег.
№ ******.
Спори се
между страните в производството дали заявеният в исковата молба механизъм на
ПТП е доказан по делото или не.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи
осъществяването на описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, в каквато насока е и съставения от
решаващия съд доклад на делото. При формиране на изводите относно изпълнението
на процесуалното задължение на ищеца да установи това спорно обстоятелство, следва
да се анализират всички ангажирани по делото доказателства, които следва да се
ценят поотделно, както и в тяхната съвкупност, а не изолирано едни от други.
За
установяване механизма на ПТП ищецът е ангажирал по делото протокол за ПТП. Съгласно
нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, издадена от министъра на
вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г.)
за настъпило ПТП се съставят следните документи: констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; протокол за ПТП с материални щети; двустранен констативен
протокол за ПТП. На основание чл.5, ал. 1 от същата наредба, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват
движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП.
В случая
участниците в ПТП са съставили двустранен констативен протокол. Действително в
него не са удостоверени всички обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, а се
съдържат данни за участниците в него, за нанесените щети върху застрахования
при ищеца лек автомобил, както и за наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за товарния автомобил, действала към датата на
инцидента.
Конкретният
механизъм на пътния инцидент е описан от собственика на увредения лек автомобил
в представената по делото декларация от 03.03.2017 г.
и уведомление за щета, с която уведомява застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Д.И.К.– водач и собственик на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, е разпитана пред СРС относно
обстоятелствата, при които е възникнал процесния
инцидент. Същата има преки и непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които е разпитана по делото, доколкото лично е възприела
тези обстоятелства. Показанията на свидетелката относно съществените признаци
на механизма на ПТП кореспондират с описания в декларацията и уведомлението за
щета механизъм. Действително е налице разминаване на показанията на
свидетелката и декларираното пред застрахователя във връзка с реорганизацията
на движението поради извършвания ремонт на пътя и необходимото стесняване на
лентите за движение и съответно в коя от тях е настъпил инцидента. Същото е
последица от отдалечеността във времето на пътния инцидент спрямо проведения
разпит. Следва да се отбележи, че тези обстоятелства не са съществени за извършване
на обоснована преценка относно виновния водач за настъпилото ПТП.
Съдът не
възприема показанията на свидетеля И.. Макар същият да е участвал в инцидента,
не е възприел как е настъпил той, доколкото не е видял лекия автомобил. С оглед
на това показанията му относно механизма на ПТП почиват на предположения, а не
на лични възприятия относно предприетата маневра от другия водач. Отделно от
това следва да се отчете по реда на чл.172 ГПК и евентуалната заинтересованост
на свидетеля, който с показанията си би уличил себе си в извършването на
правонарушение. Ето защо въз основа на неговите показания не може да се
разколебаят или опровергаят показанията на свидетелката К.и извънсъдебно
заявения от нея пред застрахователя механизъм на ПТП. Следва да се отбележи
също така, че доколкото ищецът е застраховател по застраховка „Каско“, същият дължи заплащане на застрахователно
обезщетение независимо от това дали застрахованото лице има вина или не за
настъпилото ПТП. С оглед на това за застрахования при ищеца собственик и водач
на увредения автомобил не е налице интерес да опише пътния инцидент по начин,
по който да оневини поведението си.
За
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е
поискал изслушването на авто – техническа експертиза.
Вещото лице е достигнало до обоснования и категоричен извод относно механизма
на ПТП, който съответства на описания от ищеца, както и, че причинените на
застрахования при ищеца лек автомобил увреждания от техническа гледна точка
отговарят на установения по делото механизъм на ПТП. Също така по автомобила не
са налице увреждания, които да не попадат в зоната на удара, съобразно
установения механизъм. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице като
компетентно дадено, обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е съобразило
всички ангажирани по делото доказателства. Същото не е оспорено от страните.
По
изложените съображения и след извършване анализ на ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане и на
тяхната доказателствена стойност, въззивният
съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи настъпването на описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Ето защо основателен е релевираният от жалбоподателя
довод, че е необоснован изводът на решаващия съд, че не е доказан описания в
исковата молба механизъм на ПТП.
Ответникът
не е ангажирал по делото убедителни доказателства за наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил,
поради което възражението му в тази насока е неоснователно.
Причина за
настъпилото ПТП е неправилно извършена маневра от водача на товарния автомобил
марка „Рено“, модел „Премиум“ престояване от лява
пътна лента в дясна. Деянието е противоправно, тъй
като е в нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. С оглед на това и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45,
ал.2 ЗЗД презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките
за ангажиране деликтната отговорност на водача на товарния автомобил „Рено“, модел „Премиум“, рег. № ******.
Спори се между страните в производството относно размера на имуществените
вреди, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил, за който
застрахователят по застраховка “Каско” встъпва в правата на увредения срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на виновния водач.
Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Когато
застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за причинени
в резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в сервиз ремонт за тяхното
поправяне, застрахователят не може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна
стойност.
В случая се установи, че стойността
на реално извършения ремонт на увредения лек автомобил, който към датата на ПТП
е под 3 години от производството, възлиза на 2 294, 03 лв. Вещото лице по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза не
е установило завишаване на операциите и ремонтните дейности извън описаните от
застрахователя увреждания. Ето защо възраженията на ответника, релевирани с писмения отговор на исковата молба, относно
размера на изплатеното застрахователно обезщетение се явяват неоснователни.
Нормата на 411 КЗ регламентира, че в случаите,
когато причинителят на вредата има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател,
е деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования,
както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното
право е в размер, който е равен на по - малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
По изложените съображения и
доколкото стойността на извършения ремонт и ликвидационните разноски в
обичайният им размер общо възлиза на 2 309, 03 лв., предявеният иск
относно претендираната главница се явява изцяло
основателен.
Задължението на ответника е парично
и за периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна
лихва, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно нормата на чл.412, ал.3 КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи
и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано
да откаже плащането. В случая ищецът претендира лихва за забава от момента на
уведомяването му за мотивирания отказ на ответника да плати. С писмения отговор
на исковата молба ответникът не е изложил възражения относно размера и периода
на претендираната лихва за забава. Ето защо и
доколкото за заявения период на забавата 15.06.2017 г. – 27.11.2017 г. мораторната лихва върху сумата от 2 309, 03 лв.
възлиза на 106, 68 лв., предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалБоподателя
следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 474, 74 лв., от които: 71, 18
лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване
и 403, 56 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното
производство по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2019 г.
В полза на ищеца следва да се
присъдят сторените в първоинстанционното производство
разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство в производството пред СРС. Техният размер възлиза
на 771, 31 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 143218 от 17.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 83614/2017 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. „*****,
да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. „**** и
съдебен адрес *** – адв. С.Г., сумата от 2 309, 03 (две хиляди триста и
девет лева и три стотинки) лв., на основание чл.211 КЗ, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с
настъпило на 03.03.2017 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2017 г. до окончателното изплащане; да заплати сумата
от 106, 68 (сто и шест лева и
шестдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.86 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за периода 15.06.2017 г. – 27.11.2017 г.;
да заплати сумата от 474, 74
(четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от 771, 31 (седемстотин седемдесет и един
лева и тридесет и една стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.