Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….07.2019г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1417 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е от „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. М.Д. Варна-Про“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
район Одесос, бул. „Приморски" № 65, представлявано от изпълнителния
директор А.Г.Д., иск с правно основание чл.694 от ТЗ за
приемане за установено, че „МАРИНИМПЕКС" ЕООД, ЕИК ********* има вземане
от „ВАРНА-ПРО" АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, в общ размер 131
859.24 лева, включващи 72 437.01 лева неиздължена сума по фактура
№120/28.12.2011г. на обща стойност 79 411.20 лева с ДДС; 1320 лева по фактура
№121/15.02.2012г. и 7 102.92 лева по фактура №122/18.05.2012г., ведно с
обезщетение за забава върху отделните главници, считано от датата на издаване
на съответната фактура до решението за откриване на производството и от
28.01.2017г. до предявяване на вземането на 06.03.2018г., основаващи се на
договори за покупко-продажби на вещи /алармена система и принадлежностите и;
алармен сигнализатор за мостик и комплект стъклочистачки за обект/. Производството
се провежда с участието на синдика на „ВАРНА - ПРО“ АД /в несъстоятелност/ И.Р.
с адрес *** съобразно разпоредбата на чл.694, ал.4 от ТЗ.
Излага се в исковата молба, че с решение от
27.01.2017г. по търговско дело №1502/2015 по описа на Варненски окръжен съд,
съдът е открил производство по несъстоятелност и обявил неплатежоспособността
на ответното дружество „ВАРНА ПРО“ АД, ЕИК *********, Варна, представлявано от А.Д.,
с начална дата 31.12.2015г., прекратил е дейността на дружеството и спрял
производството по несъстоятелност поради липса на средства за издръжката му. С
решение от 07.02.2018г., на основание чл.632, ал.2 ТЗ, по молба на двама
кредитори, авансирали разноски за производството, производството е възобновено.
Твърди
се в исковата молба, че в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, „МАРИНИМПЕКС" ЕООД
е предявило своите вземания, представляващи неиздължени суми по фактура №
**********/28.12.2011г., фактура № **********/15.02.2012г. и фактура №
**********/18.05.2012г. на обща стойност 80 859,93 лева, ведно със съответните
лихви върху главниците, които са включени в списъка на неприетите вземания. „МАРИНИМПЕКС" ЕООД е подало възражение вх.№15842/29.05.2018г.,
срещу списъка с неприети от временния синдик вземания, предявени в срока по
чл.685, ал. 1 ТЗ, публикуван в TP при АВ на 23.05.2018г., досежно включването в този списък на вземане на
кредитора „МАРИНИМПЕКС" ЕООД, както следва: за обща сума от 131 859.24
лева, които поотделно представляват неиздължени суми по фактури
№№120/28.12.2011г„ ф.№121/15.02.2012г. и ф.№122/18.05.2012г. на обща стойност
по трите фактури 80 859.93 лева, както и съответните лихви.
С
определението си по чл.692 ал.З ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение депозираното възражение, с което се обосновава правния интерес на
ищеца от настоящия иск, предявен в срока по чл.694, ал.6 ТЗ. Излага се, че
вземането на ищеца „МАРИНИМПЕКС" ЕООД по фактура №
**********/28.12.2011г., на стойност 79 411,20 лв. с ДДС произтича от продажбата
на алармена система и принадлежности към нея, предадени на „ВАРНА-ПРО" АД
с приемо-предавателен протокол от 28.12.2011г. Твърди се, че след като част от
вземането е цедирано на Ж.М.С., „ВАРНА-ПРО" АД дължи на „Маринимпекс"
ЕООД по фактура № **********/28.12.2011г. сумата от 72 437,01 лева, както и законната лихва за забава. Фактура
№ **********/15.02.2012г. на стойност 1 320 лв. с ДДС се твърди, че е издадена
във връзка с продажбата на алармен сигнализатор за мостик, предаден на „ВАРНА-ПРО" АД с
приемо-предавателен протокол от 15.02.2012г., като сумата по фактурата се дължи
изцяло на „Маринимпекс" ЕООД, както и законната лихва за забава.
Фактура № **********/18.05.2012г. на стойност 7 102,92 лв. с ДДС е издадена във
връзка с продажбата на комплект стъклочистачки за обект стр.№2028, предадени на „ВАРНА-ПРО" АД с
приемо-предавателен протокол от 18.05.2012г., като сумата по фактурата се дължи
изцяло на „Маринимпекс" ЕООД, както и законната лихва за забава.
Представен е договор за цесия от
21.11.2014г., с който „МАРИНИМПЕКС" ЕООД е прехвърлило на цесионера
вземания в размер на 121 527.23 лева, представляващи част от вземанията от
длъжника "ВАРНА-ПРО" АД, в общ размер 202 387.16 лева. Твърди се, че
след цесията "ВАРНА-ПРО" АД дължи на „МАРИНИМПЕКС" ЕООД сума в
размер на 80 859,93 лева, сбор от
претендираните главници по Фактура № **********/28.12.2011г., Фактура №
**********/15.02.2012г. и Фактура № **********/18.05.2012г.
Сочи се, че кредиторът Ж.М.С. при
предявяване на вземането си в размер на 121 527.23 лева не е посочил конкретни
фактури, от които произтича, а го е обосновал със сключения договор за цесия.
Твърди се, че „МАРИНИМПЕКС" ЕООД обаче при предявяване на вземането си са
посочили фактурите, по които дружеството има вземане от "ВАРНА-ПРО"
АД в размер на 80 859,93 лева и са представили съответни доказателства за
съществуването му.
Отправените към съда искания са за
приемане за установено по отношение на „МАРИНИМПЕКС" ЕООД, ЕИК *********
съществуването на вземания от „ВАРНА-ПРО" АД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, за обща сума от 131 859.24 лева, вкл.:
- 72 437.01 лева, представляващи неиздължена сума по
фактура № 120/28.12.2011 г. на стойност 79 411.20 лева с ДДС, издадена за
покупко-продажби на вещи /алармена система и принадлежностите/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
28.12.2011г. до 27.01.2017г. в размер на 37 549,39 лева, ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 28.01.2017г. (датата, следваща датата на решението
за ОПН) до датата на предявяване на вземането, в размер на 8 145,30 лева;
- 1320 лева, представляващи неиздължена сума по фактура
№121/15.02.2012г. на стойност 1320 лева с ДДС, издадена за покупко-продажба на
алармен сигнализатор за мостик, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2012г. до 27.01.2017г., в
размер на 665,93 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
28.01.2017г. (датата, следваща датата на решението за ОПН) до датата на
предявяване на вземането, в размер на 148,43 лева;
- 7 102.92 лева, представляващи неиздължена сума по
фактура №122/18.05.2012г на стойност 7 102.92 лева с ДДС, издадена за
покупко-продажба на комплект стъклочистачки, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2012г. до
27.01.2017 г., в размер на 3 396,99 лева, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 28.01.2017г. (датата, следваща датата на решението за
ОПН) до датата на предявяване на вземането, в размер на 1 093,27 лева.
С допълнителната искова молба
ищцовото дружество поддържа изложените в исковата молба фактически твърдения и
отправените искания.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ВАРНА-ПРО" АД -
в несъстоятелност, е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за допустимост и основателност на предявените искове. Сочи се, че след прехвърляне на част от вземанията с договор за цесия
останалата дължима на „МАРИНИМПЕКС" ЕООД сума е в размер на 80859,93 лв.,
вкл. главница по трите посочени фактури.
Синдикът на
„ВАРНА-ПРО" АД - в несъстоятелност е представил писмено становище за
неоснователност на иска, основано на доводи за липса на идентичност между
предявените в производството по несъстоятелност вземания и претендираните с
настоящите искове, както и неустановеност по основание и размер.
В рамките на
предоставения им срок конституираните като трети лица - помагачи на страната на
ответника „КММ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Шумен и „ГББ Епсилон“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, чрез пълномощник адв.Г.Д. са изразили
становище за неоснователност на исковите претенции. Твърдят, че при предявяване
на вземанията по процесните фактури кредиторът Ж.М.С. се е позовал на договора
за цесия, в който липсва отбелязване, че прехвърлянето е частично. Прави се
също така възражение за погасяване на вземанията по давност, изтекла през
периода от падежа на фактурите 28.12.2011г., съответно 15.02.2012г. до
29.12.2016г., съответно 16.02.2017г., преди датата на предявяване на
вземанията.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно
от приложената по делото преписка от т.д.№1502/15г. на ВОС с определение № 2724/01.08.2018г.
е оставено без уважение възражение вх. № 15842/29.05.2018г. на кредитора „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. М.Д. срещу Списък с неприети от временния синдик вземания, предявени
в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, публикуван по партидата на „ВАРНА-ПРО" АД -
в несъстоятелност в ТР при АВ на 23.05.2018г., досежно включването в него на вземане в общ размер от 131 859.24 лева, които поотделно представляват неиздължени суми по
фактури №№120/28.12.2011г., ф.№121/15.02.2012г. и ф.№122/18.05.2012г. на обща
стойност по трите фактури 80 859.93 лева, както и законните лихви върху
отделните главници, считано от датата на издаване на съответната фактура до
решението за откриване на производството и от 28.01.2017г. до предявяване на
вземането на 06.03.2018г.
С определение №
3006/30.08.2018г. е одобрен Списък
на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и приети вземания на
кредиторите на „ВАРНА-ПРО" АД (н), ЕИК *********, публикуван в ТР по
партидата на длъжника на 03.09.2018г. Настоящият иск е предявен в срока по
чл.694, ал.6 ТЗ от легитимирано лице, по отношение на вземане, което може да бъде
предмет на съдебно установяване в рамките на настоящото производство.
По предявения иск с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ в
тежест на ищцовата страна е да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдените от нея основания за дължимост на суми по фактури №120/28.12.2011г., №121/15.02.2012г. и №122/18.05.2012г.,
както и на мораторна лихва върху главниците за посочените периоди.
Представени са като доказателства по делото
фактура
№ 120/28.12.2011 г. на стойност 79 411.20 лева с ДДС, издадена за
покупко-продажби на вещи /алармена система и принадлежности/, фактура
№121/15.02.2012г. на стойност 1320 лева с ДДС, издадена за покупко-продажба на
алармен сигнализатор за мостик и фактура №122/18.05.2012г. на стойност 7 102.92
лева с ДДС, издадена за покупко-продажба на комплект стъклочистачки.
Представени са също приемо-предавателни протоколи: от 28.12.2011г. относно
стоките по фактура № 120/28.12.2011 г., от 15.02.2012г. относно стоките по фактура
№121/15.02.2012г. и от 18.05.2012г. относно стоките по фактура №122/18.05.2012г.
Приложен е като
доказателство по делото договор за цесия от 21.11.2014г., сключен между „МАРИНИМПЕКС“
ЕООД /цедент/ и Ж.М.С. /цесионер/, с който цедентът прехвърля на цесионера част
от вземанията си от длъжника „ВАРНА – ПРО“ АД в общ размер на 121 527,23
лв., представляващи част от общия нетен размер на вземанията на цедента срещу
„ВАРНА – ПРО“ АД в общ размер на 202 387,16 лв., включващи вземания по
изброени в договора фактури, сред които и фактура № 120/28.12.2011г. на
стойност 79 411.20 лева, фактура №121/15.02.2012г. на стойност 1320 лева и фактура
№122/18.05.2012г. на стойност 7 102.92 лева.
Видно от споразумение
от 10.02.2016г., сключено между „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* и „ВАРНА-ПРО"
АД (н), ЕИК *********, страните са постигнали съгласие, че „ВАРНА-ПРО" АД
(н) дължи на „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД общо сумата 80 859,93 лв., представляваща
неиздължени суми по фактури №120/28.12.2011г.,
№121/15.02.2012г. и №122/18.05.2012г., както и законната лихва за забава,
считано от датата на издаване на фактурите до датата на сключване на
споразумението.
От заключението по
назначената и приета в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият нетен размер на всички вземания от „ВАРНА-ПРО" АД
(н), изброени в договора за цесия, включва и сумите по процесните три фактури в
пълен размер; към датата на цесията „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД е отписало от активите
си по сметка 411“Вземания от клиенти“ прехвърлените на Желяз Савов вземания към
„ВАРНА-ПРО" АД (н) в посочения в договора размер – 127 527,23 лв.,
вкл. част от вземането по фактура №120/28.12.2011г. в размер на 6 974,19
лв.; съобразно представена справка „МАРИНИМПЕКС“
ЕООД е отразено прихващане на насрещни вземания и задължения между двете
дружества от 21.11.2014г., след което е отразен остатък в размер на
80 859,93 лв. общо по процесните три фактури; от проверката в счетоводствата
на двете дружества се установява, че „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД е осчетоводило трите
процесни фактури, като към датите на издаване на фактурите е отразило вземане
по партидата на клиент „ВАРНА-ПРО" АД по счетоводна сметка 411; при „ВАРНА-ПРО"
АД (н) трите процесни фактури също са осчетоводени на датите на издаването им и
са включени в данъчните регистри по ЗДДС, като ответникът е упражнил правото си
на ползване на данъчен кредит; плащания по тези фактури не са отразени. Вещото
лице е установило, че последното записано движение в регистъра на „ВАРНА-ПРО"
АД по партидата на „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД е за дата 04.02.2014г., тоест договорът
за цесия от 21.11.2014г. не е счетоводно отразен, както и прихващането от
същата дата, поради което „ВАРНА-ПРО" АД води задължения към „МАРИНИМПЕКС“
ЕООД по трите процесни фактури в пълен размер. Законната лихва вещото лице е
изчислило за периода от издаване на всяка фактура до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в общ размер 43 662,88 лв.,
от които 39 601,77 лв. върху главницата по фактура №120/28.12.2011г., като е
съобразено частичното погасяване на 21.11.2014г., 665,70 лв. върху главницата
по фактура №121/15.02.2012г. и 3 395,41 лв. върху главницата по фактура
№122/18.05.2012г. За периода от 28.01.2017г. /датата, следваща датата на
решението/ до 06.03.2018г. /датата на предявяване на вземането/ вещото лице е
изчислило законната лихва в общ размер 9 051,72 лв., от които
8 108,92 лв. върху главницата по фактура №120/28.12.2011г., 147,77 лв.
върху главницата по фактура №121/15.02.2012г. и 795,03 лв. върху главницата по
фактура №122/18.05.2012г.
Между страните не се
спори относно възникването на задължения за плащане във фактурираните размери,
както и относно действителността на договора за цесия, с която са прехвърлени
част от вземанията на ищеца спрямо ответника. С отговора на исковата молба
ответното дружество изцяло признава основателността на предявените претенции. Освен липсата на оспорване в тази насока,
следва да се имат предвид и правилата относно търговските сделки, по-конкретно
регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, приложима спрямо процесното
правоотношение между търговци. Съгласно константната практика на ВКС, със
задължителен характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях.
Дори неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и
е ползван данъчен кредит по нея /Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. №
416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
1598/2013 г., II т. о., ТК /
В разглеждания случай всички посочени
предпоставки са налице, а именно трите процесни фактури са осчетоводени от ответното дружество и за
тях е ползван данъчен кредит, с което, както е посочено по-горе, е изразено
недвусмислено признание на задължението. Признание на задълженията по трите фактури
е изрично обективирано и в представеното към ИМ споразумение от 10.02.2016г., в
което е отразен общия размер на задълженията по трите фактури, основанията за
издаването им, както и конкретните размери по всяка фактура, по фактура
№120/28.12.2011г. на стойност 79 411,20 лв. като дължима е посочена сумата
72 437,01 лв.
Оспорва се от страна
на синдика на дружеството към момента на подаване на отговор на ИМ, както и от
страна на третите лица – помагачи съществуването на задължения по процесните
фактури, въз основа на твърдения, че конкретните
вземания са прехвърлени чрез договора за цесия, тоест са излезли от
патримониума на цедента. Действително само въз основа на договора за цесия
поради липсата на конкретизация не може да се направи извод вземанията по кои
фактури и в каква част са прехвърлени. Липсва и счетоводно отразяване при
ответното дружество - цесионер на договора за цесия, от което да би могло да се
установи кои конкретни задължения се водят като прехвърлени. Същевременно
въпреки липсата на конкретизация от текста на договора е видно, че се
прехвърлят само част от всички съществуващи вземания на цедента към „ВАРНА-ПРО"
АД. Счетоводно цесията е отразена при цедента, като дружеството е отписало част
от вземанията си към ответника в общ размер, съответстващ на посочения в
договора за цесия, включая част от вземането по фактура №120/28.12.2011г. Фактът, че именно
вземанията по процесните фактури /по ф-ра №120 частично и ф-ри №121 и 122
изцяло/ не са обхванати от договора за цесия и са останали в патримониума на
ищеца, се потвърждава от представеното към ИМ споразумение от 10.02.2016г.,
съставено след датата на договора за цесия, с което страните са постигнали
съгласие относно размера на дължимите суми по процесните три фактури.
С оглед липсата на оспорване автентичността на
споразумението и съответствието му със заключението на вещото лице, базирано на
наличните счетоводни отразявания, съдът намира за установено, че вземанията по
процесните фактури /по ф-ра №120 частично и ф-ри №121 и 122 изцяло/ са извън
предмета на цесионния договор, поради което са дължими към ищеца в размерите,
посочени в споразумението и установени от вещото лице.
Предвид извода за дължимост подлежи на разглеждане
релевираното в отговора на третите лица – помагачи възражение за изтекла
погасителна давност през периода от падежа на всяко от задълженията до датата
на тяхното предявяване. Липсва спор между страните относно датата, на която е
настъпила изискуемост на задълженията, която е посочена в самите фактури и
съвпада с датата на издаването им, съответно 28.12.2011г., 15.02.2012г. и
18.05.2012г., както и относно датата на предявяване - 06.03.2018г. Съобразно
разпоредбата на чл.116, б.А от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, което в случая е осъществено със споразумението от 10.02.2016г., в което, както е посочено
по-горе, е обективирано изрично признание от страна на „ВАРНА-ПРО" АД
относно задълженията по процесните фактури като основание и размер. Въз основа
на описаното споразумение съдът счита, че е настъпило прекъсване на давността,
съответно приложимият 5-годишен давностен срок не е изтекъл нито през периода
до прекъсването, нито след този момент от датата на споразумението до
предявяване на вземанията на 06.03.2018г., поради което възражението за
погасяване по давност се преценява като неоснователно.
С оглед извода за основателност на главните претенции
следва извода за дължимост и на акцесорните вземания за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на настъпване падежите на всяка от
главниците по фактурите, които съобразно посоченото по-горе съвпадат с датата
на издаване. Акцесорните претенции са установени по размер в заключението на
вещото лице, разделени по период от падежа до датата на откриване на
производството по несъстоятелност и след този момент с оглед разпределението им
в различен ред по чл.722 от ТЗ. Следва да бъдат уважени съобразно заключението
в рамките на претендираните размери, както следва: по фактура №120/28.12.2011г.
се дължи обезщетение за забава за периода от 29.12.2011г. до 27.01.2017г. в
размер на 37 549,39 лв., а за периода от 28.01.2017г. до 06.03.2018г. в
размер на 8 108,92 лв., като до претендирания размер от 8 145,30 лв.
следва да се отхвърли; по фактура №121/15.02.2012г. се дължи обезщетение за
забава за периода от 16.02.2012г. до 27.01.2017г. в размер на 665,70 лв., като следва
да се отхвърли до претендирания размер от 665,90 лв., а за периода от
28.01.2017г. до 06.03.2018г. в размер на 147,77 лв., като до претендирания
размер от 148,43 лв. следва да се отхвърли; по фактура №122/18.05.2012г. се
дължи обезщетение за забава за периода от 19.05.2012г. до 27.01.2017г. в размер
на 3 395,41 лв., като следва да се отхвърли до претендирания размер от
3 396,99 лв., а за периода от 28.01.2017г. до 06.03.2018г. в размер на
795,03 лв., като до претендирания размер от 1093,27 лв. следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът намира предявения иск с
правно основание чл.694, ал.2 ТЗ за установяване съществуването на неприети от
съда по несъстоятелност в определение №2724 от 01.08.2018г. по т.д.№1502/2015
на ВОС вземания на „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД по фактури №120/28.12.2011г.у №121/15.02.2012г.
и №122/18.05.2012г. за частично основателен
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата за производството по уважената част от исковете държавна такса, възлизаща на 5260,88 лева. Ищецът следва да
заплати държавна такса съобразно отхвърлената част в размер на 50 лв.
Съобразно
изхода от спора разноски се следват в полза на ищеца, като следва да бъдат
присъдени в претендирания размер от 5400,62 лв. съобразно списъка по чл.80 от ГПК и представените доказателства за реализирането им.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.694 от ТЗ, предявен от „МАРИНИМПЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, че съществуват вземания на ищеца от
„ВАРНА-ПРО“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и
адрес на управление район Одесос, бул. „Приморски" № 65, представлявано от
изпълнителния директор А.Г.Д., предявени в откритото срещу „ВАРНА-ПРО“ АД
производство по несъстоятелност, както следва:
- в размер на 72 437.01 лева, представляващи неиздължена
сума по фактура № 120/28.12.2011г., издадена за покупко-продажба на вещи
/алармена система и принадлежностите/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011г. до 27.01.2017г. в
размер на 37 549,39 лева, както и в размер на 8 108,92 лв. за периода от
28.01.2017г. до 06.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 8
145,30 лева;
- в размер на 1320 лева, представляващи неиздължена сума
по фактура №121/15.02.2012г., издадена за покупко-продажба на алармен сигнализатор
за мостик, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 16.02.2012г. до 27.01.2017г. в размер на 665,70 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 665,93 лева, както и в размер на
147,77 лв. за периода от 28.01.2017г. до 06.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
претендирания размер от 148,43 лева;
- в размер на 7 102.92 лева, представляващи неиздължена
сума по фактура №122/18.05.2012г на стойност 7 102.92 лева с ДДС, издадена за
покупко-продажба на комплект стъклочистачки, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2012г. до
27.01.2017г. в размер на 3 395,41 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 3 396,99 лева, както и в размер на 795,03 лв. за периода от
28.01.2017г. до 06.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 1
093,27 лева.
ОСЪЖДА „ВАРНА-ПРО“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на
управление район Одесос, бул. „Приморски" № 65, представлявано от
изпълнителния директор А.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 5260,88 лв. /пет хиляди
двеста и шестдесет лева и 88 ст./, представляваща дължимата
за
производството държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове,
на основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „МАРИНИМПЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща дължимата за производството
държавна такса, съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание
чл.694, ал.7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „ВАРНА-ПРО“
АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на
управление район Одесос, бул. „Приморски" № 65, представлявано от
изпълнителния директор А.Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „МАРИНИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна сумата
5400,62 лв. /пет хиляди и четиристотин лева и 62 ст./ разноски по делото
съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: