№ 1102
гр. Варна, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100500907 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Д., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна К. ХР. В., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва пост Съдът докладва Молба вх. № 14640/20.06.2022 г., с която
процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д. е заявила, че няма да се яви в с.з.
и не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие. Изразява становище по жалбата и по
същество.
Въззиваемата страна ЯН. В. ВЛ., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна
жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н.Д., срещу Решение №262946/13.12.2021г.,
постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен съд – Варна, в
частите, с които: 1.) е прието за установено в отношенията между ищеца ЯН. В. ВЛ. от една
страна, и ответника Държавата, представлявана от Министъра на земеделието от друга, че
ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 873 кв.м.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 10135.5406.4111 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият
с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: 10135.5406.2238, номер по предходен план: 2238 , при
граници на реалната част : ПИ 10135.5406.1685, ПИ 10135.5406.1683 и останалата част на
имот 10135.5406.4111, с площ 873 кв.м., която реална част е защрихована в зелен цвят и е
ограничена между точки 2, 1, 8, 7 и 9 на приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по
заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото
лице Р.П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; 2.) прието за установено в отношенията между
К. ХР. В., от една страна, и ответника Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието от друга, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с
площ от 200 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор 10135.5406.4111
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК, целият с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание
„Боровец- юг", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: 10135.5406.2238, номер по
предходен план: 2238, при граници на реалната част : ПИ 10135.5406.1686, ПИ
10135.5406.1683 и ПИ 10135.5406.1684, която реална част е защрихована в жълт цвят и е
ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на приподписаната от съда комбинирана скица № 1 по
заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№ 299705/07.10.2021г. на вещото
лице Р.П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; 3.) жалбоподателят е осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебноделоводни разноски на ЯН. В. ВЛ. в размер на
1389,13 лева, както и на К. ХР. В. в размер на 50,00 лева.
Въззивникът изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и за неговата
необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи
и възражения на страните и не е изложил съображенията си по тях в мотивите на решението
си. Държавата била собственик на имота, а по силата на чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ Министъра на
земеделието упражнявал правата на собственика. Правото й на собственост произтичало от
закона, поради което не било необходимо издаването на титул. Жалбоподателят сочи още,
2
че по силата на чл.45, ал.1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния поземлен фонд се
установяват от общинските служби по земеделие, като ирелевантен бил факта че от 2000 г.
земята е загубила земеделския си характер. Последният бил установен с Решение № 725 от
26,07.2000 г. па Поземлена комисия-гр.Варна, което на основание чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието е признато за собственик на нива от 36.920 дка,
пета категория, находяща се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в местността „Чиган" /Боровец -
юг/ на землище Галата гр.Варна, представляващ имоти е №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070
по плана па стари имотни граници, изготвен през 1996 г. С решение № 322-4/29.05.2000г. на
Общински съвет - Варна са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови
селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и селишно образувание „Боровец-юг“,
като същото е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000 г. След влизането му в сила, територията
е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана, но това не означавало, че
правото на собственост, което е възникнало по силата на закона е отменено с обратна сила.
На следващо място въззивникът излага твърдения, че не може да бъде придобит по давност
имот, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до издаването на заповед на кмета по §4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
отхвърлил това негово възражение. Последният не е обсъдил и множество неизчерпателно
изброени във въззивната жалба писмени доказателства. От същите се установявало че
процесният имот е държавна собственост още от 40 - 60 години на миналия век. Той и други
имоти в местността били отнети от частни лица за нуждите на отбраната и били
предоставени на Министерство на отбраната за „Бреговата батарея". В него имало изграден
бункер, което било и индиция, че нуждата от този имот не с отпаднала, както и че същият е
държавна собственост. Във всички планове до сега той бил посочен като собствен на
Министерство на земеделието. От заключението на СТЕ се потвърждавало становището, че
имотът бил включен в баланса на ТКЗС и ДЗС, което налагало извод, че земята в която
попадал той, разположена в м."Чиган" на сегашното СО „Боровец юг" е принадлежала на
Държавата. На следващо място, жалбоподателят счита, че решението е постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като първоинсганционният съд е
кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, без да обсъди оспорването им, както и
очевидното им противоречие с показанията на останалите свидетели. Разпитаните по искане
на ищеца свидетели в не били безпристрастни, а от показанията им не се установявало, че
последният е владял конкретния имот, индивидуализиран с неговата площ, повече от 10
години. Приложените по делото графичен и снимков материал, в това число и ЦОФК от
годините назад сочат, че ищецът не е владял имота през процесния период от време. Това
беше потвърдено и от показанията на свидетелите на главно встъпилата страна, както и от
тези на ответника, за които счита, че се са интерпретирани превратно от
първоинстанционния съд. Още веднъж потвърждава възражението си, че последният не е
обсъдил доводите му, че не е текла придобивна давност в полза на ищеца и на главно
встъпилата страна за претендираните от тях части на процесния имот, включително и
поради уредения в § 1 от ЗД на ЗС, чл.24, ал.1 и ал.7 от ЗСПЗЗ, както и относно това, че от
одобряването на ПНИ до влизането му в сила на 10.01.2011 г. давност не е текла. В
3
заключение оспорва процесуалната законосъобразност на допуснатото изменение на иска на
ищеца, тъй като същият не е заявил дали оттегля или се отказва за частта от 6 кв.м., като
счита, че е налице неяснота как това изменение в площта е обосновало недопустимост на
претенцията на главно встъпилото лице. Въз основа на изложените доводи жалбоподателят
отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените
срещу него искове на двете страни с присъждане на извършените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор ЯН. В. ВЛ., чрез процесуален
представител Д.П., с който по съображения, че съдът правилно е приел, че имотът
представлява урбанизирана територия и не е държавна собственост, моли за потвърждаване
на постановеното решение, като правилно и обосновано.
Подадена е още частна жалба от К. ХР. В., чрез адв. А.Д., срещу частта от Решение
№262946/13.12.2021г., постановено по гражданско дело № 20821/2019г. по описа на Районен
съд – Варна, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявения от частния жалбоподател срещу ЯН. В. ВЛ. отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот с площ от 200 кв.м.,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 10135.5406.4111 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият
с площ от 2838 кв. м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Боровец- юг", трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор: 10135.5406.2238, номер по предходен план: 2238 , при
граници на реалната част : ПИ 10135.5406.1686, ПИ 10135.5406.1683 и ПИ 10135.5406.1684,
която реална част е защрихована в жълт цвят и е ограничена между точки 1 , 2 , 4 и 3 на
комбинирана скица № 1 по заключението на съдебно – техническа експертиза с вх.№
299705/07.10.2021г. на вещото лице Р.П., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят излага твърдения, че решението в посочената част е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че няма интерес от провеждане на
отрицателния установителен иск спрямо Яни Василев, който в съдебно заседание е
предприел изменение на своя иск относно площта на имота от 879 кв.м. до 873 кв.м. реално
обособени части от целия имот с идентификатор 10135.5406.4111, уточнявайки, че
претенцията му обхваща нови граници, защриховани в зелено в приложената скица към
заключението на вещото лице. Счита, че определението, с което е допуснато изменението по
отношение на новите граници е недопустимо, тъй като такова не е заявено от ищеца, а
същият е посочил, че изявлението му представлява уточнение. Дори и така допуснато,
същото не се отразявало на правния интерес на частния жалбоподател от предявения срещу
В. отрицателен установителен иск. Доколкото ищецът не е посочил дали изменението е
придружено с отказ или оттегляне на иска в частта, с която същият е намален, то за него в
качеството главно встъпило лице съществувал правен интерес да установи, че последният не
е собственик на процесните 200 кв.м. реални части от имота. По изложените съображения
4
моли за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЯН. В. ВЛ., чрез
пълномощника си адв. Д. П., с който отправя искане частната жалба да бъде оставена без
уважение, тъй като макар жалбоподателят първоначално да е имал интерес от главното
встъпване, то същият е отпаднал с допуснатото изменение на иска.
Депозиран е още отговор Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
чрез юриск. Н. Д., който въпреки дадените указания от администриращият съд на основание
чл. 101 от ГПК с Разпореждане № 261227/23.03.2022 г. е останал нередовен, тъй като
страната не е формулирала надлежно искане към въззивния съд. По силата на чл. 101, ал. 3
от ГПК процесуалното действия, изразяващо се в подаване на отговора на частната жалба
следва да се счита за неизвършено.
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да
соча доказателства. Списък с разноски по чл. 80 ГПК е представен с въззивната жалба.
АДВ. П.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Оспорвам и частната жалба на
В.. Няма да соча доказателства.
Съдът намира, че следва да се приеме по делото представения от въззивника списък
с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представения от въззивника списък с разноски.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Основната теза на въззиваемите е, че процесният имот е
загубил земеделския си характер през 2000 г., което е посочено в една от скиците,
приложени по делото. Преди това, както към момента на започване на твърдяното от
страните владение и към момента на подаване на заявлението през 1992 г. за признаване
5
правата на държавата земята е била земеделска по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Това, че земята е
загубила земеделския си характер не означава, че правото на собственост, което е
възникнало по силата на закона се е преклудирало. Започнала е реституционна процедура
със заявлението от 1992 г. пред ПК. За процесния имот, който е ситуиран в територия по § 4
от ЗСПЗЗ имотът е бил и към момента е държавна собственост по силата на закона. Същият
е държан още от 40-те години на миналия век, за което има доказателства от ЦДА и за това
обстоятелство са представени писмени доказателства и се потвърди от заключението на
СТЕ. Поддържам становището изложено във въззивната жалба. Имотът е държавен на
няколко основания Моля да постановите решение, с което да отмените обжалваното съдебно
решение като неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и постановите друго, с което да
отхвърлите предявените от Я.В. и К.В. искове срещу държавата, представлявана от
Министъра на замеделието. Моля да ни присъдите направените по делото разноски и
юрисконсултско възнраграждение за двете съдебни инстанции. В вслучай, че са представени
списъци с разноски, ако е над минималния размер претендираното от насрещната страна
възнаграждение, правя възражение за прекомерност. Моля за възможност да представя
писмени бележки.
АДВ. П.: Моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд в частта, с
която е признато за установено между моя доверител и държавата, че държавата не е
собственик на реалната част от недвижимия имот. Относно частната жалба на К.В., моля да
я оставите без уважение. Решението в частта, касаеща доверителя ми е правилно, т.к. е
обосновано и не са нарушени материалния закон и процесуалните правила. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че държавата не е собственик на претендираната реална
част като е изложил подробни съображeния за това. Относно частна жалба, производството
правилно е прекратено от първоинстанционния съд. С оглед горното, моля да постановите
решението си.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 7-дневен срок от
изготвяне на протокола.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6