№ 10
гр. Кубрат , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100209 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Молителите – Х. А. Т. и Р. Х. Т. от **, като твърдят, че системно през последните
два месеца внукът им – А. М. Х., ЕГН **, живеещ в дома им на посочения адрес,
предизвиквал скандали, имал грубо и обидно отношение към тях, осъществявал психически
тормоз, заплашвайки с физическа разправа, и физически тормоз – удрял и блъскал дядо си.
От обясненията на пострадалите, изложени в молбата и приложената към нея декларация,
става ясно, че поради зачестилите актове на непосредствено физическо насилие, за да спасят
здравето и живота си, са напуснали собствения си недвижим имот на посочения адрес след
последните скандал и побой от 02.04.2021 г., и са потърсили временно подслон в дома на
свои близки, те се нуждаят от защита и молят съда да постанови решение, с което да издаде
Заповед за защитата им, чрез мерки по чл. 5, ал.1, т.1 - задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие; т.2. - отстраняване на извършителя от
съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда; и т. 3. - забрана на извършителя
да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определен от съда, от Закона за
защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Ответникът по молбата, редовно призоваван, се явява в съдебно заседание и като
признава, че е внук на молителите и че на посочената дата – 02.04.2021 г., в дома им в **,
след като е напазарувал храна и алкохол, се е ядосал на баба си, която мърморела, станал и с
юмрук, счупил стъклото на вратата на нейната стая; както и че няколко дни преди това също
се скарали, отрича да е проявявал физическо и психическо насилие по отношение на баба си
и дядо си; счита, че те предизвикват конфликти във фамилията и го тормозят. Не се
1
противопоставя на претенцията на молителите той да бъде отстранен от съвместно
обитавания от фамилията имот в **, тъй като вече се е изнесъл и установил да живее под
наем в селото.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че са в
родствени отношения – баба и дядо по бащина линия на ответника – техен внук, както й че
заедно със семействата си, обитават недвижим имот – дворно място с построените в него
жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, находящ се в с**, собственост на
молителите. Молителите твърдят, че от два месеца живеят в страх от внука си, защото той
психически и физически ги тормози – обижда, заплашва ги с физическо насилие, нанасял им
удари, трошал имуществото им.
За изясняването на тази фактическа обстановка е приета като доказателство Декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като верността на изнесените с нея факти и обстоятелства се
потвърждава от събраните по инициатива на молителите и на ответника по молбата гласни
доказателства. От показанията на всички разпитани по делото свидетели – близки на
страните, без противоречия се установява, че на посочените дати и място А. М. Х. се е карал
на възрастните си баба и дядо – ругаел, блъскал и чупел тяхно имущество, нанасял е удари с
ръце и вещи в областта на телата им.
Оспорване от страна на ответника не е доказано. Съдът служебно е изискал от
извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и
удостоверение дали се води на психиатричен отчет, каквито доказателства той не ангажира.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Молбата за издаване на заповед за защита е основателна и доказана.
По безспорен начин, въз основа на приложената от молителката Декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗСДН по правилото на чл.13, ал. 3 ЗЗСДН, и от събраните в производството писмени и
гласни доказателства, се установи, че ответникът за времето от м.02.2021 г. до 02.04.2021 г.
– последен ексцес, системно в дома им в **, е упражнявал физическо и психическо насилие
по отношение на възрастните си баба и дядо по бащина линия - молителите, обиждайки ги с
думи и действия, заплашвайки ги, чупейки тяхно имущество и нанасяйки им удари с ръце и
вещи.
Тези действия разпоредбата на чл.2 ЗЗДН квалифицира като домашно насилие, а
разпоредбата на чл.3, т. 5 от същия дава право на възходящите сродници – баба и дядо на
ответника, да търсят и получат защита срещу него, чрез налагането на подходящи мерки по
чл.5 от закона.
Защитната теза на ответника, че баба му и дядо му го ядосват и дразнят, и че именно
те редовно предизвикват скандали с него и съпругата му, е лишена от правна и етична
2
логика. Обективно молителите са възрастни хора - навършила **-годишна възраст. Това ги
поставя физически, социално и икономически в неравностойно положение по отношение на
обективно и видимо младият й, здрав и работоспособен внук. Ако те, поради възрастови
промени, са сприхави и раздразнителни, то той е физически и социално годен да прояви
разбиране и да избягва конфликти с тях, да им осигури помощ и грижи като техен внук, в
който смисъл има задължения по силата на СК и добрите нрави, а не да разрешава фамилни
проблеми с физическа сила, заплахи и обиди.
В настоящото производство и по реда на чл.13 от ЗЗДН се събраха достатъчно годни
доказателствени средства, установяващи верността на твърдяните с молбата факти, поради
което и съдът определи подходящи мерки за защита на молителите от предвидените в
разпоредбата на чл.5, т.1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, налагайки на ответника глоба в размер на 200.00
лева.
Воден от изложеното съдът постанови своя акт.
РЕШИ:
На основание чл.5 от ЗЗДН и в изпълнение на чл.15 от същия, съдът
УВАЖАВА молбата на Х. А. Т., ЕГН: **********, ** и Р. Х. Т., ЕГН:
**********, **, обл. Разград** и издава срещу А. М. Х., ЕГН ** от **, обл. Разград**
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:
1. ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, А. М. Х., ЕГН ** да се
въздържа от извършване на домашно насилие - физическо и психическо, по
отношение на Х. А. Т. и Р. Х. Т..
2. ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, А. М. Х., ЕГН **, от
съвместно обитаваното с Х. А. Т. и Р. Х. Т. жилище, тяхна индивидуална
собственост, находящо се **, обл. Разград** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
3. ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на А. М. Х., ЕГН **, да
приближава на по-малко от 20 метра пострадалите лица – Х. А. Т. и Р. Х. Т.,
както в дома им, и на местата за социални контакти и отдих за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на А. М. Х., ЕГН **, ГЛОБА в размер
на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН **, да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна
такса в размер на 30.00 (тридесет) лева.
На основание чл.20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно
3
изпълнение.
Уведомява нарушителя А. М. Х., че в случай на констатирано от полицейските
органи неизпълнение от негова страна на мерките по настоящата Заповед за защита
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата в Република България.
Преписи от настоящото решение и от Заповедта да се връчат на страните и на
РУМВР - гр. Кубрат, по настоящия адрес на извършителя А. М. Х.и по настоящия
адрес на пострадалите Х. А. Т. и Р. Х. Т. - РУМВР – Кубрат, за сведение, изпълнение
и контрол.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград, чрез Районен съд –
Кубрат.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
4